Решение по дело №664/2022 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 3
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20224340100664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Троян, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20224340100664 по описа за 2022 година
Настоящето дело е образувано по предявен от „Профи кредит България“
ЕООД – гр. София, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч. против К. Х. Р. от гр.
Троян осъдителен иск общо за сумата 4 887,25 лева, представляваща дължима
сума по сключения между страните на 10.07.2017 г. Договор за потребителски
кредит № **********. Процесната сума е била предмет на заповедно
производство по ч. гр. д. № 429/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Троян,
по което съда изцяло е отхвърлил подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК е дал указание на ищцовото дружество да предяви осъдителен иск
относно претендираното си вземане.
Ищцовото дружество е редовно призовано, в с. з. не се явява
представител, изразено е писмено становище по същество, прави се искане по
реда на чл. 238 от ГПК съда да постанови неприсъстевно решение.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника не
е представил отговор в указания едномесечен срок. Р. е редовно призована, не
се явява в с. з. и не изпраща представител, не е изразила становище по иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
1
намира за установено следното:
Не се оспорва от страните, че на 10.07.2017 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № **********, между „Профи кредит България"
ЕООД, в качеството на кредитор и К. Р., в качеството на кредитополучател.
Видно от приетите доказателства, Р. е получила кредит в размер на 1 500
лева, която сума съгласно договорните условия се е задължила да върне в
срок от 36 месеца при месечна вноска в размер на 73,19 лева, при годишен
процент на разходите – 49,89 %., Лихвен процент на ден: 0.11 %, Общо
задължение по кредита: 4 536,00 лева. Установи се, че Р. е избрала и закупила
пакет от допълнителни услуги – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 1901,16 и - размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги 52,81 лева. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлязло на 4536,00 лева; Общ размер на вноска: 126,00
лева; Дата на погасяване: 26-ти ден от месеца.
Твръди се, но не беше доказано, че на 10.07.2017 г. ищцовото дружество
е превело по сметка на Р. отпуснатия кредит в размер на 1 500 лева. Съгласно
чл. 4 от Общите условия към Договора за потребителски № **********, Р. се
е задължила да за плати на ответното дружество договорно възнаграждение
за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително
определено в погасителния план в размер на 435,36 лева. Страните по този
договор са се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за
клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във
времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на
предсрочната изискуемост, неизплатеното договорно възнаграждение е в
размер на 750,93 лева.
На 12.10.2017 г. между „Профи кредит България" ЕООД и К. Р. е
сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните са се
договорили да бъде отложена погасителна вноска № 2, като тя трябва да бъде
заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс
е нов коригиран погасителен план, съгласно който погасителните вноски са
променени от 36 на 37 броя. Ищцовото дружество претендира К. Х. Р. да
заплати процесната сума в общ размер 4 887,25 лева, представляваща
2
неиздължени сума по договор за потребителски кредит, сключен между
страните на 10.07.2017 г., от които главница в размер на 1 405,02 лева,
договорно възнаграждение в размер на 750,93 лева и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1637,11 лева, лихва за
забава в размер на 170,25 лева и законна лихва в размер на 923,94 лева, ведно
със законна лихва до окончателното изплащане на сумата.
Процесното вземане е било предмет на заповедно производство, по
подадено заявление на „Профи кредит България" ЕООД, по което е
образувано ч. гр. д. № 429/2022 г., като съда е отхвърлил изцяло заявлението
на дружеството и е дал указания за завеждане на настоящият осъдителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК.
Решаващият съд намира предявения осъдитилен иск за неоснователен и
недоказан.
Предмет на настоящето дело е процесния Договор за потребителски кредит,
който е реален, възмезден - за предоставената парична сума
кредитополучателя дължи възнаграждение, каузален - за действителността му
е нужно основание и формален. В случая при условията на пълно и главно
доказаване следваше ищцовото дружество да установи наличие на
действителна правна сделка - сключването на договора за потребителски
кредит и предоставяне на паричните средства. В настоящия казус „Профи
кредит България“ ЕООД твърди, че е изпълнило задължението си като е
превело договорната сума от 1 500 лева по банковата сметка на Р., но не
представя доказателства за това. В л. 18 от делото е приложена таблица,
която всеки може да напише и недоказва по никакъв начин превода на
отпуснатия кредит. В настоящето исково производство ищцовото дружество
не доказа какъв е размера на просрочените вноски, как е формирана
неиздължената част от дълга. Не се установи с направените вноски от страна
на длъжника каква част е платена за главница и договорна лихва, без да се
включва сумата на пакета за допълнителни услуги и на разходите за
извънсъдебно събиране. Предвид липсата на доказателства в такава насока,
съдът намира, че исковата претенция за сумата 1 405,02 лева, представляваща
главница по договора е неоснователна и недоказана и следва изцяло да бъде
отхвърлена. По отношение на претенцията за заплащане на посочените горе
3
суми по лихви и договорно възнаграждение – то същите не се дължат. Касае
се за акцесорни задължения, чиято основателност произтича от
основателност на главното задължение.
В случая претенцията на ищеца, наред с главница, лихва за забава и
договорно възнаграждение, включва и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги в размер на 1 901,16 лева. Ищцовото дружество
излага, че предоставената сума е под формата на потребителски кредит, който
е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, затова
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-конкретно да
бъде съобразено императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Нормата
на ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал. 2 – в
случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая
уговореното възнаграждение по закупен допълнителен пакет в общ размер 1
901,16 лева надвишава размера на предоставения кредит – 1 500 лева, поради
което се явява прекомерно.
Сключването на споразумение за закупен допълнителен пакет е
свързано с приоритетно разглеждане на кредита, възможност за промяна на
погасителни вноски, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж, възможност за намаляване на
определен брой вноски. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж. Ето защо съдът намира, че
претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията межу кредитор и потребител
и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
4
правни нормиразпоредбите на чл. 10 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК и целяща
тяхното заобикаляне. От изложеното в исковата молба се установява, че
ответницата е заплатила сума в размер 264,05 лева за посочения пакет за
допълнителни услуги, чийто остатък е в размер на 1 637,11 лева. Предвид, че
съдът приема, че тази уговорка за предоставяне на допълнителни услуги е
нищожна, то посочената сума от 264,05 лева се явява недължимо платена от
страна на ответника, а претендираната в настоящето производство сума е
недължима.
При тези изводи предявения осъдителен иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските: При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК право на присъждане на сторени разноски има ответника К. Р., но
същата не е предявявала подобни претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В представлявано
от С.Н., Ц.С. и Я.Ч. осъдитилен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
430 от ТЗ, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК - да бъде осъдена К. Х. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Б., общ. Троян, ул „Х.П.“ № 40 и настоящ
адрес: гр. Троян, ж. к. „Лъгът“, бл. 3, вх. Д, ет. 2, ап. 6 да заплати на ищеца
сумата 1 405,02 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 10.07.2017 г., сумата 750,93 лева,
представляваща договорно възнаграждение, сумата 1 637,11 лева за закупен
пакет допълнителни услуги, лихва за забава в размер на 170,25 лева и законна
лихва в размер на 923,94 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
двуседмичен срок от съобщението.
5

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6