Разпореждане по дело №5004/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33531
Дата: 3 март 2024 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20241110105004
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 33531
гр. София, 03.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
като разгледа докладваното от Б.Р. Частно гражданско дело №
20241110105004 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът
дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията за които се
основава на нищожна/неравноправна клауза. Без значение е, че формално претенцията за
съответните суми се основава на издадения в обезпечение запис на заповед.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 25729/26.01.2024г. на СРС, в частта му за сумите:
1
1. Сумата от 212,33 лева за такси – въпреки дадената възможност заявителят така и не
уточни за какво са начислени въпросните такси, като се задоволи да посочи, че те са
дължими въз основа на Тарифа за таксите и разходите, събирани от „**********“
ООД във връзка с предоставените от дружеството заеми чрез интернет. По този начин
нито съдът може да прецени, с оглед засилената служебна защита на правата на
потребителите, дали не се касае за вземане въз основа на нищожна/неравноправна
клауза, нито длъжникът е в състояние да се защити и да изрази позиция по отношение
на претендираните спрямо него суми, тъй като няма как да е наясно какъв е характерът
им и за какво точно се твърди да се дължат;
2. Сумата от 67,49 лева за договорно възнаграждение (лихва): Уговорен е размер от
40,05%, който противоречи на добрите нрави и следва от нищожна неравноправна
клауза (така: р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.-
гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о.,
опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ, опр.266415/17.12.2020г.-
ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г, опр.266852/29.12.2020г.-ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в,
опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д, опр.261885/29.01.2021г.-
ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-ч.гр.д.842/2021г.-СГС-І,
опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-VІ, опр.268991/20.05.2021г.-
ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В, опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е,
опр.1614/09.08.2021г.-ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-
ч.гр.д.10400/2021г.-СГС-ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-
І-К, опр.3352/14.10.2021г.-ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е, опр.275245/29.10.2021г.-
ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В, опр.3737/29.10.2021г.-ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д,
опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-СГС-ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-
ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр. 260474/21.01.2022г.-ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.
1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К, опр.6623-12.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-
СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ, опр.6150/28.06.2022г.-
ч.гр.д. 1249/2022г.-СГС-ГО-ІІД, опр.7483/02.08.2022г.-в.ч.гр.д.3669/2022г.-СГС-ГО-
ЧЖ-ІІ-Д, и др.);
3. Сумата от 123,51 лева за неустойка: заобикаляне на чл. 33, ал. 1 вр. чл. 16 ЗПКр.
Уговорката е в и противоречие на правната логика и добрите нрави при сделки от
типа на процесната, като целта е да се заобиколят разпоредбите, недопускащи
наличието на прекомерно високи лихви и годишен процент на разходите, установени
в законодателството за защита на потребителите, като натоварят потребителя с
допълнителни суми.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2