Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2303
07.07.2020 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Радка Цекова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17008 по описа на съда за 2019 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от М.Г.А., ЕГН ********** *** против „Ти
Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от ****** ****** Н. И. П. и И. С. И., с която е предявен иск с правна квалификация
съответно чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
В исковата молба се
твърди, че между ищеца М.Г.А., в качеството й на кредитополучател и „Ти
Би Ай Банк” ЕАД, в качеството на
кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на
който на ищеца била отпусната сумата от 2700 лева. Сочи се, че в процесният договор бил
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като на ищеца не били предоставени
по разбираем начин преддоговорна информация, която била необходима за сключване
на договора, Твърди, че били нарушени чл. 11, ал. 1, т.9, 11 ЗПК. Липсвало
посочване на условията за прилагане на договорния лихвен процент. Не било ясно
как бил определен размерът на общо дължимата сума от 4358,28 лв. Липсвало
погасителен план. В договора за кредит били уговорени еднократни възнаграждение
Bank живот агент в
размер на 252,72 лв. и такса за оценка на риска в размер на 354,33 лв., които
не били дължими на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касаят за суми,
които били свързани с усвояването и управлението на кредита. Освен това те не
се дължали и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното
ищецът иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
договор за потребителски кредит е изцяло недействителен (нищожен) на
основанията посочени по-горе. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Признава, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит. Твърди, че банката е предоставила СЕФ на ищеца, като при
нея не се съхранява екземпляр . Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
не било налице, т.к. в чл. 9 от договора било посочено размерът на лихвения
процент, като общо дължимата сума била посочена в чл. 10. Изискването на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК било
спазено – чл. 11,2 от договора посочвал броя на вноските, техния размер и падеж
на всяка една от тях. Навеждат се
доводи, че не били нарушени изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като сумата
от 252,72 лв. представлява застрахователна премия и ищецът е изразил съгласието
си да сключи застраховка, а таксата от 354,33 лв. не била свързана с
управлението и усвояването на кредита , а представлявала разходи по кредита
които заедно с ГЛП формирали ГПР. Моли
се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание
чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с доклада по делото, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: 15,12,2017 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******, по
силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 2700 лева.
Ето защо съдът
приема тези факти за доказани, включително и като съпостави твърденията на
страните със събраните по делото писмени доказателства.
От събраните по
делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № ****** от
15,12,2017 г., се установява, че ответникът
предоставил заем на ищеца, като в чл. 7.1 от договора е посочен размера на
кредита – 2700 лева, общ размер на застрахователната
премия – 252,72 лева, общ размер на кредита – 3307,05 лева, както и еднократна такса за отпускане на
кредита – 354,33 лева. В чл. 9.1 от договора е посочен лихвения процент, с
който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент в
размер на 28,05%. В чл. 9.2 е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по
метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на
база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като в чл. 9.3 е посочено, че за
нуждите на договора, лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-та част
от лихвения процент по чл. 9.1. В чл. 10 от договора е посочен размерът на годишния
процент на разходите – 49,08%, като е посочена и общата дължима от потребителя
сума по кредита. В чл. 11.2 е посочен погасителен план, съгласно който страните
уговорили връщане на кредита на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които по
181,60 лева, с падеж 15-то число на съответния месец, считано от 15.01.2018 г.
В чл. 19 е посочено, че при сключване на договора, потребителят не е длъжен да
сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят
може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от Кредитора, без това обаче да е
задължително условие за сключването на самия договор. В чл. 20 е посочено, че
потребителят има право, без да посочва причина да се откаже от договора, а в
чл. 22.1 е посочено, че потребителят има право по всяко време да погаси изцяло
или частично задълженията си по договора, като е уговорено, че в този случай
той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване
се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.
Относно
сключения между страните договор за потребителски кредит № ****** от
15,12,2017 г. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал.
1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е
предоставен под формата на овърдрафт/. Не се споделя наведеното от ищеца възражение за
недействителност на договора, поради нарушение на чл. 22 от ЗПК по следните
съображения:
Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца за нищожност на договора, тъй като ответникът не му
предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна информация, като намира,
че в договора ясно и пълно са посочени параметрите му, които са били известни
на ищеца към момента на сключването му. Освен това в чл. 25.13 от договора е
посочено, че с подписването на договора
потребителят декларира, че: чл. 25.13.1 преди сключването на договора,
кредиторът му е предоставил своевременно, безвъзмездно на хартиен носител и на
български език необходимата информация във формата на „Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация“ за сравняване на различни предложения и
за вземане на информирано решение за сключване на договора, съобразно
изразените от потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите от
кредитора условия на договора. По делото няма спор, че договорът е подписан
от ищеца, като от съдържащото се в чл. 25.13.1 от договора изявление, може да
се направи категоричен извод, че същият е имал възможност да се запознае с
цялостното съдържание на договора, преди да положи подписа си под същия, т.е.
да сключи договора.
Не се доказват и сочените от ищеца основания
за недействителност на договора, поради неспазване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК. Посочен е вида на предоставения кредит - потребителски
кредит /чл. 2/, общият размер на кредита
– 3307,05 лв. и условията за усвояването му /чл. 7.2/, годишния лихвен процент
– 28,05% /чл. 9.1-9.4/ и годишния процент на разходите по кредита – 49,08% и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит –4358,28 лева /чл.10/; условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването –
посочена е анюитетната месечна погасителна вноска, платима на 15-то число на
месеца и е уговорен ред за погасяване в договора /чл. 11 – чл. 11.2/. Спазени
са и изискванията за информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като това
задължение на банката е отразено в чл. 12 от Договора за кредит. В уговорените между страните права на
кредитополучателя – чл. 20 от договора – е предвидено и правото му на отказ от
договора, отразен е срокът, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата, както и за размера на лихвения процент на ден /посочен в
чл. 9.3/, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. С
оглед изложеното съдът счита за изцяло неоснователни възраженията за
недействителност на сключения договор за потребителски кредит.
Инвокираните от ищеца възражения за нарушаване на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК
досежно уговорените в процесния договор еднократни
възнаграждения Bank живот агент в размер на 252,72 лв. и
такса за оценка на риска в размер на 354,33 лв. са неоснователни по следните съображения. Същите изрично
са уговорени между страните, като са точно и ясно посочени в чл. 7.1 от
договора и които ищецът се е задължил да заплати с подписване на договора.
Таксата за оценка на риска е предвидена в сключения договор за потребителски
кредит, като е включена и във формирането на годишния процент на разходите,
наред с годишния лихвен процент, а съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, по смисъла
на този закон "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси. Неоснователно е позоваването на чл.
10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като начислената такса за оценка на риска не е
свързана с управлението на кредита нито с неговото усвояване. Таксата е дължима
еднократно и предварително, в деня на подписване на договора.
Уговорено възнаграждение от 252,72 лв.
за Bank
живот агент представлява цена на допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която е заявена от ищеца. В чл. 19 от процесния договор е
посочено, че при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва
застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от Кредитора, без това обаче да е
задължително условие за сключването на самия договор
преди сключване на договора. В случая ответникът се явява
застрахователен посредник. Застрахователната премия е посочена в договора- чл.
7.1 и тази сума се превежда от кредитора – ответник директно по банковата
сметка на съответния застраховател- чл. 7.2.2 от договора.
Съдът намира, че са спазени изисквания
на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в процесния договор видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, са ясно и точно определени. Липсват нарушения на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Поради гореизложеното съдът намира, че
предявения иск е изцяло неоснователен и като такива следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат в само в полза на ответника, а именно 100 лв. –юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.А., ЕГН ********** *** против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, ет.
6, представлявано от ************Н. И. П. и И. С. И. иск за признаване за установено, че сключения
между страните договор за потребителски кредит № ****** от 15.12.2017 г. е
недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11, чл. 10а,
ал. 2 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА М.Г.А., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54, ет. 6, представлявано от ************Н.
И. П. и И. С. И., СУМАТА от 100 лева /сто лева/
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Н.С.
Вярно с оригинала.
К.К.