Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 260074, 07.12.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На тринадесети ноември
през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 378 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба на “БНП П П Ф С.А. П“, рег.№ ********* чрез „БНП П
П ф С.А., клон Б”, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С, район М, ж.к. „М”, Бизнес Парк С сгр.14, представлявано от
зам.управител Д Д., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Н.М., против Т.Г.М., ЕГН-**********
***,
като моли съда да постанови решение, с което да установи
че дружеството има парично вземане от ответника в размер на 6 988.69 (шест хиляди деветстотин
осемдесет и осем лева и 69 ст) лева, представляващо главница по Договор за потребителски заем № от 02.11.2016г.; 1 550.92 (хиляда петстотин и петдесет лева и 92 ст)
лева – възнаградителна лихва по
договора; 1 225.96 (хиляда двеста
двадесет и пет лева и 96 ст) лева – законна лихва за забава за периода от 20.06.2017г. до
11.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за същите вземания до окончателното им изплащане.
Претендира за присъждане на направените разноски по воденото заповедно
производство в размер на 195.31 (сто
деветдесет и пет лева и 31 ст) лева – платена ДТ и 50.00 (петдесет) лева –
възнаграждение за юрисконсулт, както и за направените съдебни разноски по
настоящото производство – заплатена ДТ в размер на 196.27 (сто деветдесет и шест лева и 27 ст) лева и претендирано
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
(сто) лева, като посочва банкова сметка, ***.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Т.Г.М., ЕГН-********** ***, не е намерен
на посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.А.М.,***,
представя писмен отговор, като счита предявеният иск за допустим, но го оспорва
като неоснователен, съобразно проверката, анализа и оценката на представените
от ищеца доказателства. В съдебно заседание особеният представител поддържа същото
становище, като обосновава и извод за недействителност на договора поради
несъответствието му с изискванията на Закона за потребителския кредит.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На
02.11.2016г. между страните по делото „БНП П П ф” ЕАД-гр.С, ЕИК , в качеството му на Кредитодател и Т.Г.М., ЕГН-********** *** качеството на Кредитополучател, е сключен представения по делото Договор за потребителски паричен
кредит № , по силата на който на ответника е предоставен паричен кредит в
размер на 7 000.00 лева, ведно със закупуване на застраховка «Защита на
плащанията» със застрахователна премия от 1 411.20 лева. Съгласно чл.3
от Условията по договора, за заемополучателя Т.Г.М., ЕГН-********** е възникнало задължението да погаси заема на
месечни вноски – договорени 36 броя вноски, всяка в размер на 291.91 лева по
уговорен от страните Погасителен план, с падежни дати на 20-то число на месеца,
считано от 20.12.2016г. и краен падеж – 20.11.2019г. Вноските включват
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно уговорените
в договора годишен лихвен процент (фиксиран в размер на 17.28 %) и годишен
процент на разходите (21.66 %), при общо дължима стойност на плащанията от
10 508.76 лева.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, депозирано с вх.№ 102/13.01.2020г. (л.75-77 от делото),
кредитът е изцяло усвоен от ответника, като сумата от 7 000.00 лева му е
преведена по банкова сметка ***. Извършил е 5 броя плащания за погасителни
месечни вноски, на обща стойност 1 459.55 лева, отразени в счетоводството
на ищцовото дружество, както следва: на 24.12.2016г. – 300.00 лева; на
24.01.2017г. – 284.00 лева; на 02.03.2017г. – 295.00 лева; на 31.03.2017г. –
300.00 лева и на 28.04.2017г. – 280.00 лева. По този начин експертизата
констатира, уточнено и при разпита на вещото лице в съдебно заседание на
23.01.2020г., че на 20.05.2017г. е първата неплатена вноска на
кредитополучателя и влиза в просрочие на 20.06.2020г.
Съгласно чл.5 от Условията на Договора
за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените разноски по събиране на вземането за телекомуникационни услуги,
напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на Кредитора.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората погасителна вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, вкл. всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски по събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Въпреки горните условия, на 16.11.2018г. е била изпратена Последна покана, с която Кредиторът обявил вземането си за предсрочно изискуемо и
отправил покана за погасяването му в срок от 7 дни от получаването на
поканата, с предупреждение, че при неизплащане на задължението Кредиторът ще
пристъпи към съдебно събиране на вземането си с произтичащите от това
допълнителни разноски в тежест на длъжника. Поканата
е изпратена на адреса на длъжника, деклариран в Договора, като съгласно чл.9 от
Условията на същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати, ако
бъдат изпратени на този адрес. Поканата е получена от съпругата на ответника на
21.11.2018г., удостоверено с подписа й върху Товарителницата №
8201811160348/2252242.1 на куриерската фирма.
Тъй като не последвало плащане на задължението, ищцовото дружество предприело постъпки и със
Заявление вх.№ 1234/25.03.2019г. сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№
216/2019г. по описа на РС-гр.И, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 26.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение, определено към него момент в размер на претендираните и
в това производство суми - 6 988.69 (шест хиляди деветстотин осемдесет и осем
лева и 69 ст) лева, представляващо главница по Договора за
потребителски заем № PLUS-14138439 от 02.11.2016г.; 1 550.92 (хиляда петстотин и
петдесет лева и 92 ст) лева – възнаградителна лихва по договора, за периода от
20.05.2017г. до 20.11.2019г.; 1 225.96 (хиляда двеста двадесет и пет лева и 96 ст) лева – мораторна лихва за забава
за периода от 20.06.2017г. до 11.03.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по воденото заповедно производство в размер на 195.31 лева – заплатена държавна такса и 50.00 (петдесет) лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като съобщението до длъжника Т.Г.М., ЕГН-**********
за издадената срещу него Заповед за
изпълнение, е връчено чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК, при възприето от съда
редовно връчване при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, по указание на съда, дадено при условията на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.4 от ГПК с Разпореждане от 25.04.2019г., ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело, неизплатените
и изискуеми задължения на ответника по процесния Договор за потребителски
паричен кредит възлизат в размер на 6 988.69 лева за задължението за
главница, включваща и главницата по застраховката към кредита; възнаградителна лихва за
периода от 20.05.2017г. до 20.11.2019г. в размер на 1 550.92 лева и дължимото обезщетение за забава върху неиздължените суми за претендирания
от ищеца период след преустановяване на плащанията от ответника, а именно за
период 20.06.2017г. – 11.03.2019г. (преди подаване на заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 216/2019г. на РС-гр.Исперих), в размер на
1 223.02 лева.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на документи, с
представено заключение по Протокол № 46 от 08.09.2020г. (вх.№
260383/28.09.2020г. по Вх.регистър на съда) – л.118-122 от делото, изследва
печатния текст в процесния Договор за потребителски заем № PLUS-14138439 от 02.11.2016г.
(състоящ се от 6 страници), ведно с придружаващите го документи – Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
(Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК,състоящ се от 2 страници), Декларация за
предоставяне на лични данни (1 страница) и Застрахователен
сертификат (състоящ се от 2 страници), представени в оригинал по делото. Според експертното
заключение, описаните документи са отпечатани на кирилица, но с различни по
вид, формат и размер шрифтове. Шрифтът, с който е отпечатан текстът на Договора за потребителски кредит и Стандартния европейски формуляр (Приложение № 2 към чл.5,
ал.2 от ЗПК), е на кирилица, серифен (с
допълнителни декоративни чертички по краищата си) формат „Garamond”, нормален, с размер 12. Шрифтът на
Декларацията за предоставяне на лични данни е със същите характеристики, но с
размер 10. Шрифтът, с който е отпечатан текстът на Застрахователния сертификат е на кирилица, несерифен, нормален, формат „Arial Narrow“, с размер 10.
В настоящото съдебно производство ищцовото дружество е направило съдебни
разноски в общ размер на размер на 1 241.59 лева, включващи – дължима ДТ
при завеждане на иска от 391.59 лева, от която 195.31 лева - заплатена ДТ в
заповедното производство, а разликата от 196.28 лева доплатена при завеждане на
установителния иск; 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза; 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза и 450.00 лева – изплатено
възнаграждение за особения представител на ответника. Отделно са претендираните
възнграждения за юрисконсулт, от които 50.00 лева, присъдено възнаграждение по Заповедното
производство и 100.00 лева – претендирано възнаграждение по исковото производство.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2
във вр. с ал.4 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в
спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 25.04.2019г. по
ч.гр.д.№ 216/2019г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство ““БНП ПП ФС.А. П, рег.№ ********* чрез „БНП П Пф
С.А., клон Б”, ЕИК,. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 25.03.2019г.
Разгледан по същество – искът е частично
основателен.
Установените по делото фактически
обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно правоотношение във
връзка с предоставен от ищцовото дружество в полза на ответника потребителски
кредит. В качеството си на Кредитополучател ответникът е усвоил парични суми по
предоставения му кредит, но не изпълнил договорните си задължения по погасяването
на този кредит по начина и в сроковете, уговорени между страните. При спазване
правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към
ищеца или че са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е сторил това, като не ангажира пред
съда ползващи го и допустими според закона доказателства, установяващи
изпълнение на задължението му за плащане на претендираното от него парично
задължение (погасяване на полвания от
него паричен кредит).
Главното вземане относно дължимата главница по кредита е изцяло доказано по
размер, установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
стойността на исковата сума от 6 988.69 лева. Възнаградителната лихва за периода от 20.05.2017г.
до 20.11.2019г. (обявяването на предсрочната изискуемост), също е доказана в
претендирания размер на 1 550.92 лева, а дължимото
обезщетение за забава върху неиздължените суми за претендирания от ищеца период
след преустановяване на плащанията от ответника, а именно за периода от
20.06.2017г. до 11.03.2019г. (преди подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение), е доказан в по-малък
от претендирания размер (с незначителна разлика) - 1 223.02 лева. Чисто
формално, обаче, в хода на делото беше доказано, че обсъждания Договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит. Цираната разпоредба регламентира, че Договорът за потребителски кредит трябва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, обсъдено в обстоятелствената част на решението по-горе, категорично
се доказа, че това изискване не изпълненио по отношение на всички относими
части към процесния Договор за потребителски кредит. Горното налага извода, произтичащ от чл.22, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, че процесният Договор за потребителски кредит, сключен
между страните е недействителен, а като последица от това, съгласно чл.23 от
цетирания Закон, ответникът – потребител дължи връщане само на чистата стойност
на непогасения кредит, но не и лихви и други разходи по кредита.
Съобразно горното, предявеният иск следва да бъде
частично уважен само за претендираната главница от 6 988.69 лева, при
недължимост на акцесорните вземания за лихви.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на
направените от ищцовото дружество съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска. Същите са доказани,
обсъдено по-горе, в общия размер от 1 241.59
лева, в това число разноските по заповедното и по исковото производство,
като към тях следва да се прибавят и присъденото възнаграждение за юрисконсулт
по заповедното производство в размер на 50.00
лева и претендираното юрисконсулско възнаграждение в размер на 100.00 лева по исковото производство,
дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По този начин общия размер на ищцовите разноски
възлиза на 1 391.59 лева. Съразмерно на
уважената част от иска същите следва да бъдат присъдени до размера от 995.88 (деветстотин деветдесет и пет лева и 88 ст)
лева.
Воден от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, Договора за потребителски паричен кредит № от 02.11.2016г., сключен между „БНП П П ф” ЕАД-гр.С ЕИК , в качеството му на Кредитодател и Т.Г.М., ЕГН-********** *** качеството му на Кредитополучател
(Потребител).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, по отношение на ответника Т.Г.М., ЕГН-********** ***, че има парично
задължение към “БНП П П Ф С.А. П, рег.№
********* чрез „БНП П Пф С.А., клон Б”, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С, район М, ж.к. „М”,
Бизнес Парк С сгр.14, представлявано от зам.управител Д Д., в размер на 6 988.69
(шест хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и 69 ст) лева, представляващо
главница по Договора за
потребителски паричен кредит № от
02.11.2016г.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за признаване за
установено, че ищцовото дружеството има парично вземане от ответника в размер
на 1 550.92 (хиляда петстотин и
петдесет лева и 92 ст) лева – възнаградителна лихва по Договора за потребителски
паричен кредит № PLUS-14138439 от 02.11.2016г.; 1 225.96 (хиляда двеста двадесет и пет лева и 96 ст) лева – законна лихва за забава
за периода от 20.06.2017г. до 11.03.2019г. и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
същите вземания до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради
недължимост на задължението за лихви, на основание
чл.23 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.Г.М.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на “БНП П П Ф С.А. П, рег.№
********* чрез „БНП П П ф С.А., клон Б”, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.С, район М, ж.к. „М”, Бизнес Парк С
сгр.14, представлявано от зам.управител Д Д., сумата от 995.88 (деветстотин деветдесет и пет лева и 88 ст) лева –
направени общо разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 216/2019г. на
РС-гр.Исперих и по настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 216/2019г. на РС-гр.Исперих с
оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: