О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
217
гр. Пловдив, 26.05.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на
осемнадесети
май две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
след
като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 135/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21-ва НПК във
връзка с чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т.1 НПК.
Образувано е по жалба на осъдения С.А.Г. срещу определението
от 26.02.20 г. по ЧНД № 156/20 г. на ПОС, с което е извършено групиране, на
основание чл. 25 и 23 НК, на наложени му наказания лишаване от свобода,
определено е общо най-тежко наказание от същия вид и е приложено увеличаване на
размера му по реда на чл. 24 НК.
Жалбата, която е своевременно депозирана, съдържа
критика по отношение на решението за приложение разпоредбата на чл. 24 НК.
Жалбоподателят изразява виждането, че общото най-тежко наказание е достатъчно
високо и не следва да бъде увеличавано. Обръща внимание, че е признал вината си
за престъпленията, за извършването на които съжалява.
При пренията назначената за негов служебен защитник
адв. Ш. изрази лаконично становище, че определеното общо най-тежко наказание е
в размер, който е годен да постигне целите на наказанието. Осъденият потвърди
искането си за отмяна приложението на чл. 24 НК.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че
обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените
в жалбата оплаквания, с атакуваното определение и прецени
събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Няма спор по делото, че са налице формалните предпоставки за групиране
на наложените на осъдения Г. наказания лишаване от свобода по н.о.х.д. № 906/19;
№ 230/17 г. и № 224/17 г., и трите на ОС – *, както и формалните предпоставки
за извършеното по реда на чл. 24 НК увеличение с две години на общото най-тежко
наказание осем години лишаване от свобода, определено след групирането.
Споменатите наказания са кумулируеми, доколкото са наложени за престъпления,
извършени преди някоя от присъдите за тях да е влязла в сила, а увеличението е
в рамките на допустимия предел: с до една втора, не повече от сбора на
отделните наказания и от най-високия предвиден в общата част на НК размер на
наказанието лишаване от свобода.
Спорът е относно оценъчната предпоставка за
извършеното увеличение, свързана с извод за целесъобразност по смисъла на чл.
36 НК.
Според ПОС
целите по чл. 36 НК, изразяващи се в поправително-превъзпитателно и
принудително-възпиращо въздействие, налагат да бъде извършено увеличение на
общото най-тежко наказание от осем на десет години.
ПАС споделя това
виждане. Касае се за три на брой престъпления, които разкриват завишена
конкретна тежест, доколкото са наказани с лишаване от свобода от и над пет
години. Степента на обществена опасност на дееца също се очертава като
значителна и по-точно като значително по-висока от типичната за потенциалния извършител
на имуществени престъпления. Освен настоящите престъпления Г. е извършил още четири
грабежа, което говори за навикване (и своеобразно специализиране) в тежки
посегателства срещу имуществото и личността. При това, считано от 2014 г.,
всичките му грабежи са опасни рецидиви. При тези данни е очевидно, че
определеното общо най-тежко наказание осем години лишаване от свобода не е
достатъчно, за да се постигне поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект.
В заключение следва да се посочи, че
решаващият съд е съобразил изискванията и ограниченията при прилагане на
факултативната разпоредба на чл. 24 НК, а решението му да избере увеличение с две
години е придружено от споделими мотиви. Следователно проверяваната инстанция е
приложила правилно материалния закон, което води до единствения извод, че
обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
При разглеждането на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
отмяната му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 НПК
Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 26.02.2020 г. по ч.н.д. 156/20 г. на Окръжен
съд – *, с което е извършена кумулация на наложени на С.А.Г. наказания лишаване
от свобода и е увеличаване, по реда на чл. 24 НК, на общото най-тежко наказание
лишаване от свобода.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: