№ 343
гр. Варна, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900718 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на ИВ. М. К., с адрес гр.Варна с искане за
откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „Алфа Ууд
България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Долни чифлик. В молбата, уточнена с молба
от 21.10.2021г., се твърди, че ответникът има следните непогасени задължения към
молителя по договор за наем от 07.02.2020г. – неустойка в размер на 12500 лв., формирана
на основание чл.7.1 от договора поради отстраняване на наемателя от имота през периода от
01.01.2021г. до изтичане на крайния срок 07.02.2023г. Твърди се, че ответникът не е в
състояние да изпълни паричните си задължения към молителя, както и към „ОББ“ АД по
договор за кредит.
Отправеното до съда искане е да се обяви неплатежоспособността на „Алфа Ууд
България“ АД, ЕИК ********* и да се открие производство по несъстоятелност срещу
дружеството.
Ответното дружество „Алфа Ууд България“ АД, редовно уведомено на осн. чл.50,
ал.2 ГПК на адреса на управление на дружеството, е изразило становище за неоснователност
на молбата въз основа на твърдения, че молителят не е кредитор по търговска сделка, както
и че не съществува вземане в негова полза в процесния размер.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ молителят следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на изискуемо
неудовлетворено вземане, произтичащо от търговска сделка, а в тежест на ответника е да докаже
възможността да покрива задълженията си, евентуално временния характер на причината за
неизпълнение.
Съобразно установеното в чл.621а, ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът може и
по своя инициатива да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за
1
разрешаване на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.608, ал.1, т.3 от ТЗ невъзможността да се изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка е един от белезите на
неплатежоспособността. Качеството кредитор на молителя е една от предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност:
Молителят И.К. твърди наличие на изискуемо вземане по договор за наем, по
които ответното дружество е наемодател. Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ активната
легитимация на молителя за откриване на производство по несъстоятелност произтича от
качеството му на кредитор по търговска сделка.
С оглед на това преценката дали сделката, на която се позовава молителя, е
търговска, както и дали задължението съществува, като предпоставка за осъществяване
фактическия състав на чл.608 от ТЗ, се извършва по същество на спора. Тази преценка се
извършва съобразно предвидените в чл. 286 от ТЗ критерии, чието наличие е спорно между
страните. Съгласно разпоредбата на чл.286 от ТЗ търговска е сделката, сключена от
търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
В случая от заключението по СЧЕ, прието по делото и неоспорено от страните, се
установява, че през периода 2017г. – 2021г. приходите от наеми са над 95% от общите
приходи на дружеството за този период, тоест през този период отдаването под наем е
основна дейност на дружеството. Следва да се приеме за изпълнен този критерий от
предпоставките на чл.286 от ТЗ, а именно че сделката е сключена от търговец във връзка с
упражняваното от него занятие.
На следващо място се оспорва действителността на договора за наем, като се
твърди, че е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД поради привидност. Твърди се, че
договорът прикрива други взаимоотношения между страните, а именно изплащане на
неплатени трудови възнаграждение. Тези твърдения се подкрепят от заключението на
вещото лице по допълнителната СЧЕ, доколкото не се установява дружеството да е издавало
фактури към И.К. по процесния договор за наем от 07.02.2020г., да е отчитало приходи от
наем, както и плащания от наемателя по договора. От молителя също не са ангажирани
доказателства за извършени плащания по договора за наем. Индиция в тази насока е също и
размера на договорената наемна цена, а именно 40 лв., както и уговорката, че наемната цена
не може да се увеличава за срока на договора. Същевременно по други договори за наем са
издавани фактури и приходите са надлежно отразени, което води до извода, че процесният
договор за наем е сключен с цел изплащане на други задължения към молителя, в случая
задължения по трудов договор. От заключението по СЧЕ се установява наличието само на
трудово-правни задължения на дружеството към молителя. Въз основа на изложеното се
налага извода за основателност на твърденията за нищожност на договора за наем като
привиден.
Извън изложеното, дори да се приеме за действителен договора за наем, не се
установява наличието на предвидените в него предпоставки за приложимост на клаузата, от
която се твърди да произтича задължението за заплащане на претендираната неустойка.
Съгласно т.7.1 от договора неустойка в размер на 500 лв. месечно се дължи, ако
наемодателят прехвърли собствеността на имота на трето лице и в резултат на тази сделка
правата на наемателя бъдат нарушени и/или той бъде отстранен. В случая не се твърди или
не се установява наемодателят да е сключил прехвърлителна сделка, имотът е продаден чрез
публична продан по изп.дело, след наложена възбрана и извършен опис. Липсва основание
да се тълкува разширително цитираната договорна клауза, поради което и се налага извод,
че не е възникнало задължение за заплащане на предвидената в нея неустойка.
Същевременно не може да се приеме наличие на търговска сделка и при
приложение на правилото на чл.17 от ЗЗД, доколкото от заключението по СЧЕ се налага
извод, че прикритата сделка представлява прихващане срещу неизплатени трудови
2
възнаграждения. Това правоотношение също не отговаря на дефиницията за абсолютна или
относителна търговска сделка, доколкото не е сред изрично посочените в чл.1, ал.1 ТЗ
сделки, нито е свързано с упражняваното от ответника занятие.
С оглед на гореизложеното вземанията, на които се позовава молителя, не могат
да бъдат приети като изискуеми парични задължение, произтичащи от действителна
търговска сделка, съответно не са в състояние да обусловят извод за наличие на активна
легитимация на молителя за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от
установеното в заключението по СЧЕ наличие на други изискуеми и неизплатени
задължения - публични, по търговски сделки и трудовоправни.
При липсата на проведено доказване за парично задължение, произтичащо или
свързано с действителна търговска сделка, молбата за откриване производство по
несъстоятелност се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена само на това
основание, без да се изследва платежоспособността на ответника.
С оглед изхода по делото разноски се следват на ответната страна, но предвид
липсата на отправено искане и на представени доказателства за платени суми не следва да
бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ИВ. М. К., с адрес гр.Варна, с правно основание чл.625
ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Алфа Ууд България“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Долни чифлик, на основание чл.631 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС - Варна в 7-дневен срок от датата
на съобщението по реда на ГПК, на основание чл.633, ал.2 от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3