Решение по дело №1105/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на РИОСВ Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. П., против Решение № 54/07.05.2024г., постановено по НАХД № 101/2024г. по опис на Районен съд гр. Несебър.

С решението е отменено наказателно постановление № 68/10.01.2024г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на Д. Т. С., [ЕГН], на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, е наложено наказание „глоба” в размер [рег. номер]. И РИОСВ Бургас, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, е осъдена да заплати на Д. Т. С., сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски - възнаграждение за един адвокат.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Според него съдът неправилно е приел, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед посочената правна квалификация на нарушението.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът Д. Т. С. се представлява от адв.М. Г.. Адв.Г. намира жалбата за неоснователна. Счита, че освен установеното от съда процесуално нарушение, налице е и друго такова, допуснато при издаване на наказателното постановление- липса на посочена дата на извършване на деянието. Отделно от това счита наложеното наказание за несправедливо с оглед определения от наказващия орган размер- 2000лв., при предвиден минимум с приложената санкционна норма от 200лв. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 11.08.2023г. от служители в РИОСВ (отдел „Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води, опасни вещества и КПКЗ“), сред които св. Х. – главен експерт „Опазване на водите“, била извършена проверка на поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Несебър. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 024098/К-8-54/11.08.2023г. По отношение на имот с [идентификатор] било установено, че е собственост (по силата на нотариален акт от 04.12.2018г.) на Д. Т. С. . Проверяващите констатирали на място в имота (по източната му граница) изграждането на плътна масивна бетонова стена/ограда (без отвори) с дължина 16-17 метра и надземна част с височина около 1,20 метра, която била надградена с метален тръбно-решетъчен парапет по цялата й дължина. При тези констатации св. Х. съставила АУАН № 68 от 14.08.2023г. за извършено нарушение от жалбоподателя на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС. Фактически нарушението било описано като липса на проведена процедура с издаден краен административен акт от компетентен орган по реда на глава VI от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). От жалбоподателя било отправено предложение за сключване на споразумение по чл. 58 „г“ от ЗАНН, но същото не било прието от наказващия орган и въз основа на АУАН било издадено процесното НП“.

Съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- нарушението е непълно описано откъм факти. Отделно е изложил съображения, че деянието не е съставомерно.

Според съда, задължението по чл. 95, ал. 1 от ЗООС може да възникне в хипотезите на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, но само във връзка с конкретен от цитираните текстове (чл. 92, т. 1 и чл. 93, ал. 1 от ЗООС) и обвързването му с конкретен вид строителство от изключително изчерпателно изброените в приложение № 1 и приложение № 2 към ЗООС. В тази връзка наказващият орган е следвало да посочи дали констатираният строеж е изисквал задължително извършване на оценка по смисъла на чл. 92, т. 1 от ЗООС и ако да – в коя от хипотезите по приложение № 1 попада, респ. дали е изисквал необходимост от преценка за извършването на проверка по чл. 93, ал. 1 от ЗООС и ако да – в коя от хипотезите по приложение № 2 попада. В текста на АУАН и НП тези обстоятелства не са посочени нито в текстов вид – като описание на факти и обстоятелства, нито чрез препращане към посочените разпоредби и съответните приложения.

Съдът приема и че материалния закон е приложен неправилно, като сочи, че начинът, по който е описано нарушението, води и до неговата несъставомерност. Цитираните по-горе разпоредби налагат извод, че задължение по чл. 95, ал. 1 от ЗООС възниква за физическо лице – собственик на недвижим имот, единствено в случаите, когато е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения (в разглеждания случай – на извършеното строителство). Тези случаи са изчерпателно изброени в текстовете на приложение № 1 и приложение № 2 към ЗООС и въпреки подробното изброяване, сред посочените хипотези липсва такава, която да е свързана с изграждането на бетонова стена – ограда. Следователно не е доказано да е извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, тъй като посочената норма не обвързва всеки възможен строеж с изискване за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, а единствено строежите, изброени в приложение № 1 и 2 към ЗООС.

Настоящият състав на съда намира, че материалния закон е приложен неправилно.

По делото няма спор, че имота, в който е изградена оградата попада в границите на защитена зона по см. на ЗБР, поради което и по отношение на него са приложими правилата, регламентирани със ЗООС.

Няма спор и че за изграждане на процесната ограда изпълнителят й не е уведомил писмено компетентния орган- директора на съответната РИОСВ.

С наказателното постановление по отношение на Д. С. е приложена разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗООС. Според тази норма, за нарушенията по този закон физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции [рег. номер] 500 000 лв.

В случая наказващият орган е посочил като нарушени две разпоредби- тази на чл.95, ал.1 и на чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС.

Съдът намира, че посочването на чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС не е необходимо и в този смисъл се касае до неточност на правната [жк], което обаче не може да предпостави извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, така както е приел първоинстанционния съд.

Поради това и фактите изложени в АУАН и Наказателното постановление са достатъчни, за да може санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено.

Наказващият орган изрично е посочил, че Съристов не е изпълнил задължението си да уведоми компетентния орган за своето инвестиционно намерение- изграждане на ограда в имота, каквото задължение му вменява разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗООС и поради това е извършил нарушение по чл.162, ал.1 от ЗООС.

Както правилно посочва касатора, на този етап на производството- подаване на уведомление компетентния орган не дължи квалификация на инвестиционното намерение, с оглед предвидените в чл.81 от ЗООС, хипотези. Тази преценка се извършва тогава, когато следва да се прецени дали се дължи извършването на екологична оценка или оценка за въздействие върху околната среда.

Задължението за изпращане на уведомление в случая е налице, тъй като изграждането на ограда в имот, попадащ в защитена зона представлява инвестиционно намерение по см. на §1, т.17, б.“а“ от ДР на ЗООС- извършване на строителни работи.

Поради това преценката на първоинстнционния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и несъставомерност на деянието е извършена в нарушение на закона. Обжалваното решение следва да бъде отменено.

Възражението на ответника по касационната жалба, че в наказателното постановление не е посочен период на извършване на нарушението, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, е неоснователно.

В случая се касае до нарушение, извършено чрез бездействие на нарушителя и то започва от момента, в който действието е дължимо- преди започване на строителството. Този момент е известен на нарушителя и непосочването му изрично не накърнява правото на защита. Още повече, че наказващият орган няма как да установи момента на вземане на решение за изграждане на обекта.

Правилно наказващият орган приема, че нарушението е извършено към датата на извършване на проверката.

Съдът намира за основателно възражението на ответника за несправедливост на наложеното наказание по отношение на размера му.

Както вече бе посочено санкционната норма предвижда възможност за налагане на наказание глоба от 200лв. до 20 000лв.

Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, която не е съобразена с характера и тежестта на нарушението. На нарушителя следва да бъде наложено наказание глоба в размер [рег. номер].

Този размер е съобразен както с характера на обществените отношения, накърнени от извършване на нарушението, така и с оглед техническите характеристики на извършеното строителство в защитената зона.

Поради изложеното след като отмени обжалваното решение съдът следва да измени наказателното постановление досежно размера на наложената глоба.

С оглед изхода на спора следва съразмерно да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 200 лева.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 54/07.05.2024г., постановено по НАХД № 101/2024г. по опис на Районен съд гр. Несебър И В. Н. П.:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 68/10.01.2024г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на Д. Т. С., [ЕГН], на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, е наложено наказание „глоба” в размер [рег. номер]., като вместо глоба в размер [рег. номер]. определя наказание глоба в размер [рег. номер].

ОСЪЖДА РИОСВ Бургас да заплати на Д. Т. С., [ЕГН], сумата от 200 лв., представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.