Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 02.06.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседА.е на трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря С.М., като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД №
2457/2016 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.С.Г. с адрес *** против Наказателно
постановление № 16-1006-001969/ 01.09.2016 г., издадено от Началник група към
ОД на МВР- Пазарджик Сектор „ПП”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5
ал.2 т.1 от ЗДвП на основА.е чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20
(двадесет) лева.
В жалбата се твърди, че отразената в НП фактология не отговаря на
действителната и доколкото може да се извлече от изложеното, че НП и АУАН са
издадени в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска НП да
бъде отменено.
В съдебно заседА.е жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и излагат доводи в
подкрепа на искането си за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. С изпращането на административно наказателната преписка е
представено писмено становище, с което се сочат аргументи за законосъобразност
на НП, като се моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.
Съдът, след като съобрази становищата на стрА.те,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събрА.те по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на
05.08.2016 г., около 19,00 часа в с. **, на ул. „Десета” е управлявал лек
автомобил „*** Корса” с рег. № ***, негова
собственост, като не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, като е създал реална опасност за ПТП,
изразяващо се във форсиране на двигателя и рязко спиране и потегляне.
Това представлявало нарушение на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение св. С.С.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП”
при ОД на МВР- Пазарджик в присъствието на свидетелите Т.Т. и Б.Т., в
качеството им на свидетели-очевидци, присъствали при извършване на нарушението,
съставил на Н.Г. АУАН с бланков № 344897 от 05.08.2016 г. в негово присъствие,
след което му бил предявен. Жалбоподателят го подписал като вписал
собственоръчно възражение не е съгласен с акта, т.к. „**” е към 30
кв.ч. и е слаба и че разС.ието е късо, след което получил екземпляр от него.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, връчено лично на Г. на
14.10.2016 г. видно от разписка към НП. Жалбата против НП била депозирана от Н.Г.
на 21.10.2016 г. в деловодството на ОД на МВР- Пазарджик, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Фактологията по делото съдът възприе въз основа на
показА.ята на актосъставителя- св. С., свидетелите по АУАН- св. Т.Т. и св. Б.Т.,
св. С. З., св. С. Г., както и събрА.те по делото писмени доказателства.
При така установеното съдът
намира, че жалбата разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основА.ята,
посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира нарушение на процесуалния закон, което е съществено и
води до накърняване правото на защита на санкционираното лице и до отмяна на
НП. Вярно е, че в акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението и че
същите са издадени от компетентни оргА. в кръга на правомощията им по закон и
че административно наказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН в присъствието на свидетели-очевидци на нарушението. В словесното описА.е
на нарушението обаче не е посочено в достатъчно ясна степен изпълнителното
деяние на нарушението, т.е. не става ясно какви точно действия е извършил
жалбоподателя, които да показват, че той не е бил внимателен и предпазлив по отношение
на уязвимите участници в движението. Или иначе казано описА.ето на нарушението
не е достатъчно ясно и нарушава правото на защита на санкционираното лице в
степен да не разбере какво точно нарушение е осъществил.
Разпоредбата
на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП задължава водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства. Тази норма в закона е обща и при нарушаването й следва да бъдат
констатирА. действия на водача, с които реално е предизвикал опасност за
пешеходците, респ. водачите на двуколесни ППС, т.е. които да сочат, че той не е
бил внимателен и предпазлив.
В АУАН и НП при описване на действията на нарушителя е
посочена словесно разпоредбата на цитираната правна норма, като е добавено, че
водачът е създал реална опасност за ПТП изразяващо се във форсиране на
двигателя и рязко спиране и потегляне. При така отразено следва извода, че АНО
е приел, че действията на водача Г., с които е реализирал посоченото нарушение
се изразяват във „форсиране на двигателя” и „рязко спиране и потегляне”.
Не става
ясно обаче от така посочените действия по какъв начин е създадена реална
опасност за ПТП, кои пешеходци е поставил в опасност с това си поведение, т.е.
не е ясно, защо жалбоподателят не е бил внимателен и предпазлив и то към кои
пешеходци. По този начин санкционираното лице не може да разбере какво точно
нарушение му е било вменено.
Посоченото
до тук показва че е нарушена разпоредбата на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Това нарушение на процесуалния закон е съществено и
води до отмяна на НП.
Но дори и хипотетично да се допусне, че не е налице
такова нарушение, при разглеждане на спора по същество, от сърбА.те
доказателства по делото, се установява, че жалбоподателят Г. не е извършил
вмененото му нарушение.
От показА.ята
на свидетелите Т. Т. и Б. Т., сочени като очевидци на нарушението, се
установява, че жалбоподателят Г. нито е форсирал двигателя, нито е спирал и
потеглял рязко. Св. Т. Т. заяви, че жалбоподателят е минал с колата си по
улицата с „някаква скорост, която не е
била кой знае колко силна”, в момент когато неговата жена и внучето им са
излизали от вратата на дома им. Св. Б. Т. посочи в показА.ята си, че не е бил
свидетел на това поведение на жалбоподателя и че е излязъл от дома си едва
когато е станала разправията на улицата. Актосъставителят св. С. заяви, че е
съставил акта на жалбоподателя по показА.ята на свидетелите-очевидци
(посочените по-горе двама свидетели). От показА.ята му става ясно, че те са
заявили, че Г. няколко пъти е минал по улицата с висока скорост, като бил
създал опасност да блъсне намиращите се там хора. Посочи също, че не си спомня
по пътя да е имало следи от гуми от рязко спиране и потегляне на автомобила,
като и свидетелите не били посочили такова поведение на водача, а само че е карал
бързо по улиците в селото.
От тези
гласни доказателства става ясно, че действията на водача, с които е нарушил
правната норма са се изразявали в движение със скорост в населено място, която
не е била съобразена със съС.ието на пътя и условията на видимост. Такива
действия обаче на жалбоподателя Г. не са били вменени нито в акта, нито в НП
при описА.ето на нарушението. Посочените обаче форсиране на двигателя и рязко
спиране и потегляне не се установи да са били извършени от жалбоподателя. Видно
от показА.ята на очевидците, които са послужили за съставянето на АУАН, а
впоследствие и за издаването на НП, е че такива действия липсват. Дори самият
актосъставител посочи, че свидетелите не са заявили такова поведение на водача.
Липсата
на следи по асфалтовата настилка на пътя, които да говорят за рязко спиране и
потегляне на автомобила се установява не само от показА.ята на св. С., но и от
приетото писмено доказателство Протокол за оглед и фотоалбум към него за
извършен оглед на мястото на инцидента (л. 32 до л.38 от делото).
При това
положение се установява, че вмененото на жалбоподателя Г. поведение, с което е
реализирал състава на нарушението по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП не е осъществено от
него. В същото време е установено такова поведение от негова страна, което е
реализирало въпросното нарушение. Нито актосъставителя обаче (въпреки наличните
данни за това) не е вписал тези действия на водача, нито АНО. Тъй като АНП е
строго формално не може съдът не може да внася промени в НП в производството по
обжалване на НП.
В
допълнение следва да се посочи, че дори и хипотетично да се допусне, че
жалбоподателят Г. е форсирал двигателя на автомобила и е спирал и потеглял
рязко, то в този случай не е посочено с тези си действия по какъв начин е
създал условия за ПТП и е поставил в опасност пешеходци. Още повече, че с оглед
на установената фактическа обстановка стана ясно, че „уязвимите” в случая
пешеходци- жената и внучето на св. Т. Т. не са били предвидимо за водача
препятствие и дори не може да се каже, че все още са имали качеството пешеходец
при положение, че са се намирали на вратата на дома им и не са излезли нито на
тротоара, нито на пътното платно. В този смисъл те не са били нито видими, нито
предвидими за водача.
Поради всичко изложено до тук и на
основА.е чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1006-001969/ 01.09.2016 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР- Пазарджик Сектор „ПП”, с което на Н.С.Г. с адрес *** за
нарушение на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП на основА.е чл.185 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20 (двадесет) лева, като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: