№ 5942
гр. София, 14.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110142409 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
положителни установителни искове срещу М. Л. И..
Предявените установителни искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата 2471,08 лева – главница за ползвана топлинна енергия за
имот с аб.№ 110377 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.12.2021 г. до
окончателното погасяване, 409,03 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 07.12.2021 г., 28,08 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2019 г. /съобразно уточнителна молба с
вх. № от 02.09.2022 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 21.12.2021 г. до окончателното погасяване, 8,05 лева –
обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 31.11.2018 г.
/съобразно уточнителна молба с вх. № от 02.09.2022 г./ до 07.12.2021 г. /включваща и лихва
върху платена главница за периода м.01.2020 г. – м.04.2020 г./, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73095/2021 г. по
описа на СРС, 88 състав. Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се гр. София, ЖК ДИАНАБАД, бл.19, вх.Е, ет.8, ап.137, аб.№
110377, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на
претенциите.
1
Ответникът, чрез процесуалния му представител, подава отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК. Оспорва изцяло претенциите по основание и размер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Твърди, че суми са неправилно
изчислени и са завишени. Молят исковете да се отхвърлят.
Производството спрямо третото лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо
Инженеринг“ ООД е прекратено с протоколно определение от 14.03.2023 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 73095/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба на ищеца съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 6, том III, рег. № 9455 по дело № 341 от
25.11.20014 г., с който Емил Николов Петков е продал М. Л. И. апартамент № 137, находящ
се в гр. София, ж. к. Дианабад, бл. 19, вх. Е, ет. 8. Установява се по делото и, че с заявление-
декларация от 17.02.2015 г. М. Л. И. е поискала открИ.нето на партида за процесния имот
от топлопреносното предприятие. Заявлението представлява по своето правно естество
предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13
ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до
процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Не се
твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за
установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на
топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия е бил ответникът.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
2
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Съответно според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражения срещу
Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и М. Л. И., от друга, в процесния период, като
в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в процесната
сграда – етажна собственост се е извършвало от „Нелбо“ ЕАД, в който смисъл са изводите
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в
сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а
ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да
уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от
неизпълнението на собственото си задължение. Дори и при липса на договор с лице по чл.
139б ЗЕ, то това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за
заплащане на топлинна енергия /в този смисъл са решение от 27.03.2018 г. по гр. д. №
6705/2017 г. на СГС; решение № 4296 от 11.06.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 15564/2012 г.;
решение № 4069 от 31.05.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 14087/2012 г. и др./.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
3
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период имало
3 броя радиатори с монтирани ИРРО. Показанията на уредите са отчетени на 30.04.2019 г. и
01.06.2020 г., за което са съставени отчети, представени по делото от Нелбо ЕАД,
съдържащи неоспорен подпис на потребител. ТЕ отдадена от сградна инсталация била
изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата
на сградата. В имота бил монтирани един водомер за топла вода. Водомерът е отчетен на
30.04.2019 г. и 01.06.2020 г., като формулярите са представени на вещото лице. При
изчисленията са отразени промените на цените за ТЕ. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са
в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г. Топломерът в процесния имот е преминал
метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението
може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в
заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 14.03.2023 г. не е оспорена
СТЕ при приемането й. Оттук и съдът кредитира изцяло СТЕ, която не противоречи на
останалите доказателства по делото.
Според СТЕ размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е
2668.88 лв.
От представените по делото документи, а и от ССчЕ се установява, че са налице
частични плащания на претендираните по делото суми.
От кредитираната ССчЕ се установява, че се извършвани плащания преди завеждането
на производство в общ размер на 109.80 лв. по вземанията за отчетен период м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. и 92.45 лв. по вземанията за отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. или
плащания в общ размер на 202.25 лв. В ССчЕ е посочено, че частичните плащания са
съобразени от ищеца и не са част от претенцията в производството, като са посочени всяка
една сума, дата на плащане и основание на плащането, т. е. вземането по коя фактура е
погасено с плащането.
Съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е посоченият от вещото лице по СТЕ, от която сума следва да
се приспаднат направените частични плащания или 2466.63 лв. /2668.88-202.25/.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл.
4
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 21.12.2018 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Вземането за м. 09.2018 г. е станало изискуемо, считано от
15.11.2018 г. но при отчитането, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок
е спрял да тече, то давността за това вземане е изтекла на м.01.2022 г. Следователно
погасени са всички вземания за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г.
Вещото лице по СТЕ е посочило, че за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г. дължимата
ТЕ е в общ размер на 90.40 лв. за БГВ. Експертизата в тази й част не е оспорена от страните
и се кредитира от съда.
Съдът съобрази, че по обща фактура от 31.07.2019 г. е налице отразяване за частично
плащане на главница в размер на 109.80 лв., което се установява, както от ССчЕ, така и от
съобщение към фактура на л. 30 от делото. От ССчЕ се установява и основанието на всяко
отделно плащане от общата сума в размер на 109.80 лв., а именно погасена е главница в
размер на 0.53 лв. по фактура от м.07.2018 г., 0.84 лв. по фактура от м.10.2018 г., 0.78 лв. по
фактура от м. 09.2018 г., 0.78 лв. по фактура от м. 08.2018 г. и 106.87 лв. по фактура от
м.04.2019 г. Респ. погасените по давност вземания /които погасени вземания са съобразени
и не са претендирани от ищеца/, които са заплатени преди подаване на ИМ са тези за м. 7 и
8.2018 г. в общ размер на 1.31 лв. Съгласно чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното,
макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Т. е. погасената по
давност сума за период м.05-м.08.2018 г., която не е заплатена и е предмет на настоящото
производство е сума в размер на 89.09 лв./90.40-1.31/
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 2377.54 лв.
/2466.63–89.09/ за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 2471.08 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.08.2018 г. искът ще се отхвърли. Върху
уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 21.12.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
5
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неоснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи, както и от кредитираната ССчЕ. За процесния период от м.11.2018 г. до
м.09.2019 г. и м.11 и 12.2019 г. при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена
сума в общ размер на 28.08 лв. /13 месеца по 2.16 лв. на месец/, която сума при съобразяване
на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че
съответства на извършена работа – виж и решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС/. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.11.2018 г. е
започнала да тече от 01.12.2018г., като срокът на погасителната давност е бил спрян за
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната
давност е спрян за 2 месеца и седем дни, поради което и погасителната давност за м.11.2018
г. изтича м. 02.2022 г., но същата е спряна с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето
защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна в цялост за
сумата от 28.08 лв., представляваща услуга дялово разпределение за периода от м.11.2018 г.
до м.09.2019 г., както и за м.11 и 12.2019 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 21.12.2021 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е
дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след
изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага
6
изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за забава само за задълженията
по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество – решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по
описа на СГС, решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС,
решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022
г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница. ССчЕ е посочила законната
лихва върху вземането по фактура от 31.07.2020 г., но не е съобразила, че част от главницата
е погасена по давност, поради което и в тази част не се кредитира от съда. От СТЕ се
установява, че за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019 г. е начислена ТЕ на стойност 1165.45 лв.
От тази сума следва да се приспаднат частичните плащания в размер на 109.80 лв. и
погасената по давност сума за период м.05-м.08.2018 г. в размер на 89.09 лв. Върху
дължимата главница в размер на 966.56 лв. /1165.45-109.80-89.09/ се дължи обезщетение за
забава върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение. По
реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор на интернет страницата на НАП
съдът определи обезщетението за забава върху дължимата сума за ТЕ - 966.56 лв. за периода
м.05.2018 г. – м. 04.2019 г., както следва: за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. в
размер на 48.33 лв. и за периода от 09.04.2020 г. до 07.12.2021 г. в размер на 163.25 лв. или
общо в размер на 211.58 лв.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода м.05.2020 г. – м. 04.2021
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница. От СТЕ се установява
начислената за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. ТЕ. От тази сума следва да се приспаднат
частичните плащания в размер на 92.45 лв. и върху дължимата главница в размер на 1411
лв. се дължи обезщетение за забава. По реда на чл. 162 ГПК използване на електронен
калкулатор на интернет страницата на НАП съдът определи обезщетението за забава за
периода 15.09.2020 г. – 07.12.2021 г. в размер на 176 лв.
Или общо дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 07.12.2021 г. е 387.58 лв.
/211.58 +176/. До този размер /387.58 лв./ и за посочените периоди искът следва да се уважи,
а за разликата до пълния предявен размер от 409.03 лв. и за периода 13.03.2020 г. –
08.04.2020 г. искът следва да се отхвърли.
Относно цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява изцяло неоснователна спрямо ответника и ще се отхвърли в
пълния си размер за сумата от 8.05 лева за периода от 31.11.2018 г. до 07.12.2021 г.
/включваща и лихва върху платена главница за периода м.01.2020 г. – м.04.2020 г./.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Представен е списък по чл. 80 ГПК – в заповедното производство са
7
направени разноски в размер на 108.32 лв., а в исковото 688.33 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съразмерно с уважените претенции, а именно на ищеца ще се присъдят за разноски – 103.75
лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по съразмерност, и в размер на 659.29 лв. за платена държавна такса,
депозити за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение /определено в минимален
размер от 100 лв./ по съразмерност в исковото производство.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение по исковото производство.
Представен е договор за правна защита, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв., като договорът служи като разписка за получаването на сумата – л. 59 от
делото. Представен е списък по чл. 80 ГПК и разписка, подписана единствено от Р. Т. – л.
104, с която декларира, че е получила сума в размер на 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение. От една страна, в списъка по чл. 80 ГПК е посочено, че се претендира
адвокатско възнаграждение за сумата, отразена в договора за правна защита и
съдействие, т. е. за сумата от 800 лв. От друга страна, липсват доказателства между
страните да е уговаряно възнаграждение в размер на 1000 лв., а и представената разписка е
едностранно подписана от адвоката. Оттук и съдът намира, че по делото се установява, че
ответникът е направил разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. В
исковата молба и в съдебно заседание от 14.03.2023 г. ищецът прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Възражението е основателно, делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, приключило е в две съдебни заседания в рамките на 8 месеца. Оттук и
заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималното по чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение – 592 лв. От тази сума по
съразмерност на ответника ще се присъди сумата от 24.98 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу М. Л. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж. к.
ДИАНАБАД, бл.2А, вх. Б, ет. 4, ап. 8, с правно основание чл. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Л. И. дължи на „Топлофикация София”
ЕАД следните суми: сумата от 2377.54 лв., главница - представляваща доставената топлинна
енергия за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот находящ се в гр. София, ж. к.
ДИАНАБАД, бл.19, вх.Е, ет.8, ап.137, аб. № 110377, ведно със законна лихва за период от
21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 387.58 лв. - представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за
периода от 09.04.2020 г. до 07.12.2021 г. и сумата 28.08 лв.- представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.09.2019
г., както и за м.11 и 12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 73095/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер 2377.54 лв. до пълния
предявен размер от 2471.08 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.08.2018 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 387.58 лв. до пълния предявен размер от 409.03 лв. и за периода 13.03.2020 г. –
08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата 8.05 лева - представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.11.2018 г. до
07.12.2021 г. /включваща и лихва върху платена главница за периода м.01.2020 г. –
8
м.04.2020 г./.
ОСЪЖДА М. Л. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж. к. ДИАНАБАД, бл.2А,
вх. Б, ет. 4, ап. 8, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 103.75 лв., разноски в заповедното производство по съразмерност, както и
сумата от 659.29 лв., разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на М. Л. И. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, ж. к. ДИАНАБАД, бл.2А, вх. Б, ет. 4, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 24.98 лева - разноски в исковото производство по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9