Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9352 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9352/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.О.срещу решение №59789 от 08.03.2019 г постановено по гр.д.№31222/2017 г на СРС , 118 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати
на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на П.Х.Д. ЕГН ********** от гр.София сумата от 2500 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от счупване
на дясна лъчева кост при падане в непочистен от сняг и лед участък на
ул.Николай Хайтов в гр.София на 23.01.2017 ; и сумата от 519,25 лева обезщетение за имуществени вреди от същият деликт
/разходи за костни игли , болничен престой , лекарства и рентгенови снимки/ , ведно със законната
лихва от 23.01.2017 г до окончателното изплащане на сумата
; както и е отхвърлен
обратния иск на въззивника по чл.219 ал.3 ГПК във вр.чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД срещу
„Е.С.С.Б.“ ЕООД *** ЕИК *******, да се осъди
последното да заплати посочените по-горе
суми по основните искове поради неизпълнение на задължение по догоор №СО15-РД-55-158 от 25.03.2015 г , допълнен със
споразумение №СО15-РД-55-166 от 27.03.2015 г .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като по делото липсват убедителни доказателства
как и при какви обстоятелства са настъпили уврежданията на ищцата . Не е
установено по несъмнен начин дали с поведението си ищцата не е допринесла за
уврежданията , а свидетелските показания не са обективни . Ако е внимавала
ищцата е можела да пресече улицата без да падне , а небрежността й не може да
бъде прехвърлена във вина на СО . Неправилно не е уважен обратният иск , защото
с приемането на работата не отпадат задълженията на изпълнителя . Протоколите
/ОКП и ЕКП/ не установяват какво и как е било извършено и не трябва да се
прилага чл.264 ЗЗД .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . Доказан е фактическият състав на чл.49 ЗЗД
като по чл.31 от Закона за пътищата и чл.28 ал.1 от Наредбата за управление на
общинските пътища на територията на С.О.СО трябва да ремонтира и поддържа
пътищата . Възражение за съпричиняване не е заявено в отговора на исковата
молба и е преклудирано , отделно е и недоказано .
Размерът на неимуществените вреди е справедлив и съответства на претърпените
болки и страдания .
Третото лице помагач на ответника и
ответник по обратния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД не е подало
писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 03.04.2019 г и е обжалвано в срок на 15.04.2019 г.
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът
/принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи ,
като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи основните искове и да отхвърли обратните искове СРС
е приел , че за да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В случая безспорно инцидентът е настъпил на общински път – ул.Николай
Хайтов в гр.София . Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според
т.1 от ДР на ЗП път е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания. Задълженията включени в понятието поддържане са
определени в т. 14 ДР на ЗП, като дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Така
описаните действия са в задължение на общината, която стопанисва пътя и
неизпълнението им влече отговорност на същата. В чл. 35 от Наредбата за
управление на общинските пътища на територията на С.О.са изрично конкретизирани
работите които следва да се извършват при зимно поддържане, които включват и снегопочистване, разпръскване на минерални
материали (опесъчаване) за стопяване на снега и леда, организиране на
работа при влошени метеорологични условия. По силата на цитираните законови
разпоредби на СО е вменено задължение да стопанисва и поддържа общинските пътища
, което включва и задължението по зимно
поддържане на пътищата, в частност третирането
на заледени участъци със специални смеси, предотвратяващи замръзването или
опесъчаването им. Администрацията изпълнява тези дейности чрез служителите си
или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения,
като на основание чл.49 ЗЗД и по аргумент от ППВС №4/1975г. носи обективна
гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на пътната
настилка, в рамките на гр.София .
В конкретния случай наличието на заледен участък от пътното платно, явяващ се причина за
падането на ищцата и получените травматични увреждания, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които С.О.е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, а именно при зимни условия да поддържат пътното
платно в състояние отговарящо на изискванията за безопасно движение по него,
както на превозни средства, така и на пешеходци, в това число и обезопасяването
му срещу хлъзгане, същата като възложител на работата отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства –
медицински документи, СМЕ и показанията на свидетелите, СРС приема за доказано и настъпването на твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата болки и
страдания обективно обусловени от настъпилите увреждания, които е търпяла по
време на настъпване на уврежданията и след това, по време на възстановителния
процес. Ищцата е приета в болнично заведение по спешност като травмата е
наложила оперативно лечение -
поставени са кръвна репозиция с метална остеосинтеза с две киршнерови игли.
Впоследствие на 28.02.2017г. е извършена втора операция - екстракция на метална остеосинтеза и артролиза на гривнената става.
Увредената става е била имобилизирана за срок от тридесет дни, като след това,
до третия месец ищцата е изпитвала затруднение при движението и използването на
дясната ръка. Към датата на прегледа дясната предмишница и китка са по-тънки
спрямо левите. При влошаване на времето и при натоварване ищцата изпитва болки,
което е типична последица от травмата съгласно заключението на вещото лице.
Експертът заключва , че това увреждане напълно съответства да е получено по
описания от свидетеля М.начин - при падане върху терена и подпиране с длан при
изпъната в лакета ръка. Претендираното
от ищцата обезщетение в размер на 2500
лева е справедливо и съответно на претърпените от нея неимуществени вреди,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение
на имуществени вреди СРС счита , че представените
от ищцата писмени доказателства – медицински документи, фактури, рецепти и
фискални бонове , доказват извършването от нея на разходи за лечение и
лекарства във връзка с получената травма в общ размер от 519,25 лева.
Направените разходи за лечение и възстановяване са в причинна връзка с
увреждането и представляват имуществена вреда за ищцата, която следва да бъде
обезщетена от ответника .
Ответникът дължи законната
лихва върху присъдените обезщетения считано от датата на увреждането –
23.01.2017г. до окончателното изплащане, по аргумент от чл.84, ал.3 ЗЗД.
По
предявения от СО обратен иск СРС приема
, че отговорността на третото лице се претендира на основание неизпълнението на
задължения по сключен между тях договор № СО15-РД-55-158/25.03.2015г., допълнен
със споразумение № СО15-РД-55-166/27.03.2015г., за почистване от сняг на район
„Изгрев“, Столична община. Снегопочистването и обработката на заледените
участъци от пътното платно, са част от
основните задължения на ответника по обратния иск – изпълнител по сключения със СО договор №
СО15-РД-55-158/25.03.2015г. За да възникне отговорността на изпълнителя за
некачествено изпълнение на възложената работа обаче, е необходимо възложителят да направи своите възражения за неправилно
изпълнение при приемането на работата – чл.264, ал.1 ЗЗД, в който смисъл и
разпоредбите на раздел IX и X от договора предписващи, че при констатирано
неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, възложителят изготвя
писмено съобщение за неизпълнение адресирано до изпълнителя и едва след това,
може да упражни някое от правата си по раздел X от договора. СО нито твърди,
нито представя доказателства, че при ежедневната процедура по приемане на
изпълнението на работата, за което са съставяни констативни протоколи, е
направено възражение за неизпълнение на задълженията на ответника свързани със
снегопочистването и обработката на заледените участъци. В представените
протоколи от 19.01.2017г., 23.01.2017г. и 24.01.2017г., както и Обобщен констативен
протокол за месец януари 2017г. за дейностите: Механизирано обработване на
уличните платна чрез разпръскване на калциево-хлоридни смеси и почистване от
сняг на улични платна и площади, никъде
не е отразено възражение на възложителя за неизпълнение или некачествено
изпълнение. Не се твърди да е изпращано на ответника Съобщение за
неизпълнение, каквито са изискванията на сключения между тях договор. Напротив,
отразено е, че за периода през месец януари 2017г. няма неизпълнение по
договора. След като СО не е направила
възражение за неизпълнение, работата се счита приета на основание чл.264 ал.2 ЗЗД и възложителят не може да претендира от изпълнителя последици от
неизпълнението, в това число и обезщетение за неизпълнение основано на
облигационното правоотношение помежду им. По тези съображения СРС е отхвърлил предявените
по реда на чл.219 ГПК във вр.чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД обратни искове .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно
и от настоящия съд . Неоснователни са доводите на въззивника
, че ищцата не е доказала фактическия състав по чл.49 ЗЗД и по специално , че безспорните
й увреждания се дължат на непочистена от сняг и лед улица респ.от падането й
върху нея . Първоинстанционният съд подробно е обсъдил показанията на св.М.,
който е пряк очевидец на инцидента и е видял как ищцата се движи и пада на
улицата . Доводите , че свидетелят е заинтересован и лъжесвидетелства не са
подкрепени с никакви доказателства . Отделно механизмът на получаване на
уврежданията се потвърждава и от СМЕ .
Възражение за съпричиняване не е
посочено в отговора на исковата молба и е преклудирано
/въобще не подлежи на разглеждане/ . Иначе правилно въззивникът посочва – или
по-скоро признава - че не е доказано по
делото съпричиняване , още по-малко самоувреждане на
ищцата . Доказателствената тежест за установяване на съпричиняване или на дур механизъм на получаване на травмите е на самия ответник
, а не на ищцата - решение №151 от 12.11.2012 г по т.д.№1140/2011
г на ВКС , II ТО , решение №154 от 31.10.2011 г по
т.д.№977/10 г на ВКС , II ТО и много други . Безспорно доказани са и размерите на
неимуществените вреди , както и на имуществените вреди . Неимуществените вреди
са доказани с убедителна и непротиворечива СМЕ , а имуществените – с писмени
доказателства за лечение и също със СМЕ .
Решението на СРС съответства и на трайната съдебна практика за деликтна отговорност
на общините по чл.49 ЗЗД за липса на надлежно зимно почистване на улиците и
прилежащите им общински площи - решение №795 от 09.11.2009 г по гр.д. № 978/2008 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение №56 от 10.04.2019 г по гр.д.№1638/18 г на ВКС
, IV ГО , решение
№200 от 09.10.2017 г по гр.д.№5159/17 г на ВКС , IV ГО
решение №124 от 18.07.2019 г по гр.д.№3057/18 г на ВКС , IV ГО , решение №213 от 19.11.2019 г по гр.д.№714/19 г на
ВКС , III ГО и др.
Правилно СРС
е отхвърлил и обратния иск срещу третото лице . Самият ищец е представил
констативни протоколи , с които е приел без възражения работата на ответника
. Няма данни за възражения на ответника като възложител и работата на третото
лице трябва да се счита за приета /чл.264 ал.3 ЗЗД/ . Предвид характера на
изпълнената работа не може да става въпрос за скрити недостатъци по чл.264 ал.2 ЗЗД , а и по делото липсва подобно възражение на СО . Очевидно проблемът е в
критериите за надлежно „зимно почистване“ заложени от страна на общината , като
и след „изпълнение им“ улиците на територията на гр.София масово остават опасни
за пешеходците .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна в размер 440 лева адвокатско
възнаграждение . Адвокатското възнаграждение не е прекомерно , тъй като е под
минимума по Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №59789 от 08.03.2019 г постановено по гр.д.№31222/2017 г на СРС , 118 състав .
ОСЪЖДА С.О.да заплати на П.Х.Д. ЕГН ********** от гр.София сумата от 440 лева
разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието
на „Е.С.С.Б.“ ЕООД *** ЕИК *******като трето лице
помагач на ответника СО.
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.