Р
Е Ш Е
Н И Е №831
гр. Бургас, 02 юли 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав,
в съдебно заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДЕЯН ПЕТРОВ,
изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 963/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена
от Районно управление Несебър, ОДМВР гр.Бургас, представлявано от началника гл.
инспектор К.Кирязов против решение № 128/23.04.2020г., постановено по АНД № 42/2020г.
по описа на Районен съд Несебър.
С решението е отменено Наказателно постановление № 19-0304-002263 /
22.08.2019г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, В
ЧАСТТА, в която на Б.В.Я., ЕГН **********, , на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 7 (седем) месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът иска отмяна на
съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния
закон.
В съдебно заседание касаторът
не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, подадено по делото
на 17.06.2020, пълномощникът му излага подробни съображения за неоснователност
на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за
адвокат в размер на 400лв., платено по договор за правна защита и съдействие,
сключен с адв. В.П..
Ответникът по касационната жалба не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Бургас намира, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.
Този състав на съда за постановено при правилно
приложение на материалния закон, като не споделя някои от изложените
съображения.
С наказателното постановление Б.В.Я. е санкциониран
за това, че на 07.08.2019г. около 12:30
часа в к.к. Слънчев бряг, пред хотел Янтра, управлява
мотопед “Ямаха Аерокс” с
рег.№ В 4459 М, собственост на Милен Параскевов Параскевов без да е поставил регистрационна табела на определеното за целта място. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел,
че:
- е неясна волята на наказващия орган, защото може
да се приеме, че нарушението е вменено за това, че или една от двете табели е
липсвала или, че една от двете табели с регистрационните номера не е поставена
на определеното за това място, а на друго такова.
- приложената от наказващия орган санкционна
разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП, предвижда наказания за две отделни
нарушения, а именно за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без
табели с регистрационните номера. В обстоятелствената част на наказателното
постановление тези взаимноизключващи се и посочени в
санкционната разпоредба нарушения като алтернативни за налагане на санкциите,
са посочени да са извършени едновременно. Когато обаче в диспозитива
на постановлението наказващият орган е посочил, че прилага санкционната разпоредба
в първата предвидена в нея хипотеза (изписвайки я като „чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП“), наказващият орган е изоставил изложеното от него, че нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП се изразява в управление на МПС без регистрационната
табела да е поставена на определеното за целта място, за което нарушение в
посочената хипотеза е започнало административно наказателното производство чрез
съставянето на акта, а е наказал жалбоподателя за това, че МПС-о, което
последният е управлявал, не е регистрирано по надлежния ред. Така е приложил неправилно материалния закон като е
наложил наказание, което не съответства на извършеното нарушение такова,
каквото е описано в акта.
- наказващият орган е посочил единствено марката и
регистрационния номер на превозното средство, които признаци не го
индивидуализират в достатъчно степен, респ. не може да бъде извършена преценка
за съставомерността на констатираното само от
наказващия орган нарушение. Непосочването на индивидуализиращите белези на
превозното средство, управлявано от санкционираното лице, предпоставя
невъзможност за преценка дали то подлежи на регистрация, кому е задължението да
извърши такава регистрация, съответно извършило ли е лицето вмененото му са
първи път с НП, административно нарушение.
Този състав на съда намира, за необснован
извода, изложен в обжалваното решение, за липса на индивидуализация на
преводното средство. Вида на същото и регистрационният му номер са достатъчни,
за да бъде установено дали подлежи на регистрация или не. Тези факти подлежат
на доказване с писмени доказателства, а при необходимост и чрез използване на
специални знания.
Необосновано е и първото съображение. За преценка
нарушена ли е разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е без значение дали само
едната табела е поставена на място, различно от определеното или и двете. При
която и да е от посочените хипотези, е налице нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът изцяло споделя обаче, извода за допуснато при
издаването на наказателното постановление, съществено нарушение на
процесуалните правила.
Фактите, така както са изложени в наказателното
постановление: „без да е поставил регистрационна табела на определеното
за целта място“, сочат на съставомерност на деянието по чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказващият орган е наложил наказание по чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, норма, санкционираща управление на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер и предвиждаща наказания, различни по размер от
тези по чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Противоречието между установените факти и
приложената санкционна норма представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и е самостоятелно основание за отмяна, защото поставя в невъзможност
наказаното лице да разбере за извършването на какво нарушение е наказано и
респ. да организира защитата си.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на осн.
чл. 63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл. 228 във вр. с чл. 143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважено
своевременно направеното и доказано искане на ответника по касационната жалба,
за присъждане на разноски в размер на 400лв. (възнаграждение за адвокат).
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/23.04.2020г., постановено
по АНД № 42/2020г. по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Б.В.Я., ЕГН **********, сума в размер на
400лв., разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: