№ 34
гр. К., 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102947 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от П. С. Б., с ЕГН
**********. с адрес: гр. К., ул. „**************, чрез адв. М. М. Т., АК-С.З.
против Застрахователно акционерно дружество „***********" АД, с ЕИК
*******, гр. С. ****, р-н „*****", ж.к. „*******“,бул. „********" ***,
представлявано от Б..Г.И., Р-В.М., Ж.С.К., с правно основание: чл. 386, ал. 1 и
ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 390, ал. 2 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от 33Д и цена на иска 300,00 лева.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на *******., около
17:35 ч. на път ***** км ***+***, в землището на гр. М., обл. С.З., на първия
разклон за гр. М., след ресторант „*******" настъпило ПТП между
управлявания от него лек автомобил марка: „******", модел: „*****", с рег.
№ ********, негова собственост и МПС марка: „******", модел: „*******", с
рег. № *******, управлявано от В.В.Н., с ЕГН: **********.
Механизмът на ПТП-то бил следният: движил се с допустимата по
ЗДвП скорост, по път ***** в посока гр. К. и достигнал до западния разклон
за гр. М.. В този момент пред него внезапно изскочило МПС марка: „******",
модел: „*******", с рег. № *******, управлявано от В.В.Н., с ЕГН:
**********, и последвал удар, като МПС-то било застраховано към
ответното застрахователно дружество с полица № В*********, валидна до
17.02.2022г. Безспорно причината за процесното ПТП била виновното
поведение от страна на горепосочения водач и се изразявала в неспазването
на правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а
именно: чл.5, ал.1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл.20, ал. 2 от ЗДвП; и
чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.25, ал. 2 от ЗДвП.
Твърди, че вследствие на тези му нарушения той отнел неговото
предимство и последвал удар, като той нямал техническата възможност да
предотврати сблъсъка, независимо, че се движил с разрешената за конкретния
1
пътен участък скорост. Незабавно след инцидента органите на МВР били
информирани за него и своевременно посетили мястото на инцидента,
направили оглед и издали протокол за ПТП с пострадали лица, с Рег. №
**********г. Спрямо виновния водач бил издаден АУАН с №
********/*******.
Твърди, че след настъпването на въпросното ПТП загубил съзнание и
получил разкъсно -контузна рана на главата (челото), като първа помощ му
била оказана в гр. К. от ЦСМП, където травмата му била хирургически
обработена чрез извършването на шест броя шева.
Сочи, че за настъпилото произшествие било образувано и ДП № *****
№ *****г. по описа на РУ-К., където били установени всички факти и
обстоятелства, свързани с въпросното ПТП. Били изготвени автотехническа
експертиза и скица от инж. Х.Г.Х. - съдебен експерт към ОС гр. С.З., член на
СНАТЕБ , в които били описани подробно механизма на ПТП - то, вината за
неговото настъпване, както и видимите имуществени вреди по МПС - тата,
участвали в него. В тази връзка срещу виновния водач В.В.Н., с ЕГН
********** имало влязло в сила Споразумение за решаване на делото в
досъдебно производство с № ****/2021г. от ********., с което се признал за
виновен за извършеното от него по-горе деяние.
Сочи, че вследствие настъпилото на *******. ПТП, претърпял
множество имуществени вреди, щетите по собствения му автомобил марка:
„******", модел: „*****", с рег. № ******** били над 70%, същият бил
отчислен от регистрите на МВР.
Сочи, че подал пред Застрахователно акционерно дружество
„***********" АД, с ЕИК: ******* молба /претенция/ за изплащане на
дължимото му обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
Щетата била заведена под № **********. На ********. получил обезщетение
- сума в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева от ответника. Твърди,
че тази сума не отговаряла на реално претърпените от него имуществени
вреди и подал на същия ден жалба на основание чл. 108, ал. 6 от КЗ, като
поискал да му бъде доплатена реално дължимата сума. Ответникът не счел
неговите искания за основателни и не се произнесъл в срок.
Твърди, че размерът на стойността на вредата в случая следвало да се
определи но средни пазарни цени към датата на увреждането и това била
сумата от 3 800.00 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл.
386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 390,
ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователно
акционерно дружество „***********" АД, с ЕИК: *******, гр. С. ****, р-н
„*****", ж.к. „*******", бул.„********"***, представлявано от Б..Г.И., Р-
В.М., Ж.С.К., да заплати в негова полза сумата в размер на 300.00 ( триста)
лева, представляваща неизплатените му имуществени вреди по отношение на
собственото ми МПС - лек автомобил марка: „******", модел: „*****", с рег.
№ ******** и законна лихва върху сумата - предмет на настоящия иск,
считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция -********.
до датата на окончателното изплащане на задължението.
Претендира за разноски по делото.
Моли съда обезщетението за настъпилите имуществени вреди по
отношение на собствения ми лек автомобил, ведно с лихва от датата на
2
подаване на настоящата искова молба - ********., както и направените от
него съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски
хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: *********** в
РАИФАИЗЕНБАНК ЕАД, собственост на адв. М. Т..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител.
Оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че след настъпването на процесното ПТП, била образувана
ликвидационна преписка по щета № **********, по която застрахователното
дружество изплатило обезщетение в размер на 3500,00 лева за нанесена
тотална загуба на МПС „******", модел: „*****", с рег. № ********. Твърди,
че изпълнил задълженията си, тъй като при изчисленията били взети предвид
всички фактори, които образуват размера на обезщетението – действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП, запазените части на автомобила,
останали в притежание на ищеца.
Твърди, че е налице „тотална щета“ съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ –
разходите за ремонта надвишават 70% от действителната стойност на
автомобила.
Твърди, че размерът на застрахователното обезщетение е по-ниско от
посоченото в исковата молба – 3800,00 лева.
От събраните по доказателства, съдът приема за установено
следното:
От представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица рег.№
********** г. на ОД С.З./РУ – К., се установява, че на ******* г. около 17.35
часа на път ***** км ***+***, настъпило ПТП между лек автомобил марка:
„******", модел: „*****", с рег. № ********, собственост на П. С. Б. и
управляван от същия /Участник 2/ и МПС марка: „******", модел:
„*******", с рег. № *******, собственост на „******“ ЕООД, управлявано от
В.В.Н., с ЕГН ********** /Участник 1/.
Според представения протокол за ПТП: участник 1 внезапно навлиза в
лентата на насрещно движение и блъска Участник 2, който се движи в
собствената си лента. Настъпва ПТП с пострадали лица.
По делото са представени документи по преписка № **********.
Видно от Споразумение за решаване на делото в досъдебно производство №
****/21.02.2021 г. на РП-С.З., ТО-К. водачът В.В.Н. е признал вината си за
процесното ПТП.
Представена е автотехническа експертиза от инж. Х.Г. по досъдебно
производство ***** ***** г. по описа на РУ-К., ведно със снимков материал,
както и Калкулация – ремонт № ***** от 04.04.2022 г., на „***********“
ЕАД.
От Ликвидационен акт № 820028 по щета ********** от 30.03.2022 г. е
видно, че изчисленото обезщетение по щетата е в размер на 3 500,00 лева.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, в която
вещото лице, посочва механизма на ПТП: „Механизъм на ПТП: На ****** г.,
около 17:35 ч., на ***** в посока от запад на изток се е движил л.а. „******
*******“ с per. № ******** управляван от В.В.Н.. По същото време в
3
противоположна посока се е движил л.а. марка „****** *****“ с per. №
*********, управляван от П. С. Б.. В зоната на км. ***+300 водачът Н., при
движение със скорост от 41,4км/ч застига пред него движещ се автомобил,
който намаля скоростта си на движение и за да избегне удар в задната му
част, навлиза в лентата на движещият л.а. „****** *****“ с per. № *********,
който се движи със скорост от 66км/ч. По същото време, водача на л.а.
****** ***** е възприел опасността пред фронта на автомобила си
своевременно и е задействал спирачната система на автомобила аварийно, но
не е имал техническа възможност да спре пред л.а. ****** *******, поради
което същият е променил траекторията на движение на дясно. При така
създалата се ситуация настъпва удар с техните предни части между тях, който
по характер е челен - кос. От удара са причинени травматични увреждания на
двама водачи и пътниците в л.а. „****** *******“ с per. № ********, по
автомобилите са нанесени материални щети.“
Вещото лице сочи, че имуществените вреди, настъпили по отношение
на МПС с per. № *********, собственост на П. С. Б. с ЕГН: **********,
вследствие на ПТП-то били определени, като „тотална щета“, надвишаваща
разходите за ремонт с над 70% от действителната стойност на автомобила.
Вещото лице заключава, че при така описания механизъм е налице
причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите по автомобила.
Сочи, че от направените 9 бр. справки за пазарната цена на тази марка
и модел лек автомобил – „******“ „*****“ с първа регистрация 2003 год. се
установило, че към датата на настъпването на събитието ******* год. в
зависимост от техническото състояние, външния вид и степента на
оборудване, същата била в диапазона 4100 - 5300 лв., при средна стойност -
4700 лева.
По делото няма приложени описи на увредените части и следователно
не може да бъде изчислена каква е стойността на ремонта на автомобила по
средни пазарни цени.
Сочи, че от така определената пазарна стойност 4700 лева следвало да
се приспадне сумата от 800.00 лева, която може да бъде получена при
депонирането на автомобила в пунктовете за вторична преработка.
В заключение вещото лице сочи, че настъпилата щета по процесния лек
автомобил марка „******“ модел „*****“ с per. № ********* е тотална и към
датата на настъпване на събитието - ******* год. е възлизала на 3900 лева
/три хиляди и деветстотин лева/.
В проведеното открито с.з. по делото процесуалният представител на
ищеца на осн. чл. 214 ГПК прави искане за изменение на иска, като го
увеличава на сумата в размер на 400,00 лева.
Съдът изменя размера на предявения от П. С. в Б., с ЕГН **********,
представляван от адв. М. М. Т., АК-С.З. против Застрахователно акционерно
дружество „***********" АД, с ЕИК *******, гр. С. ****, р-н „*****", ж.к.
„*******“,бул. „********" ***, представлявано от Б..Г.И., Р-В.М., Ж.С.К.,
иск с правно основание: чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1, вр. чл.
390, ал. 2 от КЗ, вр. чл. 86 от 33Д на 400,00 лева.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
4
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ, който текст гласи, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Няма спор по делото, че е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“ за МПС с ДКН ******* с валидност
към датата на настъпване на ПТП-то. При настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение за покрития риск,
което следва да бъде в размер на вредата към датата на събитието. Видно от
представените документи по делото, застрахователят е бил уведомен за
инцидента и след представяне на съответните документи е образувал
преписка по щета. Именно в това се състои и основният въпрос по делото - на
каква стойност са възлизали щетите по автомобила на ищеца, средствата,
необходими за възстановяването на МПС- то.
Съгласно чл. 386 ал. 1 и 2 от КЗ, във връзка с чл. 346 от КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл.
400, ал. 1 и 2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество; за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. От горното следва, че при
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като то
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието, като застрахователната сума не може да надвишава
действителната (при пълна обезвреда) или възстановителната (при частична
обезвреда) стойност на имуществото.
За установяване на горните обстоятелство по делото е изслушана и
приета САТЕ, от която е видно, че стойността на ремонта на л.а. е в размер
на 4700,00 лева, от която стойност следва да се приспадне сумата от 800,00
лева, която може да бъде получена при депониране на автомобила в
пунктовете за вторична преработка.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът се съобразява с
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането. Това е така, защото принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е
реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна,
5
цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото
имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна
практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на
КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от
отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. и други/.
При определяне дължимото застрахователно обезщетение съобразени
бяха и нормативно определените лимити на застрахователните дружества по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" през посочения в
исковата молба период, съгл. чл. 492, т. 2 КЗ и съгласно приетата по делото
експертиза средната стойност на увредения автомобил възлиза на сумата в
размер 4700,00 лв., от която се приспада сумата от 800,00 лева и във връзка с
направеното искане на процесуалния представител на ищеца за изменение
цената на иска, то за такава следва да се приеме сумата, определена от
вещото лице.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждането на иска – ******** г. Като акцесорно задължение
претенцията с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите следва да бъде призната и уважена от съда, в случай, че се
установи основателността на главния иск.
По въпроса за разноските по делото:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
претендираните разноски са: 50,00 лева - платена държавна ткаса; 100,00
лева - депозит на вещо лице и 400,00 лева платено адв. възнаграждение,
съобразно представен договор за правна помощ. Предвид изхода на спора,
тези разноски в цялост следва да се поемат от ответника.
На осн. чл. 124, ал. 4 ищецът е посочил банкова сметка, по която следва
да се преведат присъдените суми: IBAN: **********, адв. М. Т..
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ***********" АД, с ЕИК *******, гр. С. ****, р-н
„*****", ж.к. „*******“,бул. „********" ***, представлявано от Б..Г.И., Р-
В.М., Ж.С.К., да заплати на П. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.
„**************, чрез пълномощника си адв. М. М. Т., АК-С.З., по банкова
сметка: ***********, собственост на адв. М. Т., сумата в размер на 400,00
лева /четиристотин лева и 00 ст./, представляваща неизплатените му
имуществени вреди по отношение на собственото му МПС - лек автомобил
марка: „******", модел: „*****", с рег. № ********, вследствие на ПТП,
настъпило на ******* г. на път ***** км ***+***, между лек автомобил
6
марка: „******", модел: „*****", с рег. № ********, управлявано от П. С. Б.
и МПС марка: „******", модел: „*******", с рег. № *******, управлявано
от В.В.Н., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
завеждането на иска - ******** г. до датата на окончателното изплащане на
задължението на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД ***********" АД, с ЕИК *******, гр. С. ****, р-н
„*****", ж.к. „*******“,бул. „********" ***, представлявано от Б..Г.И., Р-
В.М., Ж.С.К., да заплати на П. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.
„**************, чрез пълномощника си адв. М. М. Т., АК-С.З., по следната
банкова сметка: ***********, собственост на адв. М. Т., направените по
делото разноски, в размер на 550,00 лева /петстотин и петдесет лева и 00 ст.
/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7