Решение по дело №4401/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 октомври 2017 г. (в сила от 6 октомври 2017 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20174430104401
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 06.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:          

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Г. КАРТАЛСКА като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 4401 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното

       Обективно съединени искове с правно основание чл.415 ГПК

Делото е образувано по искова молба на П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление:***. Към молбата са приложени писмени доказателства – искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за потребителски кредит, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия към договора, Погасителен план, Уведомително писмо за предсрочно прекратяване на договора за кредит. В исковата си молба ищецът твърди, че е  подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че с ответника Г.А.С. е сключил договор за кредит, по силата на който предоставил на ответника в заем сумата от 500 лева за текущи нужди. Твърди, че ответникът декларирал възможност и желание за закупуване и на допълнителен пакет услуги. Ищецът твърди, че ответникът като кредитополучател бил уведомен, че изборът на Пакет от Допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за потребителски кредит. Твърди, че по силата на договора ответникът е поел задължението да изплати получената сума на девет месечни вноски в размер на по 117,25 лева, която сума по вноската включва и вноска по допълнителния пакет услуги. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението за плащане на сумите по погасителния план, като не е направил нито една вноска. Твърди, че за прекратяването на договора е уведомен с писмо. Ищецът твърди, че съгласно Общите условия към Договора за кредит, след прекратяването му, ответникът дължи неустойка, която е начислена в размер на 175 лева и представлява 35 % върху остатъчния размер на главницата по погасителния план. Твърди, че след прекратяването на Договора, размерът на задълженията е станал предсрочно изискуем и е начислена неустойка за неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на длъжника.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи претендираните суми в размер на 1055.25 лв. – главница; сума в размер на 175.00лв. – неустойка; сума в размер на 8.22лв. – законна лихва за забава, за периода от 17.03.2016г. до 17.06.2016 г., ведно  със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски.

Ответникът не представя писмен отговор в едномесечния срок.

          Препис от ИМ с приложенията е изпратен на ответника с указания за подаване на писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Такъв не е постъпил, като ответникът не е направил възражения по фактическите твърдения в исковата молба и представените доказателства с нея, не е направил доказателствени искания и не е представил доказателства.

С определение от 29.08.2017г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е приел, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество, следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства, като е дадена възможност на страните да изложат становище и в открито съдебно заседание.

       В съдебно заседание, проведено на 04.10.2017г. ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

       На основание чл.238, ал.1 от ГПК, с молба от 26.09.2017г., пълномощникът на ищеца – юрк.Г.С.- К. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

       Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в исковата молба и в съдебно заседание, както и направеното от ищеца процесуално искане по реда на чл.238 от ГПК вр.чл.239 от ГПК и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

       Предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240 от ЗЗД с цена 1055,25 лева и чл.422 ГПК вр. чл.86 от ЗЗД, с цена 175,00 лева, са основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. От представеният по делото Договор за потребителски кредит е видно, че същият е сключен в размер по заявените от ответника параметри, посочени от ответника в Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. По делото е приложен Стандартен европейски формуляр, който е попълнен от ответника на същата дата. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Отразено е, че ответникът е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитополучателя. Изготвен е погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит на 25.01.2016г. От правна страна договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити изискуеми по закон. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Подписването на договора от страна на ответника Г.А.С. предполага, че той е прочел подписания от него договор. Видно от Общите условия на договора, е предвидена възможност кредитополучателят да се откаже от договора без да дължи неустойка в срок от 14 дни от сключването му. Няма данни ответникът да е сторил това, като в същото време не е направил нито една погасителна вноска по договора.

С оглед направеното искане за постановяване на неприсъствено решени, съдът приема, че същото е допустимо и следва да бъде уважено.       Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са на първо място ответникът да не е представил писмен отговор на исковата молба в законовия срок, на следващо място ответникът да не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът следва да е указал на страните последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгласно т.2 на ал.1, чл.239 от ГПК искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Към делото е приложено ч.гр.дело №2965/2017г. по описа на ПлРС, по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по заявление, подадено от ищеца, с което съдът е разпоредил ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 1055.25 лв. – главница; сума в размер на 175.00лв. – неустойка; ведно  със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане, и сумата от 25.00лв.- деловодни разноски и сумата от 50.00 лв. – юрк.възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №********** от дата 25.01.2016г. В законовия срок длъжникът е възразил, че дължи претендираната сума и в едномесечния срок от получаване на разпореждането заявителят е предявил искова молба. Към исковата молба ищецът е приложил писмените доказателства, от които се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства. Между ответника в качеството на кредитополучател и ищеца е сключен договор за потребителски кредит, по който ответникът не е изпълнил задълженията си. Кредиторът е уведомил ответника, че прекратява договора.

Съдът намира, че по настоящото дело са налице предпоставките  за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не следва да се мотивира по същество съгласно разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК. Следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните с исковата молба суми за главница и лихва.

При този изход на делото ответникът следва да заплати направените от ищеца деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Такова е претендирано в размер на 300 лева. Съдът счита, че с оглед сложността на делото и това, че е разгледано в едно съдебно заседание, на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като за разликата до 300 лева, както е претендирано, искането за присъждането му е неоснователно. В исковото производство ответникът дължи разноски в размер на общо на 225 лева, от които 125 лева за държавна такса и 100 лева за юрк.възнаграждение.

         В заповедното производство, разноските на ищеца са също за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение също следва да бъде присъдено в размер на 50 лева. За заповедното производство ответникът дължи разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

       Водим от горното,съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.238 ГПК, че Г.А.С., с ЕГН **********,***, с постоянен адрес:*** ДЪЛЖИ на “П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1055.25 лв. – главница; 175.00лв. – неустойка, ведно  със законната лихва, считано от 27.04.2017г. до окончателното й изплащане.

       ОСЪЖДА Г.А.С., с ЕГН **********,***, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление:*** направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на  225 лева.

ОСЪЖДА Г.А.С., с ЕГН **********,***, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на “П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление:*** направените деловодни по ч.гр.дело № 2965/2017г. разноски в размер на 75 лева.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: