№ 77
гр. гр. Димитровград, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20225610100927 по описа за 2022 година
1.
1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
2. ИЩЕЦЪТ- УниКредит Булбанк” АД, per. в Търговския регистър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7 предявява искова молба, с която при
подробно описани в нея обстоятелства моли от съда да се произнесе с
решение, с което да се признае за установено , че в негова полза по
отношение на кредитополучателя П. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Димитровград, ул. „******************************, съществуват
следните вземания по Договор за кредитна карта № CCIR-457-00012-2014 от
г., Анекс от 26.03.2014 г. и Анекс от 16.06.2020 г., както следва:
сумата от 830,00 лева, представляваща главница по Договор за кредитна
карта№ CCIR-457-00012-2014 от 14.02.2014 г., Анекс от 26.03.2014 г.. и
Анекс от 16.06.2020 г,;
сумата от 504,00 лева, представляващи договорена лихва за периода от
21.07.2020 г. до 27.05.2022 г.;
законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2022 г. до изплащането на
сумата;
сумата от 158,68 лева - разноски, на основание чл. 78 от ГПК по
производството по издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
3. По делото се явява представител , който поддържа претенцията . моли за
присъждане на разноски. В писмено становище се изнасят подробни
1
аргументи, в подкрепа на твърденията.
4. ОТВЕТНИКЪТ- П. И. П., ЕГН: ********** чрез адв. Н. П. П. - АК -
ПЛОВДИВ, Б: **********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Опълченска" № 4
оспорва исковата претенция в писмен отговор. Твърденията са, че не е
сключвал Договор за кредитна карта от 14.02.2014 г.; нито анекси към него,
нямало настъпила изискуемост, твърди давност.
5. В с.з. не се явява, но праща представител. Оспорва претенцията. Депозира
писмена защита, в която наслагва доводи, в подкрепа на твърденията си.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане в негова полза на разноски в
заповедно и исково производство.
Съдът намира:
Приложим закон.
6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
7. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 9. (1) Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
8. Граждански процесуален кодекс(ГПК)
Чл. 422. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
По фактите
9. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело 660 /2022г.. по описа на Районен
съд- Димитровград е издадена заповед за изпълнение № 313/01.06.2022 г. по
реда на чл. 417 от ГПК, със следното съдържание: Длъжникът П. И. П. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. Димитровград,
УЛ.*************************, общ. Димитровград, обл. Хасково да
2
заплати на кредитора УниКредит Булбанк АД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, ПЛ.СВЕТА НЕДЕЛЯ 7, р-н Възраждане, общ. Столична, обл. София
(столица) Главница - 830(осемстотин и тридесет лева)лв., ведно със законна
лихва върху нея от 27.05.22 г. до изплащане на вземането; Договорена лихва
- 504.00(петстотин и четири лева)лв. за периода от 21.07.20 г. до 27.05.22 г.
Съдебни разноски от 26.68 лева; Адвокатски хонорар - 132.00 лева .
Вземането произтича от следните обстоятелства: дължими суми по
изискуем договор за кредитна карта № CCIR- 457- 00012- 2014 от 14.02.2014
г., анекс от 26.03.2014 и анекс от 16-06-2020 г..
10. Подадено е възражение вх.№ 4008/ 10.06.22 г. от ответникът в срок по ч.гр.
дело 660/2022г. на основание чл. 414 от ГПК че не дължи суми.
11. Настоящият иск е предявен в срок по чл. 415 от ГПК на 26.07.2022 г.
12. Представен с исковата молба е Договор за кредитна карта № CCIR-457-
00012-2014 от 14.02.2014 г., с който от една страна ищецът (банката) и от
друга- ответникът(оправомощен държател), по силата на който първият
предоставил на вторият право да използва кредитен лимит до размер на
1500 лева , като усвоява в рамките на периода и възстановява ползваните
суми. Срокът на договорът бил до 28.02.18 г.
13. Представено е искане за издаване на кредитна карта от ответникът към
ищеца вх.№ 0457-58-012418/06.02.2014 г. с лимит от 1500 лева.
14. С Анекс № 1 от 26.03.2014 г. към договора бил променен лихвеният
процент.
15. Ищецът е предоставил извлечения от счетоводството си – информация за
сметка на ответникът за периода 14.02.2014 до 12.08.2019 г., ползвани от
вещото лице.
16. Съгласно § 1 от Анекс № 1 от 16.06.2020 г. към Договор за кредитна карта
№ CCIR-457-00012-2014 от 14.02.2014 г. ,страните са се съгласили
отношенията между тях, възникнали и във връзка със сключването и
изпълнението на Договор № CCIR-457- 00012-2014 от 14.02,2014 г. за
кредитна карта за физически лица и всички анекси към него, установяващи
условията по Договора и изпълнението му, да бъдат уреждани от Анекса от
16.06.2020 г. съдържанието, на който заменя напълно и изцяло
съдържанието на Договора за кредитна карта. При предоговаряне условията
по Договора експозицията по кредита е получила нов номер на контракт
(индивидуализиращ номер на кредита в Банката), а именно
3
952LRAC202021001. На основание т.7. от Анекса, срокът за ползване и
погасяване на предоставения кредит изтича на 21.03.2021 г.Съгласно т. 7.2.
от Анекса, кредитополучателят П. И. П. се е задължил да погасява кредита
ежемесечно на вноски с падеж на всяка вноска 21-во число на всеки месец,
по посочената в Анекса сметка
17. Към Анекса е бил изготвен и двустранно разписан Погасителен план, видно
от който остатъчният дълг към датата на подписване на Анекса (16.06.2020
г.) е бил в размер на 830 лв. Съгласно погасителния план първата вноска е
била дължима на 21.07.2020 г., а последната на 21.03.2021 г. От
погасителния план е виден размерът на всяка една от дължимите месечни
погасителни вноски.
18. Съгласно т.9.1. от Анекса, начислената просрочена и изискуема лихва
(миграция), считано от датата на подписване на Анекса (16.06.2020 г.),
съгласно т.2.6. в размер на 109,00 лева е следвало да се погасява успоредно с
анюитетната вноска, а именно на 2-месечни равни погасителни вноски,
всяка една в размер на 36,33 лева, считано от 21.07.2020 г. до 21.08.2020 г. и
една последна изравнителна вноска в размер на 36,34 лева, дължима на
21.09.2020 г.
19. В счетоводството на ищеца се установило, че погасяванията на
месечните вноски, не са били редовни по падеж (не са правени в
срок) и по размер. Считано от 21.07.2020 г. кредитополучателят П.
И. П. е изпаднал забава, като в периода от 21.07.2020 г. до
21.09.2020 г. не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски,
включващи главница, възнаградителна лихва и разсрочени лихви),
всяка от които в размер на 135,12 лева.В периода от 21.10.2020 г. до
21.03.2021 г. не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски
(включващи главница и възнаградителна лихва), всяка от които е в
размер на 98,79 лева. В тази връзка са представените от ищеца като
доказателства справка Информация за сметка за периода 12.08.2019 -
11.07.2022, и Извлечение от счетоводните книги на банката от 27.05.2022 г.
20. Ищецът е начислил и неустойки за просрочена редовна лихва, съгласно
т. 5.7., във връзка с т. 11.2.2. от Анекса, във връзка с Раздел III, т.
9.9 от Общите условия. Начислената неустойка за просрочена
редовна лихва не е била заплатени от длъжника, като незаплатената
неустойка за просрочена редовна лихва била в размер общо на 9,74
4
лева. В тази връзка ищецът представя като доказателства Лихвен
лист за кредит по контракт 952L9021920316AR за периода
22,07,2019 г, -12.08.2019 г., Лихвен лист за кредит по контракт
952L902192241140 за периода 12.08,2019 - 20.07.2020 г. и Лихвен
лист за кредит по контракт 952LRAC202021001 за периода
16.06.2020 г.- 11.07.2022 г., Извлечение от счетоводните книги на
банката от 27.05.2022 г.
21. От назначената по делото експертиза се установява, че кредитният лимит
по Договор за кредитна карта № CCIR-457-00012-2014 от 14.02.2014 г. бил
използван по банкова сметка , посочена в самият договор като лична на
ответникът в периода 07.07.2014 г. до 01.08.2019 г. , в общ размер от
4 274.30 лв.- тегления и погасявания. Към дата 21.03.2021 г. размерът на
непогасанета главница възлизал на 830 лева. Размерите на непогасена лихва
бил както следва: договорна за периода от 21.07.20 до 26.05.22 г.- 59.07
лева; лихва за просрочена главница в периода от 21.07.20 до 26.05.22 г.-
202.01 лева; неиздължена лихва (миграция), съгласно чл.9.1 от Анекса за
периода от 21.07.20 до 26.05.22 г.- 106.61 лв., общо лихви в размер на 367.69
лева. Общият размер на неустойките възлизал на 136.31 лева за периода от
21.07.20 до 26.05.22 г.
22. Ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение първоначално на
известния на Банката поС.ен и настоящ адрес в гр. Димитровград, за
връчване чрез ЧСИ Николета Кавакова. Адресатът е бил посетен на
посочения в поканата адрес три пъти в рамките на един месец, като на
18.01.2021 г. е било залепено уведомление по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В
последствие е отправил поканата по адрес на месторабота на
кредитополучателя в гр. Пловдив, е била връчена от ЧСИ Бойка Андреева,
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на
20.06.2021, тъй като в двуседмичен срок от залепване на уведомлението
адресатът не се е явил в кантората на ЧСИ Бойка Андреева, за да получи
книжата.
23. При тези действия ищецът е направил разноски в размер на 72,00 лева
представлява направени разноски за връчване на покана - уведомление до
кредитополучателя, за които представя фактура №**********/11.11.2020 г.
за връчване на покани за събиране на вземания възложени през месец
;
ноември 2020 г., ведно с Приложение № 1 - опис по фактура за м. ноември
5
2020 г.
По процеса.
24. Предявеният иск е установителен и допустим, подаден е пред компетентен
съд, в сроковете по чл. 415 от ГПК и при условията на чл. 415, ал.3, пр. І- во
от ГПК.
25. Претендира се признаване за установено на отразено в заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК вземане.
26. Самото вземане е на база общото материално основание за неизпълнение на
договорно задължение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Това е така,
защото в материалният закон- ЗПК, липсва нарочно и специално основание
за предявяване на исковете.
27. Искът се разгледа по същество.
По същество.
28. Според този съд, несъмнено се установи, че страните в процеса са и страни
по Договор за кредитна карта № CCIR-457-00012-2014 от 14.02.2014 г.
29. Атакуван е анекса, с възражение за недействителност, като противоречащ
на изискванията на чл.22 от ЗПК. Недопустимо било с анекс да се заменя
изцяло съдържанието на основния договор; кредит по този анекс нито е
отпускан, нито е усвоен кредит от кредитополучател, нарушени били
разпоредбите на чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и на чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
30. На първо място, няма проблем страните да сключват договори за
задоволяване на своите интереси, като в тази връзка могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави(чл.8- 9 от ЗЗД). В този
смисъл , те спокойно могат да приемат, че предходно съглашение може да
промени своите параметри- като срок , условия , падеж и др. , да преминат
от един вид договор към друг, да го сторят в допустима форма и тн. Така
това възражение е неправилно
31. Ограниченията към новият анекс се поставят в контекста на чл. 22 от ЗПК.
32. Действителната воля на страните всъщност е точно оформена в т.1 от
Анекса- преоформяне на задълженията по Договор за кредитна карта №
CCIR-457-00012-2014 от 14.02.2014 г.- т.1 от Анекса. Става ясно, че
несъмнено последният договор е бил сключен между страните , по силата на
който ответникът е открил сметка при ищеца- банка, получил е кредитна
карта, която е била с лимит за теглене от 1500 лева, с установени до тогава
минимални вноски по погасяване на изтегленото. Към момента на
сключване на анекса, основното право на ответникът- да тегли пари е
възможно , при положение, че погаси остатъка от неиздължена главница до
този момент- 830, 61 лв.- т.2.4 и лихва от 109 лв.- т. 2.6 от анекса. Тези суми
са дължими към този момент и двете страни са го признали.
33. Всъщност , съдържанието на анекса е насочено към задоволяване
интересите на страните по договора за кредитна карта , като е дадена
възможност на ответникът да изпълни доброволно задълженията си по
връщане на сумите, ведно с лихви в един период от време, който му се е
сторил подходящ, по тази причина- се е съгласил с него.
34. Наистина обаче е вярно, че анексът не може да се приеме като равен на
договор за потребителски кредит, защото не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, няма отпуснат кредит, вместо което обаче има
6
предоговаряне по отношение на изпълнение на задължения на ответникът
към ищеца по предходен договор.
35. Ищецът обаче изобщо не твърди, че с анекса е отпуснат кредит на
ответника, напротив- твърденията са изцяло в посока на гореизнесените.
36. Така преценката на съда за съответствие на чл. 22 от ЗПК е не към анекса
само, а и към договорът, породил задълженията между страните - Договор
за кредитна карта № CCIR-457-00012-2014 от 14.02.2014 г.
37. Погледнато така, този договор не противоречи на закона, защото покрива
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9 от ЗПК.
38. С този договор една страна ищецът (банката) и от друга-
ответникът(оправомощен държател), по силата на който първият
предоставил на вторият право да използва кредитен лимит до размер на
1500 лева , като усвоява в рамките на периода и възстановява ползваните
суми. Срокът на договорът бил до 28.02.18 г.
39. Този договор не ощетява ответникът- потребител по смисъла на ЗПК.
Неговото правно основание е дадено в чл. 430 от ТЗ- на практика става
въпрос за договор за банков кредит. Съобразно и качеството на заемателят,
очевидно е, че договорът за банков кредит следва да е съответен(да не
противоречи) на ЗПК.
40. Такова противоречие съдът не констатира.
41. Съдът довери заключението на вещото лице изцяло. От същото несъмнено
се установи, че ответникът се ползва от даденият му кредит по реда и
условията , визирани в договора, като тегли суми до лимита от 1500 лева ,
връщайки част от изтегленото , плюс лихвите върху усвоената сума. Всичко
това е станало в периода от 07.07.2014 г. до 01.08.2019 г.
42. Така може да се изведе, че ответникът ефективно е използвал
предоставеният кредит в посоченият период . Сумата в общ размер от
4 274.30 лв. означава, че за това време в определени моменти лимита е
използван до даден размер, после- внасяна е сума по тегленията , после- пак
се е теглило и тн. Не е толкова сложно за обяснение, така ответникът не
следва да има недоумение в тази връзка
43. Отново от заключението на експерта несъмнено се установявана, че към
дата 21.03.2021 г. размерът на непогасенета главница възлизал на 830 лева.
44. Всъщност, този размер е признат от страните и към дата 16.06.2020 г.,
когато е сключен анекса.
45. За този съд няма никакво съмнение, че имаме действителен и съответен на
волята на страните договор за банков кредит, по силата на който ищеца е
изправна страна, ответникът-не, последният има задължение към ищеца, по
тази причина двете страни уреждат доброволно и законосъобразно
отношенията си с последващ анекс, целящ защита на техните интереси- на
ищеца- да получи изпълнение, а на ответникът- да изпълни по благоприятен
за него начин, в по- дълъг срок и по улеснени условия. Това става ясно и от
уговореното в анекса – т.6.1
46. Въпрос с давност не може да бъде повдигнат на законово основание.
Падежът на задължението е не по- рано от уговореният в анекса- до 21.03.21
г.- т. 7 от Анекса. В този смисъл, ответникът изпада забава от тази дата, а
към момента на постановяване на решението нито къс , нито дълъг срок по
закон не е изтекъл.
7
47. В обобщение, ответникът е задължен с главница от 830 лева.
48. Тук следва да се отбележи, че оспорването, което ответникът прави по
отношение на счетоводните записвания също е без основание. Това не са
частни документи, по смисъла на чл.180 от ГПК, а съдът ги оценява като
счетоводни записвания по смисъла на чл. 182 от ГПК и доверява тяхната
достоверност именно на това основание, в съвкупността им с изнесеното от
вещото лице в неговото заключение, т.е. те са достоверни.
49. По въпросът със забавата, този съд намира, че действията на ищеца ,
извършени с отправяне на доброволна покана за изпълнение не рефлектират
върху изискуемостта на вземането. То е срочно по смисъла на чл. 70 от ЗЗД,
т.е. падежа настъпва на датата, посочена в анекса и от този момент
длъжникът- ответник е в забава.
50. Така несъмнено се установи, че ищецът има вземане за главница по
отношение на ответникът в размер на 830 лв. и претенцията в тази част е
доказана.
51. Претенцията за дължима лихва , съобразно и заключението на експерта е до
установеният размер от 367.69 лева, над него- до размер на 504 лева
вземането не е установено по размер.
52. Вещото лице оценява неустойките по анекса на размер от 136.31 лева, но
нито в заповедта по чл. 417 от ГПК има такова присъждане, нито в
петитума на исковата молба не се претендират неустойки. Така съдът няма
как да ги присъди.
53. Това, че ищецът сумира тази сума към договорната лихва не означава, че
неустойката е равна на лихва- чл.92 от ЗЗД.
54. Не става въпрос за нередовност на исковата молба, а за липса на претенция
към съда, по тази причина и произнасянето за неустойката е негативно по
отношение на ищеца
55. Съгласно чл. 78 от ЗЗД разноските по изпълнението са в тежест на
длъжника- ответник. Макар и описани в исковата молба, разноски по
връчване на нотариална покана не се претендират в исковата молба-
петитум, липсват и в заповедта по чл. 417 от ГПК, така съдът не дължи
произнасяне в тази посока.
56. В обобщение, следва да се признае за установено по отношение на
ответникът, че ищецът има вземане към него а именно:
-сумата от 830,00 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта№
CCIR-457-00012-2014 от 14.02.2014 г., Анекс от 26.03.2014 г.. и Анекс от
16.06.2020 г,;
- сумата от 367.69 лева, представляващи договорена лихва за периода от
21.07.2020 г. до 27.05.2022 г., като искът до размер на 504 лв. като недоказан
следва да се отхвърли;
- законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2022 г. до изплащането на
сумата;
- сумата от 158,68 лева - разноски, на основание чл. 78 от ГПК по производството
по издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
Разноски.
57. Ищецът сполучливо защитава тезата си и искът е основателен. От друга
страна той е доказан до глобалният размер от 1356.37 лв., а не както е
8
предявен- за вземания в размер на 1406 лева.
58. Двете страни претендират разноски, такива им се дължат – съответно на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК за ищецът и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК-
за ответникът.
59. Общият размер на разноските на ищеца (за адвокат, ДТ и за експертиза) е
равен на 911.38 лева, съобразно и списъка по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в
писмената защита.
60. С оглед частичната доказаност на претенцията ,дължимите разноски са
равни на 874.92 лева.
61. Ответникът не представя списък за разноски. От представеното по делото
пълномощно/ договор за правна защита е видно , че при уговорени 500 лева
са платени в брой 300 лева, няма доказателства за станало плащане в
последствие. Така действителните разноски на ответника са именно сумата
от 300 лева.
62. С оглед отхвърлителният диспозитив, сумата, която следва да му бъде
репарирана е равна на 12 лева.
63. Съдът извършва прихващане, така окончателният размер на дължимите
разноски от ответника към ищеца е равен на 864.92 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че „УниКредит Булбанк” АД, per. в Търговския
регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7 гр. София, ул. „Сердика” № 23, п.к. 1202 АК
„А. и И.” има вземания спрямо П. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград,
ул. „*****************************, съдебен адрес адв. Н. П. П. - АК - ПЛОВДИВ,
Б: **********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Опълченска" № 4 а именно:
-сумата от 830,00 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта№
CCIR-457-00012-2014 от 14.02.2014 г., Анекс от 26.03.2014 г.. и Анекс от 16.06.2020 г,;
- сумата от 367.69 лева, представляващи договорена лихва за периода от 21.07.2020 г.
до 27.05.2022 г., като искът до размер на 504 лв. като недоказан - ОТХВЪРЛЯ;
- законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2022 г. до изплащането на сумата;
- сумата от 158,68 лева - разноски, на основание чл. 78 от ГПК по производството по
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П. И. П. да заплати на „УниКредит Булбанк” АД направените по
делото разноски в размер на 864.92 лева .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните пред ХОС
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9