Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 01.02.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесети декември две
хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров
Гр.д.№418 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от И.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***, понастоящем в Затвора Бобов
дол против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”Витоша” №2 с
правно основание чл.2, ал.1 т.6 ЗОДОВ.Претендира се осъждане на ответника в
производството за сума в размер на 15 000 лв.-обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Твърди се, че ищецът в производството е бил задържан
на 05.05.2012г. от органите на полицията за срок от 24 ч.На следващия ден по
отношение на него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
досъдебно производство ПР803/2012г., ДП 54 СП/2012г. и бил настанен в
следствения арест в гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №42.Бил задържан до
25.04.2013г.-11 месеца и двадесет и един ден.На 25.04.2013г. мярката му била
изменена в „домашен арест“, което продължило до 24.05.2013г.-общо 30 дни.На
24.05.2013г. мярката му била изменена в „парична гаранция“.На
21.07.2015г.Военно Апелативен съд изменил мярката в „задържане под стража“ до
30.07.2015г.- общо 9 дни, след което близките му представили квитанция за
заплатена гаранция и бил освободен.Делото му се разглеждало на три инстанции,
като с влязла в сила на 01.08.2016г. присъда бил осъден на 11 годи лишаване от
свобода при първоначален „строг“ режим.
Към момента търпял наказанието си в затвора Бобов дол,
където постъпил на 08.08.2016г.След справка в администрацията на затвора
установил, че за начало на наказанието му счита 08.08.2016г.-датата на
постъпване, а срока на предварителното задържане от една година и четиринадесет
дни не е приспаднат.
Към датата на подаване на исковата молба, ищецът
продължавал да бъде в неведение относно остатъка от присъдата си, като в
нарушение на чл.417 НПК Софийска Военно Окръжна Прокуратура не се била
произнесла относно приспадане на предварителното му задържане.
На база описаното се претендира осъждане на
Прокуратурата да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща
неимуществени вреди от неведението за остатъка от присадата му и представляващи
психическо и душевно страдание, напрегнатост, чувство за обреченост, страх, че
никога няма да излезе от затвора, уронено човешко достойнство, страх,
незащитеност и малоценност, ведно със законна лихва, считано от 01.08.2016г. до
окончателното изплащане.
По адм.д.№28/2018г., образувано по исковата молба на
ищеца, в последствие прекратено и изпратено по подсъдност на РС гр.Кюстендил, е
депозирано становище от страна на ответника, че исковата молба е неоснователна,
тъй като нсе е надлежал наложеното му наказание, отделно от което с
постановление от 18.01.2018г. наблюдаващия прокурор се е произнесъл по
отношение на приспадането.
С определение №57 от 18.05.2018г. по гр.д.№46/2018г.
на смесен, петчленен състав на ВКС и ВАС, по повдигнат от РС гр.Кюстендил спор
за подсъдност с АС гр.Кюстендил е указано на съда, че предявеният иск черпи
основание от разпоредбата на ч„л.2, ал.1 т.6 ЗОДОВ- за вреди, причинени от
прокуратурата, изразяващи се в изпълнение на наложеното наказание над
определения срок и по правилото на чл.2, ал.3 ЗОДОВ е подсъден на районен съд
по правилата на ГПК.
В изпълнение на гореописаните указания и на база
събраните по делото доказателства-справки за изтърпяното от ищеца наказание и
копия от съдебните актове по водените срещу ищеца дела, съдът достигна до
следните фактически изводи:
С влязла в сила присъда на 01.08.2016г. с решение на
ВКС по КНД №39/2016г., на ищеца в производството е наложено наказание 11 години
„лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим, с начало на изтърпяване
на наказанието 07.08.2016г.От приетата като доказателство по делото справка за
правното положение на лишения от свобода И.И.М. е видно, че към 29.01.2018г. е
изтърпял общо 01 година, 10 месеца и 28 дни и му остава за изтърпяване 09 годи,
01 месец и 02 дни.С постановление на прокурор при Военно Окръжна прокуратура от
31.01.2018г./исковата молба е подадена в АС Кюстендил на 19.01.2018г. са
приспаднати при изпълнение на наказанието 367 дни.
При гореописаната фактическа обстановка и указаната от
гореописаната институция правна квалификация-„ обезщетение за вреди от евентуална
възможност да се изтърпи наказание над определения срок“, съдът намира
предявения иск по чл.2, ал.1 т.6 ЗОДОВ за изцяло неоснователен, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
По делото не се събраха никакви доказателства относно
реално претърпени от страна на ищеца неимуществени вреди от вида на описаните в
исковата молба: психическо и душевно страдание, напрегнатост, чувство за
обреченост, страх, че никага няма да излезе от затвора, уронване на човешкото
достойнство, чувство за страх, незащитеност и малоценност.
Действително, неяснотата относно срока, в който
лишеният от свобода ще търпи ограничения в свободното си придвижване в затвор
поражда нормална човешка презумпция за претърпени неимуществени вреди от вида
на описаните.В конкретния случай ищецът е осъден на 11 години лишаване от
свобода.Към момента на подаване на исковата молба е бил изтърпял приблизително
1 година и 11 месеца, като предварителното му задължане, което е приспаднато е
в размер на 1 година и 14 дни.В този смисъл и след извършеното приспадане са
налице около 8 години за изтърпяване, което от своя страна категорично изключва
извод за вреди от евентуална възможност за надлежаване на наложеното наказание.
При горните изводи, предявеният иск е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.10, ал.2 ЗОДОН вр.чл.78, ал.8 ГПК
вр.чл.37 ЗПП и вр.чл.25, ал.1 НЗПП, ищецът дължи на ответника разноски в размер
на 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство, поискано с молба от 09.11.2018г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от И.И.М., с ЕГН **********, с
адрес ***, понастоящем в Затвора Бобов дол против Прокуратурата на Република
България, гр.София, бул.”Витоша” №2 иск с правно основание чл.2, ал.1 т.6 ЗОДОВ
за сума в размер на 15 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
„евентуална възможност да се изтърпи наказание над определения срок“.
Осъжда И.И.М. да заплати на Прокуратурата на Република
България деловодни разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване 2
седмичен срок от връчването му на страните пред КОС.
Районен съдия: