Решение по дело №2435/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 678
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20207050702435
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………/………….2021г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет  и първа година в състав:

                                                Председател: Стоян Колев

 

при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР А., като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2435 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

  Образувано е по искова молба на Н.И.Н., ЕГН: **********, с която са предявени против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 284, вр. чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 1 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от действия и бездействия на администрацията на Затвора Варна довели до поставянето му в неблагоприятни битови условия и нечовешко отношение спрямо него чрез настаняването му в помещения с наличие на плъхове, хлебарки, бълхи  и дървеници, причиняване на силна физическа болка и страдания от ухапванията им и от лошата хигиена в килиите, столовата и останалите помещения в затвора за периода от 01.06.2016 г. до 31.01.2018 г. в размер на сумата от 15 000 лева и за периода от 01.052020 г. до 04.11.2020 г. в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В исковата си молба ищецът сочи, че през периода 01.06.2016 г. до 31.01.2018 г. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора - гр. Варна. През месец юни 2016 год. е преместен от следствен отряд — килия 35 в отряд за осъдени в 57-ма килия. През месец септември 2016 год. е настанен в киносалона на Затвора - Варна до месец март — 2017 год.; от месец март 2017 год. е настанен във II гр., 114-то спално помещение, а през месец ноември 2017 год. е преместен в VII-а група за неработещи до месец януари 2018 год., след което е освободен от изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода”.

За периода 01.05.2020 г. до 04.11.2020 г. е приведен в Затвора-Варна за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.

Ищецът заявява, че През цялото време от месец юни 2016 год. до настоящия момент по време на престоя си в Затвора-Варна е имал сериозни проблеми с дървеници, бълхи и плъхове в сградата. При първоначалното постъпване в затвора, още през първата вечер, забелязал на сутринта, че краката го сърбят и по чаршафите има следи от кръв. От тогава е подложен на постоянните атаки на дървениците. Имало и хлебарки, които прониквали навсякъде, в купите за храна, в чашите, лазели по дрехите, минавали през лицата им докато спят. Плъхове се разхождали необезпокоявано в столовата на Затвора и в кухнята, като ходели по земята, по масите, по хранителните продукти и посудата. Навсякъде по пода на столовата, където се хранят имало изпражнения от тях, които настъпвали и разнасяли по коридорите на Затвора и в килиите си. Плъховете минавали през краката им и не се плашели от хора. В столовата се разнасяла винаги непоносима задушлива силна миризма на фекалии, заради което повечето лишени от свобода предпочитали да не се хранят там, а да отнасят храна в килиите си или ако имат възможност се хранят от получени колети или закупени продукти от лавката на затвора. Погнусата била огромна, заради което всички лишени от свобода се чувствали дълбоко унизени, тъй като условията, в които били поставени са безкрайно неприемливи и в пълен разрез с всички хигиенни норми. При изтърпяване на присъдата си от 2020 година също е обект на постоянните набези на дървеници, хлебарки и плъхове, които се намират в чаршафите на леглото, лазят го и хапят. От тях не можел да спи, а през деня имал непоносими сърбежи от ухапванията им.

Многократно идвали от „ Борба с вредителите“, за да пръскат, но без резултат. Налага предположения, че не се изпълнявани точно инструкциите и препаратите не са подходящи или не са в нужните количества или пропорции. Проблемът си оставал и дървениците продължавали да го лазят и хапят всяка нощ. Усещането да го хапят било ужасно, причинявало му сърбежи, погнуса и отвращение. Чаршафите му били в петна от кръв. Проблемите с хлебарките и плъховете също не били решени. Тези факти били известни и на всички надзиратели и на абсолютно целия персонал на Затвора.

Твърди се, че затворническата администрация не е положила достатъчно усилия да осигури наличие на хигиенни условия, които да предоставят нормална жизнена среда, допускайки допуснала наличието на вредители —дървеници, хлебарки и мишки /плъхове/ в помещенията, които се обитават от лишените от свобода. Действията по дезинсекция и дератизация са без значителен резултат и са неефективни, поради което хигиенните условия не са на достатъчно ниво, заради което ищецът е бил и продължава да е нахапван от насекомите - дървеници, а храната която консумирал и помещенията, включително столовата на Затвора-Варна- лазена от хлебарки и мишки /плъхове/.

 Тези действия и бездействия на администрацията на Затвора — Варна, възникнали от неотговарящите на нормативните изисквания условия в Затвора - Варна, пряко са довели до настъпилите за ищеца вреди за периода от 01.06.2016 год. до 31.01.2018 год. и от 01.05. 2020 год. до 04.11.2020 год.- депозиране на исковата молба, изразяващи се в безсъние, липса на апетит, апатия, чувство на безсилие, гняв, безпокойство, уязвимост, безпомощност, незащитеност, негативни емоции, накърняване на човешкото достойнство, негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир. Във връзка с горното ищецът претендира обезщетение в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ за периода от 01.06.2016 год. до 31.01.2018 год. и обезщетение в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ от 01.05. 2020 год. до 04.11.2020 год.- депозиране на исковата молба в съда, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът – ГДИН, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С.С. изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Като доводи за неоснователност на исковете, ответникът сочи липса на установено неизпълнение на вменено от закона задължение, което да ангажира отговорността им. Обръща се внимание, че правното и фактическото положение на лишените от свобода, вкл. и на ищеца е свързано с ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление, като на всички лишени от свобода се осигуряват оптимални условия при изтърпяване на наложеното наказание при пълно съобразяване с режимни и личностни особености. Изтъква се, че от представените по делото доказателства се установява, че действията на служителите на ответника през процесния период са били законосъобразни и съобразени с характера на институцията. Искането е да се отхвърлят исковете, като се претендира присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. В хода по същество се поддържат изложените в писменото становище доводи.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на исковете, предвид събраните по делото доказателства и пледира за отхвърлянето им.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От изготвена от ответника справка (л. 95) е видно, че за исковия период от 01.06.2016 г. до 31.01.2018 г. ищецът е преведен от ОС “ИН“-Варна в Затвора-Варна на 10.03.2016г. да търпи наложена му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДЗ №951/2015 на РУП 02 - Варна. С протокол № 704/29.11.2016 г., по НОХД № 5993/2016 на Районен съд - Варна му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и след изтъпяване на същото е освободен на 31.01.2018г. При постъпването си в Затвора-Варна е бил настанен в V rp. В последствие на 18.04.2016г. е преместен в VІІІ гр., на 02.11.2016г. е преместен във ІІ гр. и от 08.11.2017г. в VІІ rp. където е бил до освобождаването си. Ответникът сочи в справката, че информация в кои спални помещения е пребивавал л. св. не се съхранява в Затвора - Варна. В исковия период от 01.052020 г. до 04.11.2020 г. е постъпил в Затвора-Варна на 13.05.2020г. да търпи наказание лишаване от свобода в размер на 1 години наложено му по НОХД № 4966/2019г. по описа на PC-Варна за извършено престъпление по чл. 3436, ал. З НК. При постъпването си в затвора, л. св. Н. е настанен в VІІІ rp., спално помещение № 313, като в последствие е преместен спално помещение № 317.

Във връзка с доводите на ищеца по отношение на условията в столовата (наличие на плъхове и течащи води) и в спалните помещения (наличие на хлебарки и дървеници), ответникът представя протоколи за извършени планирано и извънредно услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация както следва:

За периода 01.06.2016 г. - 31.01.2018 г. - на 18 и 19.07.2016 г. дезинсекция в помещенията на Затвора Варна, извършена от управител на ЕТ “Инсектицид“ с препарат „Фендона „ 0,04 %; на 08.08. и 09.08.2016 г. дезинсекция в помещенията на Затвора Варна, извършена от управител на ЕТ “Инсектицид“ с препарат „Фендона „ 0,04 %; на 08.09. и 14.09.2016 г. дезинсекция в помещенията на Затвора Варна, извършена от управител на ЕТ “Инсектицид“ с препарати „Айкън„ 0,04 % и „Отрин„ 0,04 %; на 22.11.2016 г. дезинсекция и дератизация в помещенията на Затвора Варна, извършена от К. К. - дезинфектор от фирма ДДД 1 ООД - по договор , с препарати „ Цитрол Форте ВП“ 0,2 % , „Лепило Темоби“ и „Вертокс паста“; на 16.01.2017 г. дезинсекция в помещенията на Затвора Варна, извършена от дезинфектор от фирма ДДД 1 ООД с препарат „ Цитрол Форте ВП“ 0,2 % и дератизация с препарат „Лепило Темоби“; на 14.03.2017 г. дезинсекция в помещенията на Затвора Варна, извършена от дезинфектор от фирма ДДД 1 ООД - по договор , с препарат „Атрацид“ 0,2 %; на 10.04.2017 г. дезинсекция в помещенията на Затвора Варна, извършена от дезинфектор от фирма ДДД 1 ООД с препарат „Цитрол Форте ВП“ 0,2 %; на 26.04.2017 г. дезинсекция в помещенията на Затвора Варна, извършена от дезинфектор от фирма ДДД 1 ООД - по договор с препарат „Атрацид“ 0,2 %; на 19.05.2017 г. дезинсекция в помещенията на Затвора Варна, извършена от дезинфектор от фирма ДДД 1 ООД - по договор , с препарати „ Цитрол Форте ВП“ 0,2 %; на 16.08.2017 г. атомизация в помещения и складове на Затвора Варна, извършена от дезинфектори Л. Г. и А. П. от фирма ДДД 1 ООД; на 25.08.2017 г. дезинсекция в административна сграда на Затвора Варна, извършена от дезинфектор А. И. от фирма ДДД 1 ООД с препарат „ Айкън 10 КС“; на 09.10.2017 г. дезинсекция в корпуса на Затвора Варна, извършена от дезинфектори П. и Г. от фирма ДДД 1 ООД по договор с препарат „Айкън 10 КС“; на 25.10.2017 г. извършена атомизация на складове и спални помещения в корпуса на Затвора Варна, от дезинфектори П. и Г. от фирма ДДД 1 ООД по договор, с препарат „Айкън 10 КС“; на 20.11.2017 г. извършена дезинсекция на спални помещения в корпуса на Затвора Варна , от дезинфектори П. и Г. от фирма ДДД 1 ООД по договор с препарат „ Айкън 10 КС “; на 27.11.2017 г. извършена дезинсекция на спални помещения в корпуса на Затвора Варна , от дезинфектори Х. и Г. от фирма ДДД 1 ООД по договор с препарат „Айкън 10 КС “ и на 27.11.2017 г. извършена дезинсекция на спални помещения в корпуса на Затвора Варна, от дезинфектор М. от фирма ДДД 1 ООД по договор, с препарат „Вертокс паста“.

За периода 13.05.2020 г. - 04.11.2020 г., на 12.05.2020 г. извършена дезинсекция на спални помещения и коридори в корпуса на Затвора Варна от дезинфектор С., фирма ДДД 1 ООД по договор и дератизация с препарат „ К - Отрин СК 25“ и биоцид „NynaD + Pate; на 10.06.2020 г. извършена дезинсекция на спални помещения и коридори в корпуса на Затвора Варна от дезинфектор С. от фирма ДДД 1 ООД по договор с препарат „ К - Отрин СК 25“; на 14.07.2020 г. извършена дезинсекция на спални помещения и коридори в корпуса на Затвора Варна от дезинфектор С. от фирма ДДД 1 ООД по договор с препарат „ К - Отрин СК 25“ и дератизация с биоцид „ Nyna D + Pate “ и на 14.08.2020 г. извършена дезинсекция на спални помещения и коридори в корпуса на Затвора Варна от дезинфектор С. от фирма ДДД 1 ООД по договор с препарат „ К - Отрин СК 25“. Така според представените от Затвора Варна протоколи, приложени на л. 100 - 120 от делото, са извършвани минимум веднъж месечно от оторизираната фирма услуги. Това е ставало по утвърден график и обхващат както общите части (затворническа кухня, столова, перално помещение, работни помещения и др.), така и всички спални помещения като освен планови, са извършвани и извънредни третирания, като са ползвани описаните препарати и третиране чрез атомизация.

По искане на ищеца по делото е изискана от ответника и представена от същия заверени копия от амбулаторните дневници на медицинския център на Затвора - Варна в двата процесни периода. От същите се установява, че ищецът многократно е посещавал медицинския център на затвора по различни причини – прегледи при обявена гладна стачка, тест за наркотични вещества, за получаване на медикаменти, дерматоза, проблеми с крайници, синузит, тест за канабис, заболявания на дихателните пътища, гъбички, пъпна херния, главоболие  и др. Амбулаторните листи са приложени на листи 122 – 170 от делото. В същите, с изключение на дерматозен проблем докладван на 07.11.2016 г.  (л. 130), не се съдържат данни за заболявания или страдания, които да са в причинна връзка с твърдяното присъствие на дървеници, хлебарки, бълхи и плъхове.

В показания дадени при условията на чл. 175 ГПК и на въпроси от проц. представител на ВОП по реда на чл. 176 ГПК ищецът излага, че  през периода на пребиваването му в затвора от 2016 г. до 2018 г. са правили ремонт на Затвора – Варна. Докато течеше ремонта около 40 човека са били настанени в киносалона на затвора. Там не ставало за живеене,  четиридесет човека ползвали една тоалетна, между гълъби и мишки, хлебарки, дървеници. прекарвали безсънни нощи. Било нещо ужасно. Лекарят изписвал мазила, с които се мажел, но не можело да се спи, защото бил хапан от дървеници. Това търпял в продължение на целия период, през м. май 2020 г. до депозирането на исковата молба. Плъховете се разхождали по килиите, по коридора, в столовата. Условията били нечовешки дори и за хранене, защото докато се хранели плъховете минавали между краката им. По килиите, си поддържали хигиена, доколкото имат възможност. Чистели се килията, вишките чистят, но нямало резултат. Пръскано било с препарати за вредители, но това ги раздразвало още повече. Нямало е спане с дни. Нямало ефект от пръскането. В столовата се намира отходната тръба на затвора. Минава над главата им и не е закрита. Така си била по време на ремонта, така е и в момента. Там се разхождат плъхове. Неведнъж се оплаквали и на доктора, и на началника дори, обаче нямало ефект. Имат депозирани писмени молби. Ремонтът на Затвора бил през 2016 г. След ремонта, състоянието на помещенията не се променило, ремонтът се изразявал в шпакловане, боядисване на килиите, направили ги по-малки и поставили тоалетни чинии, прекарали вода в килиите..

За установяване на обстоятелство свързани със съществото на спора, по делото е разпитан и свидетелят Д.А.С.. Същият установява с показанията си, че познава ищеца Н.Н. от осем, девет години, от затвора. Към 2016 година били заедно, за около една година, в едно и също помещение, в Затвора гр. Варна. От 01.10.2016 г. до 2018 г. били заедно в киносалона, в Затвора гр. Варна, след това във ІІ група. На 02.11.2016 г. бил настанен в киносалона, в Затвора гр. Варна и бил там до към край на месец март, след това заедно с ищеца ги свалили във ІІ група. През 2016 година бил правен ремонт на затвора и за това бил в киносалона, в Затвора гр. Варна. Всички, които работели по ремонта били настанени в киносалона, не знае защо. В целия киносалон, на не повече от 30 кв.м. били около 30-40 човека в период от 02.11. до края на месец март. Там имало много дървеници, хлебарки, плъхове, мишки и гълъби. И в момента ищецът имал следи от ухапвания. През последните четири-пет месеца виждал ухапвания по ищеца от дървеници, но точно към 2016 година не помни дали е имало такива. Ищецът редовно се записвал за лекар. Записвали се и за зъболекар, но такъв изобщо нямало. За ухапванията лекарят изписвал разни мазила. Ухапванията се дължали на дървеници, но за преди не може да каже, защото е било преди четири-пет години. В момента бил сигурен, че ищецът има ухапвания от дървеници. Впечатленията у за ухапванията са от 30.09.2020 г. до момента на разпита.     Когато били в киносалона редовно имало плъхове, мишки, дървеници и гълъби. Оплаквали се от дървеници, плъхове и гълъби през 2016 г., когато били в киносалона, в Затвора гр. Варна. Никой не пръскал срещу вредители. От пет месеца е в VІІІ група и са пръскали само веднъж, въпреки разговорите с инспектори, с началници и т.н. В столовата и кухнята на затвора имало много следи от плъхове и мишки по инсталацията, по тръбите, които минават над главите на хората. Разхождали се плъхове. За периода м.06.2016 г. до края на м.01.2018 г. имало мишки и сега си ги има още. В столовата е имало мишки и сега си ги има. В периода м.06.2016 г. до м.01.2018 г. не е забелязал да са идвали да пръскат за вредители.  Ищецът в периода м.06.2016 г. до м.01.2018 г., когато или заедно в киносалона постоянно се оплаквал, че го хапят някакви буболечки. Него тогава не го хапели толкова много, но той се оплаквал. Не съм го виждал ухапан, но са говорили. Споделял му е, че не може да спи, друго не си спомня.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 132, ал. 5 от АПК предявените искове са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Изхождайки от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основават предявените искове, следва, че родово и местно компетентен да се произнесе по тях е Административен съд – Варна.

По аргумент от чл. 205 от АПК (според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Предвид чл. 12, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС (в сила от 01.06.2009 г.) Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. От изложеното следва, че за съответния период на исковата претенция, съответно ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална легитимация.

Съдът намира, че искът е редовно предявен и допустим, поради което се дължи разглеждането му по същество.

По основателността на иска:

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са: 1. нарушения на чл. 3 от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2. вреди, причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл. 3.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Ищецът, в условията на диспозитивно начало, при определяне предмет на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на затворническата администрация да осигури защитата от вредители – гризачи и насекоми, както и от неефективните действия по осигуряване на мероприятията по дератизация и дезинсекция.

 Незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт.

Не се възприемат твърденията на ищеца за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника по поддържане на хигиената в килиите общите помещения и столовата в Затвора - Варна. От ответника са представени протоколи за извършени услуги по третиране на помещения срещу насекоми и гризачи. Такива дейности са извършвани през двата искови периода, както планирано, така и извънредно. Това се потвърждава също от обясненията на страните и от гласните доказателства - показания на разпитания по делото свидетел. От изложеното се налага извод за неоснователност на твърденията за бездействие от страна на затворническата администрация по хигиенизиране на килиите, общите помещения и столовата на затвора.

В тази връзка следва да се посочи, че съществуват и други фактори, които способстват за наличието на насекоми и гризачи в посочените помещения, въпреки усилията на администрацията по дезинсекция и дератизация на всички площи в Затвора Варна. Това може да се дължи на неполагането на достатъчно грижи за хигиената в спалните помещения и в столовата, като следва да се има предвид, че задължението за поддържане на тази хигиена е възложено на самите лишени от свобода. В случая, вероятно действително са налице насекоми и гризачи и именно поради това администрацията на Затвора Варна е възложила както планирано, така и извънредно на мероприятия по мониторинг, дезинсекция и дератизация на спалните и на общите площи в сградата. Следва да се има предвид обаче че е всеобщо известно обстоятелството, че борбата с дървеници и хлебарки, както и с гризачи (плъхове и мишки) е трудна и не винаги успешна, въпреки положените усилия. Ноторно известно е и обстоятелството, че със същите проблеми, се борят в жилищните помещения на казармите, ученическите и студентските общежития и дори болниците. От представените от ответника протоколите за реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация се установява релевантният факт по предприемане на адекватни действия от страна на затворническата администрация, с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните и в общите помещения. В протоколите за дезинсекция и дератизация подробно са посочени използваните при третирането препарати и техните концентрации. В тази връзка съдът намира за неоснователни на ищеца, че не са използвани правилните субстанции и концентрации на приложените препарати. Приложното действие на всеки от използваните препарати за борба с инсекти и гризачи, начина на прилагане и необходимите концентрации лесно могат да бъдат проверени на интернет страниците на производителите и на техните вносители. Те са общодостъпни, поради което не са необходими специални знания да се установи дали мероприятията по дезинсекция и дератизация са надлежно осъществени.  При справка в тези информационни ресурси съдът установи, че както начина на  прилагането, така и концентрациите на субстанциите са използвани съобразно предписанията на производителите.

От гласните показания на разпитаните по делото свидетели несъмнено се установи, че по тавана на столовата минава тръба, както и че под нея има разположени маси за хранене, макар и не над всички маси. Не е установено по категоричен начин предназначението на тръбата да е за отвеждане на отходни води. В показанията си пред съда свидетелят и ищецът твърдят, че по тръбата се разхождат плъхове и мишки. В този смисъл не се твърди и не е установено по несъмнен начин, че по тръбата се отвеждат отпадни води и че тези води са свързани с влошената хигиена в столовата. Предвид това съдът намира, че съдържащите се в исковата молба доводи за лоша хигиена, поради наличие на плъхове, мишки и хлебарки в столовата са плод на субективни възприятия и нагласи на самия ищец, а не са резултат от бездействия на администрацията на Затвора Варна. Неоснователни са и оплакванията за лоша хигиена в спалните помещения и наличието на инсекти в тях – хлебарки и дървеници. По делото са представени убедителни доказателства за провеждани мониторинг, дезинсекция и дератизация – планово и извънредно, на всички площи на Затвора Варна за целия исков период. Това се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел, обясненията на ищеца и представените по делото писмени доказателства.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.

Твърдените от ищеца незаконосъобразни действия и/или бездействия обаче съдът не установява, а липсата на материалните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 3 ЗИНЗС, обуславя извод за неоснователност на предявения иск и като такъв същият следва да се отхвърли.

По изложените съображения предявеният иск за присъждане на обезщетение в случая се явява изцяло неоснователен, поради което неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на компенсаторната лихва върху обезщетението по претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Независимо от изхода на делото – отхвърляне изцяло на исковете, претендираното от ответника присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава. По аргумент от чл. 286, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗИНЗС, при пълно отхвърляне на иска, ищецът е задължен за направените от ответната страна разноски по производството, които обаче не включват адвокатски и/или юрисконсултски възнаграждения.  Нормите на  чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.И.Н., ЕГН: ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 284, вр. чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 1 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца за периода от 01.06.2016 г. до 31.01.2018 г. сума в размер на 15 000 лева и за периода от 01.052020 г. до 04.11.2020 г. сума в размер на 5 000 лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди от вреди, настъпили поради действия и бездействия на администрацията на Затвора - Варна довели до поставянето му в неблагоприятни битови условия и нечовешко отношение спрямо него, чрез настаняването му в помещения с наличие на плъхове, хлебарки, бълхи и дървеници, причиняване на силна физическа болка и страдания от ухапванията им и от лошата хигиена в килиите, столовата и останалите помещения в затвора за периода от 01.06.2016 г. до 31.01.2018 г. и за периода от 01.052020 г. до 04.11.2020 г., заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба  04.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

                                                 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: