№ 2548
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Розалина Г. Ботева
Георги Стоев
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100509628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена Гаранционен фонд против
рапореждане, обективирано в съобщение от 17.08.2022 на ЧСИ М. К., рег. № 788 на
КЧСИ, по изп. дело № 20227880400576, с което е отказано да се намали приетото по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че
липсва фактическа и правна сложност по делото. Твърди се, че задължението по
изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение. Моли се съдът да
постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане за отказ за
намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, а по отношение на
пропорционалната такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ и вида на претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Х. Р. К., е подал
становище, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ М. К. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Изразява становище, че претендираният
адвокатски хонорар не е прекомерен съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което не са
налице основания за намаляването му.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Изпълнително дело № 20227880400576по описа на ЧСИ М. К., рег. № 788
на КЧСИ, е образувано на 28.07.2022г. по молба на Х. Р. К., подадена чрез
пълномощника му адв. Ж.Д., въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2022г., издаден
от Габровския окръжен съд по гр. дело № 432/ 2021г., срещу Гаранционен фонд за
заплащане на сумата 3530 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
С постановление от 29.07.2022г. съдия- изпълнителя е приел разноски в
изпълнителното производство, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, такса по т. 1 Тарифата към ЗЧСИ в размер на 24 лева, такса по т. 5 Тарифата
към ЗЧСИ в размер на 24 лева и пропорционална такса по т. 26 Тарифата към ЗЧСИ в
размер на 410,88 лева.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът Гаранционен фонд е
депозирал писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на
определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо
адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде намалено съобразно
предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. Моли се същият да
бъде намален на 200.00 лева, както и да бъде намалена сумата за такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
С разпореждане, обективирано в съобщение от 17.08.2022г. ЧСИ е оставил
без уважение направените с възражението искания.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за
разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали
разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради
прекомерност, обективиран в разпореждане от 17.08.2022г., има характер на
постановление за разноските и подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК,
в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011г. по ч.гр. дело № 297/2010г. на
ВКС.
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от активно
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса по сметка на съда, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
2
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство (в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.
дело № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, напротив, освен единствено да подаде молба за образуване на
процесното изпълнително дело пълномощникът на взискателя не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лева, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат,
чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 500 лева за
завеждане и водене на изпълнително дело, е извършил по процесното изпълнително
дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на издадения
изпълнителен лист. В тази връзка настоящият състав приема, че дължимите от
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лева- за образуване
на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. От друга страна,
предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил
други действия по водене на изпълнителното дело (освен подаване на молба за
образуването му), то не се дължат разноски на длъжника по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
В тази връзка възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно
и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата 500 лева, следва
да бъде намалено до размер на сумата 200 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане, с което
е отказано да се редуцират приетите по делото разноски за адвокатски хонорар за
образуване и водене на изпълнително дело, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, следва да бъде намалено до размер на сумата 200 лева.
Настоящият състав приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено и в частта, в която е определен размерът на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Същата следва да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така,
защото таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по
изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. Съгласно т. 26, б. „в“
3
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се
събира пропорционална такса върху събраната сума, която, ако е от 1000 лв. до 10 000
лв. - е 100, 00лв. + 8 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай размерът на
паричното вземане, включващо сумите по изп.лист 3520 лева. Ето защо, изчислен по
посочения в т. 26, б „в“ ТТР към ЗЧСИ начин, дължимата такса по т. 26 е в размер на 302,40
лева. Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено и в частта, с която е
отказано намаляване на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от първоначално определената
сума от 410,88 лева- до размера на дължимата сума 302,40 лева и вместо него- следва да
бъде постановено намаляване на размера на таксата до установеният дължим такъв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане 17.08.2022г., обективирано в съобщение от
17.08.2022г., на ЧСИ М. К.а, рег. № 788 на КЧСИ, по изп. дело № № 20227880400576
по описа на ЧСИ М. К.а, рег. № 788 на КЧСИ, с което е оставено без уважение
искането на Гаранционен фонд, по чл. 78, ал. 5 ГПК- за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя Х. Р. К., с ЕГН **********.
ОТМЕНЯ ПДИ, с изх. № 5942/ 29.07.2022г. по изп. дело № 20227880400576
по описа на на ЧСИ М. К.а, рег. № 788 на КЧСИ, в частта, в която са присъдени
разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар за сумата над 200 лева до
присъдените 500 лева и в частта, в която е присъдена по т. 26 пропорционална такса
над 302, 40 лева до 410,88 лева, като незаконосъобразни, като вместо това
постановява:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело
20227880400576 по описа на ЧСИ М. К.а, рег. № 788 на КЧСИ, в размер на 200 лева и
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 302,40 лева.
ОСЪЖДА Х. Р. К., с ЕГН ********** да плати на Гаранционен фонд, с
ЕИК *******, сумата 25 лева, представляваща направени в настоящото производство
за държавна такса и сумата 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5