Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 28.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
ПЕТЪР МИЛЕВ
при секретаря Йорд.
Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9771 по описа за 2015г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 196 и сл. ГПК ( в
сила от 1952г., отм).
С Решение от
10.07.2003г. по гр.д. № 5059 по описа за 1999г. на Софийски районен съд,
41-ви състав постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника М.Р. – З.“ЕООД със седалище и адрес на управление *** , М.А.Р.
с адрес: *** е осъден да предаде на Б.Й.Ф.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 38а от ЗЖСК държането на апартамент
***********“ /“Гоце Делчев“/, ул.****************състоящ се от антре,
дневна, стая, баня-тоалетна , кухня и
два балкона с площ от 104,68 кв.м. , заедно с мазе № 15 с площ от 8,40 кв.м. и с ответните идеални части от общите части на сграда и от правото на
собственост върху мястото, както и да му
заплати на основание на чл. 64 от ГПК /отм/ съдебни
разноски от 150лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 10624/2804.2004г. по регс5итъра на СРС
от ответника по исковете М.А.Р. . Посочил
е, че разпределителния протокол от 09.11.1991г. бил съставен в момент, в който
ЖСК вече не притежавало собственост или вещно право върху земята, в която е
изграден имота, оспорил и достоверността на този протокол, описаният в този
протокол имот като ателие 81 не бил идентичен с владяния
от него имот, който бил апартамент. ЖСК
и към момента не бил изключителен собственик на изградените отБ.“ЕООД
сгради, с Решение от 1997г. по дело на СГС за
8500/20559 ид. ч. бил признат ЖСК“Български
художник“. Имал основание да владее имота , това бил
договора сБ.“ЕООД със сегашно наименование „З.“ЕООД. Претендирал
е разноски.
Ответникът по жалбата - Б.Й.Ф., ЕГН **********, е оспорил жалбата. Посочил е че решението е
правилно. С разпределителния протокол му бил разпределен процесния
имот, нямало съдебни спорове за собствеността на имота междуБ.“ЕООД
и ЖСК „Български художник“ Претендирал е разноски. Оспорил е поради
прекомерност претнецията на жалбоподателите за
разноски, като е посочил, че иск е неоценяем и припадащо се възнаграждение е 300лв.
Третото лице помагач на страната на жалбоподателя ответник по исковете – З.“ ЕООД, ЕИК ******* / несъстоятелност / не е изразил становище по
жалбата. След обявяване на ТЛП в несъстоятелност по делото е бил призоваван и синдикът му .
Първоначално образуваното дело по така депозираната
жалба е било въззивно дело № 2310/2004г. по описа на СГС, 4-
Г състав, По това дело е постановено Решение от 01.12.2009г. с което решението
на СРС, 41-ви състав е отменено и вместо него е постановено друго, с което
исковете са отхвърлени и Б. Ф. е осъден
да заплати на М.Р. съдебни разноски от 230лв. С Решение от 26.05.2011г. по касационно гр..д. № 501/2010г. на ВКС,
1-во Г.О. е отменено Решение от 01.12.2009г. по
дело № 2310/2004г. по описа на
СГС, 4- Г състав и делото е върнато за ново разглеждане от СГС. За същото е
образувано въззивно дело № 733/2011г на СГС, 4-В състав по което с
Решение № 5452/12.07.2013г. е оставено
в сила решението на СРС, 41-ви състав. Така постановеното решение Решение е било отменено по реда на извънредния способ по чл. 303 от ГПК с Решение № 141/07.06.2015г. по касационно дело № 6942/2014г. на ВКС,
3-то Г.О., като делото е върнато на СГС за ново разглеждане и за същото е
образувано дело № 9771/2015г. по описа на СГС, същото е било спряно до
приключване на съдебното прозиводство по гр.д. №
11877/2015г. на СГс, 1-5 състав и е възобновено с
определение от 25.05.2023г.
С Определение от
22.02.2016г. като задължителни необходими другари на
първоначалния ответник – М.А.Р. са конституирани : М.М.Р.-Б., ЕГН ********** и Д.М.Р.-В. , ЕГН **********.
В хода на процеса е починал М.Р. и дъщеря му Д.М.Р.
–В., като производството е продължило с наследниците им съответно за М.Р. –
дъщеря му М. Б. и внуците му Д.Л.В., ЕГН
**********; Х.П.В., ЕГН ********** и Н.П.В., ЕГН **********, а на мястото на Д.М.Р.-В.
наследниците й по закон – съпруг П.Н.В.,
ЕГН ********** и децата й Д.Л.В., ЕГН **********; Х.П.В., ЕГН ********** и Н.П.В.,
ЕГН **********.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх.№ 12136/21.07.1999г.
по регистъра на СРС от Б.Й.Ф. срещу М.А.Р. с която е поискал от съда на
основание на чл. 38а от ЗЖСК да осъди ответника да му предаде държането на ап. 81 вх. Е, бл. 7, ет. 6 на ул.****************в гр. София. Посочил е, че е член кооператор на ЖСК
„Български художник“, че имотът му бил разпределен с разпределителен протокол
от 09.11.1991г., жилищната сграда не е въведена в експлоатация, ответникът без
основание се бил настанил в него.
Ответникът е оспорил иска., придобил имота по давност.
Третото лице помагач на ответника – З.“ЕООД е посочил, че при изповядване на сделката
между СБХ и ЖСК“Български художник“ не бил изписан един документ и в Служба
Вписвания там фигурирало празно място, по-късно нотариалният акт за учредяване
на правото на строеж бил дописан от ЖСК „Български
художник“, никой не можел да черпи права от
противоправното си поведение.
По делото са пирети Решение
№ 162/08.01.2018г. по гр.д. № 11877/2015г. на СГС, 1-5 състав, Решение от
15.03.2021г. по дело № 162/08.01.2018г. на САС, Решение № 42/28.06.2022г. по
дело № 3053/2021г. на ВКс, 2- ро
Г.О., съгласно които с влязло в сила на
28.06.2022г. Решение е признато за установено по отношение на ЖСК „Български художник“ по предявени
от М.М.Р.-Б., М.А.Р. /починал в хода на процеса и
заместен от наследниците си по закон М.М.Р.-Б. , Д.Л.В., Х.П.В., Н.П.В./ и Д.М.Р.-В. /починана в хода на процеса и заместена от наследниците си
по закон П.Н.В., Д.Л.В., Х.П.В., Н.П.В./ положителни установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, че М.М.Р.-Б.
, Д.Л.В., Х.П.В., Н.П.В., П.Н.В., са собственици на апартамент № 81 в гр. София, бл. 259/ строителен бл. 7/ ж.к. ********с
площ от 104,68 кв.м. ведно с прилежащо зимнично
помещение № 15 с площ от 8,40 кв.м. на
основание на придобивна давност чрез упражняване на десетгодишно давностно
владение считано от 15.04.1997г. и наследствено правоприемство.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната
част:
Искът по чл. 38 а от ЗЖСК е специфичен владелчески иск, предоставен на разположение на
член-кооператор, на който имотът е разпределен, срещу ІІІ-то лице, което владее
имота без да има основание за същото. Това е суброгаторен
иск, като с него е дадена възможност на лице, което не разполага с вещно право
върху имота, но е в членствено правоотношение със
собственика на имота – ЖСК, да иска предаване на имота вместо собственика му –
иск, с който се упражнява правото на бездействащия собственик. В производството
по този иск ищецът следва да установи, че имотът е собственост на ЖСК, че
ищецът е член-кооператор в ЖСК, че този имот е разпределен на ищеца с протокола
по чл. 28 от ЗЖСК, както и че ответникът държи имота. Ответникът по този иск
може да прави всички правоизключващи възражения,
включително и такива, с които противопоставя свои права върху имота, тоест че
жилището не е собственост на ЖСК. Такова е възражението за придобиване на имота
по давност. Член-кооператор, който е
ищец по иска по чл. 38а от ЗЖСК, черпи правата си от отношенията си с ЖСК, тоест предмет на делото
е и правото на собственост върху имота на ЖСК.
В конкретния случай по делото е установено, че
правото на собственост върху процесния имот не
принадлежи на ЖСК Български художник“ , а от
тази ЖСК ищецът черпи правата си , поради което и съдът пирема, че иск е несонователен.
Влязлото в сила на 28.06.2022г. Решение на ВКС по дело № 3053/2021г. е
постановено с участието на ЖСК „Български художник“ и на ответниците
М.М.Р.-Б. , Д.Л.В., Х.П.В., Н.П.В., П.Н.В.. Това решение обвързва ищеца като член
кооператор. При така възпирето съдът пирема, че решението на СРС следва да се отмени ивместо него следва
да се постанови друго с което иск следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото и пр и съобразяване на разпоредбата
на чл. 64 от ГПК всички разноски по делото следва да се поставят в тежест на
ищеца, като той следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направените от тях разноски във всички прозиводства
по делото – както по тези по инстанционния контрол,
така и по извънредния способ.
Така за
производство пред СРС и по дело № въззивно дело № 2310/2004г. по описа на СГС, 4-
Г състав на ответника по исковете се
следват разноски от 230лв. Тези
разноски не са прекомерни и не следва да се намаляват.
За производство по
касационно гр..д. № 501/2010г. на ВКС, 1-во Г.О. на ответника по исковете не се следват разноски , защото не са
ангажирани доказателства, че такива са направени. Представеният договор за
правна помощ и съдействие сочи че е уговорено такова възнаграждение от 800лв.,
но не и че такова е пратено, други доказателства за плащането им по делото не
са ангажирани.
По въззивно дело № 733/2011г М.Р. е бил представляван како от адв. Б., така и от адв. Стефанов
при уговорено възнаграждение от 1500лв.
за последния.
По касационно
дело № 6942/2014г. на ВКС, 3-то Г.О., М. Р., Д.Р. и М.Р. като наследници на Х.Р. са
представили пълномощно сочещо че всеки от тях е платил на адв.
Б. по 700лв.
За производството по ч.гр.д. № 4683/2016г. на САС представеното пълномощно сочи, че всеки
един от ответниците по жалбата - М. Р., Д.Р. и М.Р. е платил на адв. Б. по 400лв.
За производство по дело № 9771/2015г. не е внасяна
нова държавна такса, защото то е образувано след отмяна от ВКС на постановеното
преди това решение на СГС. В това производство е представено пълномощно
съгласно което всеки един от ответниците по
жалбата - М. Р., Д.Р. и М.Р. е платил на
адв. Б. по 1000лв.
Доказателства за други разноски по делото не са ангажирани.
Представеното с молбата от от 28.09.2023г. след приключване на съдебното заседание
пълномощно от 01.06.2023г. не е било представено преди приключване на съдебното
дирене, не е бил даван допълнителен срок за представянето му по делото. С молбата от 14.09.2023г. не е било
представено пълномощно и същото е изрично отразено с протокола от 14.09.2023г. на деловодителя от регистратура.
Производствата се отличават със сложност преди да се постанови решението по делото по
иска за собственост между ответниците по иска и ЖСК.
След това обаче такава сложност не може да се приеме, че съществува. Отделно
следва да се посочи, че защитата на ответниците по
иска е била идентична, оказвана е от един адвокат, поради което и независимо,
че всеки от тях има право да ангажира адвокат , в тежест на ищеца следва да се
постави само половината от платеното от ответниците възнаграждение
за адвокат .
Така съдът приема, че ответниците
имат право на общо 4130лв. разноски
по делото за всички тях.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
от 10.07.2003г. по гр.д. № 5059 по описа за 1999г. на Софийски
районен съд, 41-ви състав, с което М.А.Р. с адрес: *** е осъден да предаде
на Б.Й.Ф., ЕГН ********** с адрес: ***
на основание на чл. 38а от ЗЖСК
държането на апартамент ***********“
/“Гоце Делчев“/, ул.****************състоящ се от антре, дневна, стая,
баня-тоалетна , кухня и два балкона с
площ от 104,68 кв.м. , заедно с мазе №
15 с площ от 8,40 кв.м. и с ответните
идеални части от общите части на сграда и от правото на собственост върху
мястото, както и да му заплати на
основание на чл. 64 от ГПК /отм/ съдебни разноски от
150лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен с искова молба вх.№ 12136/21.07.1999г. по регистъра на СРС на Б.Й.Ф. ЕГН ********** срещу М.А.Р. , починал в хода на процеса и заместен от
наследниците му по закон: М.М.Р.-Б.,
ЕГН ********** , Д.Л.В., ЕГН **********;
Х.П.В., ЕГН ********** и Н.П.В., ЕГН **********, и конституираните му като задължителни
необходими другари: М.М.Р.-Б., ЕГН ********** и Д.М.Р.-В. , ЕГН **********, починала в
хода на процеса и заместена от наследниците си по закон: П.Н.В., ЕГН ********** , Д.Л.В.,
ЕГН **********; Х.П.В., ЕГН **********
и Н.П.В., ЕГН **********, с която е
поискал от съда на основание на чл. 38а
от ЗЖСК да осъди ответниците да му предадат
държането на апартамент ***********“
/“Гоце Делчев“/, ул. „*************, състоящ се от антре, дневна, стая,
баня-тоалетна , кухня и два балкона с
площ от 104,68 кв.м. , заедно с мазе №
15 с площ от 8,40 кв.м. и с ответните
идеални части от общите части на сграда и от правото на собственост върху
мястото.
ОСЪЖДА Б.Й.Ф., ЕГН **********да заплати на М.М.Р.-Б.,
ЕГН ********** , П.Н.В., ЕГН **********,
Д.Л.В., ЕГН **********; Х.П.В., ЕГН ********** и Н.П.В., ЕГН ********** на основание на чл. 64, ал.3 от ГПК /отм/
сумата от общо 4130лв. /четири хиляди сто и тридесет лева/,
представляващи съдебни разноски .
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника по исковете– „З.“ЕООД, ЕИК ******* в
несъстоятелност, синдикът му.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.