№ 901
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110110949 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени о т УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД срещу А.
Н. Н. иск с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 794.20 лева, представляваща стойност
за оказана медицинска помощ по КП № 78.1 в Клиника по ендокринология, в периода
22.10.2020г. – 26.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2022г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2020г. поради оплаквания от няколко месеца
от прогресираща обща отпадналост, повишена жажда, често уриниране, отслабване на
тялото, а от няколко дни – гадене, повръщане и коремни болки, ответникът е постъпил в
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, Клиника по ендокринология за лечение. След извършен
преглед е бил хоспитализиран с ИЗ № 39679/20 и поставена диагноза „Декомпенсиран
захарен диабет тип 1, лош контрол. Диабетна кетоацидоза“. Било предприето лечение по
Клинична пътека № 78.1 в периода 22.10.2020г. – 26.10.2020г., като са били изпълнени
всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно диагностично-лечебния
алгоритъм. При постъпване в лечебното заведение била направена справка и било
констатирано, че ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, за което той бил
информиран и е дал писмено съгласие, че ако не възстанови здравноосигурителния си
статус преди датата на дехоспитализацията ще дължи стойността на оказаната му
медицинска помощ, възлизаща в размер на 794.20 лева. Било подадено искане за отпускане
на целеви средства за лечението му, но директорът на ДСП-Варна уведомил лечебното
заведение, че Н. не отговаря на условията по чл. 1, ал. 4,т. 2 ПМС № 17/2007г. Тъй като
1
ответникът не е заплатил стойността на оказаната му медицинска помощ, излага, че е подал
заявление по чл. 410 ГПК, като съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение,
приемайки, че Н. няма обичайно местопребиваване в страната, с оглед вписването на НБД
„Население“. С оглед това и сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати
горната сума. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. Н. Н. не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание по същество оспорва иска, като моли за отхвърлянето му с аргумент, че
е налице хипотезата на чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ и не дължи заплащане на оказаната спешна
медицинска помощ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетите по делото доказателства направление за хоспитализация, история на
заболяването № 39679 и епикриза се установява, че на 22.10.2020г. ответникът е постъпил
по спешност с оплаквания от няколко месеца от прогресираща обща отпадналост, повишена
жажда, често уриниране, отслабване на тегло; от няколко дни с гадене, повръщане и
коремни болки, поради което е с оскъдно хранене. Ответникът е насочен за хоспитализация
по клинична пътека 78.1. В горния ъгъл на от историята на заболяването е отразено, че
пациентът е здравно неосигурен, като коментираният документ е подписан от ответника. В
направлението за хоспитализиране пациентът е декларирал с подписа си, че е запознат с
източника на финансиране и предстоящите процедури.
В представената епикриза, в ход на заболяването е посочено, че се касае за мъж,
постъпил по спешност с тежка диабетна кетоацидоза в резултат на неправилно инсулиново
лечение. Острото метаболитно състояние е посочено да е овладяно с приложение на венозни
инсулинови инфузии, рехидратираща терапия и корекция на електролитния дисбаланс. След
проведеното лечение, ответникът е дехоспитализиран на 26.10.2022г.
Приета по делото е и справка за отхвърлени случаи по КП, видно от която, че
отказано изплащането на стойността на лечението по КП 78.1 по ИЗ № 39679/2020г. поради
прекъснати здравноосигурителни права към датата на изписване на пациента.
С писмо от 04.11.2020г., ДСП-Долни чифлик, по повод искане на УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД, гр. Варна, придружено с молба-декларация от А. Н. Недялко, е отказало
заплащането на стойността на оказаната на последния болнична медицинска помощ, с
аргумент, че същият не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4 ПМС № 17/2007г. (л. 11).
Видно от приложената на л. 8 от делото справка, че последните данни, фигуриращи в
системата на Национална агенция по приходите, за заплатени здравноосигурителни вноски
са за м. 8.2020г.
Със заповед № 588/02.09.2020г. е утвърден ценоразпис на платените услуги,
предоставени от УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, според която стойността на клиничната
пътека 78.1 за неосигурени пациенти е 878.90 лева.
2
До ответника Н. е изпратено писмо от 19.04.2021г., с което ищецът го е поканил да
заплати стойността на оказаната му болнична медицинска помощ, като същото няма данни
да е получено от страната.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявеня иск, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че за периода 22.10.2020г. – 26.10.2020г.,
ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, че му е оказана болнична
помощ по клинична пътека 78.1, че по време на хоспитализацията и към датата на
десхоспитализацията пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права и че
стойността на предоставената медицинска помощ е в сочения от страната размер.
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установи, че
на 22.10.2020г., ответникът е постъпил за лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, като е
напуснал здравното заведение на 26.10.2020г., в който период е изпълнен изцяло
алгоритъмът на клинична пътека 78.1.
Спорния по делото въпрос е дължи ли ответникът заплащане на оказаната му
медицинска помощ.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за здравето, изпълнителите на медицинска помощ,
сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, включена в пакет, определен с
наредбата по чл. 45, ал. 2, са длъжни да оказват на задължително здравноосигурените лица,
без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, съответната медицинска помощ.
Алинея 2 на чл. 52 ЗЗ предвижда, че неосигурените лица по този закон заплащат оказаната
им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗ. Именно последната хипотеза в
хода на същество процесуалният представител на ответника твърди да е осъществена, с
аргумент от посоченото в коментираните по-горе писмени доказателства, че Н. е постъпил
по спешност.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ, извън обхвата на задължителното
здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са
свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Според чл. 99, ал. 2 ЗЗ, спешно
състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква
незабавна медицинска помощ. Алинея 3 на цитираната норма сочи, че медицинската помощ
при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими
морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.
Ответникът в срока за отговор не е въвел твърдения, че състоянието му е било
животозастрашаващо, което не следва да се предполага единствено въз основа на
осъществения спешен прием, при липса на ангажирани специални знания на вещо лице в
областта на медицината. Нещо повече в направлението за хоспитализация е посочено, че
ответникът е насочен с код 3 – болница, а не код 4 – спешна помощ. По делото освен, че не
се установи да са прилагани дейности свързани с медицинска помощ при спешни състояния,
3
но и тези дейности се субсидират от държавния бюджет само до момента на
хоспитализацията – чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска
помощ.
С оглед горното и следва да бъде извършена преценка прекъснати ли са
здравноосигурителни права на ответника към момента на оказаната му медицинска помощ.
Съгласно нормата на чл. 109, ал. 3 ЗЗ, здравноосигурителните права на лицата, които
са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата
не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца
до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.
В представената от ищеца справка от базата данни на НАП за здравноосигурителни
права, се установява, че към 22.10.2020г. за ответника липсват данни за здравно осигуряване
за времето от м. септември 2015г. до м. август 2020г., включително. Последното налага
извода, че към датата на хоспитализирането на Н., същият е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, като по делото липсват твърдения или представени
доказателства същите да са възстановени към датата на изписването му от лечебното
заведение. Установи се и стойността на оказаната на ответника медицинска помощ по
сочената от ищеца клинична пътека. При това положение и настоящият състав на съда
намира, че искът е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен, ведно
с присъждане на лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда-
12.08.2022г., до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане от ищеца, в тежест на
ответника следва да се възложат и сторените от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД разноски за
заплатена държавна такса в размер на 50 лева, 200 лева – депозит за назначаване на особен
представител на ответника (което възнаграждение не може да бъде редуцирано, доколкото
същото е в размер от една втора от минималното такова) и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лева, определен по реда на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, от гр. ***********, да заплати на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Христо Смирненски” № 1,
сумата от 794.20 лева (седемстотин деветдесет и четири лева и двадесет стотинки),
представляваща стойност за оказана медицинска помощ по КП № 78.1 в Клиника по
ендокринология, в периода 22.10.2020г. – 26.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК,
вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО.
4
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, от гр. ***********, да заплати на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Христо Смирненски” № 1,
сумата от 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща сторените пред
Районен съд – Варна разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, разкрита
в „Банка ДСК“ ЕАД: IBAN: BG41 STSA 9300 0021 8339 55.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Т. И. Аначкова-Василева от АК – гр. Варна,
възнаграждение в размер на 200.00 лева, с оглед осъществената защита като особен
представител в първа инстанция на ответника А. Н. Н., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5