Р Е Ш Е Н И Е
№261263/17.11.2020г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 20882 по
описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на И.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която против Застрахователна компания „Лев Инс“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е предявен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата
от 1447,23 лева – обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на
ищеца л.а. **, вследствие ПТП от 15.11.2018 г., причинено по вина на водача на
автобус ***, в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Вл. В.“ и ул. „Г. П.“, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
19.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. **.
На 15.11.2018 г, при управление ***, при
кръстовището с бул. „Вл. В.“ същият е блъснат от завиващ надясно автобус ***.
За настъпилото ПТП двамата водачи информират контролните органи. Пристигналият
на място полицейски екип установява участниците и механизма на настъпване на
ПТП, като указва на водачите да съставят двустранен протокол. Ищецът сочи, че
за превозното средство управлявано от виновния водач е налице валидна
застраховка „Гражданска отоворност“ по застрахователна полица BG22118001591912
сключена с ответното дружество. Същата е със срок на действие от 05.06.2018 г.
до 04.06.2018 г. Ищецът уведомява ответното дружество за настъпилото ПТП.
Извършен е оглед и е съставен опис-заключение по щета № 0003-5000-18/15.11.2018
г. В същия подробно са записани нанесените увреждания. Ищецът сочи, че
сторените от него разходи по отстраняване на щетите са общо в размер на 2201,85
лева, от които – 1506,75 лева – за резервни части и 695,10 лева – за труд.
На 30.05.2019 г. ищецът изпраща
покана до ответното дружество за възстановяване на извършените разходи, като на
11.07.2019 г. му е заплатена сумата от 754,62 лева. Ищецът намира изплатеното
обезщетение за крайно недостатъчно, като сочи, че същото не може да покрие
действително нанесените щети и разходите по отстраняването им.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва ищцовата претенция, по
отношение нейния размер и моли за отхвърлянето ѝ. Сочи, че претендираният
от ищеца размер на застрахователното обезщетение е силно завишен, като
изплатената сума от 754,62 лева напълно репарира претърпените имуществени
вреди. Възрастта на автомобила и действителната му пазарна стойност обуславят
извод, че сумата необходима за отремонтирането му е в размер, който е
значително по-нисък от претендирания. Заявява, че при представяне на
допълнителни документи удостоверяващи допълнителна щета, може да бъде определен
окончателен размер на обезщетението, но ищецът не се е възползвал от това
право. Алтернативно, при уважаване на иска, моли за намаляване размера на
присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
От представен по делото препис от СРМПС част I № *********, издадено на 31.07.2015
г. от МВР, СПП - Варна, се установява, че ищецът И.С.М. е собственик на л.а. ****.
Видно от представен по делото двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, се установява, че през м.11.2018
г., в гр. Варна, при движение по ул. „Г. П.“, при навлизане в кръстовището с
бул. „Вл. В.“, възниква ПТП
между собствения на
ищеца лек автомобил, движещ се направо и завиващия надясно автобус ***. В двустранния протокол,
съставен от двамата участници в произшествието, са вписани обстоятелствата,
нарушенията, причините и условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването
му. Вследствие на произшествието
и на двата автомобила са
нанесени материални щети. Механизмът на настъпване на ПТП е описан от двамата участници в
произшествието, като същите са подписали
протокола.
Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество
образува ликвидационна преписка по щета № 0003-5000-18/15.11.2018 г., като на
същата дата е изготвен опис-заключение, от който се установява, че увредените
елементи от автомобила на ищеца, които следва да бъдат ремонтирани/подменени са
следните: преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата,
ръкохватка на предна дясна врата, хром-никелова лайсна на ръкохватка на предна
дясна врата, лайсна на предна дясна врата, мигач преден десен калник, капак на
дясно огледало, капак – долна част на дясно огледало и основа дясно огледало.
Страните не спорят и като
безспорни по делото са отделени следните обстоятелства: дата, място, участници
и механизъм на ПТП от 15.11.2018 г., при който на управлявания от ищеца л.а. **
са нанесени материални щети; валидност към датата на ПТП на застрахователна
полица № BG ******* „Гражданска отговорност“ за автобус ***; изплатено от ответника в полза на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 754,62 лева по ликвидационна преписка № **** г.
По делото е допуснато изготвяне
на съдебно-автотехническа експертиза, от приетото заключение на която се
установява механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила
на ищеца, както и стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на автомобила до състоянието му преди произшествието.
Експертното заключение сочи
механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от ищеца, а именно – на 15.11.2018
г., в гр. Варна, при движение по ул. „Г. П.“, при навлизане в кръстовището на
бул. „Вл. В.“, управляваният от ищеца автомобил е бил ударен от завиващ надясно
автобус от градски транспорт с рег. №***. Вследствие на удара, по автомобила на
ищеца са нанесени следните увреждания: преден десен калник, предна дясна врата,
задна дясна врата, ръкохватка на предна дясна врата, хром-никелова лайсна на
ръкохватка на предна дясна врата, лайсна на предна дясна врата, мигач преден
десен калник, капак на дясно огледало, капак – долна част на дясно огледало и
основа дясно огледало. Вещото лице сочи стойност за възстановяване на
автомобила, изчислена въз основа средни пазарни цени – 2348,42 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен
характер – непозволено увреждане. Исковете черпят правно основание от
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.429, ал.1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
В процесния случай, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице,
настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото
и причинно-следствената връзка между ПТП; нанесените щети; да докаже сочените
от ищеца увреждания. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за
вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
Съдът намира, че в процесния
случай са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за
изплащане на застрахователно обезщетение в полза на пострадалото при ПТП лице. Ищецът
е увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен и което има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В този смисъл той е активно материалноправно легитимиран да
претендира от застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното
застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
Безспорно е, че между ответното дружество и собственика на автобус от градски
транспорт марка ******* е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По делото не се установяват
доказателства за наличие на правопогасяващи или правоизключващи отговорността
на застрахователя обстоятелства.
По делото по безспорен начин се
установи, че на 15.11.2018 г., по вина на деликвента – водач на автобус марка
„Мерцедес“ с рег. №В5488ВВ е настъпило ПТП, при което на собствения на ищеца
лек автомобил са били нанесени имуществени вреди. Налице е и
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на деликвента и
нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца. Данни за тази връзка се
съдържат в приложените писмени доказателства и в заключение на САТЕ, като виновното,
и противоправно поведение на деликвента е установено по несъмнен начин.
Съдът намира, че верността на всички факти и
обстоятелствата, удостоверени в подписания от
страните двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие са
безспорно установени, в т.ч. участниците в ПТП, нанесените увреждания на
автомобилите, вината на водача управлявал автобус „Мерцедес“,
както и соченият от
ищеца механизъм на настъпване
на произшествието.
Спорният въпрос между страните
остава размерът на дължимото обезщетение.
Според ищеца справедливият размер
за обезщетяване на имуществените вреди е 1447,23 лева – разликата между
сторените от ищеца разходи за възстановяване на автомобила - 2201,85 лева и
изплатеното от ответника обезщетение – 754,62 лева, а ответникът – размерът,
който вече е бил изплатен на ищеца - 754,62 лева. В заключението на САТЕ,
вещото лице е посочило, че средната пазарна стойност за възстановяване на
процесния автомобил е в размер на 2348,42 лева. При спазване принципа за пълна
обезвреда, следва присъденото обезщетение да съответства на разходите за
възстановяване на увредената вещ до състоянието ѝ преди увреждането.
Вещото лице изготвило САТЕ сочи стойността необходима за възстановяване,
изчислени по средни пазарни цени - 2348,42 лева. При данни, че ответникът е
изплатил на ищеца сума в размер на 754,62 лева, то до достигане на пълния
размер за възстановяване на автомобила, на доплащане подлежи сума в размер на
1593,80 лева. Доколкото ищецът претендира заплащане на обезщетение в по-нисък
размер, а именно - 1447,23 лева, то ответникът следва да бъде осъден да заплати
претендираната от ищеца сума, в пълен размер.
В полза на ищеца и на основание
чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ, следва да се присъди и
законната лихва върху присъдените суми за обезщетяване на имуществените вреди,
считано от датата на уведомяването на застрахователя – 15.11.2018 г., но
доколкото ищецът претендира законна лихва от датата на подаване на исковата
молба, то същата следва да се присъди именно с начална дата – 19.12.2019 г.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни
разноски в общ размер на: 807,89 лева, от които: 57,89 лева – държавна такса, 250
лева - депозит за вещо лица и 500 лева – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.С.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 1447,23 лева – обезщетение за имуществени
вреди по собствения на ищеца л.а. **, вследствие ПТП от 15.11.2018 г.,
причинено по вина на водача на автобус ***, в гр. Варна, на кръстовището на
бул. „Вл. В.“ и ул. „Г. П.“, ведно със законната лихва считано от 19.12.2019 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на И.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 807,89 лева, представляваща
сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: