Р
Е Ш Е
Н И Е № 260426
гр. Пловдив,22.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на двадесет и трети ноември,през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
2462/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на П.Б.Б.,ЕГН-**********
***,чрез пълномощника си адв.М.Т. против решение от 11.02.20г.,постановено по
гр.д.№ 7240/18г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,в частта му,с която е осъдена П.Б.Б. да заплати на Н.Д.И. сумата „в
размер на 516,77лв.,съставляваща месечен наем в размер на 60лв.на основание
чл.57,ал.1 от СК,считано от 04.05.18г.до
19.01.19г.,ведно със законната лихва от 20.01.19г.до окончателното плащане на
вземането“.
Жалбоподателката
счита решението в атакуваната му част за неправилно и незаконосъобразно по
изложени във въззивната жалба съображения и иска отмяната му,като се постанови
друго,с което да се отхвърли иска като неоснователен в тази му част.Не ангажира
доказателства.Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата
страна-Н.Д.И.,ЕГН-********** ***,чрез пълномощника си адв.В.И.-С. изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен
отговор.Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Съдът,като
съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззиваемата страна и след
преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба,подадена от легитимирана страна в законоустановения срок по
чл.259,ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което същата
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по
допустимостта-в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,че
обжалваното решение е валидно,но недопустимо.
С исковата молба
ищецът Н.И. е предявил: 1.Иск за
осъждане на ответницата П.Б. да му заплати сумата от 480лв.,представляваща
дължим наем за периода от 01.09.17г. до
03.05.18г.(датата на завеждане на ИМ) за ползваната от нея 1/3 ид.ч.от
собствената на ищеца ½ ид.ч.от жилище в гр.К.,ул.“*** *,представляващо
семейно жилище,предоставено за ползване на Б. с
бракоразводното решение по гр.д.№ 219/17г.на КРС,в сила от
19.08.17г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
иска-03.05.18г.до окончателното изплащане на сумата и 2.Иск за осъждане на ответницата Б. да заплаща на ищеца И. месечен наем в размер на 60лв.,дължим от
ползваната от ответницата 1/3 ид.ч. от собствената на ищеца ½ ид.ч.от
описаното по-горе жилище в гр.К.,представляващо семейно жилище,считано от
датата на подаване на ИМ-03.05.18г.до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на наема.
В хода на делото с
решение № 555/21.12.18г.Районен съд-Кърджали постановява решение,с което на
осн.чл.56,ал.6 от СК е изменил бракоразводното решение по гр.д.№ 219/17г.в
частта относно предоставяне ползването на семейното жилище,предмет и на
настоящото дело,като е прекратил ползването на жилището от П.Б. и е предоставил ползването му на Н.И..Решението
е влязло в законна сила на 19.01.19г.С оглед на това решение,представено по
делото,ищецът чрез пълномощника си е
направил уточнение на исковата молба в първото по делото съд.заседание на 16.09.19г.,като претендира заплащане на наем
от 03.05.18г.(датата на предявяване на иска) до датата на влизане в сила на
съдебното решение на РС-Кърджали-19.01.19г.В доклада си по делото съдът приема,че се претендира „на осн.чл.56,ал.1 от СК ответницата да заплати на ищеца: 480лв.дължим наем за периода
01.09.17г.-03.05.18г.по 60лв.,считано
от 03.05.18г.до настъпване на законно основание за изменението,а след
уточнението-за периода от 01.09.17г.до 19.01.19г.,когато РС-Кърджали е изменил
режима на ползване на жилището,т.е.за периода от 03.05.18г.-19.01.19г.-по
60лв.“Съдът приема,че ищецът претендира по 60лв. за всеки от месеците,през
които наемното правоотношение е съществувало,което обаче не кореспондира с изложеното в исковата молба и направеното в
съд.заседание уточнение.Така дори и след уточнението е останал неизяснен размерът на претенцията,тъй
като е посочен такъв от 480лв.,но за периода 01.09.17г.-03.05.18г.За периода от
03.05.18г.до 19.01.19г.не е посочен размер на претенцията.
С атакуваното решение в мотивите си съдът
приема,че според исковата молба са предявени два иска-по чл.57,ал.1 от СК за
заплащане на сумата от 480лв. за периода 01.09.17г.-03.05.18г.,и по чл.124,ал.2
от ГПК във вр.с чл.57,ал.1 от СК ответника да изпълни повтарящо се ежемесечно
задължение за периода след подаване на ИМ до настъпване на основание за
прекратяване на това плащане.Приел е,че такова основание за прекратяване на
плащането е решението на РС-Кърджали,с което е прекратено ползването на
жилището от ответницата,зачел е това обстоятелство по реда на чл.235,ал.3 от ГПК и е счел,че след като между периодите на първоначалните искове няма
промеждутък,то следва да се приеме,че искът е един-за осъждане на Б. да плати
наемната цена за целия период от 01.09.17г.-19.01.19г.Поради тази причина и
диспозитивът на решението е за осъждане на ответницата да заплати общо 996,77лв.-цена по договор за наем на
жилище-апартамент в гр.К.,ул.“*** за периода 01.09.17г.до 19.01.19г.,ведно със
законната лихва върху частта от това
вземане (в размер на 480лв.за периода 01.09.17г.до 03.05.18г.),считано от
03.05.18г.до окончателното изплащане на вземането,и ведно със законната лихва
върху сумата от 516,77лв.,считано от
20.01.19г.до окончателното изплащане на вземането.Ищецът обаче в уточнението на
исковата претенция,направено в съдебно заседание не е посочил размерът на същата.За първият период 01.09.17г.-03.05.18г.претендира обща сума от 480лв.,без да твърди,че тя се
формира от по 60лв.месечно,както самоволно приема първостепенния съд.За целия
период 01.09.17г.до 19.01.19г.,както е заявен с уточнението,ищецът изобщо
не конкретизира размер,включително и
помесечно определен.
При това положение
не е ясно как съдът е уважил изцяло претенцията,след като нейният претендиран размер не е посочен от
ищеца.Съдът дължи произнасяне съобразно обстоятелствената
части петитума на исковата молба и е недопустимо при непосочване на размер на
претенцията от страна на ищеца,да се произнася по същата.Никъде в исковата
молба,нито в уточнението,направено в съдебно заседание,не се посочва от ищеца размер на иска от 996,77лв.,за да приема първостепенния съд,че претенцията е уважена
изцяло.Така на практика ПдРС се е произнесъл по непредявен иск,което прави
решението недопустимо изцяло и като такова същото следва да се обезсили на
осн.чл.270,ал.3,изр.посл.от ГПК и да се върне на първостепенния съд с указания
да остави без движение исковата молба до конкретизация от ищеца колко и какви
искове предявява и ги индивидуализира по размер и период и едва след
направеното уточнение да се произнесе в решението си по предявените искове
така,както са заявени от ищеца.
Водим от горното
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от
11.02.20г.,постановено по гр.д.№ 7240/18г.по описа на ПдРС,12-ти гр.,с което е
осъдена П.Б.Б.,ЕГН-********** *** да заплати на Н.Д.И.,ЕГН-********** ***
сумата от 996,77лв.–цена по договор за наем на жилище– апартамент в К., ул.“***, за
периода 01.09.2017г. до 19.01.2019г., ведно със законната лихва върху частта от това вземане
(в размер на 480 лева за периода
01.09.2017г.до 03.05.2018г.),считано от 03.05.2018г.,до окончателното изплащане на вземането и ведно със законната лихва
върху сумата от 516,77лв.,считано от 20.01.2019г.до окончателното изплащане на вземането.
ВРЪЩА делото на ПдРС за ново разглеждане на предявените искове cъобразно мотивната част на решението.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване по арг.на чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: