МОТИВИ
Подсъдимият П.А.К. е обвинен в това, че на 16.04.2019 г в гр. Берковица, пред надлежен орган на властта –
прокурор при Районна прокуратура Берковица с жалба, вх. № 385/16.04.2019 г. по
описа на прокуратурата, набедил лицето Р.А.А. *** за това, че е съставил и
подписал неистински частен документ – Запис на заповед от 25.03.2015 г. за
сумата от 5100 лева, за да докаже, че съществува задължение за плащането на
паричната сума, като знаел, че същият е невинен - чл.286, ал.1 от НК.
Представителят на обвинението поддържа фактите, изложени
в обвинителния акт и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и съответно
наказан.
Подсъдимият не се признава за виновен и
дава подробни обяснения по случая.
Защитникът
на подсъдимия развива доводи, че не е налице състав на престъпление, за което
на подзащитния му е повдигнато обвинение и моли същия да бъде оправдан.
След
обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата
по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът възприе за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият и свидетелят Р.А. се
познават от 2011-2012 година. Подсъдимият добивал дърва с коне. Свидетелят също
се занимавал с лесовъдна дейност. Доходите на подсъдимия били около 4000 лева
месечно. По неустановени по делото причини, подсъдимият следвало да осъществява
дейността си чрез фирмата на свидетеля. За целта на 25.09.2014 година сключили
трудов договор с продължителност 4 часа. Договорът бил прекратен на 02.09.2015
година. Според условията по трудовото правоотношение, подсъдимият следвало да
получава възнаграждение около 180.00 лева. Въпреки това продължил да добива
дърва и да заработва по около 4000 лева месечно според показанията на А.
(протокол от с.з. на 19.01.2021 година). След прекратяване на трудовия договор
на 02.09.2015 година двамата не са имали взаимоотношения по повод съвместна
дейност.
На 12.12.2018 година св.А. ***
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу подсъдимия за сумата от
5100.00 лева по реда на чл.410 ГПК. След като издадената заповед била връчена
на подсъдимия, последният подал възражение и в указания срок А. предявил иск за
установяване на вземането си. По образуваното гр.д.76 по описа на БРС за 2018
година А. се позовал на менителничния ефект на ценна книга – Запис на заповед,
издадена на 25.03.2015 година от подсъдимия и не е въвеждал твърдения за
наличие на каузално правоотношение по повод издадения документ. При липса на
доказателства за извършено плащане, съдът е постановил решение, с което е
признал за установено вземането на А. срещу подсъдимия К..
На 16.04.2019 година К. ***, в която заявил
: „подобен запис на заповед не съм виждал, нито съм подписвал…Моля… да бъде образувано
досъдебно производство срещу Р.А.А. за да бъде установена неистинността на
приложения запис на заповед.” (л.4 от ДП). РП – Берковица образувала ДП за
извършено престъпление по чл.309, ал.1 НК (л.2 от ДП). В хода на разследването
била изпълнена съдебно – почеркова експертиза, която установила, че текстът в
изследвания документ – Запис на заповед е изпълнен от св.А., а подписът на
издател е поставен от подсъдимия. Резултатите от тази експертиза дали повод на
РП – Берковица да отдели материалите и да образува настоящото НП срещу подс.К.
за т.нар. престъпление „набедяване”.
От събраните доказателства
не може да бъде обоснован извод за извършено престъпление, за което на
подсъдимия е повдигнато обвинение. Според внесения обвинителен акт, деянието на
К. се изразява в подаване на жалба пред надлежен орган, в която набедил св.А.,
че е съставил и подписал неистински частен документ – Запис на заповед…Искането
на К. обаче към прокурора във въпросната жалба се състои в това да бъде
установена неистинността на документа. Никъде в жалбата му не се посочва, че А.
е съставил и подписал конкретния документ. На К. не може бъде вменена отговорност
за преценката на прокуратурата за наличие на достатъчно данни за образуване на
наказателно производство срещу А..
Отделно от това
престъпният състав на чл. 286, ал.1 НК предвижда: „който пред надлежен орган
набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен…”. Престъплението е
умишлено. Формата на вината е пряк умисъл, т.е към момента на подаване на
жалба, сигнал и т.н. към компетентните органи за извършено престъпление, извършителят
следва да е убеден, че такова не е извършено; следва да съзнава ясно, че лицето,
което сочи като извършител на престъпление, не го е извършил. „Знанието” у
дееца формира и неговата вина като субективно отношение към извършеното. За
наличието на документ, ангажиращ задължението му да плати сумата от 5100.00
лева на св.А., К. е разбрал след получаване на издадената срещу него заповед за изпълнение. Със
съзнанието, че не дължи такава сума, подал възражение по реда на чл.414, ал.1,
т.1 ГПК. Когато осъзнал, че св.А. продължава да претендира въпросната сума
(получил призовка за съдебно заседание по предявения от А. установителен иск,
заедно с проект за доклад по делото), подал жалба до РП Берковица, в която ясно
и недвусмислено заявил, че не дължи тази сума, не е виждал и не е подписвал
такъв документ. Че документът носи неговия подпис, станало ясно едва след
изготвяне на експертиза по образуваното вече срещу св.А. наказателно
производство. Вещото лице установило, че текстът в документа е изписан от св.А.,
но че подписът е положен от подсъдимия. Едва в хода на наказателното
производство св.А. заявил, че издадената в негова полза ценна книга
материализира задължение по договор за заем. Ако такъв е налице действително
между страните, може да се допусне, че подсъдимият е знаел за задължението и за
това, че то е материализирано в запис на заповед. Показанията на св.А. обаче не
водят до категоричен извод за наличие на такова задължение. На първо място А.
твърди, че сумата представлява сбор от суми, които е давал в заем на подсъдимия
в минали периоди по конкретни поводи. Отговаря уклончиво на въпроса кога е
предал в заем на подсъдимия конкретните суми. Несигурен е и в размера на
отделните заеми (различни суми сочи на ДП и няколко пъти по време на даване на
показания), макар общият сбор на задължението винаги да е 5100.00 лева.
Категоричен е, че записът на заповед е подписан доброволно от К., след като
трудовия договор на последния бил прекратен и в дома на св.А., където К. отишъл
доброволно. От представените писмени доказателства се установи обаче, че
ценната книга носи дата на издаване 25.03.2015 година, а трудовият договор е
прекратен 6 месеца по – късно – на 02.09.2015 година. Не може да не направи
впечатление и фактът, че текстът на записа на заповед е разположен в едната
част на листа, докато подписът на издателя се намира в долния му край. Всичко
това, включително и придобитите лично от съда впечатления за дефицит на
познания в конкретната област, дават основания за заключение за достоверност на
обясненията на подсъдимия, а не за негова защитна позиция. Последният подробно
обясни пред съда, как ходел периодично в дома на свидетеля и подписвал различни
документи, които последният изготвял във връзка с трудовото правоотношение
между тях, но че никога не е виждал и подписвал такъв документ, за който да
знае, че го задължава да плати сумата от 5100.00 лева. Пари в заем по сочените
от свидетеля причини не е вземал, тъй като сумите, които е получавал от
дейността си (включително и трудовата, прикрита зад договор на 4 часа) са били
в значително по – висок в размер. Последният факт се сочи и от свидетеля. След
като К. не е вземал процесната сума в заем, не знае да е подписвал документ,
задължаващ го да плати на свидетеля сумата към момента на подаване на жалбата
до РП – Берковица, то липсва основен елемент на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение – вината. Както бе посочено по – горе, престъплението по
чл.286, ал.1 НК изисква винаги форма на вината умисъл. Липсата на такъв води до
извод за липса на престъпление. По тази причина и съдът оправда П.К. по
повдигнатото му обвинение.
При такива мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: