Р Е Ш
Е Н И Е № 456
гр.Пловдив,22.07.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на
секретаря К.М.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №686/2014 г. по
описа на същия съд,12-ти състав,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени първоначални осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 232 ал.2 от ЗЗД и по чл. 92 ал.1 от ЗЗД,инцидентен иск по чл.212 от ГПК във вр. с
чл.26,ал.1,предл. първо и ал.2,предл. първо от ЗЗД,предявен от ответника,както
и насрещен иск с правна квалификация по чл. 55 предл. 1-во от ЗЗД.
Ищецът „БОБИ-ЕС” ЕООД,с ЕИК ********* твърди, че има
сключен договор за наем с ответното дружество „БОБ ТОНИ”ООД,с ЕИК ********* от
29.12.2013 г. за предоставяне ползването на изброените в исковата молба
недвижими имоти. Твърди, че предаване държането на имотите от наемодателя на
наемателя е извършено към момента на подписване на договора и сочи в исковата
молба каква е уговорената наемна цена и как е уговорено да бъде плащана. Твърди
също така, че е в чл.12 т.4 от договора е определен срока на действие на същия,
който вече е бил изтекъл към момента на подаване на исковата молба и имотите не
се ползват вече от наемателя, но са останали неплатени от него две наемни вноски
в съответен размер от 26 400 лв. с ДДС за ползването до 03.02.2014 г. и от 13
200 лв. с ДДС за ползването до 04.03.2014 г. Твърди се,че наемодателя е издал
за тези вземания фактурите, посочени в исковата молба, които са били надлежно
връчени на ответното дружество с нотариална покана от 06.03.2014 г. Заявява, че
в раздел ІV,чл. 8 от договора е уговорено задължение за плащането на неустойка
при забава в издължаването на уговорените суми, като същата неустойка е в
размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30 %
от тази сума и тъй като в случая е налице забава от страна на ответника за
заплащане на последните две наемни вноски, то е налице основание за
претендиране на уговорената неустойка. Размерът, сочен от ищеца като размер на
дължимата неустойка в случая възлиза на сумата 11880 лв. и е определен като 30
% от неизплатената наемна цена.На база тези основни твърдения ищеца моли да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати общата сума от 51400 лв.,включваща
следните суми:сумата от 39 600 лв.-остатък от неплатена наемна цена по договора
за наем от 29.12.2013 г., за което има издадени следните фактури:фактура
№**********/03.02.2014 г. на стойност 26 400 лв. с ДДС и фактура
№**********/01.03.2014 г. на стойност 13 200 лв. с ДДС,както и сумата от
11 880 лв.,представляваща неустойка по чл.8,ал.2 от процесния договор,изчислена
като 30 % от неизплатения остатък от наемната цена и дължима поради забава в
изпълнение на задължението на ответната страна да заплати наемните си вноски в
срок.Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор на
първоначалната искова молба, с който заявява, че исковете са допустими, но същите са неоснователни. Излага подробни съображения
относно основателността на исковете в същия отговор, позовава се основно на
това, че договора за наем, от който ищеца извлича претенциите си, е нищожна
правна сделка. Сочи аргументи за нищожност на договора по смисъла на основание
чл. 26 ал.1, предл. 1-во от ЗДД, като договор сключен в нарушение на
повелителни правни норми. В тази връзка се позовава на чл.41,ал.3 от Закона за
горите, съгласно който поземлени имоти в горски територии и държавна общинска
собственост, предоставени под наем или под аренда не могат да се пренаемат и
преарендуват, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица. Сочи, че
същата забрана е въведена и в чл. 16,ал.7 от ЗДС. Позовава се на нищожност на
договора и на основание чл. 26,ал.2, предл.1 от ЗЗД, като твърди, че договора
има невъзможен предмет. Сочи в тази връзка, че същия договор преследва правно
забранен резултат, тъй като съгласно чл. 42 от Закона за горите поземлени имоти
в горските територии, предоставени под наем или под аренда по реда на раздел
ІІІ се ползват само за дейностите, за които са предоставени, а в същото време в
процесния наемен договор и по-точно в чл.2, ал.2 от него е посочено, че
наемателя ще ползва имотите както намери за добре. Нещо което,според ответника,
цитираната нормативна уредба не търпи.Позовава се и на липсата на достатъчно
ясна индивидуализация на отдадените под наем части от имотите.Моли в тази връзка
инцидентно да бъде установена на основание чл. 212 от ГПК и да бъде прогласена нищожността на договора
за наем на недвижими имоти, сключен между страните на 29.12.2013 г.
Заедно с това ответника е предявил насрещен иск,
който е приет от съда за разглеждане и с който се претендира първоначалния ищец
и съответно ответник по насрещния иск да бъде осъден да заплати на „Боб Тони”
ООД сумата от 26 400 лв.,представляваща изплатената по процесния договор първа
наемна вноска,явяваща се платена при начална липса на основание поради
нижощността на наемния договор и поради това-подлежаща на връщане на платеца й на
основание чл.55,ал.1,предложение І-во от ЗЗД.Претендира и законната лихва върху
тази сума,считано от датата на завеждане исковата молба до окончателното й
изплащане,както и направените по делото разноски.Насрещната искова претенция се
основава на същите доводи за нищожност на наемния договор,каквито се поддържат
по инцидентния иск,като на база тези доводи претендираната от „Боб Тони”ООД
сума по насрещния иск се счита за платена от него на „Боби-Ес”ЕООД при начална
липса на основание.
От дружеството „Боби - ЕС” ЕООД в качеството му на
ответник по насрещния иск е подаден отговор на насрещната искова молба, в който
отговор се излагат доводи за недопустимост на претенцията и алтернативно-доводи
по основателността на насрещния иск.Оспорват се твърденията на ищеца по
насрещния иск за нищожност на процесния договор за наем,като подробни
съображения са развити в писмения отговор на насрещната искова молба.
По делото е депозирана и допълнителна искова молба от
„Боби-Ес”ЕООД , в която са доразвити доводите във връзка с първоначалните
искове в отговор на тези, които ответника по същите искове е изложил в
първоначалния си отговор на исковата молба.
В допълнителния отговор, депозиран от „Боб Тони” ООД
по първоначалната искова молба същия заявява, че оспорва всички фактически
твърдения на ищеца като неверни и всички негови доводи като неправилни,
неоснователни и неотносими.
ПОС,като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на страните,прие за установено
следното:
Процесният договор за наем на недвижим имот е
представен и приет като доказателство по делото в надлежно заверено
копие.Договорът е сключен на 29.12.2013 г. между ищеца като наемодател и
ответното дружество-като наемател.Със същия е уговорено,че наемодателят
предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване,при условията на
договора,определени площи от конкретно описани поземлени имоти,находящи се в
курортен комплекс „Пампорова”,м.”Ардашлъ”,обл.Смолян.Съгласно чл.1,ал.2 от
договора, наемодателят е носител на правото на временно и възмездно ползване на
същите поземлени имоти по силата на договор за наем №58 от 06.12.2013
г.,сключен между него като наемател и ТП „Държавно горско стопанство Широка
лъка”-като наемодател.В чл.4,ал.1 от договора е отразено,че наемодателят
предава държането на имотите на наемателя с подписването на договора,а в
чл.5,ал.1 е уговорена наемната цена,която е 55 000 лв.,без включен ДДС,за
целия срок на договора.Начина и сроковете за плащането й са уговорени в ал.2-ра
на чл.5 от процесния договор,а именно:по банков път срещу издадена и
представена на наемателя данъчна фактура и в следните срокове:1/в срок до
06.01.2014 г.-22 000 лв. /без ДДС/;2/в срок до 03.02.2014 г.-22 000
лв. /без ДДС/ и 3/в срок до 04.03.2014 г.-11 000 лв. /без ДДС/.С чл.8,ал.1
от договора наемателят е поел задължението да заплаща наемната цена по начина и
в сроковете,посочени по-горе,а съгласно ал.2-ра на същия член от договора,при
забава в плащането на уговорените суми наемателят дължи неустойка в размер на
0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден,но не повече от 30 % от цялата
сума.Съгласно изр. второ от чл.8,ал.2,при забава,продължила повече от седем
дни,наемодателят може да развали договора занапред с отправяне на писмено
уведомление за това.Според чл.11 от договора,същият е сключен за срок до
15.04.2014 г.,а според чл.2,ал.2 наемателят се задължава да си служи с наетите
имоти с грижата на добър търговец,както намери за добре.
Това са най-съществените за процесния спор уговорки в
сключения между страните договор за наем.Няма спор,а и е удостоверено в самия
договор,че наемодателят е предал реално на наемателя ползването на наетите
имоти /по-точно на отдадените под наем площи от поземлените имоти/,както и
сочения в самата ИМ факт,че след изтичане срока на действие на договора
/изтекъл на 15.04.2014 г./ имотите вече не се ползват от наемателя.Към датата
на подаване на процесната искова молба-26.09.2014 г. е бил вече настъпил падежа
на плащането на всяка една от наемните вноски,посочени по-горе.За всички тези
вноски ищецът като наемодател по договора е издал данъчни фактури,заверени
копия от които са приложени към делото.Ответникът не е оспорил обстоятелството,че
същите фактури с №№119,121 и 123,издадени съответно на 02.01.2014 г.,03.02.2014
г. и 01.03.2014 г.,са били получени от него,като в две от тях /изключая
последната/ получаването е и удостоверено с подпис от страна на последния.Освен
това,в неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза,изготвено от
вещото лице В.К.,е удостоверен и факта,че същите фактури са били осчетоводени
както в счетоводството на ищеца,така и в счетоводството на ответника и са били
включени от последния в дневника за покупки по ЗДДС за съответния посочен в
заключението месец на 2014 г.Така изложените обстоятелства обосновават извод за
настъпила изискуемост на всички вноски от уговорената наемна цена.Ищецът не
оспорва,а напротив-сам твърди /а и се установява от ССЕ-за/,че първата от трите
наемни вноски в размер на 26 400 лв. с ДДС му е била платена от ответника,като
исковата му претенция е за останалите две от дължимите наемни вноски със
съответен падеж на плащане-03.02. и 04.03.2014 г. и в съответен размер от
26 400 лв. /с включен ДДС и 13 200 лв. /с ДДС/,за които твърди,че са
останали неплатени.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест за
установяване плащането на процесните наемни вноски,същият не ангажира никакви
доказателства да е осъществил такова плащане и дори не поддържа твърдение за
това.Ответникът се противопоставя на изначалната дължимост на претендираните от
ищеца наемни вноски,като поддържа доводи за нищожност на процесния наемен
договор от 29.12.2013 г. и в тази връзка е предявил инцидентен иск по чл.212 от ГПК за прогласяване нищожността на същия договор на сочените от него основания.
Във връзка с инцидентния иск,който е предявен от
ответника в срока по чл.212 от ГПК /с отговора на ИМ/ и затова е допустим,ответникът
излага аргумента,че договора за наем е нищожен на основание чл.26,ал.1,предл.
първо от ЗЗД като сключен в нарушение на повелителни правни норми,а именно:в
нарушение на нормата на чл.41,ал.3 от Закона за горите,забраняваща поземлени
имоти в горски територии и държавна общинска собственост,предоставени под наем
или под аренда,да бъдат пренаемани и преарендувани,както и да се ползват
съвместно по договор с трети лица,а също и в нарушение на разпоредбата на
чл.16,ал.7 от ЗДС,въвеждаща същата забрана.От фактическа страна е ясно
/посочено е в чл.1,ал.2 от процесния наемен договор/,че ищецът сам се явява
наемател на поземлените имоти,части от които са отдадени под наем на ответника
с процесния договор от 29.12.2013 г. и е придобил такова качество по силата на
сключен с ТП „Държавно горско стопанство Широка лъка”,ЕИК 2016195800332 договор
за наем №58 от 06.12.2013 г.Същият договор,представен от ответника в заверено
копие,е приобщен към доказателствения материал по настоящото дело.С него
посоченото държавно горско стопанство отдава под наем на „Боби-Ес”ЕООД
/настоящия ищец/ описани в чл.1-ви от договора недвижими имоти,представляващи
горски територии-държавна собственост и попадащи в териториалния обхват на
дейност на ДГС „Широка лъка”.Измежду тези имоти са и имотите,части от които са
отдадени впоследствие под наем от ищеца на ответника с договора за наем от
29.12.2013 г.Посоченият договор е сключен за срок от 07.12.2013 г. до
15.04.2014 г. /последната дата съвпада с уговорения краен срок на действие на
процесния договор за наем/.Посочените обстоятелства,установени по делото,правят
очевиден факта,че частите от имотите по процесния договор,отдадени под наем на
ответника,действително са станали обект на пренаемане по силата на същия
договор,след като преди това ищеца е станал наемател на целите имоти по силата
на сключения договор за наем №58 от 06.12.2013 г.От последния се потвърждава и
твърдяното от ответника обстоятелство,че наетите от него площи /и като цяло
имотите,част от които са тези площи/,съставляват горски територии-държавна
собственост.За такива територии действително намират приложение разпоредбите на
Закона за горите,в частност и сочената от ответника разпоредба на чл.41,ал.3 от
същия закон,съгласно която поземлените имоти в горски територии-държавна и
общинска собственост,предоставени под наем или под аренда,не могат да се
пренаемат или преарендуват,както и да се ползват съвместно по договор с трети
лица.Подобна забрана,също намираща приложение спрямо процесните имоти,се
съдържа и в чл.16,ал.7 от Закона за държавната собственост,където е
предвидено,че отдадените под наем имоти-държавна собственост /каквито са
имотите по договор №58 от 06.12.2013 г./,не могат да се ползват извън
предназначението им,да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с
трети лица.
Гореизложеното потвърждава твърдението на ответника
за действаща законова забрана,уредена в горните правни норми,имоти от
категорията на тези по процесния наемен договор /горски територии-държавна
собственост/ да се преотдават под наем,след като веднъж вече по предвидения в
закона ред за тях е сключен наемен договор между собственика им и съответното
лице-наемател.Обаче тази забрана и нейното нарушаване не рефлектират върху действителността на процесния договор.Според
настоящия състав,нарушаването на тази забрана дава единствено основание за прекратяване
на сключения между ищеца и ТП „Държавно горско стопанство Широка лъка”,ЕИК
2016195800332 договор за наем,но не и за нищожност на облигационната връзка
между ищеца и ответника по процесния договор за наем.Аргумент в полза на този
извод се извлича и от разпоредбата на чл.16,ал.8 от ЗДС,където изрично е
предвидено,че при нарушаване на забраните по ал.7 договорът за наем се
прекратява.Очевидно щом законодателят предвижда прекратяване на един наемен
договор при нарушаване на забраните по чл.16,ал.7 от ЗДС,включая и при
нарушаване на забраната за преотдаване на държавния имот под наем,се има
предвид,че договора е действителен и е пораждащ произтичащите от него правни
последици,а нарушаването на забраната води само до прекратяване на създадената
въз основа на него облигационна връзка.И щом като нарушаването на посочените
забрани не влече нищожност на един наемен договор,сключен с със собственика на
държавен имот,то още по-малко може да се приеме,че нарушаването на сочената от
ответника забрана за пренаемане на имота ще доведе до нищожност на
договора,сключен с третото лице-пренаемател.По тези съображения съдът намира за
неоснователен поддържания от ответника довод за нищожност на процесния наемен
договор на основание чл.26,ал.1,предл. Първо от ЗЗД като сключен в нарушение на
забраната за пренаемане,уредена в горните правни разпоредби.
Ответникът сочи и друго основание за нищожност на
процесния договор:позовава се на чл. 26,ал.2, предл.1 от ЗЗД, като твърди, че
договора има невъзможен предмет. Сочи в тази връзка, че същия договор преследва
правно забранен резултат, тъй като съгласно чл. 42 от Закона за горите
поземлени имоти в горските територии, предоставени под наем или под аренда по
реда на раздел ІІІ се ползват само за дейностите, за които са предоставени, а в
същото време в процесния наемен договор и по-точно в чл.2, ал.2 от него е
посочено, че наемателя ще ползва имотите както намери за добре.И това
поддържано от ответника основание за нищожност не се установява.
На първо място,по смисъла на чл.26,ал.2,предл. 1 от ЗЗД невъзможен предмет на договора ще е налице,ако към момента на сключването
му такъв липсва-вече е погинал и не съществува в оборота.В конкретния случай
такава ситуация не е налице и дори не се твърди имотите,предмет на договора за
наем,да не съществуват към момента на сключването му или да са изведени от гражданския
оборот поради каквато и да било причина.На следващо място,дори и да се
установи,че договора преследва правно забранен резултат,каквото е твърдението
на ответника,то това не влече поддържаното основание за нищожност по смисъла на
чл.26,ал.2,предл. 1-во от ЗЗД-невъзможен предмет.А и от фактическа страна не се
установява страните по договора да са се уговорили с цел постигането на сочения
от ответника „правно забранен резултат”,нито пък че самия този резултат е
осъществен и настъпил в правния мир.Редакционно уговорката в чл.2, ал.2 от
говора,че наемателят се задължава да си служи с наетите имоти с грижата на
добър търговец,както намери за добре,не налага извод за влизането й в
противоречие с чл. 42 от Закона за горите,предвиждащ поземлените имоти в горските
територии, предоставени под наем или под аренда по реда на раздел ІІІ,да се
ползват само за дейностите, за които са предоставени.Без изрично да е уговорено
между страните наетите имоти да бъдат ползвани с друго предназначение,извън
предписаното от закона,не би могло да се приеме,че предоставената с договора
възможност на наемателя да ползва наетите имоти „както намери за добре” излиза
извън законово предвиденото предназначение на ползването на имоти от същата
категория.Предвид тези съображения съдът намира за неоснователно и поддържаната
от ответника теза за нищожност на процесния договор на основание
чл.26,ал.2,предл. първо от ЗЗД.
В отговора си на исковата молба ответникът поддържа и
още един аргумент за нищожност на процесния договор,а именно-липсата на
достатъчно ясна индивидуализация на отдадените под наем части от имотите.Не е
съотнесъл този аргумент и това фактическо твърдение към нито едно от
предвидените в чл.26 от ЗЗД основания за нищожност на договорите,което лишава
съда от възможността да извърши преценка при установеност на сочените
фактически обстоятелства,дали те осъществяват съответното предвидено в закона
основание за нищожност.Обаче,така или иначе,твърдяната липса на
индивидуализация не е налице.В договора за наем от 29.12.2013 г. са посочени
идентификаторите на поземлените имоти,части от които са предмет на отдаването
под наем с този договор,посочено е и местонахождението им,посочена е и каква
квадратура от същите имоти се отдава под наем и в коя част от тях /южната
част-за всички от имотите/.Така отразената в договора индивидуализация на
отдаваните под наем части от поземлените имоти в достатъчна степен дава яснота
по въпроса кои са тези части и затова поддържания и посочен по-горе аргумент на
ответника е неоснователен.Следва да се добави,че самия ответник очевидно е бил
достатъчно наясно кои са предоставените му за ползване по наемния договор части
от поземлените имоти,описани в него,след като няма спор,че той фактически е
осъществявал предоставеното му ползване по наемния договор през цялото
време,докато договора е действал,а и не се установява /дори не се и твърди/ да
е имало спорове и неясноти между страните по договора относно наетите части от
недвижимите имоти.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни
всички поддържани от ответника аргументи и основания за нищожност на процесния
наемен договор,поради което предявения от него инцидентен иск за прогласяване
нищожността на същия договор ще се отхвърли като неоснователен.
С оглед неустановената по делото нищожност на наемния
договор,от една страна,а от друга-предвид доказаното изпълнение на същия от
страна на ищеца като наемодател и на твърдяното с исковата молба неизпълнение
от ответника на основното му задължение,произтичащо от същия договор,за
заплащане на две от уговорените наемни вноски,претендирани от ищеца в настоящия
исков процес,се налага крайния извод,че следва да бъде уважен изцяло предявения
от „Боби-Ес”ЕООД срещу „Боб-Тони”ООД осъдителен иск за заплащане на сумата от
39 600 лв. като неплатен остатък от наемната цена по процесния договор за
наем,за който остатък има издадени следните фактури:фактура
№**********/03.02.2014 г. на стойност 26 400 лв. с ДДС и фактура
№**********/01.03.2014 г. на стойност 13 200 лв. с ДДС.
По осъдителния иск на „БОБИ-ЕС”ЕООД за договорна неустойка:
И този иск е доказан по основание.Както по-горе се
посочи в настоящото решение,в чл.8,ал.2 от процесния договор за наем е
уговорено,че при забава в плащането на
уговорените суми наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума
за всеки просрочен ден,но не повече от 30 % от цялата сума.В случая се установи
забавата в изплащането на наемната вноска от 26 400 лв. /с ДДС/ с падеж на
плащането й-03.02.2014 г. и на вноската от 13200 лв. /с ДДС/ с падеж на
плащането й-04.03.2014 г.Следователно,за забавено плащане на тези вноски наемателят
дължи на наемодателя неустойката за забава,уговорена в чл.8,ал.2 от договора за
наем.Ищецът я претендира като размер в уговорения с договора максимум от 30 %
от дължимата и неплатена наемна цена.Като се има предвид падежа на плащането на
всяка от посочените две наемни вноски,непосредствено след настъпването на който
е настъпила и забавата в издължаването на вноските,и наред с това като се
отчете изминалото време на забавата до датата на подаване на процесната искова
молба-26.09.2014 г.,а заедно с това се вземе предвид и уговорения начин на
начисляване на неустойката,крайния резултат,който се получава е,че за
посоченото време на забава сборно натрупаната неустойка по чл.8,ал.2 от
договора за забавеното плащане на двете вноски е повече от 30 000
лв.Обаче,като се има предвид,че тази неустойка се дължи в размер не по-голям от
30 % от неплатената наемна цена,възлизаща в случая на 39 600 лв. с ДДС,то
дължимия размер на договорната неустойка се равнява на сумата от 11 880
лв.,колкото и самият ищец претендира.Предвид изложеното се налага крайния
извод,че и иска за заплащането на договорна неустойка се явява доказан и
основателен в пълния му предявен размер и като такъв ще се уважи изцяло.
Ищецът не е поискал по делото присъждането на законна
лихва,считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
главницата,а и на договорната неустойка,поради което такава лихва няма да бъде
присъдена с настоящото решение.
По насрещния иск на „БОБ-ТОНИ”ООД:
С него се претендира връщането на платената от
наемателя на наемодателя първа наемна вноска по договора за наем от 29.12.2013
г. в размер на 26 400 лв.,като се поддържа твърдението,че същата е платена
при начална липса на основание и подлежи на връщане на основание чл.55,ал.1,предложение
І-во от ЗЗД.За обосноваване на тезата си за начална липса на основание за
плащането на вноската ответникът поддържа същите аргументи за нищожност на
процесния договор за наем,каквито е изложил и във връзка с предявения от него
инцидентен иск.И понеже всички тези доводи,разгледани по-горе в настоящото
решение,бяха приети за неоснователни,а наемния договор-за действителен и
породил произтичащите от него правни последици,включая и относно задължението
на наемателя за заплащане на уговорената наемна цена,се налага крайния извод за
неоснователността на насрещната искова претенция.Платената от наемателя на
наемодателя наемна вноска е дължимо платена и не подлежи на връщане на
претендираното от ищеца по насрещния иск основание-чл.55,ал.1,предложение І-во
от ЗЗД,защото не се установи липсата на основание за плащането й,а
напротив-такова основание е налице и това е сключения между страните договор за
наем от 29.12.2013 г.Предвид тези мотиви насрещния иск ще се отхвърли изцяло
като неоснователен.
Предвид горния резултат от разгледаните с решението
искове, следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.1 от ГПК
ответника по първоначалните искове „Боб-Тони”ООД да заплати на ищеца по същите
искове-„Боби-Ес”ЕООД сумата от 3 460 лв. съдебни разноски /включваща платена
ДТ от 2 060 лв.,платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер
на 1 100 лв. и 300 лв.-платено възнаграждение за вещо лице/.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „БОБ-ТОНИ”ООД-гр.Асеновград,обл.Пловдив,с
ЕИК ********* инцидентен иск по чл.212 ГПК във вр. с чл.26,ал.1,предл. първо и
ал.2,предл. първо от ЗЗД за установяване и прогласяване нищожността на
процесния „договор за наем на недвижим имот”,сключен на 29.12.2013 г. между „БОБИ-ЕС”ЕООД-гр.Смолян,с
ЕИК ********* като наемодател и „БОБ-ТОНИ”ООД-гр.Асеновград,обл.Пловдив,с ЕИК
********* като наемател.
ОСЪЖДА
„БОБ-ТОНИ”ООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Асеновград,област Пловдив, ж.к.”Запад”, ул.”Лозница”№8, бл.6/5, вх.Б,ап.6 да
заплати на „БОБИ-ЕС”ЕООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Смолян,ул.”Захари Стоянов”№5 сумата
от 39 600 лв. /тридесет и девет хиляди и шестстотин лева/,представляваща
неплатен остатък от уговорената наемна цена по сключения между страните договор
за наем на недвижим имот от 29.12.2013 г.,който остатък обединява неплатената
наемна вноска от 26 400 лв. /с ДДС/ по фактура №**********/03.02.2014 г. и
наемната вноска от 13 200 лв. /с начислен ДДС/ по фактура №**********/01.03.2014
г.,както да му заплати и сумата от
11 880 лв. /единадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева/,представляваща
неустойка по чл.8,ал.2 от договора за наем,сключен на 29.12.2013 г.,изчислена
като 30 % от неизплатения остатък от наемната цена и дължима поради забавата в
изплащането на същия остатък,а също да заплати и сумата от 3 460 лв.
/три хиляди четиристотин и шестдесет лева/ съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен насрещния иск на „БОБ-ТОНИ”ООД-гр.Асеновград,обл.Пловдив,с
ЕИК ********* против „БОБИ-ЕС”ЕООД-гр.Смолян,с ЕИК ********* за заплащането на
сумата от 26 400 лв.,представляваща изплатената от наемателя на наемодателя по
договора за наем от 29.12.2013 г. първа наемна вноска,претендирана с насрещния
иск за връщане на основание чл.55,ал.1,предложение І-во от ЗЗД като платена при
начална липса на основание поради нищожност на наемния договор.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :