Номер 102716.11.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Стара ЗагораIII-ти граждански състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
Секретар:**
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20205530103245 по описа за 2020 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът Г. М. Г. твърди в исковата си молба, че с ответницата са съпрузи, сключили
граждански брак на 25.05.2002г. в гр. Стара Загора. От брака имали родено едно дете - **,
роден на 16.08.2002г., което към настоящия момент било пълнолетно.
Със съпругата си били разделени повече от 10 години, през които всеки от тях градял
живота си самостоятелно. Детето било единственото нещо, което ги свързвало, и което ги
спирало да предприемат стъпка за прекратяване на брака си, докато не навършил
пълнолетие. За тези 10 години контактите им били ограничени единствено във връзка с
отговорностите им към техния син, който живеел с майка си, а той никога не бил лишаван
от възможността да контактува с него. Заявява, че той и съпругата му били семейство само
по документи, като всеки от тях живеел собствен живот. За тези години чувствата между тях
били охладнели и никой от тях не пречил на другия да живее по начин, по който му харесва.
Бракът им обаче бил пречка и за двамата да създадат трайна връзка с друг човек и да
изградят бъдещето си, необременено от формално съществуващата им брачна връзка.
Заявява със сигурност, че бракът им е изпразнен от съдържание и не желае да
продължи да съществува. Не можели да бъдат повече семейство, защото когато двама души
не живеели заедно и при условие, че между тях настъпило отчуждение, липсвала каквато и
да е взаимност и общи цели и разбирателство за общо бъдеще, то единственото, което
можело да направят е да прекратят брака си.
Заявява, че окончателно ясно му било, че желае прекратяване на брака, като счита, че
вината за разстройството на брака не следвала да бъде изследвана. Просто така се стекли
обстоятелствата, че в един момент пътищата им се разделили и всеки поел по своя,
чувствата им охладнели, и вече 10 години не живеели заедно.
Семейно жилище, находящо се в **, в което живеели преди фактическата раздяла със
1
съпругата си, бил апартамент на неговата майка, и по настоящем се ползвал от него, като
съпругата му го напуснала още преди 10 години.
Предвид на всичко посочено по-горе, счита че за него бил налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск за прекратяване на брака, тъй като същият не можел да бъде
заздравен и съществувал само формално.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати сключения между него и
ответницата граждански брак на 25.05.2002г. като дълбоко и непоправимо разстроен, като
не се произнася по въпроса за вината.
Моли съда да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в ** на
ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
А. Н. Г. .
От ответника А. Н. Г. е постъпило писмо по електронна поща на съда, в което
заявява, че с оглед не само на световната обстановка породена от коронавируса, но и поради
факта, че нейното настоящо местопребиваване е извън пределите на Република България
иска да поднесе искреното си съжаление за невъзможността да присъства на съдебното
заседание по делото. Въпреки това се възползва от така предоставената ситуация да застане
абсолютно зад решението на съпруга си Г. М. Г. за разтрогване на брака им, и да потвърди
факта, че живеят отделно вече повече от 10 години.
Надява се решението да удовлетвори интересите и на двете страни, които в случая се
припокриват.
Представя адрес за връзка с нея: **.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 25.05.2002 г. в гр. Стара Загора, видно от
представеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт № 226 от
25.05.2002 г. на Община Стара Загора. От брака си страните имат едно родено дете **,
роден на 16.08.2002 г., което е пълнолетно към настоящият момент.
По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелката **, сестра на
ответницата, сочи, че не помни кога страните са сключили граждански брак. Разделили се
преди около 10 години. Сочи, че не живеели заедно от тогава. Сестра й напуснала
семейното жилище. Не тръгнали отношенията им добре. Детето живеело при сестра й. В
момента тя живеела в **, близо до ** от около 6-7 години. Сочи, че когато сестра й се връща
в България имали формални контакти с **, защото имат общо дете. По телефон се чували
относно детето. Докато били семейство живеели при майката на **. Семейното жилище
2
било негово. Сочи, че не могат да живеят като семейство, все пак от толкова години не
живеели заедно, безсмислено било да фигурират като някакво семейство.
От становищата на страните и събраните гласни доказателства съдът направи извод,
че фактически страните не живеят като съпруг и съпруга от около 10 години и в брака им е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Същият не може да бъде запазен и
заздравен и неговото съществуване не е в интерес на съпрузите и обществото. Между
съпрузите липсва уважение, обич и разбирателство. Брачната връзка е само формална,
поради липсата на желание на съпрузите да положат усилие за запазване на брака, предвид
което съдът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и същият следва да бъде
прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, каквото е становището на
процесуалните представители на страните.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца заявява, че заплатените
разноски следва да останат така както са направени от страните.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода: Разпоредбата на чл.
53 от СК дава на този съпруг, който е променил името си, право на избор дали да запази
брачното си име или да възстанови предбрачното си такова, независимо от становището на
другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото на избор е предоставено единствено на
съпруга променил името си при сключване на брака. В настоящото производство
ответницата е тази, която при сключване на брака е приела да носи фамилното име на
съпруга си. В настоящия брачен процес ищецът не е отправил изрично искане след
прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име **. Съобразно
разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругата следва да бъде с фамилно име – **.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Съдът намира, че следва да предостави ползването на семейното жилище, находящо
се в **, на ищеца Г. М. Г. .
Съгласно изразеното становище от процесуалните представители на страните, съдът
намира, че направените от страните разноски по делото следва да останат в тежест на всеки
3
от тях, както са ги направили.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения с акт № 226 от 25.05.2002 г. на Община Стара Загора,
граждански брак между Г. М. Г. , ЕГН ********** от ** /със съдебен адрес адв. Златина
Йовчева – гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 111, ет. 1/ и А. Н. Г. , ЕГН
********** с адрес: *** и адрес за кореспонденция ** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно
име **.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ** на ищеца Г. М.
Г. , ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна ДТ по делото в размер на 40 лв., като ОСЪЖДА Г. М. Г. ,
ЕГН ********** с п.а да заплати ДТ в размер на 20 лв. и ОСЪЖДА А. Н. Г. , ЕГН
********** с п.а. да заплати ДТ в размер на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Окръжен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4