№ 804
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330200421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0435-000539 от
11.01.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР - Пловдив, Второ РУ
Пловдив, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на А.М.Д., ЕГН
**********, от ***, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на
500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 к.т.
Жалбоподателят А.М.Д. обжалва наказателното постановление, като
моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закони, по подробно изложени в
жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, се явява и
както лично, така и чрез процесуален представител пледира за отмяна на
наказателното постановление с аргументи за допуснати процесуални
нарушения при издаването му. Претендира присъждане на разноски в размер
на адвокатското възнаграждение
Въззиваемата страна – Второ РУ Пловдив при ОДМВР - Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител, а в писмено становище, чрез
1
пълномощник, оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното
постановление с аргументи за неговата правилност и законосъобразност.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А.М.Д. за
това, че на 25.12.2021г. около 09:12 часа в гр.Пловдив на ул.“Просвета“ – до
№ 1А, посока ул.“Елин Пелин“, като водач на лек автомобил, Фолксваген
Голф, ***, при обстоятелства: Управлява л.а.Фолксваген Голф с рег.№ ***,
собственост на фирма „Алекс 6000“ ЕООД, ЕИК *********, с концентрация
на алкохол 0,96 промила, установено с техническо средство „Dreger Alkotest
7510“, фабричен номер на техническото средство SIN: ARN5-0030, проба №
00663 е направена в 09.15 часа. Издаден талон за изследване № 071063.
Водачът е дал кръвна проба и в ПХЕ № 874/30.12.2021г. е отразен резултат от
0.58 промила алкохол в кръвта. По АУАН е приложена докладна записка рег.
№ 30979/29.12.2021г., е извършил:
1.Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
С това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от
25.12.2021г., съставен от М. Й. Й. – *** към ***, като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по сходен начин тази, описана в АУАН, с
изключение на отразените в наказателното постановление обстоятелства
относно установяване на алкохолното съдържание в кръвта след проведеното
медицинско изследване.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен
съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя,
така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка
съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната
2
правна квалификация, като правилно и законосъобразно същото е било
възведено от наказващия орган по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредбата на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
какъвто е настоящият казус.
Резонно при описаната противоправна деятелност за наказващият орган
е възникнало задължение за санкционирането й, което законосъобразно е
сторено по реда на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, като са били наложени глоба 500
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Наложените
наказания в санкционната норма са във фиксирани срок и размер и нито
съдът, нито наказващият орган имат възможност да ги изменят.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да
упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на
него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и
предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно
издаване.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за наличие на
съществено процесуално нарушение на плоскостта на неправилно посочената
квалификация на деянието в АУАН, тъй като, макар да се установява
описания порок /в АУАН нарушението е възведено по санкционната норма на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП/, то същият не е от категорията на съществените,
напротив наказващият орган го е преодолял при издаването на наказателното
постановление по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което в случая е
било сторено. Всъщност в конкретния казус, изводимо от описаните
фактически обстоятелства, релевиращи състава на административното
нарушение, не остава никакво съмнение в какво се е изразило адм.нарушение
и коя е нарушената правна норма, която, както по-горе се посочи, е правилно
3
отразена в наказателното постановление.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на
наказателното постановление, поради непосочване на конкретната хипотеза,
при която е осъществено деянието по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като
съобразно разпоредбите на Указ № 883 за прилагане на Закона за
нормативните актове (обн.ДВ, бр.46/15.06.2007г.), в частност чл.26 от Указа,
сочещ съдържанието на нормативния акт, не се изисква в правната
квалификация да се посочват предложенията на конкретната правна норма.
Както вече се посочи по-горе, изложените в описателната част на
наказателното постановление факти и обстоятелства в достатъчна степен,
ясно, точно и коректно сочат, кой е нарушения закон.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 21-0435-000539 от 11.01.2022г. на Началник сектор към ОД
на МВР - Пловдив, Второ РУ Пловдив, с което на основание чл.174, ал.1, т.1
от ЗДвП на А.М.Д., ЕГН **********, от ***, за извършено административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 500лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са отнети 10 к.т., следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и
законосъобразно.
Предвид потвърждаването на наказателното постановление, съдът
намира, че на ОД на МВР-Пловдив, следва на основание чл.63, ал.3, вр. ал.5
от ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение, с оглед
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в
размер на 80 лв., тъй като делото не се отличава с някаква сложност или
извънредна активност на страната. При тези съображения и предвид изхода на
спора, за неоснователна се приема претенцията на жалбоподателя за разноски
по делото, представляващи адвокатски хонорар.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0435-000539 от
11.01.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР - Пловдив, Второ РУ
Пловдив, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на А.М.Д., ЕГН
**********, от ***, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на
500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 к.т.
ОСЪЖДА А.М.Д., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски по
делото за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5