№ 3720
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100503553 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 14842 от 30.07.2024 г. по гр.д. № 40943/2023 г. по описа на СРС,
49 с-в е признато за установено по предявените от „Софийска вода”АД, ЕИК
*********, срещу Л. Х. Л., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Л. Х. Л. дължи на „Софийска
вода”АД сумата от 1290.81 лева-главница, представляваща задължения за
предоставени ВиК услуги за периода от 01.08.2019 г. до 08.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 15.09.2022 г. до окончателното
изплащане, и сумата от 33.07 лева -лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
15.05.2022 г.
С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Софийска вода”АД, ЕИК *********, срещу Л. Х. Л., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за горницата над сумата 1290.81 лева до пълния предявен размер от 1332.11 лева-
главница, представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от
11.05.2019 г. до 31.07.2019 г., както и за горницата над 33.07 лева до пълния предявен
размер от 34.13 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 до
15.05.2022 г.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението в
1
частта на уважаване на исковете от ответника Л. Х. Л. с излагане на доводи за
неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във връзка с
установените по делото факти чрез събраните доказателства, неправилно приложение
на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. При постановяването
му СРС не е съобразил, че в производството не е установено, че ответникът има
качеството на потребител на ВиК услуги за процесния недвижим имот. Поради това
съдът неправилно е приел, че през процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги, по което дължи
заплащане на потребените услуги в имота, чиято стойност, според ищеца възлиза на
посочената сума. Заявява, че не е обвързан от Общите условия на ищеца във връзка с
договора за доставка на ВиК услуги, а и такива не били представени по делото.
Поддържа, че в производството не е установено и потреблението на ВиК услуги в
имота, както и тяхното количество и стойност.
Моли, да се отмени постановеното решение в обжалваната част и да се
постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Софийска вода”АД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
2
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал. 1 от Закона за
водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този
закон. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 58 от
31.07.2015 г. /, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
В § 1, т. 2 от ДР на закона е предвидено, че "потребители" по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените
имоти / в този смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г., които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Фактът, че Общите условия за
предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от
ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к "Стандарт" на
30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на 28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен
на съда, като последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на
чл. 68, ал. 1 от същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими за
процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и
настоящия случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б. " от ДР на ЗРВКУ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - на
собственост или вещно право на ползване.
В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията на
гр. София е „СОФИЙСКА ВОДА” АД. В границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
3
В конкретния случай в подкрепа на твърдението си, че ответникът е собственик
на процесния имот ищецът е представил пред първата инстанция справка от Служба
по вписванията - София за периода 01.01.1998 г. до 25.04.2022 г. по партидата на Л. Х.
Л.. От последната се установява, че същият е собственик на процесния имот, находящ
се в гр. София, ж.к. ****.
Настоящият съдебен състав счита, че справката от Служба по вписванията е
предвиден в закона способ за доказване правото на собственост върху недвижим имот.
Съображения:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания
по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено
време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя
или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и
ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с
дата 15.04.2021 г., която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието
на вещно право от него и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото
дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението,
че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/,
нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от
него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху част от
имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител
на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
В случая, чрез представената пред първата инстанция справка от Служба по
вписванията – София се установява, че ответникът е собственик на процесния имот по
партида с договорна сметка номер ********** при ищцовото дружество.
Възраженията на ответника, че в производството не е доказано, че дължи
сумата 1290.81 лева за доставени в имота ВиК услуги за времето 01.08.2019 г. до
08.04.2022 г. при съобразяване, че за периода от 11.05.2019 г. до 31.07.2019 г.
вземанията на ищеца в размер на 41.30 лв. са погасени по давност, съдът намира за
4
неоснователно.
В проведеното производство ищецът е доказал правопораждащите спорното
право факти - основанието, от което правото е възникнало и неговия размер. Чрез
констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав
кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК е установено потреблението на ВиК услуги
в имота. За времето от 15.05.2019 г. до 08.04.2022 г. са отчетени общо по индивидуални
водомери-475 куб.м., а за общи нужди-38.1 куб.м. Начислените суми отговарят на
количеството доставена и измерена в имота вода според приложената справка за
данните от монтираните водомери.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител.
Съответно, според констатациите на приетата по делото пред първата инстанция
ССчЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, размерът на
дължимите суми за предоставени ВиК услуги за периода от 15.09.2019 г. до 15.05.2022
г. по партида с договорна сметка номер ********** възлиза на сумата от 1366.24 лева,
от която 1332.11 лева - главница и 34.13 лева – лихва. Според експерта сумите по
фактурите са начислени в съответствие с начислените количества и с утвърдените от
КЕВР цени.
При така посоченото, съдът намира, че предявената искова претенция се явява
доказана, тъй като се установява, че дружеството-ищец действително е доставило за
процесния период твърдените количества питейна вода за обект собственост на
ответника.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в
обжалваната част.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14842 от 30.07.2024 г. по гр.д. № 40943/2023 г. по
описа на СРС, 49 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от
„Софийска вода”АД, ЕИК *********, срещу Л. Х. Л., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
че Л. Х. Л. дължи на „Софийска вода”АД сумата от 1290.81 лева-главница,
5
представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 01.08.2019 г. до
08.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
15.09.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 33.07 лева -лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 15.05.2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6