Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………..
гр. Добрич, 17. 12. 2012 год.
Добричкият административен съд в открито
съдебно заседание, проведено на седми декември две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д. Витанова
при секретаря В.С. и с участието на
прокурора Наталия
Станчева изслуша докладваното
от съдията Д. Витанова АД № 454/ 2012 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по иск с правно
основание чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът ххххх” ЕООД, ЕИК ххххх със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “25 септември” № 62, твърди, че
Областна администрация, гр. Добрич /молба вх. № 877/ 12. 04. 2011 год., л. 19
от делото/ му е причинила имуществени вреди, произтичащи от следното: Със
заповед № 196/ 2. 12. 1991 год. на Министъра на финансите на търговското
дружество е разрешено извършване на продажба на стоки и услуги срещу
чуждестранна валута в търговски обект на ГКПП-Дуранкулак. На основание
заповедта е сключен договор с ГУ “Митници” за осъществяване дейността за срок
от пет години, който срок по силата на Закона за акцизите и въз основа на
разрешение № 44/ 30. 12. 2003 год. е продължен до края на 2006 год. Със заповед
№ РД-11-770/ 29. 11. 2004 год. на Областен управител на област Добрич е
постановено да се изземе от търговското дружество обекта, в който е извършвана
търговската дейност на ГКПП Дуранкулак. Дружеството е принудително отстранено
от обекта като същият е запечатан по разпореждане на Областен управител Добрич
на 14. 12. 2004 год. Заповед. № РД-11-770/ 29. 11. 2004 год. е обявена за
нищожна с решение на ВАС № 2437/ 8. 03. 2006 год. по АД № 6096/ 2005 год.
Дружеството е допуснато отново в търговския обект на 22. 12. 2006 год.
Вследствие нищожния административен акт /вж. изявление на процесуалния
представител на ищеца в съдебно заседание, проведено на 17. 05. 2011 год./
дружеството е претърпяло имуществени вреди за периода 15. 12. 2004 год.- 21.
12. 2006 год. /уточнителна молба вх. № 1416/ 1. 06. 2011 год. на л. 63 от
делото/ както следва: 1. претърпени загуби в размер на 26 293. 26 лв. представляващи
стойност на разходи за консумативи и издръжка на обекта след отстраняването,
разходи за персонал съобразно поетите задължения по договори с трети лица до
момента на прекратяване на същите 2. пропуснати ползи представляващи стойност
на нереализирана печалба в размер на 542 033. 00 лв. за периода 15. 12. 2004
год.- 21.12. 2006 год. 3. мораторна лихва върху сумата от 26 293. 26 лв. за
периода 8. 03. 2008 год.-8. 03. 2011 год. в размер на 9696. 41 лв., 4.
мораторна лихва върху сумата от 542 033. 00 лв. за периода 8. 03. 2008
год. – 8. 03. 2011 год. в размер на 199 890. 00 лв. Претендира се законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът Областна администрация
на област Добрич изразява становище, че предявените искове са недопустими и
неоснователни. Исковете са погасени по давност, тъй като изискуемостта им е
настъпила от датата на издаването на нищожната заповед, а именно 29. 11. 2004
год. и петгодишния срок за предявяването им е изтекъл на 29. 11. 2009 год.
Исковете са неоснователни и поради липса на причинна връзка между административния
акт и претендираните вреди. Вредите са вследствие отнемане пропуските на
управителя и служителите на ххххх” ЕООД от страна на НС “ГП”, а не са резултат
от нищожната заповед на областния управител, тъй като обектът не е функционирал
няколко седмици преди изпълнението на заповедта по административен ред-28. 01.
