РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 23.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6151 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от
А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от ** -Управител против срещу
П.В.П. ЕГН ********** *** съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на
1545,90 лв., представляващи главница по Договор за потребителски кредит №
СRЕХ-14622737/07.03.2017 г. за периода от 5.05.2017 г. до 5.07.2018 г.; сума в
размер на 378,75 лв., представляващи договорна лихва за периода от 5.05.2017 г.
до 5.07.2018 г.; сума в размер на 142,11 лв., представляващи обезщетение за
забава: считано от 5.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 2887/2018 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото
заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск. Излага се, че на 23.10.2017 г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в." ЕАД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № СRЕХ- 14622737/ 7.03.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника по делото е прехвърлено в полза на ищеца
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Навеждат се доводи, че договорът за кредит съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Сочи се, че цедента е упълномощило цесионера, понастоящем с наименованието „А.з.с.н.в."
ЕАД от негово име /на цедента/ и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Твърди се, че на ответника е изпратено по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/СRЕХ-14622737/ 26.10.2017 г.
за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения
в Договора за кредит адрес, като същото се е върнало в цялост, тъй като
получателят не е намерен на посочения адрес. Моли съда да връчи на ответника
уведомлението за цесия с връчване на препис от исковата молба, което от своя
страна счита, че съставлява надлежно съобщаване за цесията. Твърди, че в
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за потребителски кредит паричен заем, не е погасено,
приема, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Излага, че уведомлението по реда на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение, като длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. Твърди се, че на 3.03.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като Кредитор и П.В.П. като Кредитополучател е сключен
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № СRЕХ- 14622737, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Излага се, че
редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя
се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки или услуги., като размерът
на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле
„Размер на кредита", който представлява сбор от следните компоненти: обща
цена на стоките: 1399,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията": 146,90 лв. Излага се, че страните са постигнали съгласие,
размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да
бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска".
Твърди, че общият размер на кредита е 1545,90 лв., който включва в себе си обща
цена на стоките, размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията", която сума кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитора на 15 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. Излага се, че с подписването на договора за кредит
кредитополучателят се е съгласил предоставеният му с договора потребителски
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на
кредитодателя. Сочи, че извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя, и създава задължение за кредитополучателя
да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна
погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Твърди,
че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1924,65 лв, а
договорната лихва по кредита, уговорена от страните в размер на 378,75 лв. Сочи
се, че на основание сключения между
страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в
срок до 05.07.2018 г., на 15 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 128,31 лв., при първа погасителна вноска 05.05.2017 г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Твърди
се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 5.07.2018
г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно чл.5 от
ОУ. Излага се, че в конкретния случай, поради допусната от страна на
Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 4.06.2017 г., която дата
представлява падежа на втора погасителна вноска. Сочи се, че съгласно ОУ към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски,кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.
Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 5.06.2017
г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата
на подаване на заявлението в съда в общ размер на 142,11 лева. Излага се, че
длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба ищецът моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Претендира присъждането на разноски. Излага, че в
настоящия случай безспорно се е доказало наличието на валидно облигационно
отношение между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, произтичащо от договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № СRЕХ- 14622737/7.03.2017 г. излага, че е
доказано, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора, поради което
същият е обявен за предсрочно изискуем. Излага, че към датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем кредитодателя не е бил банкова институция,
поради което същият не следва да обявява предсрочната изискуемост на длъжника.
Развива доводи, че ответникът е редовно уведомен за настъпилата цесия.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131
от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата
молба. Излага, че по делото не са
представени доказателства, че ответникът е уведомен за настъпилата цесия.
Твърди, че при осъдителните искове няма пречка цесията да се съобщи с ИМ,
докато при установителните искове съгласно практиката на ПлОС длъжникът следва
да е уведомен за извършената цесия преди подаването на заявлението за издаване
на самата заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи и, че цесията не
може да бъде връчвана на особен представител. Твърди, че изявлението на ищеца,
че с договора е налице клауза, че за да се обяви предсрочна изискуемост на
вземането не е нужно уведомление е нищожна. Поради изложеното да съда да отхвърли
иска.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли
съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че ответникът не е уведомен за
настъпилата цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по
делото ч.гр.д.№ 2887/2018 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1790/02.05.2018 г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните
суми: сума в размер на 1545.90лв. – главница, за
периода от 05.05.2017г. до 05.07.2018г., по отношение на които на осн.чл.5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
04.06.2017г.; сума в размер на 378.75лв. – договорна лихва, за периода от
05.05.2017г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/до 05.07.2017 г.
/падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които на осн.чл.5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
04.06.2017г.; сума в р-р на 142.11 лв. - обезщетение за забава, за периода от
05.06.2017г. до 30.04.2018г./датата на подаване на заявлението/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 30.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски в размер 41.34лв. за държавна такса и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно е от приложения по делото Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № СRЕХ- 14622737/7.03.2017 г, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и ответника по делото, че кредитодателя
е предоставил на ответника обща сума от
1699 лева, при първоначална вноска от 300,00 лева. Установява се от договора,
че чистия размер на кредита е в размер на 1545,90 лева, с 15 месечни
погасителни вноски от 128,31 лева вяска. В договора страните са уговорили,
че ГЛП ще е в размер на 30,61 %, а ГПР
ще е в размер на 35,30 %. Страните са договорили и, че при неплащане на две или
повече последователни месечни вноски кредиторът има право да обяви договора за
предсрочно изискуем. Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната
премия да се раздели на равен брой вноски, които стават част от всяка месечна
погасителна вноска.
Установява се от
приложените по делото застрахователни полици, че са сключени застраховки както
за живота на ответника, така и за стоката, купен с отпуснатия кредит.
Видно е от
представените по делото доказателства, че на ответника е предоставен стандартен
европейски формуляр.
Установява се от
приложения препис на Рамков договор за цесия от 23.10.2017г. и
препис-извлечение от Приложение №1 към него от 23.10.2017г., че
заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от
процесния договор за заем, включващо и процесното вземане.
От представения
препис на пълномощно, изходящо от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез управителя се установява, че
дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД да уведоми от името на
цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия.
Видно е от
представените по делото доказателства, че ищецът е правил опити да уведоми
длъжника за извършената цесия.
По делото е
изслушано и заключението по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните. От заключението на
същата се установява, че: на 07.03.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като кредитор и ответника
по делото е сключен договор за кредит СRЕХ- 14622737/7.03.2017 г., по силата на
който кредиторът е отпуснал кредит за покупка на стоки или услуги в размер на
1399,00 лева и застрахователна премия по застраховка „ защита на плащанията“ в
размер на 146,90 лева; размерът на кредита за покупка на застраховката е
следвало да бъде заплатен директно на „Директ сървисис“ ЕАД, като
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски и е част от месечните
погасителни вноски; с подписването на договора за кредит кредитополучателят се
е съгласил предоставеният му по договора потребителски кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощен търговски партньор за кредитодателя; че договорната лихва,
уговорена между страните е в размер на 378,75 лева и е в размер на 3061 %; че
кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 15 равни месечни
погасителни вноски от по 128,31 лева с кроен срок 05.07.2018 г. че
кредитополучателят не е извършил нито едно плащане по процесния договор, като
считано от 05.06.2017 г. е настъпила предсрочната изискуемост – датата на
падежа на втората погасителна вноска; че ответникът дължи обезщетение за забава
в размер на 142,11 лева, считано от 05.06.2017 г.; че непогасената част от
задължението на ответника е в размер на 2066,76 лева, вкл. главница в размер на
1545,90 лева; договорна лихва в размер на 378,75 лева, считано от 05.05.2017 г.
до 05.07.2018 г. и лихва за забава в размер на 142,11 лева от 05.06.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; че отделно в счетоводството на ищеца е
начислена лихва за забава от датата на подписване на договора за цесия до
депозиране на заявлението в съда в размер на 142,11 лева; че договорната лихва
до датата на предсрочната изискуемост е в размер на 115,30 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно
отношение между ответника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, предоставяне на дължимите по договора услуги,
валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на
ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на
вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото
прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изискуемо, както и
размерът на задължението - главница и лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане
на праводателя си по сключения между
ответника и него договор за заем.
По делото не е спорно, че е сключен договор
между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД като кредитор и ответника по делото като кредитополучател, по
силата на който кредиторът е отпуснал кредит за покупка на стоки или услуги в
размер на 1399,00 лева и застрахователна премия по застраховка „ защита на
плащанията „ в размер на 146,90 лева, която премия е заплатена директно на
„Директ сървисис“ ЕАД и сумата по нея е включена в месечните погасителни
вноски; Не е спорно, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят
се е съгласил предоставеният му по договора потребителски кредит да бъде
изплатен пряко на упълномощен търговски партньор за кредитодателя; Установява
се и, че договорната лихва, уговорена между страните е в размер на 378,75 лева
и е в размер на 30,61 %, както и, че кредитополучателят се е задължил да върне
кредита на 15 равни месечни погасителни вноски от по 128,31 лева с краен срок
05.07.2018 г.
Поради
изложеното и като взе предвид представените по делото доказателства съдът приема,
че ответника е била страна по договора за потребителски кредит, поради което за
него е възникнало задължението да върне сумата в срока, договорен между
страните, ведно с дължимата лихва.
Спорно по делото е дали ответникът
е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и дали е уведомен за
настъпилата цесия.
Правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В
конкретния случай в договора е предвидено, че при определени условия-
неплащане, цялото задължение става автоматично предсрочно изискуемо. Настоящият
състав на съда счита, че в настоящия случай отпуснатият кредит не може да се
квалифицира като банков такъв, а като договор за заем, тъй като както към датата,
на която е сключен договора за потребителски кредит, така и към датата на обявяването
му за предсрочно изискуем кредиторът все още е бил небанкова институция. Поради изложеното съдът приема, че възприетото в ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК относно обявяване на предсрочна
изискуемост на договора е неприложимо в настоящия случай, поради което е и ненужно
да е налице уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът намира, че следва да се
произнесе и по възражението на процесуалния представител на ответника за
недължимост, поради невръчване на съобщението за цесия на ответника. Безспорно
по делото е, че заемателят е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца. Безспорно
по делото е, че уведомлението за цесията е връчено на особения представител на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за
цесия кредиторът прехвърля вземанията си
на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между
кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същия да узнае за договора за цесия
с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента
, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на
цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания ,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на
посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
По ч.гр.д.№ 2887/2018 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки
положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е.
съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и
бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е
връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая всички
книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба . В
практиката си по реда на чл.290 от ГПК
ВКС приема, че прехвърлянето на
вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13 г. на І т.о./ В това производство обаче длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е
назначен особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени
съдебните книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особения представител е
направил оспорване на иска основано на
липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага.След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
Предвид изложеното, съдът счита
че предявените установителни искове,
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
С
цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че искът е
неоснователен и за претендираната договорна лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до крайният срок да договора, доколкото размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. / в т.с. ТР3/2017 на ОСГТК/
При този изход на делото на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу
П.В.П. ЕГН ********** *** съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на 1545,90 лв., представляващи главница по
Договор за потребителски кредит № СRЕХ-14622737/07.03.2017 г. за периода от
5.05.2017 г. до 5.07.2018 г.; сума в размер на 378,75 лв., представляващи
договорна лихва за периода от 5.05.2017 г. до 5.07.2018 г.; сума в размер на
142,11 лв., представляващи обезщетение за забава: считано от 5.06.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: