№ 983
гр. Варна, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20243100500936 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:52 часа се явиха:
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК
Въззивникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕОOД, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител.
Въззиваемият Т. З. И. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адвокат И. В., с пълномощно по делото.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 14073 от
04.06.2024г. от въззивника „ЕОС МАТРИКС“ ЕОOД, чрез процесуален
представител юрисконсулт П.Е., с която моли в случай, че в насроченото
открито съдебно заседание не се яви представител на дружеството, делото да
се гледа в негово отсъствие, като заявява, че поддържа изцяло депозираната
въззивна жалба.
Адв. В.: Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2061 от 26.05.2024 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 26470/01.04.2024г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез юрисконсулт К. В., срещу
Решение № 672/01.03.2024г., постановено по гр.д. № 7900/2022г. на ВРС, 43-
ти състав, с което е уважен предявеният иск, на основание чл.439 вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че Т. З. И., ЕГН **********, с адрес: ******************, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Хенрик Ибсен”, № 15, сумите по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 13320/2011г. по описа на ВРС, въз основа, на който
е образувано изп. д. № 208/2011 по описа на ЧСИ С.Я. рег. №719 КЧСИ, а
именно: 2832,95 лева, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит от 11.10.2010 г., сключен с „Юробанк и Еф Джи
България“ АД, изчислена към 01.07.2022 г., както и 21,25 лева – законна
лихва, начислена за периода от 02.07.2022 г. до 29.07.2022 г., поради
погасяване по давност на правото на взискателя на принудително изпълнение.
Процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД развива доводи,
че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че
ВРС неправилно е приел, че процесното вземане е погасено по давност, тъй
като не обсъдил всички изложени в исковата молба аргументи и е постановил
съдебно решение в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът намира
предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като към
момента на съдебното дирене в производството било безспорно установено,
че вземането е било погасено чрез плащане по изпълнителното дело от
поръчителя по кредита - Г.Т.А. и производството по изпълнителното дело №
208/2011г. по описа на ЧСИ С.Я. било прекратено частично по отношение на
ищеца Т. З. И. с Постановление, влязло в сила на 29.05.2020г., след което не
били предприемани изпълнителни действия спрямо последния. По отношение
на изводите на първоинстанционния съд за настъпване на погасителната
давност, намира същите за неправилни и необосновани. Излага, че правилно е
прието от съда, че към момента на образуване на изпълнително дело
№208/2011г. в сила е било Постановление № 3/118.11.1980 г. на Пленума на
Върховния съд, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането, като с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013г. на ВКС бил даден нов отговор на правния въпрос относно давността
и с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС, окончателно било прието, че докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
2
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г. По тази причина се счита, че давността е
започнала да тече на 26.06.2015г., като е спряла да тече за периода от
13.03.2020г. до 21.05.2020г. с оглед приемане на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. За последно изпълнително
действие спрямо Т. З. И. се посочва искането за насрочване на опис на
движими вещи на длъжниците, отправено с молба от 12.06.2017г.
Обосновава, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ е
достатъчно за прекъсване на давността. Излага, че настъпилата перемпция е
без правно значение за прекъсване на давността, тъй като новото искане,
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не, се счита, че има за действие прекъсването й. Сочи, че давността е
прекъсната на 10.11.2011г. с образуване на изпълнителното дело и е била
спряна до 26.06.2015г. На 12.06.2017г. била депозирана молба от взискателя
по изпълнителното делото за предприемане на изпълнително действие, което
се определя като действие, прекъсващо давностния срок. Отчитайки
спирането на давностния срок за периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г., се
посочва, че давността за вземането би следвало да се счита за изтекла към
20.08.2022г. След като първоинстанционното производство било образувано
на 22.06.2022г., то се счита, че по време на процеса петгодишният давностен
срок не е текъл. Поради изложеното, въззивникът намира изводът на
първоинстанционния съд за неоснователен и необоснован, а именно, че от
26.06.2015г. до 02.09.2020г. не са се осъществили юридически факти от
значение за прекъсването на давността. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна не е постъпил.
