Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на седми
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 495 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
Г.Й.П. ЕГН ********** *** е предявил против П.М.В. ЕГН
********** ***, искове за предоставяне упражняването на родителските права и
издръжката по отношение на общото им дете П. Г. П., родена на *** г.
Ищецът твърди, че страните са живели на съпружески
начала, когато е било родено детето, като през 2015 г. ответницата напуснала
дома им. Детето останало да живее при ищеца, който е създал всички необходими
условия за неговото отглеждане и
възпитание. Сочи се, че е правил опити да установи местонахождението на
ответницата, но не е установил къде живее към настоящия момент и тя не е
осъществявала какъвто и да е контакт с детето. Предявява иск да предоставяне на
родителските права, като бъде определен режим на лични контакти на майката с
детето и предявява иск за заплащане на издръжка в размер на 100 лева месечно..
В съдебно заседание ищецът изменява иска за издръжка,
като предявява претенция за сумата от 250 лева.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не представя писмен
отговор, не взема становище по иска. В съдебно заседание не се явява, отново не
взема становище по иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
От
представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на детето П. Г. П., родена на *** г., ЕГН **********.
В социалния доклад, изготвен от ДСП Ихтиман е
отразено, че детето понастоящем живее
при баща си Г.П., който е подпомаган от
своята майка. През 2015 г. майката напуснала семейството. Социалните работници
при извършената анкета са установили, че за детето в са осигурени отлични условия
за живот – то обитава заедно с баща си етаж от триетажна къща в гр. Момин
проход, камо има обособена самостоятелна стая. П. е споделила със социалните
работници, че не общува с майка си, дори по телефона и не знае къде се намира
тя. В социалния доклад е отразено, че детето е емоционално привързано към своя
баща.
По делото е представен доклад от директора на ОУ „….“,
гр. Момин проход, където П. П.е записана в първи клас за учебната 2020/20221
г., в който е посочено, че от момента на
записване на детето училището има постоянен контакт с бащата, който проявява
активен интерес към образованието на дъщеря си. Детето редовно посещава
учебните занятия и са му били закупени всички необходими материали и
допълнителни помагала за учене.
Съобразно приложеното удостоверение изх. №
58/04.12.2020 г. издадено от „….“ ЕООД, с. Елешница за получавани доходи ищецът
П. за периода от месец март 2020 г. до месец ноември 2020 г. е получил нетно
възнаграждение в размер на 532,00 лева, като в приложена декларация ищецът е
заявил, че получава брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лева.
От показанията на св. И. С., който е съсед на ищеца,
се установява, че през 2012 г. се е запознал с П.В.. Тя „изчезнала“ през 2015
г. и оттогава не я е виждал да се връща в гр. Момин проход. Г.П. сам гледа
детето си, води го на детска градина и на училище, създал е добри условия за
детето
От правна страна:
По иска с
правно основание чл. 127, ал. 1 СК
Съгласно разпоредбата на
чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на
детето от двамата родители заедно и поотделно и се извършва по общо съгласие на
родителите. От своя страна, чл. 127, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите
не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, то спорът помежду им следва да бъде разрешен от районния съд по
настоящия адрес на детето. Целта и на настоящото производство е да намери
баланс, при който и двамата родители да участват в отглеждането на детето, а то
от своя страна да не е поставено при условия максимално близко до тези, при
които би живяло, ако родителите му живееха заедно.
При решаване на спор
относно родителски права в своята дейност, съдът е воден от установените в
задължителната съдебна практика критерии, в частност от постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието
на Семейния кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент
(така и решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г.
о., ГК). Така съдът при постановяване на решението и съобразяване интересите на
детето се ръководи от родителските качества на всеки от родителите, полаганите
от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.,
от моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите
условия, с които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между
него и всеки от родителите му, а също и
от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В случая ответницата не изразява изрично становище по предявения иск,
поради което и съдът не би могъл да направи извод за това дали тя има желание
да упражнява родителските права спрямо детето си.
След като родителите са
разделени и майката не е проявявала активност за контакти с детето, то е
очевидно, че двамата не са в състояние да постигнат съгласие относно
родителските права. Съдът приема, че в хода на производството се събраха
достатъчно убедителни доказателства за това, че ищецът притежава необходимия
родителски капацитет и е осигурил условия за отглеждането и възпитанието на детето.
Ето защо, съдът, мотивиран
преди всичко от интересите на детето, приема, че бащата Г.П. към настоящия
момент се явява по-подходящия за
отглеждането на П. П. родител, поради което и така предявеният иск за
предоставяне упражняването на родителските права следва да бъде уважен.
По отношение режима на лични контакти на майката с
детето, съдът приема, следното:
Личните контакти на родителя с
детето, на когото не са предоставени
родителските права, са изключително важни за неговото развитие.
Пълноценните контакти тях са в интерес и на родителя, и на детето. Предвид обстоятелството,
че макар и да е с неустановено местоживеене, ответницата не следва да бъде
лишена от възможността да осъществява лични контакти с детето си. При определяне
на режима на лични контакти съдът съобрази възрастта на детето, което е на 7
години, поради което и прие, че следва да бъде определен следния режим на лични
отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00
часа без преспиване, както и 10 дни през лятото в период, който не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата.
По издръжката:
Доколкото родителят, комуто се предоставят за упражняване родителските
права по отношение на общите деца, им предоставя дължимата издръжка под формата
на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител
следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за
това. В случая не са събрани доказателства за доходите на ответницата, но и
двамата родители са в трудоспособна възраст и биха могли да дават издръжка.
Всеки от родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо от това дали са
трудоспособни и могат да се издържат от имуществото. Правно значимо за спора е
дали родителят, при който детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143,
ал. 2 СК. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, а конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителя. Освен това в ал. 2 на чл. 142 СК
императивно е посочено, че минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на постановяване
на съдебното решение минималната работна заплата за страната е в размер на
610,00 лева, съгласно ПМС № 350 от 19.12.2019 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата, т.е. минималният размер на присъдената издръжка
следва да е не по-малко от 152,50 лева. Считано от 01.01.2021 г., съгласно ПМС
№ 331 от 26.11.2020 г. размерът на минималната работна заплата е увеличен на
650 лева, което означава, че минималният размер на издръжката ще бъде 162,50
лева. В този смисъл съдът приема, че доколкото няма данни за изключителни нужди
на детето, както и за възможностите на родителя то издръжката следва да бъде
определена на 170,00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 250
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи заплащане на сторените разноски от страна на ищеца в
размер на 300 лева изплатено адвокатско възнаграждение съобразно приложения
списък на разноските. На П.В. следва да бъде възложено да заплати и държавна
такса по определената издръжка в съответствие с Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК в размер на 244,80 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на Г.Й.П.
ЕГН ********** *** упражняването на родителските права по отношение на детето П.Г.
П. ЕГН **********, при когото то ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения на майката П.М.В.
ЕГН ********** *** с детето П. Г. П. ЕГН **********: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа без преспиване, както и
10 дни през лятото в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА
П.М.В. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на П.Г.
П. ЕГН **********: чрез нейния баща и законен представител Г.Й.П. ЕГН **********
***, ежемесечна издръжка в размер на 170,00 (сто и седемдесет) лева, считано от
влизане в сила на решението, до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния му предявен размер от 250,00 лева.
ОСЪЖДА П.М.В. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ да заплати на Г.Й.П. ЕГН ********** *** сумата от 300,00 /триста лева/ разноски в
производството.
ОСЪЖДА П.М.В. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ да заплати в полза на ИРС
държавна такса върху иска за издръжката в размер на 244,80 лв. /двеста
четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки /, ведно с пет лева за служебно
издаване на изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/