№ 18
гр. Карнобат, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20212130200322 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на СТ. Т. ИВ. с ЕГН ********** с настоящ адрес на
същия село Ж. , Община К. , обл. Бургаска и постоянен адрес – село С. , Община М. обл. П.
ул. М. № 22 чрез пълномощника му адв.СТ. ИЛЧ. ИВ. – АК Бургас против Заповед за
задържане на лице рег. № ***, издадена от АНГ. В. Г. – на длъжност "младши разузнавач "
в група Криминална полиция към РУ Карнобат на ОД МВР Бургас , с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка "Задържане за
срок до 24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
като издадена в противоречие с материалния закон и целта на задържането не е изпълнена,
тъй като не са давани обяснения и не са предприети никакви процесуално-следствени
действия. Претендира се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник - адв. С.И. от АК Бургас който моли за отмяна на оспорената
заповед, като в пледоарията представя писмени бележки в които излага подробни доводи
затова , претендира за разноски .
Ответникът А.Г. на длъжност "младши разузнавач " при в група Криминална
полиция към РУ Карнобат на ОД МВР Бургас лично оспорва жалбата като неоснователна и
моли съдът да я отхвърли изцяло като такава , а във фазата по същество моли издадената
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи заповедта е била
издадена , тъй като са били налице данни за това , че жалбоподателят е заподозрян за
извършено престъпление.
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването , пред съответния надлежен съд и при спазване на 14-дневния преклузивен
срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № *** г., издадена от АНГ. В. Г. – на
длъжност "младши разузнавач " в група Криминална полиция към РУ Карнобат на ОД
МВР Бургас, жалбоподателят СТ. Т. ИВ. , а не както същото лице е записано грешно с
имената С.И. Т. в същата заповед , е бил задържан по реда на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР на
24.11.2021 г. в 13,00 часа, като е бил освободен на същия ден - 24.11.2021 г. в 16, 20 часа,
като основанието му за задържане е посочено , че това е сторено поради това , че е
заподозрян за извършена кражба от частен имот в село С. , Община Карнобат на бензинова
моторна резачка марка Stihl , бормашина марка BOSCH и ъглошлайф марка Makita –
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК във връзка с преписка *** г. .Същото ДП е образувано
с постановление за образуване на досъдебно производство на дата 05.01.2022 г. на прокурор
при Районна прокуратура Бургас , с месторабота в ТО- Карнобат затова , че на
неустановена дата за времето от 14.01.2022 г. до 22.11.2022 г. от частен дом в село С. ,
Община Карнобат , обл. Бургас е отнета чужда движима вещ - 1 бр. бормашина БОШ ,
ъглошлайф Макита и 1 бр. моторна резачка марка Щил , от владението на другиго-
собственика им В.Д.Т. от гр. Бургас , без негово съгласие с намерение противозаконно да се
присвои. Преди образуването на същото ДП е извършена предварителна проверка по
преписка с вх. № *** г. по описа на РУ Карнобат въз основа на подадени от В.Д.Т.
заявление и сведение , която проверка съдържа освен това и 1 бр. докладна записка - от
И.Д. и 1 бр. писмо до В.Д.Т.. По ДП № *** г. по описа на РУ Карнобат е разпитан като
свидетел само пострадалия Веселин Танев , като други следствени действия не са
извършени. Освен това със заповедта за задържане на жалбоподателя е изпратена докладна
записка № *** г. във връзка с това задържано лице по ДП , ведно с приложеното сведение
от дата 24.11.2021 година на жалбоподателят СТ. Т. ИВ. в която последния дава сведение ,
че в началото на месец ноември 2021 г. се върнал в Р България от ФР Германия и на
21.11.2021 г. посетил дома на майка му в село С. и решил да остане в този дом няколко
дена докато си намери работа и там е празнувал рождения си ден, като от 23.12.2021
година е започнал работи при лицето Х. в село Ж. , но същият отрича да е извършител на
горопосочената кражба на вещи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните доказателства , приетите писмени доказателства по делото .
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Оспорената заповед за задържане на лице представлява индивидуален
2
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При
проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в
предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните
разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя
допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на
всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.
Видно от приетите писмени доказателства по делото , а именно : удостоверение с
рег. № 251 р- 404 от 05.01.2022 г. издадено от Началник сектор Човешки ресурси по ВС
при ОД на МВР Бургас и типова длъжностна характеристика на заемната от АНГ. В. Г.
длъжност е че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – АНГ. В.
Г. , заемащ длъжност "младши разузнавач " в група Криминална полиция към РУ Карнобат
на ОД МВР Бургас .
На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при
издаване на атакуваната заповед. Същата е издадена в писмена форма /чл. 74, ал. 1 от ЗМВР
/ и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72,
ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл. 74, ал. 2
ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на
издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното
лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3- 6 ЗМВР, връчен му е екземпляр от заповедта, като
са посочени в тази връзка грешни имената на задържаното лице – С.И. Т. , вместо
действителните имена на това лице- СТ. Т. ИВ. , като по този начин полицейският орган
издал заповедта за задържане посочена по- горе е извършил груба фактическа грешка .
Съдът намира, че в оспорената заповед е посочено и фактическото основание за задържане
на лицето. Като правно основание за задържането на жалбоподателя е посочена
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, - това , че същият е заподозрян за извършена
кражба на движими вещи от частен имот в село С. , Община Карнобат. По този начин
мотивите съдържат конкретни фактически констатации на административния орган,
мотивирайки го да приеме наличието на предпоставките на приложената от него правна
норма. Това е условие за законосъобразност на акта и гаранция за защитата на правата на
засегнатата страна – адресат, от една страна, а от друга страна – прави възможен контрола
от съда на издадената заповед. Това е така , тъй като съдът намира , че полицейското
задържане трябва да е обосновано с ясни обстоятелства, които да сочат връзка между
3
задържаното лице и конкретно извършено от него правонарушение, което последното в
случая престъпление : или трябва да се попречи на уличеното лице да го извърши , или да
се попречи то да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателното
преследване Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № ТР-4/2002 г.
на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на
адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават
възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за
законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с
акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни
интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на
класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи
се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно
решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяната на издадения административен акт. Тука адм. орган е изложил основанията си за
постановяването на акта му и не са налице нарушения на административно
производствените правила или твърдяни основания за отмяната на акта поради липса на
мотиви.
Заповедта за задържането на лице на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок не
по- дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от ЗАНН , която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
задържаното лице да извърши престъпление , да продължи да извършва престъпление или
да се укрие. Поради това възможността на органите на МВР да приложат принудителната
процесна административна мярка – задържане за срок до 24 часа е дейност свързана с
разкриването на престъпление , а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на
мярката е необходимо данните обосноваващи предположението , че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него , трябва да са
установени преди извършването на задържането . За прилагането на тази принудителна
административна мярка , законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК , като достатъчно е само наличието на данни ,
обосноваващи предположението , че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението , което дава право на административния орган , при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката без да се поставя условие за точната
квалификация на деянието, а още по- малко е задължително престъплението да е безспорно
и окончателно установено. В случая въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретното деяние и дали то извършено от него виновно , подлежат на пълно доказване
респ. на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР наличието на
такива категорични данни , които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не
са задължителни , като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите , а с
4
оглед тяхното изясняване. Въпреки това , следва да се има впредвид , че за да се осъществи
задържането следва да е налице обосновано предположение , че задържаното лице е
извършило противоправното деяние т.е. следва да е налице обосновано подозрение затова.
А за да е налице обосновано подозрение затова , следва да са налице факти и информация ,
които биха убедили един обективен наблюдател , че въпросното лице е извършило
престъплението. По ДП № *** г. по описа на РУ Карнобат такива данни и информация , че
задържаното лице е извършило процесното престъпление няма. В същото ДП не са
извършени никакви действия по разследването. Обаче много по- рано преди образуването на
същото ДП , а именно на дата 24.11.2021 г. е издадена процесната заповед да задържане на
жалбоподателя С.И. , като това е станало въз основа на докладна записка рег. № ***от
дата - 25.11.2021 г. , следваща дата на задържането ,която е съставена от полицейския
служител А.Г. / който издава и процесната заповед за задържане /.В същата докладна
записка рег. № *** от дата 25.11.2021 г.,която е съставена от полицейския служител А.Г. ,
същият сочи , че жалбоподателят С.И. се е съгласил с извършената му проверка и със
задържането му преди то фактически да се извърши и е заявил , че ще окаже пълно
съдействие. В същата докладна записка полицейския служител посочва също конкретно ,
че след задържането му жалбоподателят И. бил доведен в сградата на РУ Карнобат за
извършването на проверка по полицейската преписка с вх. № *** г. по описа на РУ
Карнобат , като по това време на задържането му задържаният И. е оказал пълно
съдействие по време на оформянето на документите му за задържане и сваляне на сведение
, като след приключването на сведението и поради липса на доказателства към извършената
кражба на движими вещи в село С. от собственика им , задържаният И. е бил освободен в
16, 20 часа. По този начин съдът намира , че жалбоподателя е указал пълно съдействие на
полицейските служители още в село С. , а впоследствие в сградата на РУ Карнобат където е
бил задържан , като затова и съдът намира , както посочва и сам полицейският служител Г. ,
съставил и процесната заповед за задържане , че при тези условия- липса на данни респ.
предположения , че жалбоподателят И. е извършител на кражбата по ДП № *** г. по описа
на РУ Карнобат , това , че е съдействал напълно доброволно на същите полицейски
служители при извършената проверка в дома му и че не са налице основания за
задържането му в РУ Карнобат / снемането на сведение от същия е можело спокойно да
бъде осъществено и в село С. / , респ. не може да се установи за какво той е бил задържан ,
води до извода на съда , че със съставянето на процесната заповед за задържане на лице ,
полицейския орган е нарушил с нея принципа на съразмерност по чл. 6 ал.2 от АПК , тъй
като с този адм. акт полицейския орган е засегнал правата и законните интереси на
жалбоподателя в по- голяма степен от най- необходимото от гледна точка на целта , за
която се издава този акт. В случая издаването на процесната заповед за задържане
превишава целта на закона поради обстоятелството , че принудата и нейното реализиране
, не е било обусловено от необходимостта да бъде задържан жалбоподателя , тъй като
единственото действие от полицейските служители е било именно задържането на
жалбоподателя и довеждането му в РУ Карнобат , като после не са извършени никакви
действия по разследването , които да налагат неговото задържане. В случая в материалите
5
от преписката по задържането на жалбоподателя и по тези по ДП няма никакви данни от
които да се установяват твърдяното нарушение или престъпление от жалбоподателя , тъй
като на практика няма нищо което да установи , че при предприемане на процесното
оспорено задържане на жалбоподателя И. на дата 24.11.2021 г. в 13.00 часа полицейският
орган А.Г. е имал някакви данни за извършено от жалбоподателя И. нарушение или
престъпление , както и след неговото задържане такива данни не са били намерени респ.
открити и представени / не са извършени никакви действия по разследването, освен
снемането на сведение от него / , поради което съдът намира , че задържането е извършено
своеволно и без основание и по този начин в нарушение на закона – ЗМВР.По този начин
с това задържане е нарушена и целта на закона – чл. 72 ал.1 т.2 от ЗМВР , като задържането
е превантивна мярка за да се предотврати възможността жалбоподателя И. същият да се
укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана съответната наказателна отговорност.
По този начин съдът намира , че понеже по делото липсват каквито и да са данни , че
жалбоподателят И. е извършил престъплението , нито са налице и частични индиции затова
, то наличието на процесното извършено престъпление не е достатъчно основание да се
приеме , че са налице данни , че авторът на това престъпление е задържаният жалбоподател
И. .Същото задържане по мнението на настоящия съд по смисъла на чл. 72 ал.1 т.1 от
ЗМВР освен , че е при липса на данни жалбоподателят да е извършител на престъплението ,
респ. няма и такива предположения и индиции в тази насока , не е извършено и с цел да се
попречи жалбоподателя да се укрие ,да извърши друго престъпление или да осуети
привеждането в изпълнение на влязла спрямо него в законна сила присъда и като такова се
явява незаконосъобразно.
Поради гореизложеното , настоящия съд счита , че се доказа по един несъмнен и
безспорен начин , че процесната заповед за задържане на лице рег. № *** г., издадена от
АНГ. В. Г. – на длъжност "младши разузнавач " в група Криминална полиция към РУ
Карнобат на ОД МВР Бургас с която жалбоподателят СТ. Т. ИВ. е бил задържан по реда
на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР на 24.11.2021 г. в 13,00 часа, като е бил освободен на същия ден -
24.11.2021 г. в 16, 20 часа се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена
, ведно с всички последици от това .
По разноските:
При този резултат от оспорването, право на разноски има жалбоподателят, който е
направил такова искане. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие,
същия е бил сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На
основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските в размер на 410, 00 лева от които държавна такса
от 10 лв. и редуцирано възнаграждение в размер на 400 лв. за адвокат съгласно чл. 8 ал.2 т.3
от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна, която следва да ги заплати на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК Карнобатският
районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за полицейско задържане на лице с рег. № *** година издадена от
АНГ. В. Г. на длъжност "младши разузнавач " в група Криминална полиция към РУ
Карнобат на ОД МВР Бургас , с която на СТ. Т. ИВ. с ЕГН ********** с постоянен адрес
на същия – село С. , ул. М. № 22 Община М. , обл. П. и с настоящ адрес на същия - село
Ж. , Община К. , обл. Бургас на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа", като незаконосъобразна .
Осъжда ОД на МВР Бургас на основание чл. 143 ал.1 от АПК да заплати на СТ. Т.
ИВ. с ЕГН ********** с постоянен адрес на същия – село С. , ул. М. № 22 Община М. ,
обл. П. и с настоящ адрес на същия - село Ж. , Община К. , обл. Бургас, същият и с
пълномощник - адв. СТ. ИЛЧ. ИВ. адвокат при АК Бургас и с адрес на кантора в гр.
Бургас ул. Ш. № 92 , сумата от 410 лв. представляваща направените от него съдебни
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решение на основание чл. 138 от АПК да се изпрати на страните по
делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7