Адв. В.: Оспорвам изцяло подадената въззивна жалба. Подробно
становище ще изложа по съществото на спора. Нямам възражения по проекта
за доклад.
С оглед изразеното становище, СЪДЪТ намира, че следва да бъде
обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в
Определение № 2061 от 26.05.2024 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 2061 от 26.05.2024 година.
Адв. В.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на
3
разноските по чл.80 от ГПК
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. В.: Моля да оставите без уважения подадената въззивна жалба
като неоснователна. Считаме, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, и моля да го потвърдите.
Аз съм приготвила една кратка писмена защита, вероятно и ще я
допълня, но искам съвсем накратко да визирам. На първо място считаме, че
всички основания и твърдения на въззивника, че подадената искова молба е
недопустима, са неоснователни. Безспорно се установява по делото, че
производството по изпълнително дело № 208/2011г. на ЧСИ № 719 не е
прекратено, тъй като длъжника, заплатил дължимите суми, е поискал да се
суброгира в правата на взискателя. Лицето, което е поискало това е Г.А.. Той
е заплатил остатъка от сумите, поръчител е и по силата на чл. 429, ал.1 от
ГПК има право да се суброгира в тези права, което е и сторил с нарочна
молба. Тази суброгация фактически, това искане е направено две години след
завеждане на исковата молба в хода на съдебното дирене пред ВРС, поради
което е приложима нормата за чл.226. ал.1 от ГПК и делото следва своя ход
между първоначалните страни.
Допустима е исковата молба, изложила съм съображения в писмената
защита. Неоснователно във въззивната жалба въззивникът се позовава на
подадената от него на 13.06.2017г. молба с искане за опис и оценка на
движими вещи. Твърдението му, че тази молба е довела до прекъсване на
давността противоречи както на задължителната практика на ВКС, визирам
Тълкувателно решение № 2/2015г. по Тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС,
така и на практиката на ВКС, така и на закона, визирам чл.116, буква „в“ от
ЗЗД. И в закона, и в ЗЗД, и в задължителната практика на ВКС изрично се
иска за да бъде прекъсната давността това действие, което се иска от
взискателя да бъде фактически реално извършено действие по
принудителното действие, т.е. иска се предприемане на реално действие по
принудителното изпълнение. Подадената молба за опис и оценка би могло да
се приеме единствено като подготовка за по-нататъшни реални принудителни
действия, които да се изразят в продажба вече на конкретни вещи, които би
могло да бъдат описани и конкретизирани на един по късен етап. Тоест
нямаме реално осъществено действие по принудително изпълнение. Тази
молба даже следва да се окачестви като молба за проучване на
имущественото състояние на длъжника. Иска се опис и оценка, но дали ще се
4
извърши, дали ще се намери нещо за описване, дали ще се опише и какво
конкретно ще бъде то – това са неща, които предстоят. Тоест това е една
молба за проучване на имущественото състояние на длъжника и това
изпълнително действие е изрично извадено в т.10 от Тълкувателно решение
№ 2/2015г. по Тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС. Това действие е
извадено от тези действия, които биха могли да доведат до прекъсване на
давността. Изрично е описано в т.10 като такава молба за проучване на
имущественото състояние не е действие по принудително изпълнение, което
може да доведе до прекъсване на давността. Така че с категоричност ние
твърдим, че подадената молба не прекъсва давността и фактически давността
е изтекла точно на датата, която е посочена в решението на ВРС и това е
02.09.2020г.
Моля да вземете предвид представената писмена защита, като моля да
потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно и да
присъдите на моя доверител сторените разноски за водене на делото пред
Вас. Моля за кратък срок ако мога да допълня нещо, тъй като правих днес
тази писмена защита и е възможно нещо да добавя.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
ДАВА възможност на процесуалния представител на въззиваемата
страна в едноседмичен срок, считано от днес да представи допълнителни
писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5