Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6530 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Р.(Б.)“ ЕАД срещу К.М.Б. за признаване за
установено, че дължи сумата от 192 372.14 евро главница, ведно със
законната лихва от 08.01.2016 г. до окончателното изплащане, 5 921.45 евро
договорна лихва за периода 05.05.2015 г. – 30.11.2015 г., наказателна лихва в
размер на 3 360.59 евро за периода 05.06.2015 г. – 07.01.2016 г., отложени
лихви по чл. 9 вр. чл. 1, б. „б“ от анекс № 4/15.11.2013 г. към договор за
банков кредит в размер на 15 324.59 евро, комисиона за управление в размер
на 1 954.56 евро за периода 05.07.2013 г. – 04.07.2015 г. и
застрахователна премия в размер на 464.74 евро за периода 01.04.2014 г. –
31.03.2015 г., за които суми била издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 947/2016 г. по описа на СРС, 128 състав.
Ищецът „Р.(Б.)“
ЕАД твърди, че по силата на сключен на 20.05.2008 г. договор за банков кредит №
SN 00026 предоставил на ответника К.Б.
сумата от 220 000 евро. Договорът бил изменен с анекси № 1/30.11.2009 г., №
2/03.08.2012 г., № 3/24.06.2013 г. и № 4/15.11.2013 г.
Страните
уговорили възнаградителна лихва в размер на СБР (стойността на банковия ресурс)
в евро плюс 2.35 пункта надбавка. Редовната лихва се начислявала върху
усвоената и непогасена главница на годишна база.
При
забава в плащане на задълженията за погасяване на главницата се дължала
неустойка в размер на възнаградителната лихва, увеличена с 10 пункта.
В
подписания на 15.11.2013 г. анекс № 4 страните уговорили, че кредитът ще се
погасява на 167 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
1 841.23 евро, платими до 5-то число на съответния месец, считано от 05.08.2014
г. до 05.06.2028 г. Страните се съгласили и че към 15.11.2013 г. не са
заплатени дължими лихви на обща стойност 15 324.59 евро, като плащането им
било отложено за 05.08.2028 г., заедно с последната погасителна вноска.
Кредитополучателят
дължал и застраховка на обезпечението – ипотека върху северния близнак от вилна
сграда на два етажа и мансарден етаж, находящ се в гр. София, район „Витоша“,
кв. „**********. При неизпълнение на това задължение банката имала право да
сключи договор за застраховка за сметка на кредитополучателя и да претендира
заплатената премия.
Ежегодно,
на 05.07. от всяка година на действието на договора за кредит Б. дължал
заплащане на комисиона за управление в размер на 0.50% върху непогасената
главница.
Съгласно
чл. 14.2 вр. чл. 13.1 от анекс № 4, при неизпълнение на задълженията за
заплащане на месечни погасителни вноски банката имала право да обяви всички
суми по кредита за предсрочно изискуеми. Кредитополучателят не изпълнил
задължението си да заплати вноските с падежи от 05.06.2015 г. до 05.11.2015 г.,
поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Ответникът лично
подписал уведомлението си за обявена от ищеца предсрочна изискуемост на
01.12.2015 г. и на тази дата изискуемостта на всички суми по кредита била
осчетоводена.
Поради
липса на изпълнение на задължението ищецът подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. По образуваното ч.гр.д. № 947/2016 по описа на
СРС, 128 състав съдът издал заповед по чл. 417 от ГПК, срещу която ответникът
възразил, поради което предявява иск за установяване съществуването на
вземането по заповедта от 13.01.2016 г.
Ответникът
К.М.Б. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва твърдението на
банката, че е изпаднал в забава за заплащане на месечните анюитетни вноски. Не
оспорва, че е получил сумата от 220 000 евро. Сочи неравноправност на
клаузи от договора за банков кредит и анекси № 1, 2 и 4. Заявява, че банката не
го била уведомила за промяна в лихвения процент и погасителния план и че не е
подписвал и получавал нов погасителен план.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 947/2016 г. по описа
на СРС, 128 състав се установява, че на 08.01.2016 г. заявителят „Р.(Б.)“ ЕАД е
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на К.М.Б.
и Р. Г.Б.да бъде разпоредено да заплатят солидарно на заявителя посочените суми
по приложеното извлечение от сметка.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил К.М.Б. и Р. Г.Б.да заплатят
солидарно на „Р.(Б.)“ ЕАД сумата от 192 372.14 евро изискуема главница по
договор за банков кредит № SN 00026/20.05.2008 г., анекс № 1/30.11.2009 г., анекс № 2/03.08.2012 г.,
анекс № 3/24.06.2013 г. и анекс № 4/15.11.2013 г., ведно със законната лихва от
08.01.2016 г. до окончателното изплащане, изискуема редовна лихва в размер на
5 921.45 евро за периода 05.05.2015 г. – 30.11.2013 г., изискуема
наказателна лихва в размер на 3 360.59 евро за периода 05.06.2015 г. – 07.01.2016
г., изискуема отложена лихва в размер на 15 324.59 евро за периода
05.11.2009 г. – 14.11.2013 г., изискуема комисиона в размер на 1 954.56
евро за периода 05.07.2013 г. – 04.07.2015 г., изискуема застрахователна премия
в размер на 464.74 евро за периода 01.04.2014 г. – 31.03.2015 г. и
15 082.11 лева разноски по делото.
Срещу
постановената на 13.01.2016 г. заповед по чл. 417 от ГПК от длъжника К.Б. постъпило
възражение, поради което „Р.(Б.)“ ЕАД предявява иск за установяване съществуването
на вземането по заповедта.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за банков кредит № SN 00026 от 20.05.2008 г. и не се
спори между страните в производството, че „Р.(Б.)“ ЕАД е предоставила на К.М.Б.
и Р. Г.Б.сумата от 220 000 евро.
Крайният
срок за издължаване на дълга е 25.05.2027 г. От кредитополучателя се е дължала
една първа изравнителна вноска в размер на 1 863.38 евро, която не се
спори и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че е заплатена на 25.06.2008 г. Следващите 227 вноски са били
определени в размер на 1 913.80 евро, дължими на 25-то число на съответния
месец. В чл. 4.1. е уговорена годишна лихва в размер на 8.25%, съставляваща
сбор от СБР в евро +2.85 пункта надбавка годишно. СБР е определен в договора
като лихвен процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по
котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката, в това число
за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете,
изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката.
Считано
от 25.01.2009 г. банката е изменила СБР от 5.4% на 6.4%, за което е изготвила
уведомително писмо до К.Б. изх. № 105-11 от 26.01.2009 г. с приложен
погасителен план. Писмото е изпратено на посочения от Б. адрес в договора за
банков кредит – гр. София, ул. „**********, но е върнато като непотърсено.
Към
25.01.2009 г. е бил приложим Закон за потребителски кредит (ДВ, бр.
53/30.06.2006 г.). В редакцията си от ДВ, бр. 110/2008 г. чл. 18 от ЗПП (отм.)
предвижда възможност потребителят да изпълни предсрочно задълженията си по
договора за потребителски кредит, без да дължи лихви, такси или други разходи
по кредита. Липсата на възможност за това в договора не лишава потребителя от
гарантирано му от закона право. От него обаче Б. не се е възползвал. Напротив,
след 25.01.2009 г. на падежните дати – 25-то число на месеца кредитополучателят
е продължил да плаща дължимите вноски, определени в размер съгласно новия погасителен
план – по 2 049.27 евро. Неоснователни са възраженията на ответника, че
клаузите от договора не са индивидуално уговорени. Договорът съдържа всички
изискуеми реквизити, като съобразно постигнатите между страните договорености
конкретно са посочени начална и крайна дата на вноските и техния размер, както
и основанията за изменение в размера на лихвения процент. Тук съдът не обсъжда
последиците на пълното или частично неизпълнение, имащо за последица настъпване
на предсрочната изискуемост, тъй като в настоящото производство ищецът не се е
позовал на клауза в подобен смисъл от договора от 20.05.2008 г., а на обявена
предсрочна изискуемост, съгласно клауза от анекс № 4/15.11.2013 г.
С
последващите анекси № 1/30.11.2009 г., № 2/03.08.2012 г., № 3/24.06.2013 г. и №
4/15.11.2013 г. страните са се съгласили както относно размера на просрочените
задължения, така и за сроковете и начина на издължаването им, а също и за
приложимия размер на СБР и надбавката (СБР - 6.4% съгласно чл. 9 от анекс № 1,
СБР - 5.9% и надбавка – 2.35 пункта съгласно чл. 1 и чл. 3 от анекс № 2, СБР –
4.3% съгласно чл. 3 от анекс № 4). Освен че Б. е подписал анексите към
договора, ответникът не оспори и подписите под приетите по делото погасителни
планове, поради което съдът ги приема за автентични и потвърждаващи съгласието
на кредитополучателя с размерите на вноските и погасителното им действие по
отношение на главница, лихви, такси и комисиони.
Следва
да се отбележи и че определянето на СБР е прецизирано с всеки следващ анекс,
което води до извод за положени от банката усилия за максимална прозрачност и
яснота за потребителя по отношение на начина на формиране на възнаградителната
лихва.
Отделно
от това, по време на действие на анекс № 1/30.11.2009 г. банката е съобразила настъпилото
изменение на пазарните условия, дефинирани в чл. 9.2 от анекс № 1, поради което
и без да са налице доказателства да е уведомила кредитополучателя, е намалила
лихвения процент от 9.25% на 8.75% от януари 2011 г. Същото се установява и по
време на действие на анекс № 2/03.08.2012 г., като лихвеният процент е намален от
8.25% на 7.55%, считано от октомври 2012 г. От 05.11.2013 г. лихвения процент е
сведен до 6.65% и при тези условия е сключен последния анекс № 4/15.11.2013 г.
Година по-късно – от 05.12.2014 г. лихвеният процент е 5.45%, което отговаря
като стойност на вноска от 1 716.29 евро, по-ниска от тази по първоначално
подписания от страните погасителен план от 20.05.2008 г.
Поставените
от ответника към съдебно-счетоводната експертиза въпроси относно стойността на
СБР през периода на действие на договора и съответно дадените от страните
отговори не могат да обосноват прилагане на лихвен процент, съгласно
установеното от вещите лица. На първо място, това би довело до недопустимо
изменение от съда на сключено между страните договорно съглашение. Посочените
от вещите лица надвнесени суми са изчислени на база лихвен процент, многократно
по-нисък от договорения. На второ място, ответникът се е съгласил с
първоначален лихвен процент от 8.25%, а през периодите на неговото увеличение
не е прекратил действието на договора, каквото право действащото
законодателство му предоставя. Не на последно място, при предоставяне на сумата
от 220 000 евро кредитополучателят е бил запознат с условията, при които
усвоява сумата и задължението му да заплати лихва в размерите, посочени в
погасителния план от 20.05.2008 г.
Не се
спори, че ответникът е преустановил заплащане на дължимите месечни вноски
изцяло, считано от 05.07.2015 г. От това свое противоправно поведение той не
може да черпи изгодни за себе си последици. Прилагането на лихвен процент,
различен от този, за който страните са се съгласили, освен че представлява
нарушаване на принципа на договорна свобода по чл. 9 от ЗЗД, би поставил
банката в неравноправно положение. Действително, в облигационната връзка това е
икономически по-силната страна. Следва да се има предвид обаче, че „Р.(Б.)“ ЕАД
двукратно е предоставила на потребителя възможност да ползва гратисен период –
една година съгласно чл. 5.1.1. от анекс № 2 и седем месеца – съгласно чл. 7 от
анекс № 4, през който кредитополучателят не е дължал връщане на усвоената от
него главница.
След
като К.Б. е изпаднал в забава за заплащане на пет месечни вноски, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, като е довела до знанието на
кредитополучателя, че упражнява това свое право. Подписът под уведомлението (л.
34 от делото) не е оспорен от ответника, поради което съдът приема, в
приложение на указанията в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, че ищецът е изпълнил надлежно задължението си по чл. 14.2 от
анекс № 4/15.11.2013 г. Соченото от ответника неравноправие на клаузата на чл.
14.2 вр. чл. 13 не е налице. Съдът не намира за необходимо да изследва всяка от
клаузите на чл. 13.1 – 13.6 от анекс № 4, доколкото в случая ищецът се позовава
само на първия от случаите на неизпълнение: кредитополучателят не плати което и
да е от задълженията си по договора за кредит и последващите анекси към него на
дата на дължимо плащане. В случая е налице пълно неизпълнение за заплащане на пет
вноски, въпреки че забавата и на една от тях дава право на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Това свое право банката е упражнила на
01.12.2015 г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на 08.01.2016 г.
След като е
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора, предоговорени
съгласно анекс № 4/15.11.2013 г., К.Б. дължи да заплати дължимата главница от
192 372.14 евро и 5 921.45 евро възнаградителна лихва за периода
05.05.2015 г. – 30.11.2015 г., изчислени на л. 15 от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
На 05.06.2015 г. е
възникнало правото на „Р. „Б.“ ЕАД да начисли наказателна лихва върху
просрочените суми и за периода от 05.06.2015 г. до 07.01.2016 г. тя е на стойност
3 360.59 евро, като размерът й е определен съобразно приложемия лихвен
процент от 5.45%, увеличен с 10 пункта.
След като е
настъпила предсрочна изискуемост на всички задължения по кредита, К.Б. дължи и
отложените лихви на стойност 15 324.59
евро, платими при законосъобразно развитие на договорното правоотношение с
последната вноска на 05.06.2028 г.
Доказа се и че
ответникът не е погасил задължението си да заплати комисиона за управление в
размер на 0.50% върху непогасената главница, възлизаща за периода 05.07.2013 г.
– 04.07.2015 г. на сумата от 1 954.56 евро (стр. 5 от приложение № 1 към
заключението на съдебно-счетоводната експертиза).
За периода
01.04.2014 г. – 31.03.2015 г. непогасено от Б. е и задължението да заплати
застрахователна премия по договор за застраховка на ипотекираното в полза на
банката имущество. Според чл. 12 от анекс № 4/15.11.2013 г. кредитополучателят
е дал своето неотменимо и безусловно съгласие и е упълномощил банката да сключи
договор за застраховка на актива, обезпечаващ вземанията й, като разходите са
за сметка на кредитополучателя. Застрахователната премия за горепосочения
период е на стойност 464.74 евро.
При така
установените по делото факти и обстоятелства, искът следва да бъде уважен, като
на ищеца се присъдят претендираните от него разноски за държавна такса и
депозит за експертиза по делото. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25,
ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и като съобрази
фактическата и правна сложност на спора и броя на проведените съдебни
заседания, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на
450 лева. К.Б. дължи да заплати разноски на обща стойност 9 435.74 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 15 082.11
лева, дължими от длъжника съгласно заповедта по ч.гр.д. № 947/2016 г. по описа
на СРС, 128 състав.
Представителят на ответника
е възразил за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. Размерът на възнаграждението, присъдено със
заповедта от 13.01.2016 г. по ч.гр.д. № 947/2016 г. по описа на СРС е
определено съобразно действащите към 08.01.2016 г. норми на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *******
срещу К.М.Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от
192 372.14 евро изискуема главница по договор за банков кредит № SN 00026/20.05.2008 г., анекс №
1/30.11.2009 г., анекс № 2/03.08.2012 г., анекс № 3/24.06.2013 г. и анекс №
4/15.11.2013 г., ведно със законната лихва от 08.01.2016 г. до окончателното
изплащане, изискуема редовна лихва в размер на 5 921.45 евро за периода
05.05.2015 г. – 30.11.2013 г., изискуема наказателна лихва в размер на
3 360.59 евро за периода 05.06.2015 г. – 07.01.2016 г., изискуема отложена
лихва в размер на 15 324.59 евро за периода 05.11.2009 г. – 14.11.2013 г.,
изискуема комисиона в размер на 1 954.56 евро за периода 05.07.2013 г. –
04.07.2015 г., изискуема застрахователна премия в размер на 464.74 евро за
периода 01.04.2014 г. – 31.03.2015 г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 947/2016 г. по описа на
СРС, 128 състав.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.М.Б., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес център „Е. 2000“ сумата от 9 435.74 лева разноски
за производството и 15 082.11 лева разноски по ч.гр.д. № 947/2016 г. по
описа на СРС, 128 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: