РЕШЕНИЕ
№ 21979
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110124221 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ........... срещу
.........., с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 309а ТЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване дължимостта на сумата от 1490,98 лв., представляваща общ размер на
обезщетение за забава, начислена за периода от 28.03.2023 г. до 20.05.2025 г. върху заплатени
възнаграждения в общ размер 10800,00 лева за извършен превоз на пътници в периода
23.03.2023 г. – 26.03.2023 г., както и законна лихва датата на заявлението по чл. 410 ГПК до
заплащането на възнагражденията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37120/2024 г. по описа на СРС, 71-ви
състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с ответника са сключили договор за
превоз на пътници на 03.01.2023 г., във връзка който били извършени 4 бр. екскурзии в
периода 23.03.2023 г. – 26.03.2023 г. По повод извършения превоз били издаден 4 бр.
фактури, а именно – Фактура № ......044/27.03.2023 г. за сумата от 2500 лв., Фактура №
......083/09.05.2023 г. за сумата от 2000 лв., Фактура № **********/15.05.2023 г. за сумата от
3300 лв. и Фактура № ......112/06.06.2023 г. за сумата от 3000 лв., които са заплатени от
ответника след образуване на делото. Поради неизплащане на сумите по издадените
фактури в срок, била начислена мораторна лихва в общ размер от 1490,98 лв., от която –
378,96 лв., начислена върху главницата от 2500 лв. в периода от 28.03.2023 г. до 21.05.2024 г.;
275,89 лв., начислена върху главницата от 2000 в. в периода от 10.05.2023 г. до 21.05.2023 г.;
448,94 лв., начислена върху главницата от 3300 лв. в периода от 16.05.2023 г. до 21.05.2021 г.;
387,19 лв., начислена върху главницата от 3000 лв. в периода от 07.06.2023 г. до 21.05.2024 г.
Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Оспорва представеният към
исковата молба договор за превоз на пътници да е подписан от управителя на ответното
дружество. Поддържа, че процесният договор е нищожен поради липсата на предмет.
Оспорва в същия да са посочени конкретни цени, начин и срок на плащане. Оспорва
началната дата, от която се твърди да е изпаднал в забава за плащане на процесните
1
възнаграждения. По делото липсвали доказателства относно датата на изпращане и
получаване на покана за заплащане на процесните фактури. Ищецът оспорва исковата
претенция като недопустима в частта, в която се претендира законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК върху обезщетението за забава. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ когато кредиторът е изпълнил
задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът
има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на
обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да
е необходима покана. От анализа на посочената разпоредба следва, че основателността на
този иск е обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти): 1.
ищецът да е изправна страна, респ. да е изпълнил задълженията си по договора; 2.
ответникът да е в забава.
По делото се установи, че ищецът е изправна страна по процесния договор, изпълнил е
задълженията си по последния, осъществявайки възложения превоз. Извод за това може да
се направи и от извършеното от ответника плащане на сумите за осъществен през периода
м.март 2023 – м. юни 2023 г. транспорт в общ размер 10800 лева. Направените плащания
след образуване на делото съставляват извънсъдебно признание за наличието на дълг на
посоченото основание. При направено от ответника извънсъдебно признание на
задължението за заплащане цената на предоставените транспортни услуги, то безпредметно
се явява обсъждането на направените в отговора възражения за липса на договор. По делото
са представени 4 броя фактури №......044/27.03.2023 г., №......083/09.05.2023 г.,
№**********/15.05.2023 г. и №......112/06.06.2023 г., издаването на които, съответно
заплащането им от страна на ответника, сочи наличие на неформални договори между
страните по повод възлагане и осъществяване на транспортна услуга по направление Варна
– Истанбул – Варна. Така представените фактури макар и оспорени от ответника касателно
техния падеж са посочени като основание за плащане в представените платежни документи
от 13.08.2024 г., 15.08.2024 г., 21.08.2024 г. и 13.09.2024 г., поради което съдът намира, че
същите са приети от ответника. Ето защо съдът счита, че се установява съществуването на
облигационно отношение между страните по неформален договор за услуги.
По отношение на претенцията за лихва следва да се посочи, че в отношения между
търговци, каквито са и двете страни, такава се дължи съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1
ТЗ, а началния момент от който се начислява е денят, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно процесните фактури падежът на вземанията е съответен на датата на издаване,
като след тази дата ответникът е изпаднал в забава. Както се посочи по – горе кредиторът
има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, ако не е
уговорено друго. По делото няма данни, а и не се твърди страните да са уговорили друг срок
за плащане или че плащането следва да се направи след покана, поради което възраженията
на ответника, че не е получил надлежна покана са неоснователни. Щом страните не са
уговорили срок за плащане на паричните задължения, различен от посочения във всяка
фактура, то при липса на плащане на посочения ден, започва да тече срокът на забава. В
случая ответникът изпада в забава от деня, следващ деня на падежа по всяка от фактурите.
Установи се, че процесните фактури са издадени на 27.03.2023 г., на 09.05.2023 г., на
15.05.2023 г. и на 06.06.2023 г. След тези дати ответникът дължи обезщетение за забава.
Възражението на ответното дружество, че не е получил своевременно фактурите съдът
намира за неоснователно, тъй като видно от разменената между страните кореспонденция
същите са изпратени на ответника на електронен адрес ****@*********.** в деня на
издаването им. Отделно от това ответникът сам признава, че е получил фактурите, но не се е
съгласил с посочената в тях цена за превоза.
Според приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза размерът
2
на обезщетението за забава върху стойността по всяка фактура от датата, следваща нейния
падеж до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (21.05.2024 г. ) в съда е 1490,99 лева,
която сума се следва на ищеца, поради което исковата претенция за обезщетение за забава
следва да бъде уважена в нейната цялост.
Върху заплатените суми по процесните фактури ответникът следва да заплати и
законна лихва за забава, претендирана от ищеца със заявлението по чл. 410 ГПК за периода
от подаването му датата на всяко плащане. Законната лихва при основателност на
претенцията за главница, вкл. и когато е заплатена в хода на процеса, представлява законна
последица от уважаването на иска и ответникът дължи нейното заплащане. Съдът на
основание чл. 162 ГПК с помощна на calculator.bg определи размера на законната лихва за
забава върху сумата 2500,00 лева по фактура ......044/27.03.2023 г. за периода 21.05.2024 г. до
12.08.2024 е 79,96 лева, върху сумата 2000,00 лева по фактура ......083/09.05.2023 г. за
периода 21.05.2024 г. до 14.08.2024 е 65,49 лева, върху сумата 3300,00 лева по фактура
**********/15.05.2023 г. за периода 21.05.2024 г. до 20.08.2024 г. е 115,55 лева и върху
сумата 3000,00 лева по фактура ......112/06.06.2023 г. за периода 21.05.2024 г. до 12.09.2024 е
131,17 лева. Съдът не кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза в тази
част предвид погрешно определения ден на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от
експерта, което в настоящия случай е изпратено по пощата на 21.05.2024 г. и от която дата
на основание чл. 62, ал. 2 ГПК следва да се присъди законна лихва (така в решение №182 от
17.11.2010 г. по т.д. №76/2010 г. на ВК, 2-ро ТО).
При този изход на спора, разноски се следват на ищеца, доколкото с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Независимо че ответникът е заплатил
главницата в хода на процеса, той е станал причина за образуване на делото предвид
липсата на плащане на задълженията на падежа, поради което следва да понесе
отговорността за сторените от ищеца разноски в защита на правата му. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В полза на ищеца следва да се присъдят разноските за заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в общ размер 923,82 лева съгласно представените договор за правна защита и
съдействие и платежни нареждания.
Ищецът претендира и присъждането за разноски за заповедното производство 245,50
лева за държавна такса и 900,00 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът с
депозираното възражение по чл. 414 ГПК е направил възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение, по което съдът намира следното:
Съгласно даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-
438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба №1/2004 год. при определяне на отговорността за разноски, и при преценка
относно размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение в тази връзка
следва да се съобрази конкретно вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и
обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което
съгласно ал. 2 на същата норма се определя в договор с клиента и размерът му трябва да
бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на
високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава ІІ от ЗА.
Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на
действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на
процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за
интересите на представлявания. В случая процесуалният представител на ищеца е депозирал
заявление по чл. 410 ГПЛ по утвърден образец прилагайки към него писмени доказателства.
Действията по подаване на заявление по чл. 410 ГПК не обуславят адвокатско
възнаграждение в претендирания размер, тъй като не се установява и делото да е с правна и
фактическа сложност, както и да са извършвани други действия в заповедното производство
3
в защита интересите на заявителя, поради което съдът счита, че възнаграждението следва да
бъде намалено ди сумата 400,00 лева, независимо от цената на претенцията, които следва да
се възложат в тежест на ответника заедно със заплатената от заявителя сума за държавна
такса от 245,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „.......... със седалище и адрес на управление: гр. .
....... дължи на „........ със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 422, ал.
1 ГПК чл. 309а ТЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1490,98 лева, представляваща общ
размер на обезщетение за забава, начислено за периода от 28.03.2023 г. до 20.05.2025 г. върху
заплатени възнаграждения за извършен превоз в общ размер 10800,00 лева в периода
23.03.2023 г. – 26.03.2023 г., сумата 79,96 лева законна лихва върху заплатена главница
2500,00 лева възнаграждение за извършен превоз по фактура №......044/27.03.2023 г. за
периода от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.05.2024 г. до плащането 12.08.2024 г.,
сумата 65,49 лева законна лихва върху заплатена главница 2000,00 лева възнаграждение за
извършен превоз по фактура №......083/09.05.2023 г. за периода от датата на заявлението по
чл. 410 ГПК - 21.05.2024 г. до плащането 14.08.2024 г., сумата 115,55 лева законна лихва
върху заплатена главница 3300,00 лева възнаграждение за извършен превоз по фактура
№**********/15.05.2023 г. за периода от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.05.2024
г. до плащането 20.08.2024 г., сумата 131,17 лева законна лихва върху заплатена главница
3000,00 лева възнаграждение за извършен превоз по фактура №......112/06.06.2023 г. за
периода от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.05.2024 г. до плащането 12.09.2024 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 37120/2024 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
ОСЪЖДА „.......... със седалище и адрес на управление: гр. . ....... да заплати на „........
със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 923,82
лева – разноски в настоящото производство и сумата 645,50 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4