Решение по дело №913/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................................2019г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав                   

в публично заседание на осми май 2019г., в състав:

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА

 

С участието на секретаря Виржиния Миланова

и прокурора Светослав Стойнов

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 913/2019г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Я.С.С., ЕГН **********,***, срещу Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ гр.София, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1 700 лв., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции по оспорване на Наказателно постановление /НП/ № 03-007447/03.05.2017г., по което е образувано АНД № 1769/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на заплащане на всяко едно от договорените адвокатски възнаграждения, до датата на окончателното им изплащане, както следва: върху сумата от 700 лв., считано от 14.06.2018г. и върху сумата от 1 000 лв. – от 17.12.2018г.

Ищецът твърди, че с гореописаното НП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв. за нарушение по чл.402 ал.2 от Кодекса на труда КТ/. В резултат на предприето от него оспорване по съдебен ред, с влязло в сила съдебно решение същото е било отменено. Счита, че по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП пред въззивната и касационната инстанция, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на общо 1 700 лв., съобразно надлежно сключени и представени пред въззивната, съответно пред касационната инстанция договори за правна защита и съдействие. Предвид това счита, че са налице всички предпоставки по чл.203 ал.1 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на исканото обезщетение, доколкото с акт на съда е отменено като незаконосъобразно НП, а направените в хода на това производство разходи за заплатено адвокатско възнасграждение се явяват в причинно следствена връзка, претърпяна от него пряка и непосредствена имуществена вреда. На изложените основания моли съда да осъди ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на заплащане на всяко едно от договорените адвокатски възнаграждение, до датата на окончателното им изплащане. Претендира присъждане и на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, съобразно списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощниците си - адв.Г.К., поддържа исковата претенция и моли да се уважи.

Ответната страна – Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ гр.София, редовно призована – не изпраща представител, не депозира отговор по исковата претенция и не изразява становище по съществото на спора.

     Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за основателност на предявения иск, тъй като са налице предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С НП № 03-007447/03.05.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда“ - Варна, на Я.С.С. за нарушение на чл.402 ал.2 от КТ е наложено административн наказание глоба в размер на 5 000 лв. Същото е било оспорено по съдебен ред, при което пред ВРС е образувано АНД № 1769/2018г. С Решение № 1799/07.11.2018г. по цитираното АНД, НП е било отменено. След касационно оспорване, по което е образувано КАНД № 3393/2018г., с Решение № 250/15.02.2019г. Адм.съд - Варна е оставил в сила решението на ВРС.

Горецитираното дело е изискано и приложено към настоящото за послужване. Видно от същото, при оспорването на НП ищецът /тогава в качеството на жалбоподател/ е представляван от пълномощник – адв.Г.К., съгласно представено в проведеното на 21.05.2018г. съдебно заседание пълномощно от същата дата /л.12/, с което  последния е упълномощен от Я.С. да го представлява и защитава по АНД № 1769/2018г. до окончателното му свършване пред всички инстанции. В следващото с.з. пред въззивния съд – на 25.06.2018г. е представен  и Договор за правна помощ и защита /л.14/, с което страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., като е отразено, че сумата е внесена. Такъв договор, но за сумата от 1 000 лв. /с данни, че е заплатена/, е представен и при касационното оспорване по КАНД № 3339/2018г. /л.13/.

Така описаната фактическа обстановка не е спорна между страните. Въз основа на същата, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна срещу надлежния ответник, съгласно чл.205 от АПК и се разглежда от родово /съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС/ и местно /чл.133, ал.2 от АПК/ компетентния съд.

     Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. От съдържанието на нормата и от изричното й озаглавяване „Отговорност за дейност на администрацията”, обосновано може да се заключи, че определящо за приложимостта й, респективно за търсене на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е вредите, които според твърденията на ищеца са причинени в правната му сфера, да са в резултат от изпълнението на административна дейност, без значение на нейната проявна форма – правоприлагаща /при издаване на индивидуални или общи административни актове/, нормотворческа /при издаване на подзаконови нормативни актове/ или санкционно-правораздавателна /по административното наказване, осъществявано с наказателни постановления/. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Следователно, в приложното поле на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана имуществена отговорност на администрацията от незаконосъобразно издадени от органите й и отменени по съдебен ред наказателни постановления. Такова е разрешението на въпроса, дадено в т.1 от цитираното Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ВКС и ВАС. В настоящия случай, от данните по делото се установява категорично, че издаденото НП е отменено с влязло в сила съдебно решение, което удовлетворява коментираното изискване на цитираната правна норма.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт и реално причинени вреди, произтичащи от него, както и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. Нужно е в процеса да се установи, че настъпилите вреди за ищеца /загуби или пропуснати ползи/ представляват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт на администрацията.

В конкретния случай, в производството по оспорване на наказателното постановление пред Районен съд-Варна и пред касационната инстанция – Адм.съд-Варна, ищецът е била представляван от адвокат-пълномощник Г.К.. Видно от представените по АНД № 1769/2018г. по описа на ВРС 2 бр. договора за правна помощ, сключени между ищеца и посочения пълномощник, с договорено и платено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната и касационната инстанции, е договорено и платено адвокатско възнаграждение съответно в размер на 700 и на 1 000 лева.  

Налице е и причинно-следствена връзка между защитата и настъпилите за ищеца вреди. Адвокатското възнаграждение е вреда за ищеца доколкото плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото липсва процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в административно-наказателното производство пред съда /в този смисъл ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС по т.д. № 7/2008г./. Адвокатското възнаграждение е заплатено единствено поради необходимостта от адекватна защита срещу издаденото незаконосъобразно НП, до което не би се стигнало, ако при осъществяване на своята административно-наказателна дейност, наказващият орган бе съблюдавал материалния и процесуалния закон. Това обосновава пряката причинност между осъществената незаконосъобразно дейност по административното наказване, приключила с издаване на наказателното постановление и произтеклите за лицето имуществени вреди от заплащане на адвокатско възнаграждение. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д.№ 2/2016г. на ОСС на ВАС, в което изрично е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, платените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

С оглед изложеното, съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 от АПК. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан и по основание, и по размер, като по отношение на последния липсва наведено възражение за прекомерност от страна на ответника. Поради това същият следва да бъде уважен в претендирания размер от 1700 лв.

С исковата молба се претендират лихви считано от датата на заплащане на всяко едно от договорените адвокатски възнаграждения, до датата на окончателното им изплащане, както следва: върху сумата от 700 лв., считано от 14.06.2018г. и върху сумата от 1 000 лв. – от 17.12.2018г. Така формулираното искане е частично основателно. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума обаче, с оглед т.4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС се дължи от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите адмнистративни актове. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към настоящата хипотеза. В този смисъл е и решение № 4653 от 28.03.2019 г. на ВАС на РБ, трето отделение.

Предвид горното, претенцията за лихви се явява основателна считано от 15.02.2019г. – датата, на която е постановено решението на Адм.съд-Варна по КАНД № 3393/2018г., с което е оставено в сила Решение № 1799/07.11.2018г. по АНД № 1769/2018г. РС – Варна. В останалата част – в която се претендират лихви върху сумата от 700 лв., считано от 14.06.2018г. до 15.02.2019г. и върху сумата от 1 000 лв. – за периода от 17.12.2018г. до 15.02.2019г., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на спора /уважаване на главния иск/ и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, основателно се явява, своевременно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, доказани общо в размер на 360 лв., от които 10 лв. държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение с данни, че същото е внесено.  

Воден от горното, съдът

                                       Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ гр.София да заплати на Я.С.С., ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции по АНД № 1769/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявени иск за заплащане на законна лихва върху сумата 700 лв. за периода от 14.06.2018г. до 14.02.2019г. включително и върху сумата от 1 000 лв. – за периода от 17.12.2018г. до 14.02.2019г. включително.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ гр.София да заплати на Я.С.С., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :