№ 521
гр. Пазарджик, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103592 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от ИВ. Д. АЛВ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. ..., със съдебен адрес за призоваване и
съобщения: гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 28, кантора № 1Б чрез адвокат Гергана
Стоименова-Царска от АК Пазарджик, против М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „... с искане да бъдат изменени мерките определени с Решение №
821/18.09.2008 г. по гр. д. № 2654/2007 г. по описа на РС Пазарджик, влязло в законна сила
на 04.11.2008 г., като родителските права по отношение на непълнолетното им дете В.И.А..а
с ЕГН **********, родена на 25.02.2007 г. да бъдат предоставени на ищеца – нейния баща.
Местоживеенето на детето да бъде на адреса на баща й - гр. Пазарджик, ул. .... Да бъде
определен следния режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до неделя - 16.00 часа /с преспива в събота
вечер/, 20 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като този
период може да бъде разкъсван на части по време на лятото в зависимост от възможностите
на родителите за годишен отпуск. Първата половина на зимната ваканция и първата
половина на пролетната ваканция през съответната учебна година през всяка четна година,
както и втората половина на зимната и пролетната ваканции през всяка нечетна година,
утвърдени от МОН. Да се осъди ответницата М. Г. М. да заплаща издръжка в размер на 1/4
от минималната работна заплата за съответната година месечно за дъщеря им В.И.А..а, чрез
баща й и законен представител, считано от датата на влизане в сила на решението па
Районен съд Пазарджик, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска. Моли на
основание чл.242, ал.1 ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената издръжка. В условията на евентуалност иска от съда да определи разширен
режим на лични контакти на бащата с детето В.И.А..а, както следва - да вижда и взема при
себе си детето всяка седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 21:00 часа в неделя, както и
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск: по време на
Коледните празници на всяка нечетна година и на Великденските и Новогодишните
празници на всяка четна година от 10:00 часа на първия почивен ден до 18:00 ч. на
1
последния почивен ден, съобразно официално одобрените празнични дни; официалните
почивни дни за страната, всяка година на рождения ден на детето - двадесет и пети
февруари от 09:00 часа до 18:00 часа: на именния ден на детето - първи януари от 10.00 часа
до 18.00 часа; на рождения ден на бащата - четвърти февруари - детето ще бъде при мен от
10.00 часа до 10.00 часа на следващия ден, на имения ден на бащата - 07.01. Всяка година
зимната ученическа ваканция на всяка година по време на пролетната ваканция за времето
от 10:00 ч. на първия почивен ден до 17:00 ч. на последния почивен ден. Претендира
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
29.07.2006 г., който бил прекратен с развод с Решение № 821 от 18.09.2008 г., постановено
по гр. д. № 2654/2007 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в законна сила на
04.11.2008 г. От брака си имали дъщеря - В.И.А..а, родена на 25.02.2007 г., ЕГН **********.
Със съдебното решение, съдът одобрил постигнатото между тях споразумение и
родителските права по отношение на детето били предоставени на ответницата. Бил
определен и режим на лични отношения на ищеца с дъщеря им - всяка първа и трета събота
от месеца от 09.30 часа до 17.00 часа. След прекратяването на гражданския им брак с развод,
ответницата се преместила да живее заедно с дъщеря им В. при нейните родители Г и В.Г. в
с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик.
Твърди, че достъпът до детето бил изключително ограничен. Опитвал да се вижда в
определените дни съгласно решението на съда, но ответницата и нейните родители
възпрепятствали тези срещи по различни начини, като измисляли всевъзможни причини.
Сочи, че през 2009 г. ответницата заминала да живее и работи в Кралство Испания. Там
останала няколко години. През този период дъщеря им В. живеела при баба си и дядо си по
майчина линия в с. Виноградец. Ищецът правил многократно опити да се вижда с нея, но
родителите на ответницата умишлено му отказвали. Търсил съдействие от органите на реда,
но без резултат. Посочва, че когато отивал да види детето си, то излизало пред вратата за 5-
10 минути, след което се прибирало под предлози и така протичали срещите им. Сочи, че е
отивал с приятели или с майка му В.И.А..а. Споделя, че дъщеря им В. се държала
изключително хладно и с майка му, особено през последните 6 месеца на 2021 г.. Носили й
подаръци, но детето след като ги получело, отново се прибирало в къщата. Смята, че
напълно умишлено В. е настроена срещу ищеца и неговото семейство от баба й и дядо й по
майчина линия.
Посочва поради каква причина не е претендирал родителските право по отношение
на детето, когато ответницата е била в Кралство Испания.
Сочи, че нямал никаква комуникация с ответницата за въпроси свързани с
отглеждането на детето, както и че към настоящия момент ответницата имала сключен
граждански брак с г-н М. и имат родено едно дете, като живеели в гр. Септември. Твърди,
че детето В. останала да живее при баба си и дядо си по майчина линия в с. Виноградец и
никога не е живяла с майка си в гр. Септември.
Посочва, че през всичките години постоянно е търсил детето си и е искал да общува
с него, активно да участва в нейния живот като неин баща, но родителите на ответницата
напълно умишлено отчуждили дъщеря му от него. Отказвали му достъп до нея дори и в
определените със съдебното решение дни за лични контакти. Правил многократни опити да
я търси но телефона, но тя никога не му отговаряла. Бил поискал съдействие от РП
Пазарджик, но с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
14.03.2018 г. на мл. прокурор В. Видов, бил уведомен, че не били налице данни за
престъпление от общ характер по чл.182. ал.2 от НПК. Сочи, че останал изумен, че детето
продължило средното си образование в с. Виноградец, в Професионална гимназия по
транспорт, със специалност „Подемно транспортна техника, монтирана па пътни
транспортни средства", професия „Техник по подемно- транспортна техника". Във връзка с
2
горното посочва, че детето е било записано без знанието и съгласието на родителя, който е
упражнявал родителските права, както и без съгласието на ищеца. Излага твърдения, че
дъщеря им била ваксинирана с ваксина против COVID-19, като бил учуден кой и бил
позволил.
Във връзка с горното твърди, че след като ответницата реално ежедневно не
упражнявала предоставените й родителски права по отношение на В., от години живеела в
друго населено място и имала друго семейство, то той е родителят, който трябва да се грижи
ежедневно за детето и да упражнява родителските права. Категорично смята, че е
недопустимо за дъщеря им да се грижат баба й и дядо й при положение, че той има
възможност за това. Имал собствено жилище в гр. Пазарджик, получавал добро трудово
възнаграждение и нямал други низходящи, за които да се грижи, притежавал родителски
капацитет, необходим за отглеждането и възпитанието на едно дете. Също така имал
подкрепата на родителите си. Сочи, че ответницата не се грижила за дъщеря им В. нито за
физическото, нито за психическото й развитие. Не полагала ежедневни грижи за нея от
години. Не можела да осигури нормални условия за съществуването й, които да й позволят
да расте и укрепва емоционално, тъй като дъщеря им е лишена от възможността да расте
при родителите си, лишена е от ежедневното общуване с майка си и баща си. Детето било
поставено под изключително странна зависимост, като по данни на учителите във всяко
междучасие се обаждала на баба си по телефона. Притеснява се за правилното развитие на
дъщеря им. Сочи, че родителите на ищцата с поведението си са допринесли за появата,
развитието и задълбочаването на Синдром на родителско отчуждение и синдром
„родителско дете". Цитира съдебна практика. Ангажира доказателства. Има доказателствени
искания.
В хода по същество ищецът се явява лично и с процесуалния си представител
адвокат Стоименова-Царска. Молят съда да постанови решение, с което исковата претенция
да бъде уважена. Депозира писмена защита.
На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът М. Г. М. е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си адвокат И.Т. от АК Пазарджик.
Оспорва, че е ограничавала контактите на ищеца с дъщеря им, като твърди, че
ищецът не я е търсил редовно. Срещите се осъществявали само, когато пожелаел той.
Твърди, че ищецът и детето се чували по телефона и се срещали. Сочи, че ищецът е
посещавал детето в училище като я е карал да тръгне с него, пречейки й по този начин на
учебния процес. Последния път, когато се случи подобно посещение, бил на 15.09.2021 г.,
като дъщеря им била много притеснена, намесил се е и директорът на училището. Поради
тази причина ответницата била принудена да подаде жалба срещу него до ОД МВР –
Пазарджик.
Твърди, че през 2017 г. сключила граждански брак със С.И.М.. От брака им имат
родено едно дете Светла Славейкова М.. Вторият й съпруг приел дъщеря им В. като свое
дете. Той също я обичал много и се грижил за нея, а тя държала много на него. Всички
живеели в едно жилище: апартамент, собственост на бащата на ответницата с адрес: гр.
Пазарджик, ... Сочи, че дъщеря им е ученичка в 8-ми клас на Професионална гимназия по
Транспорт - с. Виноградец и е отличничка. Харесвала училището си и с желание го
посещава. Посочва, че за да избегнат ежедневното пътуване на дъщеря им до гр. Пазарджик,
където живеят, решили тя да живее в къщата на баба си и дядо си по майчина линия, която
се намира на 10 минути от училището й. Ответницата споделя, че така била по-спокойна за
нея, защото знае къде се прибира след училище и кой се грижи за нея. През празниците и
почивните дни, тя се прибирала в гр. Пазарджик. Виждат се и се чуват всяка вечер. Споделя,
че много пъти е искала да я запишат на училище в гр. Пазарджик, но тя отказвала
Оспорва твърдението на ищеца, че е живяла няколко години в Кралство Испания,
3
като посочва, че е била само три месеца на гости на леля си, за да я гледа. През този период
дъщеря им била при баба си и дядо си по майчина линия.
Твърди, че дъщеря им е ваксинирана с нейно съгласие.
Оспорва твърдението на ищеца, че не се грижи за физическото и психическото
развитие на дъщеря им и че не полагала ежедневни грижи за нея. В този смисъл твърди, че
ищецът не се грижил достатъчно за дъщеря им. Търсил я само, когато имал време за това.
Никога не е спазвал определения режим на лични контакти, който му е определен. Грижата
му се изразявала само в плащане на издръжка в размер на 150 лева, която е изключително
недостатъчна.
Твърди, че е в състояние да даде и дава дължимите се родителски отношения към
детето им, включващи материални грижи и възпитание, да упражнява необходимия надзор
над В. А.а и да й помогна да расте с необходимия морал и авторитет, като полага и ще
продължава да полагам необходимата грижа. Ще продължава да я обича и да осигурява
възможност за пълноценни контакти с баща й. Никога не е ограничавала ищеца в
определения му режим за срещи с дъщеря им, нито нея да се среща с баща си. Стремяла се
тези контакти да са пълноценни и чести, макар че ищецът не търсил често дъщеря им.
Желанието й било дъщеря им и баща й да имат нормални отношения и тя да може да
разчита и на него в живота.
По отношение на предявеното искане в условията на евентуалност счита, че
предложеният режим на лични отношения бил прекалено разширен. Предлага режим на
лични отношения в следния смисъл: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10:00ч. до 17:00ч. /без преспИ.е/; бащата ИВ. Д. АЛВ. ще има право да прекарва заедно с
детето В.И.А..а и 15 (петнадесет) дни през лятната му ваканция от 10:00 ч. до 17:00 ч. /без
преспИ.е/, когато майката не е в платен годишен отпуск; бащата ИВ. Д. АЛВ. ще има право
също така да прекарва заедно с детето В.И.А..а допълнително по един ден през времето на
Коледните и Великденските празници, в часовия диапазон от 10:00 ч. до 17:00 ч. /без
преспИ.е/; в случай, че родителите не постигнат съгласие за съвместно празнуване на
рождения ден на детето, бащата ще взима детето на следващия ден, за времето от 10:00 ч. до
17:00 ч., а ако денят е учебен - от 17:00ч. на деня следващ рождения ден до 19:00 ч. на същия
ден. Посочила е, че извън горепосоченото, в случай, че дъщеря им пожелаела да остане да
преспи при баща си, ответницата нямала да е против при две условия: да знае, че ще е с него
и да има създадени необходимите битови условия за живеене при него. Сочи, че никога не е
забранявала на дъщеря им да преспива при баща си, но и тя никога не е искала това.
Посочва съдебна практика. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответницата се явява лично и с адвокат Продан
Проданов от АК Пазарджик, надлежно упълномощен в хода на делото, който моли съда да
отхвърли предявената искова претенция. Депозира писмена защита.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Пазарджик не
изразява становище по молбата извън изготвените социални доклади.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че са родители на
непълнолетното дете В.И.А..а, родена на 25.02.2007 г., ЕГН **********, че с Решение №
821 от 18.09.2008 г., постановено по гр. д. № 2654/2007 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, влязло в законна сила на 04.11.2008 г. родителските права по отношение на
детето са предоставени на ответницата, която се грижи и за още едно непълнолетно дете от
съвместното й съжителство със С.И.М.. Горното се установява и от приложеното по делото
заверено копие на Решение № 821 от 18.09.2008 г., постановено по гр. д. № 2654/2007 г. по
описа на Районен съд Пазарджик и удостоверение за раждане /дубликат/ от 31.08.2021 г. на
4
детето В. А.а, в което е посочено, че родителите й са М.Г. А.а – майка и ИВ. Д. АЛВ. – баща.
От удостоверение № 66 от 04.11.2016 г., издадено от ОУ „Георги Бенковски“ с.
Виноградец се установява, че детето В. е било записано в подготвителна група за
задължителна предучилищна подготовка или като ученик за учебната 2016/2017 г. в 3 клас.
От удостоверение с изх. № УД 28-227/31.08.2021 г., издадено от Професионална гимназия
по транспорт с. Виноградец, се установява, че В. е записана в редовна ученичка в VII клас
през учебната 2021/2022 г., дневна форма на обучение, професия „техника по подемно-
транспортна техника“, специалност „подемно-транспортна техника, монтиране на пътни
транспортни средства“.
От ищеца е представена тъжба до РП Пазарджик срещу ответницата, в която е
посочено, че последната и нейните родители са възпрепятствали срещите между В. и нейния
баща. Приложено е и постановление за отказ да се образува ДП по така депозираната тъжба
на прокурор Валентин Видов.
Представена е й жалба до РУО Пазарджик, в която ищецът излага твърдения,
касаещи несъгласието неговата дъщеря В. да продължи обучението си след седми клас в
Професионална гимназия по транспорт с. Виноградец. Приложен е отговор по същата, от
който се установява, че при записването на детето като ученик в Професионална гимназия
по транспорт с. Виноградец са представени всички изискуеми документи, като в
заявлението освен подписа на детето фигурирал и подписа на нейния вуйчо /брат на
ответницата/, който е бил упълномощен. Последното не се оспорва и от ответницата, а
напротив признава този факт.
За доказване на доходите си ищецът е представил служебна бележка с изх. № 3-
4517/12.10.2021 г. от Военно формирование 32040, Крумово, от която се установява, че
месечната нетна заплата за месеците юли, август и септември 2021 г. е в размер както следва
– 1349,39 лева, 1342,67 лева и 1418,69 лева.
Ответницата е представила по делото като писмено доказателство жалба до РУ на
МВР гр. Пазарджик, в която излага твърдения, че ищецът е посещавал детето В. в
училището, където учи в неопределените дни за това съгласно решението за развод между
страните, като я дърпал по коридорите и излагал.
Установява се, че ответницата е служител в „....“ ООД гр. Пазарджик, на длъжност
„.....“ на постоянен трудов договор /служебна бележка на л. 36 от делото/.
Представено е заверено копие на свидетелство за основно образование на детето В.,
от което се установява успехът й по отделните учебни дисциплини за пети, шести и седми
клас.
От приетия по делото социален доклад с вх. № 2761/07.02.2022 г., изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане” – Пазарджик на базата социално проучване и проведени
срещи и разговор с майката М.М., бащата И.А. и детето В. А.а, който съдът цени, доколкото
по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия
момент основни грижи за детето след развода между страните се полагат от майката, с
помощта на нейните родители В и Г.Г Отразено е, че детето В. е заявило, че се вижда с баща
си, когато той я потърси. Чували се по телефона един, два пъти месечно и тя можела да си
споделя с него. Пред представители на ОЗД - Пазарджик детето споделя, че се чувствала
добре, когато види баща си, и когато си говорят. Обичала го и "държи" на него. Също
споделя, че се чувства много добре с майка си, разбират се чудесно. Посочено е, че В. е с
поставена ваксина за Ковид 19. По отношение на жилищните условия и среда за детето е
отразено, че към момента на изготвянето на доклада детето живее и учи в с. Виноградец,
при своите баба и дядо по майчина линия – В и Г.Г. Ответницата живеела в гр. Пазарджик
заедно със съпруга си и по-малката дъщеря в апартамент на ул. „И. Клинчаров“ №4, който е
собственост на нейните родители, а ищеца по негови думи живеел с родителите си в с.
5
Овчеполци, в бащината едноетажна къща, разполагаща с хол, кухня, стая за него, стая за
родителите му и санитарно помещение. Посочено е, че по информация на И.А. прави ремонт
там, за да приспособи стая за детето, както и че извършва ремонтни дейности и в
наследствения му апартамент на адрес: гр. Пазарджик, ул. „.., представляващ гарсониера.
Изложени са твърдения относно трудовата ангажираност на страните и роднинския и
приятелския кръг на детето и семейството.
В представения социален доклад с вх. № 3994/23.02.2022 г., изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане” – Септември е отразено, че основните грижи за детето се полагат
от бабата и дядото по майчина линия - В и Г.Г, с подкрепата на сина им - К.Г.. Задоволени
били базовите, емоционалните, здравните и образователните й потребности. Посочено е, че
жилището, в което се отглежда детето е собственост на В и Г.Г. Представлява двуетажна
къща. На първия етаж са разположени две стаи, кухня и санитарни помещения. Втория етаж
се състои от две спални. Обзаведено е с всичко необходимо за домакинството с добра битова
хигиена. В. разполагала с лично пространство, което е в съответствие с възрастта й.
Закупено било всичко необходимо във връзка с обучението в електронна среда при
необходимост. Отразено е, че по данни на класния ръководител на В., последната имала
отличен успех. Справяла се и усвоявала знанията с лекота. Адаптирала се е много добре в
средата на учебното заведение. Съучениците й я уважават, харесват и търсят помощта й.
Класният ръководител заявил, че семейство Геракови полагали много добри грижи за нея и
по между им имали много добра комуникация. Социалният работник е посочил, че
емоционалната връзка и привързаност между детето, бабата, дядото и вуйчото е много
силна. Детето било чувствително с нормално индивидуално развитие. Детето споделило, че
в семейството на баба си и дядо си чувствала спокойствие, сигурност и, че те разпознават
индивидуалните и нужди и потребности. По между им имало изградена доверителна връзка.
Отразено е, че В. заявила, че сама е направила избор на учебното заведение и майка й я е
подкрепила. Желаела след като завърши да продължи с образованието си в същата посока.
От представения социален доклад с вх. № 5448/14.03.2022 г., изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане” – Пазарджик, се установява, че са извършени посещения в дома, в
който живее ищецът в с. Овчеполци, ул. „.. и в гр. Пазарджик, ул. ... както и в дома на
ответницата в гр. Пазарджик, ул. „..
Относно дома на ищеца в с. Овчеполци е посочено, че същият представлява
едноетажна къща, състояща от кухня и стая, обитавана от родителите му - В и Д.А..и.
Жилището разполагало с още две стаи, които към момента на посещение е установено, че са
необитаеми. В едната от стаите и банята се извършват ремонтни дейности. Същата е на ниво
- груба мазилка, имало закупени строителни материали. Ищецът споделил, че тази стая щяла
да бъде направена за В. А.а. Посочено е, че във втората стая се складирали мебели.
Жилището предоставя задоволителни условия за живеене и по информация на И.А. по
време на извършвания ремонт живее при свой приятел в с. Овчеполци.
Относно жилището на ищеца в гр. Пазарджик е посочено, че същото представлява
гарсионера, необитавана. В една от стаите имало секция и легло. В кухнята - част от
кухненски шкафове, маса, столове и мивка. Банята не функционирала. Жилището не
предоставя условия за живеене.
За дома на ответницата е отразено, че се намира на седмия жилищен етаж срещу
асансьора. Състои се от кухня, хол, детска стая и санитарни помещения. Детската стая е
оборудвана с всички необходими вещи за отглеждане на дете - има две легла, бюро,
телевизор и др. Жилището се отоплявало с ел. енергия. Предоставя добри хигиенно-битови
условия.
Относно отношенията между Славейко М. - съпруг на ответницата и детето В. А. е
посочено, че М. споделя, че чувства В. като свое дете и се старае да задоволява нуждите й.
По делото са представени от КСУДС гр. Пазарджик оценки за родителския капацитет
6
на страните. От тях се установява, че голяма част от родителските отговорности за В. са
прехвърлени на разширеното семейство, докато майката контролира процеса
“дистанционно“. Предвид това, че М.М. има изградено ново семейство, а детето й от
предишен брак се отглеждало в по-голяма част от времето отделно, е възможно да
възникнат предпоставки за поява на чувство на изолация у В.. Посочено е, че детето и
майката имат добре изградена емоционална връзка, но въпреки това, детето е избрало и се
чувства по-добре в семейството на бабата и дядото, тъй като е израснало там. М.М. се
нуждаела от подкрепа в посока адекватно разпределение на задълженията, съответстващи
на ролите на майката и на разширеното семейство в отглеждането и развитието на детето.
За ищеца е посочено, че връзката между бащата и детето е нарушена от около 7-8 години.
Посочени са причините, поради които ищецът не е предприел действия по промяна на
режима на лични отношения между него и детето му, както и че желаел В. да учил в
училище в гр. Пазарджик.
По време на изслушването си В. М. споделя, че много харесвала училището, в което
учила и сама избрала специалността. Имала желание да продължи образованието си във
ВТУ „Тодор Каблешков“ гр. София. Твърди, че през седмицата живее при баба си и дядо си
в с. Виноградец вместо в общежитие, а през събота и неделя е при майка си в гр.
Пазарджик. Посочва, че се чува редовно с майка си по телефона. Изяснява протичането на
срещите между нея и баща й, както и кога е била последната среща. Заявява, че ако трябва
да избира при кого да живее, би избрала майка си, защото с нея се разбират много добре и
много я обича.
От изслушването на ищеца се установява, че отношенията с ответницата са
влошени. Че детето живее при нейните родители, както и че не провежда редовни и
пълноценни срещи с детето си. Изяснява битовите условия в дома му в с. Овчеполци и в
апартамента, който притежава в гр. Пазарджик. Споделя, че е трудово ангажиран, както и за
възможността да отглежда детето си. Не одобрява, че В. е ученичка в Професионална
гимназия по транспорт в с. Виноградец, тъй като е искал тя да учи в гр. Пазарджик, както и
че се е ваксинирала. Твърди, че е взел решението да заведе настоящото дело „най-вече го
реших затова, че не мога да допусна тя да е отличничка и да учи в село Виноградец“.
От изслушването на ответницата се установява, че отношенията между страните са
влошени. Изяснява за социално-битовите условия при нея, както и че през учебния период
В. живее при нейните родители в с. Виноградец. Посочва кога е била последната среща
между В. и баща й, както и как протичат срещите между тях. Споделя, че В. сама е избрала
къде да учи.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите –
В.И.А..а – майка на ищеца, К.И.С. - леля на ищеца, Г.К.Г. – баща на ответницата и В.Д.В.
От показанията на свидетелката В.А.а се установява, че В. живее при баба си и дядо
си по майчина линия в с. Виноградец от шестмесечна възраст. Изяснява кога, къде и колко
срещи месечно осъществявал бащата с детето В., тяхната продължителност и че на същите
присъствала и свидетелката. Сочи, че не се е случвало бащата да прекара цял ден с В., както
и че не е отивала при тях в с. Овчеполци от доста години - откогато била малка. Изяснява, че
когато ходили да я видят са й подарявали подаръци, както и че ответницата не се е показвала
при срещите с детето в с. Виноградец. Също посочва, че бащата на ищеца не е присъствал на
срещите с детето. Споделя какво представлява къщата им в с. Овчеполци, както и че ищецът
има и друго жилище в гр. Пазарджик, където щял да започне ремонт.
Свидетелката К.С. споделя, че ищецът е неин племенник, както и че детето В. живее
при баба си и дядо си в с. Виноградец и не знае някога да е живяла с майка си. Сочи, че за
последно се е видяла с детето преди 7 години и от тогава не е ходила в дома на баща си в с.
Овчеполци. Твърди, че В. не поддържа контакт с роднините на И.А.. Споделя, че знае от
ищеца и неговата майка – свидетелката А.а, че срещите с В. били с продължителност от 5-10
7
мин., както и че дядото – бащата на ответницата не разрешавал да водят детето на разходка.
Не знае дали ищецът е забирал В. от гр. Пазарджик. Споделя, че И. е купувал подаръци на
В., че се опитвал да осъществява контакт с детето по телефона, както и че В. не го е търсила.
Изяснява за скандал между ищеца, неговата майка от една страна и родителите на
ответницата, касаещ неосъществена среща с В..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
кореспондиращи със събраните по делото доказателства. При техния анализ съобрази и
разпоредбата на чл.172 ГПК.
От показанията на свидетеля Г.Г. – баща на ответницата се установява, че ищецът е
отивал в с. Виноградец да се вижда с дъщеря си и извън дните определени със съдебното
решение, като е отивал с майка си и баща си. Споделя за последната среща осъществена
преди разпита на свидетеля. Свидетелят посочва, че ответницата се грижи основно за детето
си, като той и съпругата му й помагали, както и че когато е на училище В. живее в техния
дом, а през почивните дни се прибирала в гр. Пазарджик при майка си. Споделя, че срещите
между В. и баща й продължавали „колкото те си ги определят“. Не знае дали през
последните две години В. е ходила в с. Овчеполци. Сочи, че ищецът е правил рядко
подаръци на детето си, както и че настоящият съпруг на ответницата е приел В..
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и
кореспондиращи със събраните по делото доказателства. При техния анализ съобрази и
разпоредбата на чл.172 ГПК.
В хода на съдебното заседание свидетелите В.А.а и Г.Г. бяха поставени в очна
ставка, при която всеки един от тях поддържа заявеното в проведения му разпит.
От показанията на свидетелката В.В. се установява, че е приятелка на ответницата,
както и че познава В.. Споделя, че знае от М.М., че ищецът е отивал да види дъщеря си „от
време навреме, когато си пожелае“. Също знаела, че имало някакви дразги между страните,
защото В. била записана да учи в училището в с. Виноградец, а бащата искал да учи в гр.
Пазарджик. Сочи, че детето живее при баба си и дядо си в с. Виноградец, като ответницата
отивала при дъщеря си всяка седмица. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
логични и последователни.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че и
двамата родители - И. и Мария имат родителски капацитет, желание и възможност да
полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето си. В. била емоционално и
чувствително дете, с нормално индивидуално - психическо развитие. Вещото лице посочва,
че в момента родителите са успели да я съхранят емоционално и психически. В. била
привързана към майка си, както и към разширения семеен кръг по майчина линия, но
споделяла известна отчужденост от баща си и баба си и дядо си по бащина линия, в резултат
на редките контакти между тях и различните им възгледи за нейното бъдеще и живота й в
момента. Посочва, че в момента В. е в по - близки отношения с майка си, защото не е
прекъсвала постоянния контакт с нея. Тя била привързана към нея, както и към малката си
сестра. В. споделяла за нарушени контакти с баща си, в резултат на неговото поведение и
отношение към нея. Тя осъзнавала ситуацията, в която се намира и й е било трудно да
общува с баща си, защото той не я разбирал, не искал да я изслуша и да разбере нейната
гледна точка, а държал на своето мнение. Според вещото лице са налице данни за изразено
предпочитание към един от родителите, а именно към майката и по - слаба емоционална
връзка в момента между В. и нейния баща. Вещото лице е категорично, че за нормалното
развитие на В. е важен контактът и с баща й. При постоянно откъсване на детето от бащата,
имало риск от депривация в психическото развитие, а за това допринасяло липсата на
достатъчно индивидуално внимание и емоционална привързаност. Споделя, че отсъствието
на фигурата на бащата е заместена от образа на дядото по майчина линия. У В. не се
наблюдавало синдром на „родителско дете", но тя е формирала отрицателни представи за
8
баща си. Споделяла желанието си баща й да промени отношението и поведението си към
нея. Желаела той да се отнася с уважение към избора й, и с обич, каквото тя заслужава. В
момента В. е успяла да се съхрани емоционално и психически. Не се установявало
наличието на страх, несигурност или друг емоционален дискомфорт в отношенията дете -
баща. В. по - скоро изпитвала известно отчуждение към баща си, заради по - редките
контакти и нарушеното общуване между тях. Детето имало позитивно отношение към
разширения семеен кръг - баба и дядо по майчина линия. Възрастните са задоволили
нейните физически, образователни и социални нужди. Трябвало да се работи върху
комуникацията и емоционалната връзка баща - дъщеря и разширен семеен кръг от страна на
бащата. При В. били задоволени интелектуалните й потребности - тя учила в професионална
гимназия, твърди, че обича да чете книги, има добър речников запас за възрастта си.
Притежава екзекутивни умения (способност да мисли за разрешаването на даден проблем,
изготвяне на идеи и стратегии за справяне с него).
В проведеното изслушване в съдебното заседание вещото лице поддържа
заключението си и уточнява същото.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-психологична
експертиза, като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи.
Съдът не следва да обсъжда другите доказателства по делото, тъй като същите са
неотносими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик, 19 състав, е бил сезиран с искове с правно основание чл.59,
ал.9 СК. Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Действащата уредба на изменението на мерките относно децата се съдържа в
разпоредбата на чл.59, ал.9 СК, който предвижда, че изменение на предходните мерки се
допуска при изменение на обстоятелствата. Съответно, това изменение следва да е от такова
естество, че промяната да е в безспорен интерес на детето.
За уважаване на сезиралата съда молба, в тежест на ищеца е да установи наличието
на променени обстоятелства, настъпили след определяне на мерките по споразумението
между родителите по гр. д. №2654/2007 г. по описа на РС Пазарджик, които обуславят
изменение на предходните мерки относно детето В., както и че тази промяна е в интерес на
детето. В тежест на ответницата е да докаже, че е в интерес на детето да бъдат запазени
мерките, определени с одобреното между страните споразумение.
Съгласно разясненията дадените в ППВС № 1/74г., промяна в обстоятелствата,
обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са
изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните
мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на
родителските права, или когато мерките на практика са променени. Тези разяснения са
доразвити в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се
приема, че промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки
обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или
моралните качествата на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее
детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства,
които засягат положението на детето са посочени: влошаване на жилищните условия при
родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при
другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на
родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства са посочени и тези, които са
9
свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното
спазване на определените мерки – отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител
спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на
лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични
отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на
мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Необходимо е още тези
изменения да се отразяват на положението на детето като новите обстоятелства влошават
положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се
подобрило положението му ако родителските права бъдат предоставени на другия родител.
В настоящия случай ищецът твърди, че след предоставяне на родителските права над
детето им, са настъпили нови обстоятелства, които обуславят промяна на предходно
определените мерки относно детето В. - след развода им ответницата заедно с детето
заживели в дома на родителите й в с. Виноградец, малко след което през 2009 г. ответницата
заминала за чужбина, а грижите по отглеждането и възпитанието на детето били поети от
неговите баба и дядо по майчина линия. След завръщането на ответницата в България през
2016 г., тя създала ново семейство, а детето им останало при бабата и дядото по майчина
линия, където живее и към настоящия момент. Счита, че по този начин реално ответницата
не упражнява представените й родителски права. Твърди, че в периода от прекратяване на
брака им и до настоящия момент, както ответницата, така и родителите й, са
възпрепятствали осъществяването на контакти с детето съобразно определения режим. В
хода на производството акцентира върху обстоятелството, че ответницата е допуснала
детето им, което е пълна отличничка, да продължи образованието си в Професионална
гимназия по транспорт с. Виноградец.
В случая съдът констатира, че и двамата родители имат родителски капацитет,
желание и възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето си. И
двамата се ползват с подкрепата на своя разширен семеен кръг, който да ги подпомага
активно в грижите за детето. По отношение на жилищно-битовите условия за отглеждането
на детето, от приетите като доказателства по делото социални доклади се установява, че
майката разполага с по-добри условия за живеене. В действителност по отношение на
жилището на ищеца в с. Овчеполци е посочено, че същото предоставя задоволителни
условия за живеене, но от обстоятелствената част на доклада е видно, че жилището
представлява едноетажна къща, състояща се от кухня и стая, обитавана от родителите на
ищеца като жилището разполага с още две стаи, които към момента на посещението от
социалните работници, са необитаеми. По отношение на жилището на ищеца в гр.
Пазарджик – представлява гарсониера, която не предоставя условия за живеене.
Същевременно от доказателствата по делото се установи, че майката полага адекватни на
нуждите и интересите на детето грижи за неговото отглеждане и възпитание от
постановяването на съдебното решение относно родителските права върху детето до
момента, активно подкрепяна и подпомагана от своите родители. Недоказано остана
твърдението на ищеца, че в периода от 2009 г. до 2016 г. ответницата се е намирала в
чужбина и не е полагала грижи за дъщеря им. Детето живее в благоприятна семейна среда,
където се чувства обичано, спокойно, обгрижвано и се развива нормално за възрастта си.
Майката е загрижена за неговото благополучие, а детето е спокойно и има изградена
емоционална и доверителна връзка с нея. От всички налични по делото доказателства -
социални доклади, свидетелски показания, съдебно–психологическа експертиза съдът
формира извод, че майката, активно подкрепяна от своите родители притежава положителен
родителски капацитет, осигурила е нормални социално - битови условия за живот и
развитие на детето, притежава финансова стабилност и всички необходими качества за
отглеждането и възпитанието на В.. Обстоятелството, че през седмицата, докато детето е на
училище в с. Виноградец, то пребивава при баба си дядо си, не означава, че майката е
абдикирала от родителските си задължения и се е дезинтересирала от детето. Напротив от
10
показанията на свидетелите Г.Г. и В.В. се установява, че когато детето не е на училище в с.
Виноградец, живее при майката и настоящия й съпруг в гр. Пазарджик като през почивните
дни майката полага съответните грижи от битово естество, подготвяйки детето за учебната
седмица, кара го в понеделник в с. Виноградец на училище и го взима обратно в петък след
училище, през седмицата поддържат връзка по телефона като понякога и го посещава в с.
Виноградец. Тези обстоятелства се потвърждават и от детето при изслушването му по реда
на чл. 15 от ЗЗДетето. По делото не са налице доказателства за обективна невъзможност на
майката да упражнява родителските права или за възникване у нея на трайни негативни
навици или социална среда, които биха оказали неблагоприятно влияние върху развитието
на детето. По делото няма данни за лоши прояви на майката или настоящия й съпруг,
несъвместими с интереса на детето. Така направеният извод не може да бъде разколебан и
единствено от факта, че с подкрепата на майката детето е продължило образованието си в
училище в с. Виноградец, което според ищеца не съответства на възможностите и успехите
на детето, както и на представите на бащата за неговото бъдещо професионално развитие.
По отношение на твърденията, че майката отчуждава В. от нейния баща, като не
спазва определения режим на лични отношения, съдът намира, че по делото не се установи
по несъмнен начин майката да не е изпълнила съдебното решение. За установяване на това
обстоятелство ищецът е ангажирал писмено доказателство - копие от тъжба, депозирана до
РП-Пазарджик. В същата се съдържат изгодни за страната твърдения и в този смисъл тя не
може да бъде годно доказателство за установяване на фактите, описани от страната. Нещо
повече, от съвкупния анализ на доказателствения материал по делото дори се налага
категоричният извод, че детето редовно осъществява контакт с бащата. Това обстоятелство
се установява дори от показанията на водените от самия ищец свидетели К.С. и В.А.а, в
чието присъствие са се осъществявали срещите. В противовес на твърдението на ищеца, че
ответницата възпрепятства срещите на детето с бащата съобразно определения режим на
лични контакти, свидетелката Стоева дори заявява, че ходят при детето в с. Виноградец
„първата и последната седмица на месеца“. В действителност съдът е постановил режимът
на лични отношения да е в съответната събота от месеца за времето от 09:30 часа до 17:00
часа, а от доказателствата по делото се установява, че срещите са били по-кратки, но ищецът
не ангажира никакви доказателства, че е по причина на ответницата. От показанията на
посочените двама свидетели се установява също, че детето не посещава дома на своя баща в
с. Овчеполци. Единствено това обстоятелство и фактът, че продължителността на срещите е
по-кратка от определения от съда времеви период не може да обоснове извод, че е налице
такова изменение в обстоятелствата, обосноваващо промяна на мерките относно
упражняването на родителските права.
По делото не са налице доказателства и за възникването на други обстоятелства от
визираните в т. 5 на Постановление № 1/1974 г. по гр.д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, които
да се приемат за промяна на обстоятелствата с оглед изменение на установените мерки
спрямо детето.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че по делото не се установи да е настъпила
такава промяна в обстоятелствата, която да налага промяна в мерките относно
упражняването на родителските права върху детето В..
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност иск. Предвид установеното от експертизата по
делото отчуждение на детето към бащата поради по - редките им контакти и нарушеното
общуване между тях, и с оглед постигане възможността детето да расте и се развива под
грижата и с подкрепата и на двамата си родители, съдът намира, че утвърденият с
решението режим на личен контакт следва да бъде изменен в по – разширен такъв, като
съдът не е обвързан от предложения такъв от ищеца. Така, съдът счита, че следва да бъде
постановен режим на лични отношения, който да включва преходен период от време, през
11
който да се възстанови емоционалната връзка между бащата и детето В., както следва:
-за период от два месеца след влизане в сила на съдебното решение, бащата да
осъществява срещи с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя, с преспИ.е;
След изтичане на преходния период, т. е. считано от третия месец след влизане в сила
на съдебното решение, бащата да осъществява срещи с детето, както следва:
-два пъти месечно - всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 17:00
часа в неделя, с преспИ.е
-всяка четна година на рождения ден на детето от 10.00 ч. до 19.00 ч., а ако денят е
учебен за детето – след приключване на учебните занятия до 19.00 ч. и всяка нечетна година
– на деня, следващ рождения ден на детето – от 10.00ч. до 19.00 ч., а ако денят е учебен за
детето – след приключване на учебните занятия до 19.00 ч.;
- на рождения ден на бащата 04 февруари - от 10.00 ч. до 20.00 ч., а ако денят е
учебен за детето – след приключване на учебните занятия до 20.00 ч.;
-на имения ден на бащата 07 януари - от 10.00 ч. до 20.00 ч., а ако денят е учебен за
детето – след приключване на учебните занятия до 20.00 ч.;
-един месец от лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск;
- през четните години от 10.00 ч. на първия ден от обявената от Министерство на
образованието и науката коледна ваканция на детето до 18.00 ч. на 27 декември;
-през нечетните години от 10.00 ч. на 28-ми декември до последния ден от обявената
от Министерство на образованието и науката коледна ваканция;
-през четните години през пролетната ваканция от 10.00 ч. на първия ден от обявената
от Министерство на образованието и науката пролетна ваканция до 18.00 ч. на последния
ден от ваканцията;
-през четните години през великденските празници от 10:00 на първия ден на
Великден до 18:00 часа на втория ден на Великден.
С оглед характера на производството и съобразявайки изхода от делото, съдът
намира, че разноските следва да останат в тежест на всяка страна така, както ги е направила.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. Д. АЛВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Пазарджик, ул. ..., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. Пазарджнк, ул. „Цар
Самуил“ № 28, кантора № 1Б чрез адвокат Гергана Стоименова-Царска от АК Пазарджик,
иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на постановените с Решение №
821/18.09.2008 г. по гр.д. № 2654/2007 г. по описа на РС Пазарджик, влязло в законна сила
на 04.11.2008 г., мерки по отношение на детето В.И.А..а с ЕГН **********, като
родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на бащата ИВ. Д. АЛВ.,
при когото да бъде определено и местоживеенето му, да бъде определен режим на лични
отношения на детето с майката и последната да бъде осъдена да заплаща в полза на детето
чрез неговия баща месечна издръжка от 162,50 лева.
ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9 СК, определения с Решение № 821/18.09.2008 г.
по гр.д. № 2654/2007 г. по описа на РС Пазарджик, режим на лични отношения на бащата
ИВ. Д. АЛВ., ЕГН ********** с детето В.И.А..а с ЕГН **********, като определя следния
12
режим:
-за период от два месеца след влизане в сила на съдебното решение, бащата да
осъществява срещи с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя, с преспИ.е;
След изтичане на преходния период, т. е. считано от третия месец след влизане в сила
на съдебното решение, бащата да осъществява срещи с детето, както следва:
-два пъти месечно - всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 17:00
часа в неделя, с преспИ.е
-всяка четна година на рождения ден на детето от 10.00 ч. до 19.00 ч., а ако денят е
учебен за детето – след приключване на учебните занятия до 19.00 ч. и всяка нечетна година
– на деня, следващ рождения ден на детето – от 10.00ч. до 19.00 ч., а ако денят е учебен за
детето – след приключване на учебните занятия до 19.00 ч.;
- на рождения ден на бащата 04 февруари - от 10.00 ч. до 20.00 ч., а ако денят е
учебен за детето – след приключване на учебните занятия до 20.00 ч.;
-на имения ден на бащата 07 януари - от 10.00 ч. до 20.00 ч., а ако денят е учебен за
детето – след приключване на учебните занятия до 20.00 ч.;
-един месец от лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск;
- през четните години от 10.00 ч. на първия ден от обявената от Министерство на
образованието и науката коледна ваканция на детето до 18.00 ч. на 27 декември;
-през нечетните години от 10.00 ч. на 28-ми декември до последния ден от обявената
от Министерство на образованието и науката коледна ваканция;
-през четните години през пролетната ваканция от 10.00 ч. на първия ден от обявената
от Министерство на образованието и науката пролетна ваканция до 18.00 ч. на последния
ден от ваканцията;
-през четните години през великденските празници от 10:00 на първия ден на
Великден до 18:00 часа на втория ден на Великден.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13