2005 год. Изразява при условията на евентуалност становище, че периодът на
претенциите на ищеца следва да бъде ограничен от датата 28. 01. 2005
год.-фактическото изземване на обекта до 6. 10. 2005 год., до която дата ищецът
е имал валидно разрешение за извършване на търговска дейност на обекта като
излага подробни аргументи в подкрепа на тази си теза. Претендира присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура, гр. Добрич, участващ в процеса на осн. чл. 10 от ЗОДОВ, дава
становище, че предявените искове са основателни и следва да се уважат съобразно
заключението на вещото лице.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
заповед №196/ 02.12.1991г.,издадена от Министъра на финансите на основание чл.12, във вр.с чл.17 от Закона за сделките с
валутни ценности и валутния контрол (отм.), изменена със заповед № 388/16.12.1996г., на ищеца е
разрешена продажбата на стоки и услуги срещу чуждестранна валута на ГКПП
Дуранкулак. На основание заповедите, между дружеството и ГУ “Митници” е сключен договор за осъществяване
на дейността за срок от 5 години, като по силата на §26,ал.2 от ПЗР на ЗИД на
ЗА, този срок е удължен с още 10 месеца. С изменението на чл.12в от ЗА / ДВ
бр.118/2002 г., в сила от 01.01.2003г./ е дадена възможност на безмитните
оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по
предходни разрешения, да подновят и получат ново разрешение
за съответните обекти до края на 2003г. В тази връзка, на основание
чл.12в,ал.4 от ЗА, на ищеца е дадено ново разрешение № 44/30.12.2003г. за още 3
години. Срокът на разрешението изтича на 06.10.2005г. / л.99 до л.105/. По
повод осъществяване дейността на дружеството на ГКПП Дуранкулак е сключен
договор за наем за помещение с обща площ от 50 кв.м. на 6. 02. 1997 год. Във
вр. с преписка вх. № ДС-01-2768/12.11.2004г./л.68-84/, образувана по молба на
Национална служба “Гранична полиция”-МВР, Областният управител на област
Добрич, на основание чл.80,ал.1 от Закона за държавната собственост, е издал
заповед № РД-11-770/ 29.11.2004г. за изземване от ххххх”-ЕООД на недвижим имот публична държавна собственост, представляващ
сграда на един етаж с масивна конструкция, със застроена площ от 50 кв.м., състояща
се от 6 броя стаи, коридори и санитарни възли, находяща се на ГКПП Дуранкулак,
община Шабла, област Добрич, като е определен срок за доброволно освобождаване
на имота до 07.12.2004г. Заповедта е връчена на адресата по пощата на 08.12.2004г.
– известие за доставяне на л.88. По постъпило възражение от дружеството, срокът
за доброволно освобождаване на имота е удължен до 21.01.2005г., съгласно
Заповед №РД-11-15/ 06.01.2005г. на Областния управител / л.42/. С друга своя
заповед-РД-11-53/21.01.2005г. на л.43, Областният управител на област Добрич е
сформирал тричленна комисия със задача да организира и проведе изземването на
обекта на 28.01.2005г.в 11.00 ч., като за действията си комисията състави
протокол и изпрати на заинтересуваните по закон лица препис от него. В
заповедта е разпоредено да се осигури съдействието на органите на МВР и
митническите органи. Видно от протокол на л.44-51, заповедта е изпълнена.
Съставен е подробен опис на вещите и стоките в
обекта. Изземването е станало в присъствието на представители на
ГПУ-Ген.Тошево към НС”РП”-МВР, митнически пункт Дуранкулак и РПУ Каварна.
Комисията е предала 2 броя ключове за входна врата и складови помещения на
представител на гранична полиция. Представител на търговското дружество не е
присъствал при изземането на обекта. Причините за това са изложени в писмо до
Областния управител и Началника на Митница Добрич-л.115. Видно от съдържанието
на самото писмо, са отнети пропуските както на управителя, така и на
служителите. Това обстоятелство се установява и от протокол на л.259, съгласно
който на 14.12.2004г., във вр. с писмо вх.№51299 / 08.11. 2004г. на
Военноапелативна прокуратура , писмо рег. № 32313/30.11.2004г. на РГП Русе до ххххх”
ЕООД, телеграма рег.№33827/10.12.2004г. на Началника на РГС Русе и заповед рег. №
Е-5467/13.12.2004г. на ГПУ Ген.Тошево, са осъществени действия по
преустановяване достъпа на служителите на дружеството до стопанисвания от него
обект в зоната на ГКПП Дуранкулак и по запечатване му с печат на ГКПП-Дуранкулак.
От съдържанието на писмо рег.№5459/12.03.2004г. на Регионален граничен сектор
Русе /л.256/, също се установява, че е преустановено издаването на временни пропуски на
служители дружеството от 15.03.2004г. По
делото е налице многобройна документация, отразяваща спорните отношения между
търговското дружество и органите на Гранична полиция във връзка с прекратяване
на съществуващото наемно отношение между тях по отношение обекта на ГКПП
Дуранкулак-писмо рег. № 5459/ 12. 03. 2004 год. на л. 256 от делото, протокол
за доброволно предаване на временен пропуск от 16.03. 2004 год. на л. 257 от
делото,телеграма № 1865/ 8. 03. 2004 год. на л.258 от делото, писмо от 10. 12.
2004 год. за отказ за издаване на постоянни пропуски на управителя и служители
на търговското дружество на л. 278 от делото, нотариална покана от НС “ГП” до
управителя на дружеството от 19. 05. 2004 год. за освобождаване на обекта на
ГКПП Дуранкулак поради прекратяване на договора за наем на л. 77 от делото,
решение № 7809/ 12. 07. 2006 год. по АД № 3905/ 2006 год. на ВАС за отмяна на
отказа на директора на НС “ГП”, обективиран в писмо № 47837/ 14. 12. 2004 год.
за издаване на пропуски на ххххх” ЕООД за пребиваване в ЗЗГК на
ГКПП-Дуранкулак. Заповед № РД-11-770/
29. 11. 2004 год. на Областния управител за изземване на недвижим имот публична държавна собственост е оспорена по съдебен ред от
дружеството и с решение № 2437/08.03.2006г. на ВАС, постановено по адм. д. № 6096/2005г.,
същата е обявена за нищожна. Непосредствено след това от страна на дружеството
е отправено искане до Областния управител за изпълнение на
постановеното решение, но негови представители са били допуснати до
обекта на 22.12.2006г.
По
делото, при първоначалното разглеждане и при новото му разглеждане е допусната
и приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение за разходите за издръжка
и консумативи и вероятната печалба от иззетия обект в различни варианти.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността
на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементи от
фактическия състав на посочената разпоредба-незаконосъобразни актове на орган
на ответника, причинена вреда на ищеца и причинна връзка между тях. По силата
на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетяват се всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразните актове на административния орган. Съобразно установената съдебна практика, под преки вреди следва да се разбират само
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането от
административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат. Липсата само на един от елементите на фактическия
състав на чл. 1 от ЗОДОВ или липсата на една от характеристиките на подлежащите
на обезщетяване вреди по см. на чл. 4 от ЗОДОВ е основание за отхвърляне на
предявения иск. Освен това, по силата на чл. 204 от АПК, иск за обезщетение за
вреди от незаконосъобразни административни актове може да се предяви след
отмяната им по съответния ред. Правната преценка на съда на исковете, предмет
на настоящото производство, се основава на горепосочените законови разпоредби.
Предявените искове са процесуално
допустими по следните съображения:
Фактическото основание на
предявените искове произтича от нищожната заповед № РД-11-770/ 29. 11. 2004 год.
на Областния управител на област Добрич. Тя е обявена за такава по съдебен ред
и решението за обявяване нищожността й е влязло в сила на 8. 03. 2006 год. Налице
е процесуалната предпоставка по см. на чл. 204, ал. 1 от АПК-акта, въз основа
на който се претендират обезщетенията е обявен за нищожен. Предявените искове
са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
При преценката на тяхната
основателност съдът изхожда от следните съображения:
Съдът счита за неоснователно
становището на ответника, че предявените искове са погасени по давност.
Въпросът за началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност
в конкретния случай е решен с отменителното решение на ВАС № 10010/ 9. 07. 2012
год. по АД № 1091/ 2012 год. на решението на ДАС при първото разглеждане на
делото. Съгласно това решение, погасителната давност за предявяване на исковете
е започнала да тече от момента на съдебното обявяване нищожността на заповед №
РД-11-770/ 29. 11. 2004 год. на Областния управител на област Добрич, а именно
на 8. 03. 2006 год., а не от момента на постановяването й -29. 11. 2004 год.,
каквото е становището на ответника. Исковете са предявени в рамките на
петгодишния давностен срок-7. 03. 2011 год. и не са погасени по давност.
Както бе посочено и по-горе, за да бъде
успешно проведен един иск по чл. 1 от ЗОДОВ следва да бъде доказано наличието
на всички елементи от фактическия състав на посочената
разпоредба-незаконосъобразен акт на орган на ответника, причинена вреда на
ищеца и причинна връзка между тях. В конкретния случай първата
предпоставка-незаконосъобразен акт на орган на ответника е налице. При
преценката на останалите
две предпоставки съдът съобрази следното:
Във връзка с прекратените наемни
отношения за обекта на ГКПП Дуранкулак НС “ГП” е предприела редица действия. От
15. 03. 2004 год. е преустановено издаването на временни пропуски на служители
на дружеството/ писмо рег. №5459/12.03.2004г. на Регионален граничен сектор
Русе на л.256 от делото/, иззети са
временните пропуски от служители на дружеството /протокол за доброволно
предаване от 16. 03. 2004 год. на л. 257 от делото/, отправена е нотариална
покана за освобождаване на наетите помещения на 19. 05. 2004 год. на л. 77 от
делото, поискано е от Областния управител на област Добрич издаване на заповед
за изземване на наетите от ищеца помещения / писмо № 42123/ 9. 11. 2004 год. на
л.9 от делото/. Заповедта е издадена на 29. 11. 2004 год. и е приведена в
изпълнение на 28. 01. 2005 год. от служители на Областна администрация Добрич.
Преди това, обаче, на 14. 12. 2004 год., комисия от длъжностни лица на НС “ГП”
е запечатала помещението, ползвано от фирма ххххх” ЕООД на ГКПП Дуранкулак с
печати на ГКПП Дуранкулак. Складовите помещения са запечатани с митнически
пломби. От този момент търговският обект на дружеството е престанал да работи и
същото е започнало да търпи вреди.
Основният спорен по делото въпрос е има ли
причинна връзка между издадената заповед
№ РД-11-770/ 29. 11. 2004 год. на Областния управител на област Добрич и
действията на длъжностните лица на НС “ГП” на 14. 12. 2004 год. Според ищеца
такава връзка има, тъй като след издаване на заповедта липсва правно основание
за ползване на обекта и респ. правно основание за пребиваване на служителите на
дружеството на територията на граничния пункт, поради което им е отказано и издаване на постоянни пропуски.
Според ответника такава връзка няма, тъй като, за да може търговското дружество
да извършва търговска дейност в зоната на ГКПП-Дуранкулак, то е следвало да
бъде допуснато в тази зона. Областният управител не разполага с материална
компетентност нито да допуска, нито да отнема този достъп, което е видно и от
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредбата за граничните
контролно-пропусквателни пунктове.
Становището на съда е, че липсва
причинна връзка между издадената заповед № РД-11-770/ 29. 11. 2004 год на Областния
управител на област Добрич и осъщественото на 14. 12. 2004 год. запечатване на
процесния обект от органите на гранична полиция. Аргумент в тази насока е на първо
място съдържанието на протокола от 14. 12. 2004 год. В него е посочено, че са
осъществени действия по изземване на временния пропуск № 05314 на служителката
на ххххх” ЕООД Миглена Кирилова Спасова поради липса на основание за издаване
на пропуски в зоната на ГКПП и действия по запечатване на ползваното от
дружеството помещение поради липса на правно основание за присъствие на
посоченото дружество в зоната на ГКПП. Като основание за предприетите действия
са посочени писмо на Военно апелативна прокуратура с вх. № 51299/ 8. 11. 2004
год., писмо рег. № 32313/ 30. 11. 2004 год. по описа на РГС-Русе до ххххх”
ЕООД, телеграма рег. № 33827/ 10. 12. 2004 на Началник РГС-Русе и заповед
№ Е-5467/ 13. 12. 2004 год. на Началника
на ГПУ-Ген. Тошево. В протокола от 14. 12. 2004 год. не се съдържа каквато и да
било индиция, че действията, предмет на неговото съдържание, се предприемат въз
основа на издадената на 29. 11. 20004 год. заповед на Областния управител на
Област Добрич. По делото не са поискани от ищеца и не са представени от негова
страна цитираните в протокола от 14. 12. 2004 год. документи, сочени като
основание за предприетите от гранична полиция действия, от чието съдържание
може, евентуално, да бъде извлечен извод за съществуване на такава връзка.
Доказването на такава връзка с оглед изразената от ищеца теза е в негова тежест,
а искания и доказателства в тази насока не са направени и не са представени.
На второ място, дори и да бъде
възприета тезата на ищеца, че издадената заповед на областния управител е
възприета от органите на НС “ГП” като правно основание за предприемане на действия
по запечатване на процесния обект и вследствие на така възприетото от тях
правно основание са предприети действията, предмет на протокола от 14. 12. 2004
год., то отново не може да бъде направен извод, че заповедта на областния управител
е източник на претендираните от ищеца вреди. Това е така, тъй като тази заповед
не може да има за юридическа последица действия на длъжностни лица на орган,
който е извън административната структура на областния управител. Издадената от
областния управител заповед не може да влияе върху правната сфера на друг
административен орган. Тя не може да породи задължения за длъжностни лица на
друг административен орган какъвто е НС “ГП”. Ако са приети фактически действия
от страна на НС “ГП” въз основа на заповедта на областния управител, то тези
действия са без правно основание и вреди от тях могат да се претендират след
доказване на тяхната противоправност в исковото производство по чл. 203 от АПК.
Предмет на настоящото производство, обаче,
не са претенции за вреди от противоправни действия на НС “ГП”, а
претенции за вреди от нищожна заповед на областния управител на област Добрич.
От изложеното се налага извода,
че липсва изискуемата от
закона причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и
твърдяните вреди.
По изложените съображения съдът счита, че
предявените искове са лишени от правно основание. В тази връзка съдът счита, че
не следва да коментира тяхната доказаност по размер и заключенията на
назначените по
делото съдебно-счетоводни
експертизи, тъй като те биха имали значение, ако исковете бяха основателни.
С оглед изхода на спора, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнагражданеие, което съдът на
основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определя на сумата от 16 008. 25 лв. На ответника следва да бъдат присъдени и направените разноски по делото в
размер на 385. 00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.
235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на ххххх” ЕООД, ЕИК ххххх със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “25 септември” № 62, против
Областна администрация на Област Добрич за обезщетение за вреди в размер на
26 293. 26 лв., причинени от Заповед № РД-11-770/ 29. 11. 2004 год. на
Областния управител на Област Добрич ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на ххххх”
ЕООД, ЕИК ххххх със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “25
септември” № 62, против Областна администрация на Област Добрич за мораторна
лихва в размер на 9696. 41. 00 лв.,
върху сумата от 26 293. 26 лв. за времето от 8. 03. 2008 год. до 8. 03.
2011 год.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на ххххх” ЕООД, ЕИК ххххх със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “25 септември” № 62, против
Областна администрация на Област Добрич за обезщетение за пропуснати ползи
представляващи стойност на нереализирана печалба в размер на 542 033. 00
лв. за времето от 14. 12. 2004 год. до 21. 12. 2006 год. причинени от Заповед №
РД-11-770/ 29. 11. 2004 год. на Областния управител на Област Добрич ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на ххххх” ЕООД, ЕИК ххххх със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “25 септември” № 62, против
Областна администрация на Област Добрич за мораторна лихва в размер на 199 890.
00 лв. върху сумата от 542 033. 00 лв. за времето от 8. 03. 2008 год. до
8. 03. 2011 год.
ОСЪЖДА ххххх” ЕООД, ЕИК ххххх със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “25 септември” № 62 да заплати
на Областна администрация на Област Добрич сумата от 16 393. 25 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението му до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: