ПРОТОКОЛ
№ 206
гр. Варна, 06.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20243000500146 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Въззивницата Д. З. Г., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява.
Въззивникът З. Г. Г., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично.
За двамата въззивници се явява адвокат С. К. от АК-Варна, редовно
упълномощена и приета от първата инстанция.
Въззиваемият „Интерекспрес“ ЕООД, редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, не се явява представител.
Въззиваемият Т. Б. Б., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпилата на 05.11.2024г. молба от процесуалния
представител на въззиваемите, адвокат Г. Б., в която е посочил, че поради
служебна ангажираност не може да се яви в днешно съдебно заседание. Моли
да се даде ход на делото в негово отсъствие. Моли да се разпита свидетелят,
ако се яви. Няма други доказателствени искания. Изразено е становище по
съществото на спора. Представен е списък на разноските. Моли да се даде
възможност да изготви писмени бележки.
Въззиваемата Т. Г. Н., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адвокат М. В. от АК-Варна,
редовно упълномощена и приета от първата инстанция.
Свидетелят Б. К. П., редовно призована, се явява.
АДВ. К.: Моля, да бъде даден ход.
1
АДВ. В.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че с определение от предходно заседание на
18.09.2024г. е дадена възможност на процесуалните представители в срок до
днешно съдебно заседание да заявят чий е електронния адрес, вписан в
Търговския регистър - *@abv.bg.
АДВ. В.: Говорих с моята клиентка, същата заяви, че този електронен
адрес - *@abv.bg е нейният и съществува като адрес за кореспонденция на
електронна поща от създаването на фирмата, когато собственик на фирмата е
бил нейният съпруг. Тя не е възразила да се ползва този адрес и дружеството е
получавало там кореспонденцията, тя ги е препращала.
АДВ. К.: Нямам възражения за изслушване на свидетеля.
АДВ. В.: Нямам възражения за изслушване на свидетеля.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността на свидетеля,
посочен от ищците в първата инстанция:
Свидетелят Б. К. П. – родена на *г., български гражданин,
неосъждана, без служебни и трудови правоотношения със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК,
същият обещава да говори истината.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Работих в Дом за стари хора някъде преди 9г., от
март-април до края на м. юли на 2015г. Преди това бях в Шв., върнах се и
тогава започнах март 2015г. и работих до края на юли 2015г., докато откриха
Г.-отделение в Окръжна болница, където работя. Този дом за стари хора се
намираше в с. З.. Управителят на Дома не мога точно с фамилия да го посоча,
всички я наричаха М., тя беше като управител на дома.
Лично не си спомням Т. Б..
Помня Т. Н., с нея ме свърза една приятелка, тя щеше да започне работа.
Където е Дом на тапета, отзад има една социална кухня, Т. беше там управител
2
на тази кухня и тя се грижеше за купуването на продуктите, и за храненето на
възрастните хора в Дома. Т. ме заведе в Дома, препоръча ме.
Не помня дали имах трудов договор с Дома. Работех там като
медицинска сестра.
Случая с Ив. З. К. е нещо, което не може да не го помня. Тази жена не
мога да Ви кажа точно кога постъпи в Дома. Когато бяха ме извикали в
Районното в А., не знам защо в А., но тогава там всичко подробно бях
написала и описала. Много луфтове имам в паметта, не си спомням.
Доколкото си спомням, тази жена не може да се каже избягала. Нямам право
да поставям диагнози, но както казват, тази жена е напуснала своеволно дома
и не е била открита. Мисля, че я видях баба Ив. в Дома, няма къде другаде. Не
си спомням деня, в който тя изчезна. Опитвам се да си спомня деня, в който тя
беше приета в Дома, трябва да има рапортна тетрадка и в рапортната тетрадка
е описано точно по кое време е била приета.
С мен на работа имаше санитарки. Винаги работеха 2 санитарки заедно с
една медицинска сестра и мисля, че една като чистачка, която отговаряше за
кухнята. Поне 2 санитарки е имало.
Няма никъде във Варна хоспис, където потребителите да се движат
свободно, т.е извън двора.
Вратата на Дома в З. се заключваше, в това съм сигурна, заключваше я,
който има ключ, не бях аз, не и санитарките. Нямаше пазач там. Сутрин, който
докарваше персонала, той заключваше вратата. След това като се носеше
храната пак се отключваше и заключваше, и вечерта пак по същия начин.
По него време със служебен транспорт пътувах, имаше един човек,
който ни чакаше на Катедрала и така отивахме, дали е на М. приятел не знам.
Той закарваше персонала, мисля, че прибираше нощната смяна, санитарките и
след това вечерта пак по същия начин, само това правеше той.
Когато постъпваха документите ги приемаше М.. Това е документация,
това е равносилно в болницата аз да ги приемам.
Т. Н. в Дома се грижеше за манджата, тя организираше нещо, което
никъде не съм го виждала – доставяше хранителните продукти, защото
ангажираше санитарките да приготвят на възрастните хора топла закуска,
правеха им банички, милинки, питки, защото де факто персоналът от дневната
смяна отиваше късно, само аз бях „безработна“ - другите работеха някъде на
второ място и отиваха по-късно. Затова нощната смяна приготвяше закуска и
това беше нейният ангажимент (на Т.) да им доставя продуктите.
Във всеки един хоспис има хора с д., едни с по-лека степен, други с по-
тежка, винаги има хора с д.. Но при кого до каква степен е д.та, дали е д. или
„А.“, това вече го определя лекарят, който изпраща.
Да, в Дома имаше лекар, имаше една дама, не помня името й, една дама,
която беше от самото село и тя идваше там.
Баба Ив. не мога да кажа дали страдаше от д., след като нямам никакъв
документ, лекарско мнение. Лекарствата, които са назначени, защото все пак
3
аз не съм психиатрична сестра, аз съм хирургична.
Ако имаше потребител на услугата, който е с д., никога не са ми давали
документи. Не ми казваха, че даден пациент страда от д. и трябва да приема
определени лекарства.
Лекарствата се оставяха и сестрите разпределяха лекарствата. Но
съгласете се, че една сестра не може да знае в цялата „Фармакопея“
лекарствата какви са, непрекъснато излизат нови лекарства.
Сутрин и вечер лекарствата се даваха от сестрата преди да си тръгне. Т.е
имаше още една сестра. Обед и вечер мисля, че лекарствата се даваха от
сестрата, а сутрин се даваха от нощната смяна, санитарката, но не съм сигурна
пак дали така беше.
Не мога да си спомня дали съм давала някакви лекарства на баба Ив.. Не
помня тя в коя стая беше настанена. Не помня как тя е излязла него ден от
двора. Него ден дали е имало доставка с чакъл, казах да го пишат, там
наистина разстилаха нещо, не знам. Да, във въпросния ден имаше някакъв
ремонт, но кой работеше на обекта не знам.
Имаше една голяма тераса, на която играехме гимнастика. Имаше ли в
двора беседка?
Дали сме имали обичай да пеем песни със самите възрастни хора? –
мен, ако ме вземат в „Пееш или лъжеш“, ще взема наградата, Вие знаете ли аз
как пея - като корабна сирена. Може да им разказвам приказки, може да им
говоря нещо.
Към 01.07.2015г. в Дома мисля, че имаше някъде около 10-тина-12
човека.
Т. Б. - нищо не ми говори този човек.
С баба Ив. не знам какво стана. Знам, че в един момент казаха: „жената я
няма“, мисля, че санитарките го казаха, но не съм сигурна, не мога да твърдя
нещо, в което не съм сигурна.
Докато съм на работа никога не ми се е налагало да изляза в двора, за да
отида в селото да купя нещо.
Вратата на двора винаги се заключваше, не помня кой я е заключвал.
Ив. Г. не го познавам.
Аз, де факто М. като ръководител и Т. от тези, които идваха в Дома,
познавам.
За баба Ив. не са ми казвали, че има някакви заболявания. Аз, по
принцип пишех много подробни рапорти и за да не помня, значи нищо не са
ми казали.
Когато заминах, книгата с рапорти остана там, дотогава стоеше в един
шкаф, там се прибираше.
Заплатата си взимах от М., на ръка я плащаше.
Домът дали е имал право да приема хора с д., не мога да Ви кажа, зависи
какъв е статутът на дома.
4
Дали са ми казвали, когато са настанявани хора, които имат д. или А.?
– Аз, когато постъпих там, на работа, само едно момче приехме, което беше с
множествена скл., но за него не беше необходимо да ми каже някой, от обща
култура и още един възрастен господин, но при него нямаше д., просто той
така и не знам защо беше там. Не се казваше диагноза, нямаш диагноза, сестра
от обща култура. Ако съм сестра от детска градина, няма да знам този болен,
че е примерно с д. или А., по мое мнение имаше такива хора с такива
заболявания, може да е било и тежка форма на старческа скл.. Но по самото
поведение на тези хора моето мнение е, че имаха отклонения в поведението, аз
затова и предпочитах да ги държа на тази тераса, да са ми пред очите. Всеки
един възрастен човек подлежи на пазене.
Де факто, там нямаше хора с такива тежки отклонения. Не е имало
такива хора, които не можеха да се ориентират в обстановката и да е било
нужно да бъдат придружавани навсякъде. То един човек като не може, той не
може да отиде до тоалетната, да поседне, да се нахрани, такова нещо не е
имало.
Баба Ив. не мога да ви кажа дали се справяше сама, аз съм я видяла
може би за два часа, 3 часа тази жена, за много малко.
Ходех сутрин и вечер, там нямаше сестра на нощна смяна, т.е бях само
дневна смяна от 8 ч. сутринта до 7 ч. вечерта, защото имаше, които отиваха на
работа.
През ден бях на работа в Дома.
В деня, в който изчезна баба Ив. бях на работа.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Т. не е била в дома по време на приготовление на
закуската. Храната я приготвяха санитарките от нощната смяна, за да може
дневната смяна като дойде те вече да са закусили.
Т. идваше в Дома обикновено по обяд или след обяд, гледаше каква е
чистотата, дали има продукти, които трябва да се доставят. Предимно гледаше
трапезарията и вече по-рядко целия дом, но предимно трапезарията гледаше,
какви продукти има, трябва ли да се заредят продукти, как е почистена
кухнята. По стаите влизаше, но по-рядко.
Не мога да кажа дали, когато Т. е била в дома, М. й е възлагала да
приема пациенти. Това са техни взаимоотношения, не знам, но може би се е
случвало.
НА ВЪПРОС НА СЪДА
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Не съм присъствала на случай, когато М. отсъства,
Т. да е там и да приеме някой пациент.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Когато станеше нещо в Дома, винаги към М. се
5
обръщахме или й се звънеше по телефона, за да дойде, или тя идваше.
Когато санитарката ме уведоми, че баба Ив. е изчезнала, не знам кой
тръгна да я търси, заключих всичките врати, вътрешните врати на фоайето на
дома заключих, на двора не заключих вратата, за там нямах ключ, но от
вътрешна страна имаше ключове. Заключих всичките врати и санитарките, и
двамата мъже, единият, който беше с чакъла, и още един мъж, тръгнаха, и
дойде М..
Нямам спомен Домът как беше известен.
АДВ. К.: Мога ли да Ви кажа какво сте казали пред разследващите
органи?
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Разбира се.
АДВ. В.: Противопоставям се.
АДВ. К.: Защото каза, че не си спомня свидетелката.
СЪДЪТ ОТКЛОНЯВА искането на адв. К. да съпостави показанията,
дадени от свидетелката в рамките на досъдебното производство с днешните й
показания, тъй като към материалите по настоящото дело не са приети като
доказателства протоколите от разпитите на свидетелката, проведени в
наказателното производство.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Имам *-* години стаж като медицинска сестра. Не
съм психиатрична сестра. Казах ви, че на едно и също лекарство различните
фирми дават различно име, така че на мен са ми дадени тези лекарства с
дадена транскрипция, написана от съответния лекар, и аз съм длъжна да го
изпълня, същото нещо се прави и в болницата.
Дали е имало вътрешни правила в дома как се прави организацията -
моята организация беше: сутринта играем гимнастика, т.е да ги раздвижа, след
което сядахме или си приказвахме разни истории, кой какво е преживял, как
го е преживял, или пък започвахме да рисуваме. Не обичам възрастните хора
да гледат телевизия и много малко им разрешавах да гледат телевизия, след
това обяд, задължителен обеден сън, след обедният сън - закуска, след
закуската отново едно раздвижване, тогава вече, ако е хубаво времето,
раздвижването е навън на терасата, това си беше моето правило.
НА ВЪПРОС НА СЪДА
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Когато постъпвах не са ми давали правилник, по
който да се водя как да организирам деня и някакви правила, по които да се
спазва дисциплина, хигиена. Правила нямаше. Преди да замина за Шв. съм
бивша старша сестра и първото, което исках е дезинфекционна програма да
ми се направи, за да знам с какви материали работя, и какви дезинфектанти ще
6
ми осигуряват.
НА ВЪПРОС НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Не съм извеждала възрастните хора на двора, не
знам дали другите са ги извеждали и дали възрастните хора са се движели
свободна на двора. Страхувах се да излязат на двора, за да не паднат, там
имаше един огромен басейн, понякога в него имаше вода и тези хора, ако
паднат в този басейн или от тази тераса?!
НА ВЪПРОС НА АДВ. В.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Зад Дома на тапета в гр. Варна, там имаше
обществена кухня, там готвеха за потребителите, Т. беше в тази кухня, не в
дома, тя идваше в Дома да носи храна, продукти, дали е чисто, колко е чисто,
такива неща.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Близо до портата на двора дали е имало масички и
столове върху тревната площ – не, никога не е имало такива работи близо до
портата.
В двора дали е имало такива места за сядане, извън терасата, пейки -
не си спомням, обаче мисля, че заради този басейн нямаше.
НА ВЪПРОС НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Как се влизаше и излизаше - имаше една голяма
желязна порта, там спираше колата, отключваше се портата, влизаше се вътре
и пак се заключваше.
Когато идваха потенциални потребители с близките си, този, който ги
посреща, отключваше портата, влиза се вътре, обаждаха се на М. и тогава се
отключваше, тя отключваше и влизаше вътре.
НА ВЪПРОС НА СЪДА
СВИДЕТЕЛЯТ П.: М., когато я нямаше не знам къде е стоял ключът за
портата. Да не би този шофьорът, който отключваше като дойдеше персонала,
той да е имал ключ. Не съм имала ключ, точно като затворници бяхме там, не
сме имали никога ключове персоналът.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Как влизахме за работа - Портата се отключва,
влизаме за работа, персоналът, на който му е свършила смяната излиза и се
заключва портата.
7
Няма дом, в който да не се приемат стари хора с д., поне в Б..
На теория хората, които са с д., те трябва да бъдат в отделна стая с
надзор, с отделен специализиран персонал. Първото, което е, че като не знаеш
дали това е д., А. или скл. и като работиш с двама души персонал, не можеш
да положиш специални грижи.
Процесуалните представители заявиха, че нямат други въпроси към
свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Не желая да получа разходи за днешното си
явяване. Адресът ми е в гр. В., ул. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и на този адрес
бях призована.
СЪДЪТ освободи свидетеля от съдебната зала.
АДВ. К.: Уважаеми съдии, свидетелката на няколко пъти спомена, че
няма спомен относно силно относими за мен по делото факти, а именно
статута на Дома. Тя е дала такива показания - изрични в досъдебното
производство и моля за определение в този смисъл, с което допуснете към
доказателствата препис от протокола за разпита на свидетелката в
досъдебното производство. Там тя дава категорични сведения за статута на
Дома.
АДВ. В.: Противопоставям се, господин Председател, на така
направеното в днешно заседание искане. Считам, че за първи път във въззивна
инстанция се отправя това искане, считам, че същото е преклудирано.
СЪДЪТ, след като съобрази направеното доказателствено искане на
въззивниците за приемане като доказателство по делото на протокол за
извършен разпит на свидетелката Б. К. П. в рамките на проведеното
досъдебно производство, че е с оглед установяване на нейното знание относно
това какъв лиценз (статут) е имал домът, в който тя е работила, а именно:
какви услуги е могло да бъдат предоставяни, намира, че искането не следва да
бъде уважавано. Освен това, показанията са депозирани не непосредствено
пред настоящия съд, а в рамките на друго производство пред орган на
разследването и за други цели на разследването, поради което и намира, че
искането е неоснователно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за приемане
като доказателство по делото на протокол за разпит на свидетелката Б. П.,
8
съставен в рамките на воденото досъдебно производство във връзка с
настъпилата смърт на Ив. З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ. К.: Само да уточня, че доказателственото ми искане не беше
насочено да установим какъв е бил лицензът на социалния дом, а как е бил
известен като какъв, а именно: Дом за стари хора с д.. В този смисъл ми беше
доказателственото искане, защото свидетелката дава показания именно по
този въпрос в наказателното производство. А от гледна точка на разпитаната
свидетелка, ще изразя становище относно показанията й по същество, но моля
съдът при цененето на свидетелските показания да отчете факта, че
свидетелката имаше много ясна и детайлна информация за множество
въпроси, единствено нямаше детайлна информация по въпросите за Т. Н. и за
статута на Дома. Нямам други доказателствени искания, няма да соча такива.
Представям списък на разноските.
АДВ. В.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на адв. К. списъка на разноските, представен от
адв. Б..
АДВ. К.: Искането за разноски на адв. Б. е неоснователно, тъй като
освен представените списъци на разноските, не видях да има доказателства за
тяхното реално извършване, т.е плащане на адвокатските възнаграждения.
Евентуално, ако бъдат присъдени разноски за адвокатски възнаграждения на
двамата въззиваеми, то моля същите да бъдат намалени до размера, който аз
представям.
АДВ. В.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените списъци на разноските.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
9
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението на
първоинстанционния съд и постановите друго, с което осъдите въззиваемите
на претендираното от доверителите ми обезщетение. Считам, че от събраните
по делото доказателства се установи, че са налице всички предпоставки на чл.
49, ал. 1 ЗЗД, а именно, че са налице действия и бездействия на ответниците,
че е налице противоправност на тяхното поведение, изразяващо се в
неспазване на императивни изисквания на ЗСУ и поднормативните му актове.
Налице е и вреда, която е безспорно установена, а именно изчезването на
възрастната жена и настъпилата впоследствие смърт. А относно размера на
обезщетението, считам, че така претендираният от доверителите ми размер е
справедлив, отговаря на причинените болки и страдания, тъй като са
продължили един доста продължителен период от време, а именно: от
момента на изчезването до смъртта и от смъртта до настоящия момент.
Относно отговорността, освен предпоставките на чл. 49, ал. 1 ЗЗД, моля да
имате предвид, че съгласно чл. 111, т. 3 ЗСУ отговорността за спазването на
стандартите за качество е на доставчика на услугата, на лицата, които го
управляват и на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне
на услугите. Моля да присъдите на доверителите ми сторените по делото
разноски.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да отхвърлите изцяло така предявената въззивна жалба като
неоснователна, недоказана, като в същото време да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моля да ми
дадете възможност за писмени бележки. Моля да ни бъдат присъдени
направените разноски в настоящото производство, както и в
първоинстанционното производство.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
страните, в двуседмичен срок - до 20.11.2024г. включително, в който да
изложат съображенията си по съществото на спора.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:35
часа.
10
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11