ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1333/22.1.2020г.
гр. Варна
Варненският районен съд, XLIII - ти състав. На двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стоян Колев
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9324 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Р.В. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ
*********, гр. Варна срещу И.Д.Г.,
ЕГН ********** , с която е предявен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286, вр. чл. 99 ЗЗД.
Твърди се, че ищецът Р.В. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* е
придобило от НОВ ДОМ 1ВН ЕООД
ЕИК/БУЛСТАТ ********* претендираното с иска вземане, представляващо уговорено
възнаграждение на цедента по договор за поръчка от 08.09.2015 г.
Според разпоредбите на § 13, т. 1
ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
"Търговец", според разпоредбата на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП е всяко физическо или юридическо лице, което продава
или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния
или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за
негова сметка. "Услуга" е всяка материална или интелектуална дейност,
която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с
основен предмет прехвърляне владение на вещ. - на § 13, т. 14 ДР на ЗЗП.
В случая ищецът – търговец
основава вземането си придобито от цедента – също търговец, като произтичащо от
договора за посредническа услуга. В този смисъл, правоотношението между
ответника и цедента е възникнало по силата на търговска сделка, по която ответникът
– физическо лице е потребител на посредническа услуга по смисъла на пар. 13 ал. 1 ДР на ЗЗП, а ищецът – на търговец съгласно § 13, т. 2 и т. 14 ДР на ЗЗП.
Съгласно общата разпоредба на чл.
105, ал. 1 ГПК, исковете срещу физически лица се предявяват пред съда, в чийто
район се намира постоянният им адрес.
В случая обаче е налице специална
местна подсъдност. Същата е уредена в разпоредбата на чл. 113 ГПК. Посочената
разпоредба в редакцията ѝ към ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила след
7.08.2018 г. (приложима към момента на предявяване на иска), предвижда исковете
на и срещу потребители да се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Видно от служебно изисканата
адресна справка за ищеца, последният е с настоящ и постоянен адрес ***.
Обстоятелството, че ответникът е с
качество на потребител по сключен с ответника договор за посредничество,
предвиждащ услуги за посредничество при сключване на договор за продажба на
недвижим имот, обуславя извода, че искът е следвало да бъде предявен пред съда по
постоянния адрес на ищеца - потребител на предвидените в оспорения договор
услуги, вместо по (седалището и адреса на управление) на ответниците.
В случая местно компетентен е
съдът по настоящия адрес на ищеца–потребител, а именно Районният съд в гр. Велики Преслав.
Съгласно разпоредбата на чл. 119,
ал. 3 ГПК, възражения за неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се
повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по гр.д.
№ 9324/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 43 състав и ИЗПРАЩА делото ПО ПОДСЪДНОСТ на Районен
съд – гр. Велики Преслав, на
основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 113 и чл. 119, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………