ПРОТОКОЛ
№ 411
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Марин Ст. Дишлянов
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600322 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ПОДСЪДИМИЯТ С. М. А., се явява лично и с
адв. С. Д. с пълномощно, приложено към допълнително изложение към
въззивната жалба.
ВРЪЧИ се екземпляр от допълнителното изложение на повереника на
частния обвинител - адв. Д. и на представителя на Апелативна прокуратура -
Пловдив.
Не се явява другият защитник на подсъдимия – адв. С. А., редовно
уведомена. От същата днес по делото е постъпила молба, с която уведомява
съда, че не може да се яви в днешното съдебно заседание поради внезапно
възникнал здравословен проблем, за което на по-късен етап ще приложи
писмени доказателства. В условията на алтернативност моли да бъде
отложено делото за друга дата, съобразена със служебната й ангажираност,
като са посочени множество дати през месец ноември и декември 2022 г. и
една – 26.01.2023 г. или в случай на съгласие от подсъдимия, делото да се
гледа с назначения резервен защитник.
Не се явява назначеният от по-рано резервен защитник на подсъдимия С.
1
А. – адвокат С. Т. С., редовно призован. От същия по делото е постъпила
молба, с която уведомява съда, че не може да продължи да участва по делото
като резервен защитник на подсъдимия, тъй като било нерентабилно да
пътува до гр. П., поради което моли да бъде отправено искане до Адвокатска
колегия - Пловдив за определяне на друг служебен защитник на подсъдимия.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ К. И. А., не се
явява, редовно призован.
За него се явява адв. М. Д., упълномощена от по-рано за негов
повереник.
ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Да се гледа днес делото само с участието на
адв. С. Д.. Не възразявам .
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
адв. С.: Моля да дадете ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Да се даде ход на делото.
` Съдът след съвещание счита, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото, както и че към материалите по делото следва да бъде приложено
допълнителното изложение към въззивната жалба на подсъдимия С. А. ,
депозирано от защитника му - адв. С. Д.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЛАГА към материалите по делото допълнителното изложение към
въззивната жалба на подсъдимия С. А. чрез неговия защитник - адв. С. Д..
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл.274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Нямам отводи, искания и нови
доказателства няма да соча.
АДВ. Д.: Поддържам жалбата. Нямам нови искания. Нямам отводи.
адв. С.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, от
името на доверителя ми поддържам подадената от мен въззивна жалба, както
2
и допълнителното изложение към нея, входирано в Пловдивския апелативен
съд на вчерашна дата. Оспорвам протеста частично. Нямам искания по
доказателствата. Не правим отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Поддържам жалбата на адвоката ми. Нямам
отводи и нови искания.
АДВ. С. Д.: В тази връзка ще направя едно допълнение - считам, че
първоинстанционният съд неправилно е постановил приложението на чл. 59,
ал. 1, т. 2 НК, както се визира в протеста.
С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на нови
доказателства и тъй като съдът намира делото за изяснено от фактическа
страна, следва да бъде даден ход на съдебните прения, предвид на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам протеста на
Специализираната прокуратурата. Считам, че наказанията следва да бъдат
увеличени - така, както е визирано в протеста на прокуратурата.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че не са допуснати в
хода на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на която и
да е от страните. Обосновано и правилно е събран и анализиран
доказателствения материал. Ще се спра само на някои опорни точки, които са
намерили отражение и в присъдата, доколкото бяха спорни пред
първостепенния съд. Видно от допълнението към въззивната жалба, по
отношение на деянието по чл.198 от НК, се спори отново, че не всички
свидетели били възприели отнемането на инкриминираната вещ, като
изрично са цитирани показанията на свидетелите Н., които изрично твърдят,
че не били видели факта на отнемането. Искам да подчертая все пак, че това
им беше зададено като въпрос и всеки един от тях обясни, че не във всеки
един момент вниманието му е било насочено към пострадалия А., по
причина, че свидетеля Н. в този момент е бил пазен от друг свидетел - Е. И.,
който също казва, че е стоял до свидетеля Н., за да предотврати неговата
намеса, което е разбираемо, че свидетелят Н. се интересува в голяма степен
от собственото си здраве и вниманието му е било погълнато от случило се
3
спрямо него противоправно поведение.
Свидетелката Н.А също разказва, че вниманието й е било раздвоено,
защото е поглеждала тук към бития А., ту към съпруга си, за който се
притеснявала също да не бъде набит. Ето защо, не считам, че може да черпим
правни изводи, че те не били видели факта на отнемането, само защото всеки
от тях не твърди, че е наблюдавал А.. Напротив, разказва подробно как след
случилото се са разговаряли за нанесения побой, за отнетия синджир и че
това се е случило минути след инцидента. Тоест, налице са на първо място
преки доказателства за акта на отнемането от пострадалия А. и на второ
място, косвени показания в лицето на свидетелите Н.И, чийто показания са
косвени, но те могат и би трябвало да послужат като опора на преките
показания на частния обвинител и до момента на инцидента той е поддържал
оплакването за отнета му по принудителен начин вещ, което на следващия
ден е намерило отражение в издаденото съдебно удостоверение, което от своя
страна опровергава изложеното във въззивната жалба, че той една година по-
късно, се сетил да твърди за отнемането на синджира. Очевидно това не е
така, за което има и гласни и писмени доказателства. Тъй като в
първостепенния съд от адвокат А. беше повдигнат въпросът дали
инкриминираното деяние осъществява състава на престъплението, по което е
повдигнато обвинение или по чл. 323 НК, както беше отразено от защитата.
Искам да обърна внимание, че този въпрос беше решен от касационната
инстанция само преди няколко месеца. Спорът касаеше, че когато дали една
от страните счита, че сумата, която трябва да му бъде предадена от
пострадалия, му се дължи. Ако субективно той счита, че такова задължение
съществува, дали правилната квалификация е тази, която е избрана от
държавното обвинение или не. По този въпрос е решение № 179 от 26.05.2022
г. по нак. дело № 680/2020 г. ВКС възприе позиция по този въпрос, че
изнудването се презюмира от начина, по който се е стигнало до предаването
на вещта, което е чрез принуда, а не от това, че някой субективно счита, че
нещо му се дължи.
Искам да подчертая, че пострадалият не счита, че дължи нещо и този
факт е намерил отражение в целия доказателствен материал, защото
посредством отправяне на заплахи, свидетелят твърди, че нищо не му дължи.
Не желае да представи документите на адвокат или счетоводител, това е една
субективна увереност, че дори собственият адвокат или собствения
4
счетоводител на подсъдимия не биха счели, че съществува задължение. Този
факт е субективно известен на подсъдимия за първата среща. С това решение
се решава този правен въпрос от ВКС, тъй като се взема становище, че дори
когато задължението е признато, съществуващо, установено задължение,
дори тогава, когато неговото заплащане е постигнато по принудителен ред
против желанието на лицето, което се разпорежда с имуществото си, то
квалификацията е правилна от държавното обвинение, а именно по чл. 214
НК.
По отношение индивидуализация на наказанието също съм била
изчерпателна във въззивната жалба. Бих искала само да маркирам и да
допълня, частта, която касае цененето на процесуалното поведение на
подсъдимия като смекчаващо вината обстоятелство – то е два пъти, доколкото
се е съобразил с наложената му мярка за неотклонение и второ,
процесуалното му поведение е добро в съдебната фаза на процеса. Във
въззивната жалба съм изложила защо изпълнението на мярката за
неотклонение не представлява самостоятелно смекчаващо отговорността
обстоятелство. Бих искала да допълня също така, че според практиката на
Върховния съд, която съществува последните няколко години, процесуалното
поведение изобщо не съставлява обстоятелство, което да има значение за
индивидуализация на наказанието, в която връзка ще се позова на решение №
21/20.07.2022 г. по нак.дело № 1082 от 2021г., решение № 58 от 11.04.2022г.
по нак. дело 117/2022 г. и решение № 60147/26.01.2022 г. по нак. дело №
510/2021г. на ВКС, във всяко от които се приема, че спазването на
задълженията, които съпътстват процесуалната фигура на подсъдимия, е
нормално, очаквано, дължимо поведение, което няма значение за
индивидуализацията на наказанието.
Ето защо ви моля да увеличите наказанието, наложено на подсъдимия
от първостепенния съд, в рамките, които сме посочили в жалбата.
Претендирам присъждане на направените по делото разноски, за което
представям и договор за защита и съдействие, ведно с решенията, които
цитирах по време на пледоарията си.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми С. М.
А. ви моля да постановите нова присъда, с която да отмените осъдителната
присъда по отношение на същия и да го оправдаете и по двете, повдигнати му
5
обвинения. Алтернативно, ако приемете, че обвиненията или поне едното от
тях са доказани по безсъмнен начин – така, както изисква законът, ви моля да
намалите наложеното на доверителя ми наказания и наложеното общо най-
тежко наказание, след което, като прецените, че с отлагането на неговото
изтърпяване биха били изпълнени целите на наказанието, да приложите
разпоредбата на чл. 66 НК.
Моля ви също така с оглед на неговото семейно положение и имотно
съС.ие, да отмените и наложената му глоба от 4 000 лв като непосилна, а и
като видите от доказателствата по делото каква щета му е причинена от т.нар.
пострадал. Поддържам всички съображения, изложени както във въззивната
жалба, така и в допълнителното изложение. Моля ви да отмените присъдата и
в частта й, с която на основание чл. 59, ал.1, т.2 НК съдът е постановил да
бъде приспаднато от наказанието лишаване от свобода три дни взета мярка за
неотклонение и да бъдат зачетени два дни домашен арест за 1 ден лишаване
от свобода – така, както е предвидено в тази разпоредба, която я цитирах.
По отношение на осъждането по чл. 198, ал.1 от НК - категорично аз
считам, че и това обвинение също не е доказано по несъмнен начин, съгласно
изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. Не само това, считам, че присъдата в тази
си част въобще не е мотивирана. Съдът, разглеждайки правната страна на
това обвинение, въобще не коментира доказателствата, съотнесени едно с
друго. Въобще не ни дава информация защо счита, че единствено верни са
думите, казани пред нас, на А., а не неговото поведение, което говори на
обратното.
Представителят на частното обвинение, твърди, на няколко пъти каза,
че минути след деянието на 04.10.2017г. А. бил разказал на свидетелите Н.И
както за отнемането на синджира, така и за прибирането му от страна на
подсъдимия. Моля ви да обърнете внимание на показанията на двамата
свидетели Н.И. Те такова нещо не казват. Нито казват, че минути по-късно им
е казано, казват, че в колата е станало въпрос, когато той е намерил кръста.
Още по-малко Н.И казват, че са видели, тоест, че са чули от А., че А. е
сложил златния ланец или синджир в джоба си – така, както е прието в
присъдата от думите на А.. Ще ви обърна внимание тук не на това, че само и
единствено А. е видял и отбелязал дърпането на синджира и поставянето му в
джоба си. Ще ви обърна внимание отново на неговото поведение. Не една
6
година по-късно, две години по-късно той е сезирал компетентните органи за
това, което е видял на 04.10.2017 г. На тази дата, минути по-късно, самият
инцидент е посетен от двама полицаи, на които той нищо не е казал по този
въпрос.
Много се коментира въпросната съдебномедицинска експертиза, която
се приема като косвено доказателство за извършването на този грабеж. Но
никъде, дърпане на един синджир може би би увредило ушна мида, но със
сигурност би увредило врат на този, на който е бил закачен синджира. Такива
увреждания обаче никъде не са констатирани – нито в медицинското
удостоверение, нито в съдебномедицинската експертиза. И отново ви връщам
към свидетелските показания. Дори А. не казва, когато идват полицаите: „той
ми дръпна синджира и ми го открадна“. Обърнете внимание, той казва, че е
бил в шок. Как тогава е обърнал внимание на погледа на А., втренчен в
ланеца и на всичко останало за прибирането му. Нито Н., нито Н.А, нито И.
са забелязали синджира, не дърпането. Те не са забелязали синджира. От
свидетеля Н. имаме описание на дрехите, с които е бил А., а именно с кожено
яке, закопчано догоре. Никой не е видял синджира. Е как тогава е възможно
да го е видял подсъдимият, да го е дръпнал, да го е прибрал в джоба и това да
е останало незабелязано от всички, присъстващи наоколо. Ако наистина е
имало синджир, напълно възможно е при дърпането, при блъскането, за което
свидетелстват свидетелите, този синджир да е паднал извън колата.
Категорично нямаме преки доказателства обаче, че А. е осъществил владение
върху синджира.
По това деяние аз считам, че най-справедлива би била оправдателната
присъда. Същото считам и по второто обвинение, за което подробно съм
описал в допълнителното изложение и няма да ви губя времето, вие ще го
прочете.
Моля ви да намалите наказанието на доверителя ми. Ще взема
специално отношение по повод на наказанията, ако счетете, че едно от двете
обвинения или и двете са доказани по несъмнен начин. В тази си част аз
напълно поддържам казаното от първоинстанционния съд. Факт е, че А. е
неосъждан и към момента на извършване на деянието. Факт е и неговото
семейно съС.ие, неговите три деца. Факт е, че съществуващите бизнес
отношения между А. и А. са предизвикали тази случка. И аз, за разлика от
7
колегата, считам, че поведението на А. е довело до тези инциденти,
възникнали впоследствие, с което поведение той изведнъж е спрял да вдига
телефона на доверителя ми, започнал е да се крие, започнал е да намалява
вноските. За момент ще се върна на второто обвинение. Уважаеми съдии,
твърди се, че било доказано, че А. не дължи нищо на доверителя ми и това
било неговото субективно отношение. Не е вярно. Кой плаща години наред,
без да има съзнание, че дължи. Естествено, че е могъл тогава да сезира
компетентните органи, а не две години по-късно, за да може да пресече
престъпното въздействие на другата страна, за да не плаща нещо, което той
не дължи. Всъщност поведението също съм описал – поведението на А., в
допълнителното изложение и ви моля да обърнете внимание и да анализирате
това негово поведение така, както не е направил първоинстанционния съд.
Аз съм съгласен, че с първоинстанционния съд, че изрядното
процесуално поведение на А. е белег, характеристична негова черта, която би
следвало да бъде взета в положителния смисъл, а от пледоарията на частния
обвинител установих, че едва ли не неговото процесуално поведение нямало
никакво значение и следвало да бъде увеличено наказанието му, защо аз не
разбрах.
Характеристичните данни на доверителя ми, за които обаче не е ставало
въпрос в мотивите на съда, са добри, уважаеми съдии. Това е видно от
приложената на лист 39 от досъдебното производство характеристика.
Не смятам, че за отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение
на престъплението по чл. 214, ал.2 НК следва да приемете продължителния
период от време от осъществяване на това престъпление и големия брой
деяния, включени в състава му. Това отново е свързано с поведението на А..
Ако той е считал, че по отношение на него се извършва престъпление, е
следвало да сезира органите навреме, а не две години след извършването му.
Това ме мотивира да искам от вас, ако приемете, че едно от двете или и
двете деяния са доказани, да намалите неговото наказание и да приложите
разпоредбата на чл. 66 НК. Очевидно е и пак ще се върна към неговото
процесуално поведение и днес, ако наказанието бъде наложено при условията
на чл. 66 НК, то ще окаже необходимото и търсено от законодателя
поправително, превъзпитателно въздействие върху неговата психика и ще
отговори на останалите цели, установени в чл. 36, ал. 1 от НК. Моля Ви да
8
оставите протеста на държавното обвинение, в частта, в която се иска
увеличение на наложените наказания на доверителя ми и на въззивната жалба
на частния обвинител, без уважение. Моля ви да уважите протеста в частта, в
която се иска от съда, ако се приеме, че доверителят ми следва да изтърпи
наказание лишаване от свобода, макар и при условията на чл. 66 НК, да
приспаднете от лишаването от свобода изтърпяното от него като мярка за
неотклонение „домашен арест“ – два дни „домашен арест“, за един ден
„лишаване от свобода“. В този смисъл моля за вашия съдебен акт и
поддържам всичко, изложено до момента.
ПОДСЪДИМИЯТ С. М. А. (за лична защита): Съгласен съм с това,
което каза моят адвокат. Уважаеми апелативни съдии, аз ще съм кратък. Ще
кажа само, че съм човек от 1993-та година се занимавам с бизнес, с много
успешен бизнес през годините. Горд съм с децата си. Не бих за нищо на света
направил нещо от рода на грабеж, това е абсурдно. Аз съм човек, който
работи цял живот с финанси. Имал съм възможност, още от млади години съм
закупил магазина, който ми е отнет от А.. Да открадна ланец - изобщо не съм
видял, това е абсурдно. Ще съм благодарен за справедливо наказание.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.
ПОДСЪДИМИЯТ С. М. А.: Моля съда за справедливо наказание.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе със съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 09:59 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9