Решение по дело №304/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 410
Дата: 17 август 2022 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20225001000304
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Пловдив, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000304 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от СТ. В. ИВ. против решение № 72 от
07.03.2022 г., постановено по т.д. № 739 по описа за 2021 г. на П.о. съд, с
което е:
- признато за установено в отношенията между страните, че СТ. В. ИВ.
дължи на „М.И.Т.“ ЕООД сумата от 25000 евро, по запис на заповед, издаден
на 25.05.2018 г. в гр. П., с падеж - 14.06.2018 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 49/10.06.2021 г. по ч.гр.д. №
326/2021 г. на РС – П.;
- осъдена СТ. В. ИВ. да заплати на „М.И.Т.“ ЕООД сумата от общо
5210 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.
Жалбоподателката чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, по
подробно изложени във въззивната жалба съображения. Искането е
обжалваното решение да се отмени, като вместо това да се постанови друго
решение, с което предявения иск да се отхвърли, като на жалбоподателката се
присъдят направените деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „М.И.Т.“ ЕООД, който чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски за въззивното
1
производство.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред П.о. съд е образувано по предявен от „М.И.Т.“
ЕООД против СТ. В. ИВ. установителен иск за признаване, че ответницата
дължи на „М.И.Т.“ ЕООД сумата от 25000 евро – дължима по издаден запис
на заповед с падеж 18.06.2018 г., който запис на заповед ответницата е издала
в полза на дружеството като гаранция за изпълнение на задълженията й по
договор за отговорно пазене, сключен между „М.И.Т.“ ЕООД и СТ. В. ИВ. на
25.05.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Искът се основава на следните установени факти по делото:
Между страните е сключен договор за отговорно пазене от 25.05.2018
г., по силата на който „М.И.Т.“ ЕООД като влогодател предава на СТ. В. ИВ.
в качеството на влогоприемател сумата от 25000 евро, като гаранция за
изпълнение на договорености между дружеството - ищец и трето за спора
лице - адв. С. К. от гр. С., Г., за закупуване на употребявани машини за
обезжилване на тютюн от Г.. Съгласно с уговореното в договора /чл. 4 и чл.5/
влогоприемателят се е задължил да пази предадената сума и да я върне на
влогодателя в срок до 14.06.2018 г. Като гаранция за изпълнение на поетите с
договора задължения, влогоприемателят е издал запис на заповед за сумата
25000 евро, с поемател „М.И.Т.“ ЕООД.
Този запис на заповед е издаден на датата на сключване на договора за
влог - 25.05.2018 г., с падеж 14.06.2018 г, когато става изискуемо и
задължението на влогоприемателя „М.И.Т.“ ЕООД. Мястото на издаване на
документа е гр. П., което съвпада с мястото на сключване на договора за влог.
От приетия като доказателство по делото разходен касов ордер /л.6/ е
установено предаването на сумата от 25 000 евро от влогодателя на
влогоприемателя, като е посочено и основанието за предаването – договор за
отговорно пазене от 25.05.2018 г.
Въз основа на описания запис на заповед, по ч.гр.д. № 3089 /2021 г. на
Районен съд – П., в полза на ищеца е издадена заповед № 49 от 10.06.2021 г.
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК за исковата сума от 25 000 евро срещу С.И.. В срока по чл. 414
ГПК ответницата е възразила срещу заповедта, което е обусловило правния
интерес за ищцовото дружество от предявяване на иска по чл. 422 ГПК, за
установяване на произтичащото от процесния запис на заповед парично
задължение.
За да уважи предявения иск, П.о. съд е приел за установени
автентичността на подписаните от ищцата частни документи, редовността от
формална страна на менителничния ефект, съответно – валидността на
поетото с него задължение за плащане на обещаната от издателя сума, както и
обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на
задължението на ответницата С.И. към ищцовото дружество, възникнали по
силата на друго, каузално правоотношение – договор за влог, сключен между
2
страните.
Тъй като е установено, че записът на заповед обезпечава възникналото
по договора за влог задължение за връщане на предадената за съхранение
сума в размер на 25000 евро, П.о. съд е приел, че по издадената въз основа на
менителничния ефект заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
се дължи тази сума като задължение за главница по договора за влог, която
реално е била обезпечена със записа на заповед.
Решението е правилно.
Спорът във въззивното производство се свежда до наличието на
каузалното правоотношение между страните по договора за влог от
25.05.2018 г., както и за действителното съдържание на това правоотношение.
Във въззивното производство ответницата поддържа заявеното в
отговора на исковата молба възражение относно мястото на провеждане на
преговорите между „М.И.Т.“ ЕООД и адв. С. К., като твърди, че това е
станало в гр. С., Република Г., че тя е присъствала на преговорите като
преводач, както и че подписала някакъв документ, за който била уверена, че
било за удостоверяване на „добрата воля“. Поддържа твърдението си, че била
подведена да подпише записа на заповед, както и че не било възникнало
твърдяното каузално правоотношение, поради което подписаният от нея
запис на заповед нямал обезпечителна функция
Твърдените в горния смисъл обстоятелства дори да бъдат установени,
не променят решаващите изводи на съда във връзка с повдигнатия правен
спор. Присъствието на ищцата на среща между посочените лица, на
посоченото от нея място, както и подписването на документ с друго
съдържание, различно от това на представените по делото, не променят
установените въз основа на приетите писмените доказателства и от
заключението на съдебно-почерковата експертиза релевантни за спора факти,
описани по-горе.
За уважаването на предявения менителничен иск е било достатъчно да
се установи редовността от външна страна на представения и подписан от
ответницата като издател запис на заповед, както и настъпването на
посочения в ефекта падеж.
Въпреки това, ищецът добросъвестно е заявил и е доказал пълно и
главно наличието на паричното задължение на ответницата в размер на
исковата сума, възникнало по силата на друго, каузално правоотношение
между страните, чието изпълнение е било обезпечено с процесния запис на
заповед, както и връзката между каузалната и абстрактната сделка.
Крайният извод е, че предявеният иск е основателен и постановеното в
същия смисъл решение на П.о. съд представлява законосъобразен отговор на
повдигнатия от страните правен спор, поради което следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора във въззивното производство, в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за това
производство, които според представените платежни документи възлизат на
2100 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
3

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 от 07.03.2022 г., постановено по т.д.
№ 739 по описа за 2021 г. на П.о. съд.
ОСЪЖДА СТ. В. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на „М.И.Т.“ ЕООД
с ЕИК *********, сумата 2100 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по в.т.д. № 304 по описа за 2022 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4