Р Е Ш
Е Н И Е
№1384
гр. Пловдив, 22.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1159/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №18-1030-011150/04.01.2019 г., издадено от Началник група
към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР с което на П.С.Г. с ЕГН: ********** са били
наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване
от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение
по чл. 103 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение
по чл. 7, ал. 5 ЗДвП.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния представител адв. Ш. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно-наказателното производство има допуснати множество нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице
да разбере защо е било санкционирано
Въззиваемата
страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати
представил и не взе становище по съществото на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 08.12.2018
г. в гр. Пловдив, около 21:25 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. ,,Цар
Борис III Обединител‘‘ и ул. ,,Света Петка‘‘ като водач на
лек автомобил ,,Мерцедес‘‘ Ц 180 с рег. № ***извършва следните нарушения: не
спира при подаден звуков и светлинен сигнал от контролни органи и не се
съобразява с временна пътна маркировка при ремонт на пътната отсечка, като по
този начин е извършил нарушения по чл. 103 ЗДвП и по чл. 7, ал. 5 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят А.К., който
потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая, тъй като е
съдействал на патрул от IV районно.
По свидетелски показания от същия е съставил акта. Имало е временна организация
– ремонт, който се е отнасял за едното
платно.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитания
полицейски служител, тъй като същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи.
От представеното копие от Докладна от полицейския служител Цветков, се
установява, че на процесния ден и място, същият се е намирал заедно със
свидетеля по акта – полицейският служител А.М.. Същите забелязали управлявания
от жалбоподателя лек автомобил ,,Мерцедес‘‘, който при наличието на
забранителен знак, поради обстоятелството, че е обектът се намирал в строеж,
навлязъл в насрещното движение по бул. ,,Цар Борис III
Обединител‘‘. Същите последвали лицето след маневрата, като подадели светлинен
и звуков сигнал, като лицето ясно възприело тяхното присъствие, тъй като
изключило светлините на автомобила си, след което навлезнало в съседните улици.
От представения в оригинал АУАН с бл. 918516 от 08.12.2018 г. се
установява, че същият е бил връчен на жалбоподателя, като същият го е получил и
подписал без възражения.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент е бил наказван един
път преди твърдяното процесно нарушение.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, като на
жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране светлинен и звуков сигнал от
процесния полицейски автомобил.
В конкретния случай, в каквато насока бяха показанията на актосъставителя К.
същият не е бил очевидец на нарушението, но същият е описал в акта споделеното
му от полицейските служители Цветков и М..
Съдът намира за неоснователно наведеното възражение от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, което в насока, че не се
установявало къде и в коя част на платното е следвало да спре неговият клиент.
Това е така, защото нарушителят след като е извършил първоначалното нарушение
по ЗДвП и след като е забелязал светлинния и звуков сигнал, който изключително
трудно по време на тъмната част от денонощието не би възприел, е изключил
светлините на управлявания от него автомобил. Именно тези действия, говорят, че
той по ясен и недвусмислен начин е възприел намиращият се зад него полицейски
автомобил, но въпреки това не само, че е спрял, но и се е опитал да осуети
разкриването отличителните белези на автомобила.
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че жалбоподателят е извършил
твърдяното нарушение по чл. 103 ЗДвП, тъй като на процесния ден и място не е
спрял на контролен орган при подаден светлинен и звуков сигнал от полицейския
автомобил, като това е една и от хипотезите по чл. 207 ППЗДвП.
От друга страна, като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат
младата възраст на нарушителя, както и наличието на едно предходно нарушение по
ЗДвП, чиято санкция е била заплатена, поради което Съдът е на становище, че на П.Г.
следва да се даде една последна възможност и санкциите на това нарушение да
бъдат сведени по минимума предвиден в закона, именно ,,глоба‘‘ в размер от 50
лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от един месец.
Относно нарушението по чл. 7, ал. 5 ЗДвП. Тази разпоредба е в насока, че при
строителство и ремонт, когато има временна пътна маркировка, положена с цел
организация на движението за определен период от време, участниците в
движението трябва да се съобразяват с временната пътна маркировка
Съдебният състав е на становище, че е ноторно известен факт, относно
наличието на реорганизация на пътното платно във връзка с течащ ремонт, като
това се потвърждава и от наличната по делото Докладна записка и показания на
актосъставителя К.. В конкретния случай, жалбоподателят неправилно е завил от
бул. ,,Цар Борис III Обединител‘‘ по ул. ,,Света
Петка‘‘, като по този начин не се е съобразил с временната пътна маркировка при
строителство и ремонт. Обстоятелството, че същият след забелязването на
полицейския автомобил е изключил светлините на управляваното от него МПС,
говори еднозначно, че той е осъзнал, че е извършил нарушение.
Предвид гореизложеното в тази му част, обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице маловажност на случая.
Касае се за формално нарушение за съставомерността на което е без значение
настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай
не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата
и място на извършване на нарушението.
Обжалваното наказателно постановление следва да се измени в санкционната
част относно нарушението по чл. 103 ЗДвП, като размера на наложените наказания
следва да се сведе до минимум, а в останалата част следва да се потвърди
изцяло.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление
№18-1030-011150/04.01.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив,
с-р Пътна Полиция, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР против
П.С.Г. с ЕГН: ********** в санкционната
част, относно нарушението по чл. 103 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието ,,глоба‘‘ от 200 /двеста/ лева на 50 /петдесет/ лева и размера на
наказанието ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ от 6 /шест/ месеца на 1
/един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.