№ 59
гр. Русе, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201500 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Сепатекс“ ООД против Наказателно постановление
№ 38-0000699/24.03.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Русе, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 104, ал.
7 от ЗАвПр е наложена административна имуществена санкция в размер на 2000 лева
за нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно възприетата от
актосъставителя и впоследствие от АНО фактическа обстановка, като същата се
оспорва и се моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Д.С., която поддържа изложените в жалбата фактически и правни
доводи, доразвивайки ги в хода на съдебната прения. Претендира направените
разноски за процесуално представителство.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
1
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от представител на
дружеството-жалбоподател на 02.06.2021 г., а жалбата е подадена на 07.06.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 01.02.2021 г., около 14:00 часа, в гр. Русе, на ул. „Котовск“ № 1, ет. 3, в
сградата на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе свидетелят
А.К. в присъствието на Д.Д., двамата служители на РД „Автомобилна администрация“-
Русе, извършил комплексна проверка на транспортното предприятие „Сепатекс“ ООД,
притежаващо лиценз № 14562 за международен обществен превоз на товари, издаден
от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
валиден до 03.02.2026 г.
В хода на извършената проверка, въз основа на изисканите и представени от
дружеството-жалбоподател документи, свидетелят К. установил, че транспортното
предприятие не предоставя информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф,
марка Siemens, със сериен номер **********, монтиран в товарен автомобил марка
МАН от категория N2, с рег. номер CC5043AM, за периода 00:00 часа на 05.03.2020 г.
до 02:00 часа на 29.10.2020 г. Посоченото било установено от предоставената от
дружеството-жалбоподател информация в дигитален вид, направените разпечатки и от
международна товарителница CMR от дата 26.10.2020 г., в която е отбелязано, че
товарният автомобил е извършвал превоз на товар.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят К. приел, че „Сепатекс“ ООД е
извършило нарушение на разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр. В тази насока
свидетелят К. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН Серия А-2020 №
286304/01.02.2021 г., който бил подписан от представител на дружеството без
възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр, АНО на основание
2
чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр наложил административна имуществена санкция на
дружеството-жалбоподател в размер на 2000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН Серия А-2020 № 286304/01.02.2021 г., НП № 38-
0000699/24.03.2021 г., Констативен протокол за извършена комплексна проверка,
лиценз на Общността № 14562, протокол от контролна проверка на тахограф, СРМПС
№ *********, международна товарителница CMR, 8 листа компютърни разпечатки,
протокол за автомобил с рег. номер CC50443AM, заключението по назначена и
изготвена съдебно-техническа експертиза, както и събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Валентин Вълчев и А.К., които съдът кредитира изцяло.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяваване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелна
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана за нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр. Съобразно тази разпоредба
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Безспорно
„Сепатекс“ ООД е превозвач, извършващ международен автомобилен превоз на
товари, притежаващ валиден лиценз № 14562, издаден от МТИТС. Дружеството
стопанисвало и използвало за дейността си товарни автомобили, сред които и товарен
3
автомобил МАН от категория N2, с рег. номер CC5043AM, който бил снабден със
записващо оборудване – дигитален тахограф. По делото се установи, че дружеството-
жалбоподател не е представило в хода на извършената на 01.02.2021 г. проверка
информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф, за периода 00:00 часа на
05.03.2020 г. до 02:00 часа на 29.10.2020 г. Несъмнено, след като „Сепатекс“ ООД не е
представило обсъжданата информация, то е осъществило нарушение на разпоредбата
на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр.
Що се касае до представения електронен носител в хода на въззивното
производство, то съдът счита, че не може да се изключи възможността същият да е бил
съставен за целите на настоящото производство, доколкото информацията е свалена от
паметта на дигиталния тахограф на 26.04.2021 г., тоест след представянето на
изисканата от служителите от РД „АА“ информация и след съставяне на обжалваното
наказателно постановление. Същевременно от заключението по назначената и
изготвена съдебно-техническа експертиза се установи, че последният съдържа
информация само за периода от 25.05.2020 г. до 29.10.2020 г. Видно от посоченото,
дори да се приеме тезата на дружеството-жалбоподател, че така представената
информация е идентична на представената в хода на извършената проверка от
служителите на РД „АА“, то дружеството-жалбоподател отново би извършило
нарушение на разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр, доколкото липсва информация за
времето от 05.03.2020 г. до 24.05.2020 г., включително.
Същевременно при това описание и квалификация на нарушението в АУАН-а и
НП, за да бъде приложена законосъобразно, иначе относимата санкционна норма на
чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр, е следвало административните органи да установят наличието
на едно от алтернативно посочените в тази норма изпълнилни деяния по следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр на превозвач или лице по чл.
12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или
картата на водача за период от 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от
контролните органи, се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. Видно от
посоченото, за да бъде санкциониран превозвач по реда на тази правна норма за
нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр е необходимо да се установи дали
непредставянето на тахографските листове се дължи на факта, че извлечените данни не
се съхраняват /първото изпълнително деяние, визирано в нормата на чл. 104, ал. 7 от
ЗАвПр/ или се съхраняват, но превозвачът отказва да ги предостави на контролния
орган /втората форма на изпълнително деяние/. Тези обстоятелства не само не са били
установени в хода на административното производство по издаване на наказателното
постановление, но и твърдение за наличието на някое от двете изпълнителни деяния не
4
се съдържа в описанието на нарушението в двата административни акта, като вместо
това е ползвано общото „не представя“. Следва да се посочи, че и от цифровото
изписване в НП на санкционната норма /чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр/ не може да се
предположи дали според АНО в процесния случай дружеството-жалбоподател не е
изпълнило задължението си да съхранява извлечените данни от дигиталния тахограф
или отказва да ги предостави.
С оглед посоченото, съдът приема, че дружеството-жалбоподател е било лишено
от възможност за пълноценно осъществяване на правото си на защита по съответните
факти, още от момента на привличане към административнонаказателна отговорност
със съставяне на процесния АУАН. Нещо повече, от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установи, че „Сепатекс“ ООД е разполагало с част от
изисканата информация в в дигитален вид за времето от 25.05.2020 г. до 29.10.2020 г.
От показанията на свидетеля А.К. – служителят, извършил проверката, става ясно, че
той въобще не е изследвал причините за непредставяне на изисканата информация.
По мнение на съда, при така установеното, административните органи е
следвало да установят причината за непредставяне на информацията, записана в
паметта на дигиталния тахограф, включително като предоставят възможност на
представляващия транспортното предприятие да даде становището си по този въпрос
или да му осигурят допълнителен срок за представяне на данните, като едва след това,
с оглед установеното да приемат осъществяването на едното или другото
изпълнително деяние по чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр, опишат и квалифицират нарушението
по прилагането на тази санкционна норма. Необходимостта приетото от АНО в тази
насока да е било включено в административнонаказателното обвинение е
взаимообвързано с осигуряване възможност на наказаното лице пълноценно да
осъществи право на защита по съответните факти. Доколкото в конкретния случай
това не е било сторено, а по този начин недопустимо е било ограничено правото на
защита на наказаното лице, то съдът следва да постанови отмяна на наказателното
постановление, като постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция „Сепатекс“ ЕООД е било
представлявано от адв. Д.С., като в тази връзка е направено и искане на присъждане на
разноските за процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор
за правна помощ /л. 40/ дружеството-жалбоподател е заплатило сумата в размер на 370
лева за процесуално представителство в брой. С оглед на направеното от АНО
възражение за прекомерност, искането за присъждане на направените от „Сепатекс“
ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 370 лева, представляващи заплатено
възнаграждение за адвокат, следва да се уважи изцяло, доколкото делото е с
5
материален интерес над 1000 лева и претендираната сума е в рамките на предвидения
минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН,
направените по делото съдебно-деловодни разноски, представляващи възнаграждение
за вещо лице, следва да останат за сметка на Държавата, доколкото се установи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000699/24.03.2021 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ - Русе, с което на „Сепатекс“ ООД, с
ЕИК *********, на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр е наложена административна
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, да
заплати на „Сепатекс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Силистра, община Силистра, ул. „Илия Блъсков“ № 17А, представлявано от управителя
И.Л., сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6