РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София,
13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на седемнадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 1383 описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.410 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 40031,35 лв. –
представляваща изплатеното по застраховка „каско” обезщетение и разноски за определянето му за застрахователно събитие, настъпило на 23.06.2017г.
на АМ Тракия в района на 163 –км в посока гр.Пловдив по отношение на
застрахованото имущество - МПС марка
„БМВ“, модел 525 Хикс Драйв с рег.№ ** ******от виновно противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване на пътното платно от диви прасета, от страна на длъжностни
лица, чиито възложител е ответника, както и за сумата от 5615,51 лв .
обезщетение за забавеното плащане за периода 28.02.2018 г. до 17.07.2019 г. Претендира
се законната лихва от датата на исковата молба 17.07.2019 г. и разноските по
делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „каско”, е настъпило събитие –
застрахованията автомобил се удря във
внезапно появилите се на пътя диви прасета и претърпява значителни щети, за
които счита, че ответникът носи отговорност за обезщетените вреди, както и
разноските за определянето им, тъй като има задължение да обезопасява пътното
платно, което е част от републиканската пътна мрежа. Претендира обезщетение за забавеното плащане,
тъй като твърди да е поканил ответника да обезщети вредите.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения
срок. Възраженията му касаят
настъпването на вредите по посочения от ищеца начин, техния размер и причинната
връзка с конкретното ПТП.Оспорва да носи отговорност за вредите, тъй като не се
установява те да са настъпили в резултат на виновно поведение на длъжностни
лица, чиито възложител е, като поддържа, че са взети всички мерки за
обезопасяване на пътното платно, като техническите правила предвиждат
поставянето на предпазни огради не по цялото продължение на трасето на
автомагистралата, а само на определени участъци, като при мостови съоръжения и пътни възли има
изрично предвидени правила за поставяне на оргажденията, а ПТП е настъпило в
близост до пътната връзка на АМ Марица и АМ Тракия. Сочи, че към датата на ПТП
е извършван ремонт в непосредствена близост до местопроизшествието, като е бира
въведена временна организация на движението, предполагаща свободно минаване на
пътни машини и техника, което е несъвместимо с поставянето на заграждения, като
същевременно твърди да не и имало липсващи и увредени предпазни мрежи, които да
са създали предпоставки за навлизане на диви животни на пътното платно и счита
произшествието за случайно събитие, което изключва отговорността му. Евентуално
възразява за съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахованото от
ищеца МПС.
Третото лице –помагач на страната на ответника – А. ЕАД изразява
становище за неоснователност на иска
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В
тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В
тежест на ответника е да докаже твърденията си за изпълнение на законовите си
задължения по обезопасяване на пътния участък и за конкретно поведение на
водача на МПС, което е допринесло за настъпване на вредите.
От
представените писмени доказателства – регистрационен талон№*********,
застрахователна полица №Е1799005139 от 18.04.2017 г., Ощи условвия за
засраховка на сухопътни превозни средства без лебсови превозни средства
„Автокаско“, се установява съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „автокаско“ между ищеца по
делото З.Б.И. АД и собственика на л.а. марка БМВ, модел 525 Д Х Драйв с рег № ******
– И.Б.Л.ЕАД, по силата на което ищецът е приел да носи риска от настъпването в
срока на действие на полицата / 26.04.2017 г. – 25.04.2018 г./ на вреди върху
застрахования автомобил в резултат на рисковете, посочени в Общите условия по
клауза „П-101“, включително пътно-транспортно произшествие.
Установява
се от събраните писмени доказателства
-протокол за ПТП № 1596349 от 23.06.2017 г. и от показанията на разпитаните
свидетел – З.З., разпитан по делегация и П.Д., че в срока на действие на
застраховката „авкосако“, на 23.06.2017 г. след полунощ на автомагистрала
„Тракия“, км 163+500, лекия автомобил марка БМВ, модел 525 Д Х Драйв с рег № ******,
управляван от свидетеля Д., е претърпял пътно-транспортно произшествие като се
е сблъскал с внезапно изкочили отляво на
посоката му на движение на пътното платно 4 бр.диви прасета, в резултат на
което по автомобила са нанесени щети в цялата му предна част, видимата част от
които щети са удостоверени и в протокола – „деформация на предна броня, преден
капак, предно стъкло, преден десен калник, предна греда, гуми“.
Установява
се от предствените уведомление за щета, протоколи за оглед, опис на щета,
фактури за извършен ремонт и платежно нареждане от 05.02.2018 г., че за
нанесените върху застрахования автомобил на 23.06.2017 г. щети застрахователят
–ищец е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 40016,35 лв., като е
заплатил стойността на извършения ремонт направо на изпълнилия го сервиз.
Въз
основа на протокола за ПТП, заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза и показанията на свидетеля Д., съдът приема, че обезщетените от
ищеца вреди по застрахования автомобил са настъпили именно в резултат на
произшествието от 23.06.2017 г., като съгласно заключението, платеното обезщетение и претедираните от ищеца
разноски за определянето му съответстват а средните пазарни цени за
отстраняване на повредите към датата на настъпването им и обичайните разноски
за определяне на застрахователни обезщетения.
Съдът
намира, че отговорност за причинените вреди от произшествието с лекия
автомобил, застрахован от ищеца, на автомагистрала „Тракия“ носи ответника
Агенция „П.И.“.Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата автомагистрата е
републикански път, поради което и управлението му, съгласно чл.19, ал.1 от
същия закон, се осъществява от ответника. Съответно обхвата на управлението
като дейност е дефиниран в чл.19, ал.2 ЗП и включва, наред с останалите му
елементи и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с
проектирането, изграждането и поддържането на пътищата /чл.19, ал.2, т.3 ЗП/, а
понятието „поддържане“ на свой ред е дефинирано в §1,
т.14 от ДРЗП като „дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата“.
Следователно именно ответникът има вменено му от
закона задължение да осигурява безопасността движението по републиканските
пътища, респективно носи отговорност за това, че не е обезопасил чрез свои
служители или по възлагане чрез трети лица на 23.06.2017 г. пътното платно на
автомагистрала „Тракия“, км.163-ти в посока Пловдив по начин, осигуряващ
безопасно движение по същото и недопускащ навлизането на диви животни на
платното на автомагистралата.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че е изпълнил всички си задължения, че няма
задължение да осигурява ограда по цялото трасе на магистралата, че е възможно и
вероятно животните да са навлезли в район на строящ се пътен възел и
прочие други възможности. Самият факт на
навлизане на животните на платното на
магистралата е резултат, чието недопускане е възложено от закона на ответника,
като мястото и начина на навлизане
животните на платното на автомагистралата може и да са относими към упражняване
на регресни права от ответника, но не могат да изключат или ограничат
отговорността му по отношение на ищеца, поради което и безпредметно да се
обсъждат. В същия смисъл относно отговорността на ответника са изводите в
решение № 122/16.11.2017 г. по гр.д.№ 5185/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Неоснователни
са и възраженията на ответника за съпричиняване на вредите от страна на водача,
управлявал застрахованото от ищеца МПС, тъй като по делото не се доказват
никакви факти относно поведението му при управление на автомобила, които да
обосноват такъв извод.
Следователно
по делото се установяват всички предпоставки, обуславящ основателност главната
претенция за обезщетяване на вреди от неизпълнение на задължението на ответника
да осигури безопасността на движението по републикански път.
Доказва
се по делото, че след изплащане на застрахователно обезщетение, ищецът е
поканил ответника да възстанови сумата, като поканата е получена на 28.02.2018
г., съгласно представена товарителница, от която дата ответникът е изпаднал в
забава на плащането, поради което и дължи обезщетение за забавено плащане,
което изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК е в размер, отговарящ на
претенцията на ищеца, поради което и основателен се явява и акцесорния иск.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, комуто следва да се
присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, посочени в
представения списък, в размер от 2000
лв., тъй като не се установява да е начислено и платено ДДС, към момента на
приключване на устните състезания – представеният договор за правна защита и
съдействие удостоверява плащане единствено на сумата от 2000 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Агенция“П.И.“, ЕИК********, адрес: гр.София, бул.********№ *да заплати на З.Б.И.
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.410 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 40031,35 лв. –
представляваща изплатеното по застраховка „каско” обезщетение и разноски за
определянето му за застрахователно събитие,
настъпило на 23.06.2017г. на АМ Тракия в района на 163 –км в посока гр.Пловдив
по отношение на застрахованото имущество
- МПС марка „БМВ“, модел 525 Хикс Драйв с рег.№ СВ ******от виновно
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване на пътното платно от
диви прасета, от страна на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно
със законната лихва върху тази сума от 17.07.2019 г. до окончателното й
заплащане, сумата от 5615,51 лв. - обезщетение за забавеното плащане за периода
28.02.2018 г. до 17.07.2019 г., както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 2000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на А. ЕАД като трето лице –
помагач на страната на Агенция „П.И.“.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: