Р Е Ш Е Н И Е № 142

 

гр. В.,  29.04.2022г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 625……

по описа………… за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от С.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 27-490/10.06.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 229, ал. 1, във вр. с чл. 235 от Закона за здравето– „глоба” в размер на 200/двеста/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за здравето.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.    

        От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

        На    14.09.2018г. в гр. В. жалбоподателят А. е извършил Цезарово сечение на пациента К.Б.Й., преди 39-та гестационна седмица, при липса на индикация за родоразрешение по оперативен път на родилката.        

         Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля М.Н. – актосъставител, административнонаказателната преписка и заключението по извършената съдебно – гинекологична експертиза.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

            Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно по чл чл. 86, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за здравето.

             Изпълнителното деяние се е изразило в неоказване на достъпна и качествена здравна помощ на пациент.

             От приложената медицинска документация става ясно , че пациентката К.Б.Й. е постъпила в лечебното заведение МБАЛ „Св. П.“ АД – В. – АГО при завеждащ АГО жалбоподателя А., без родова дейност, като документацията е оформена като спешна. При изготвеното експертно становище според описаното разположение на плацентата е умишлено променено, за да бъде посочено като индикация за Цезарово сечение.

            От заключението на д-р Б.И. – специалист по акушерство и гинекология от жалбоподателя е взета немотивирана преценка за предприемане на оперативно родоразрешение в неразумно голям срок преди определения термин на раждане преди 39 – та гестационна седмица., като в конкретния случая не е имало индикация за извършване на родоразрешение.

             Нарушението е доказано от обективна и субективна страна.   По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието и общественоопасния резултат,  за което е наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и  нарушителя. Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.

           В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

           С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - С. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-490/10.06.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - С., с което на жалбоподателя С.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 229, ал. 1, във вр. с чл. 235 от Закона за здравето– „глоба” в размер на 200/двеста/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за здравето.

            ОСЪЖДА жалбоподателя С.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН,  да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - С., сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

             ОСЪЖДА жалбоподателя С.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да р запмлати по сметка на Районен съд – В. сумата от 229.90 лв. /двеста деветдесет и два лева и деветдесет стотинки/ разноски за възнаграждение на вещо лице за съдебно – медицинска експертиза.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..     

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : Ан. Д.