Решение по дело №12305/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 137
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20211110212305
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110212305 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „П. К.“ ООД срещу НП № 22-007559/12.08.2021 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ – София), с което на
жалбоподателя, за нарушение, квалифицирано по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, на основание чл.
416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева. В жалбата се прави искане за отмяна на НП поради противоречие между
фактическите констатации на наказващия орган и формираните въз основа на тях правни
изводи за наличие на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от
процесуален представител. Не аргументира писмено тезата си, заложена в жалбата.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
При извършена проверка на контролните органи на Дит-София по спазване на трудовото
1
законодателство на дата 05.07.2021 г. в обект на жалбоподателя – строеж: „административно
стопанска сграда с офиси, търговски площи, спортно-възпитателен комплекс,
многофункционални зали, складови помещения, отворен подземен паркинг и открит
паркинг“ с местонахождение: УПИ III – ....,....., кв.70, м. „М. л.-з.“, по плана на гр. С., район
„В.“ – С. о., било установено, че към 24.05.2021г. „П. К.“ ООД в качеството си на
работодател не е застраховал за своя сметка Б. Н. С., с ЕГН: **********, назначен на
длъжност „кранист", извършващ работа, при която съществува опасност за живота и
здравето му, за риска „Трудова злополука".
На 06.08.2021г. бил съставен АУАН №22-007559, връчен надлежно на жалбоподателя.
Съставен бил протокол за извършена проверка с изх. № ПР2122332 на 05.08.2021г., в който
били посочени нарушенията, дадени съответните предписания и указан срок за изпълнение
от страна на Ю.Л.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, установена от контролните
органи, и издал атакуванато наказателно постановление № 22-007559/12.08.2021, с което
наложил на "П. К." ООД, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на
1 500 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от събрания по делото доказателствен
материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля АН. Н. БЛ., и
събраните по делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка, заповед за
прекратяване на трудово правоотношение, справка за приети и отхвърлени уведомления,
уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ, заповеди за компетентност, длъжностни характеристики,
писмени декларации договор за строителство, работна инструкция за безопасна работа с
куло кран, полици за задължителна застраховка „трудова злополука“, книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа, трудов договор, карта за предварителен медицински
преглед, служебна бележка, както и останалите материали по делото, приети по надлежния
процесуален ред. Св. Б. последователно, подробно и в хронология излага обстоятелствата по
извършване на соченото административно нарушение в съдебно заседание, визирано в
АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля, те са в синхрон с останалите
доказателства по делото и не съдържат противоречия. Съдът прецени като относими
писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на
оспорване административен акт. По същество същата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават и необходимото съдържание по чл.42 и
2
чл.57 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се
съдържат две алинеи, като административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за нарушение на ал.1. Същата урежда задължителността на
застраховката за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет. Ал.2 визира задължение за органите, компетентни
да уредят реда за застраховане за тази застраховка, в съответствие с осъществяваната
икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за
честота и тежест на трудовите злополуки.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (НЗЗРСРТЗ) на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Тази разпоредба е посочена като
нарушена и в обжалваното наказателно постановление.
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че Б. Н. С. заема
длъжността „кранист в "П. К." ООД гр. С., видно от трудов договор №030/21.05.2021 г.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства - показания на актосъставителя
АН. Н. БЛ., че по време на проверката на дата 05.07.2021 г. в строителен обект на
дружеството-жалбоподател, последният не е представил доказателства за сключена
застраховка „Трудова злополука" към 24.05.2021г., касаеща лицето Б. Н. С., на длъжност
„кранист". На 12.07.2021г. в дирекция „Инспекция по труда“ . е представена полица
задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 3607210200000198, сключена на
08.07.2021г., с която работодателят е застраховал две лица, в т.ч. Б. Н. С., ЕГН **********,
със срок на застраховката от 09.07.2021г. до 08.07.2021г.
От събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени
средства се установява, че в действителност дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задълженията си по застраховане на лицето Б. Н. С. към датата на съставяне на АУАН. С
това свое бездействие дружеството е извършило вмененото му нарушение от обективна
страна. Задължението за работодателя възниква за всеки работник поотделно след
сключването на трудовия договор и преди допускането на работника на работа на обекта.
Ето защо, за конкретното лице, за което е санкционирано дружеството, следва да се приеме,
че задължението е възникнало най-рано на 21.05.2021 г., когато е сключен трудовият
договор. В тази връзка, наведените доводи от страна на дружеството-жалбоподател по
отношение началната дата на трудовото правоотношение, не следва да се вземат предвид,
тъй като задължението на дружеството е възникнало към 21.05.2021г. и е могло да бъде
изпълнено до 25.05.2021г. (денят, в който лицето е постъпило на работа). В този смисъл
посочената дата в НП – 24.05.2021г. не е грешна, което от своя страна, не води до основание
за отмяната му като незаконосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция преценява, че извършеното нарушение от жалбоподателя
3
административно нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, когато с
оглед липсата или незначителност на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Нарушението е формално, а поведението на нарушителя, изразено в негово бездействие,
изцяло изпълва състава на нарушението, без да е необходимо от това да са настъпили
имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка не може да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде
освободено от административно-наказателна отговорност. Тук преценката се прави не с
оглед наличието или не наличието на вредни последици, а съобразно степента, с която така
нареченото формално нарушение е застрашило конкретни обществени отношения. В
разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна степен на интензивност е
застрашило обществени отношения - предмет на защита, за да се приеме, че е
административно нарушение. В тази връзка съдът намира, че за постигане целите на
административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН, а именно: да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, административно-
наказващият орган правилно е преценил, че същите могат да бъдат постигнати чрез налагане
на минималното предвидено административно наказание от законодателя - имуществена
санкция в размер на 1500 лева. Административнонаказателната отговорност на
дружеството-нарушител е ангажирана при отчитане тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи вината обстоятелства. При налагане на
наказанието е съобразен нарушителят и липсата на непосредствени вреди или накърняване
на законни интереси и права. Отчитайки предписанията на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимално предвидения от закона
размер, а съдът не намира основания за нейната отмяна.
По тези съображения съдът прие, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид претенцията на процесуалния представител на
КФН за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правна помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/ по предложение на
Национално бюро за правна помощ /НБПП/. Касае се за съдебно производство, протекло в
едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел, настоящото производство не се
отличава с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв
вид, затова следва да се присъди възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен
4
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007559/12.08.2021 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София
ОСЪЖДА „П. К.“ ООД да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ – София
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Пропърти Контрол“ ООД срещу НП № 22-007559/12.08.2021 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ – София), с което
на жалбоподателя, за нарушение, квалифицирано по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, на основание чл.
416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева. В жалбата се прави искане за отмяна на НП поради противоречие между
фактическите констатации на наказващия орган и формираните въз основа на тях правни
изводи за наличие на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от
процесуален представител. Не аргументира писмено тезата си, заложена в жалбата.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
При извършена проверка на контролните органи на Дит-София по спазване на трудовото
законодателство на дата 05.07.2021 г. в обект на жалбоподателя – строеж: „административно
стопанска сграда с офиси, търговски площи, спортно-възпитателен комплекс,
многофункционални зали, складови помещения, отворен подземен паркинг и открит
паркинг“ с местонахождение: УПИ III – 4735,380,386, кв.70, м. „Манастирски ливади-запад“,
по плана на гр. София, район „Витоша“ – Столична община, било установено, че към
24.05.2021г. „Пропърти Контрол“ ООД в качеството си на работодател не е застраховал за
своя сметка Борис Николов Стойнев, с ЕГН: **********, назначен на длъжност „кранист",
извършващ работа, при която съществува опасност за живота и здравето му, за риска
„Трудова злополука".
На 06.08.2021г. бил съставен АУАН №22-007559, връчен надлежно на жалбоподателя.
Съставен бил протокол за извършена проверка с изх. № ПР2122332 на 05.08.2021г., в който
били посочени нарушенията, дадени съответните предписания и указан срок за изпълнение
от страна на Ю.Л.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, установена от контролните
органи, и издал атакуванато наказателно постановление № 22-007559/12.08.2021, с което
наложил на "Пропърти Контрол" ООД, в качеството му на работодател, имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от събрания по делото доказателствен
материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля АН. Н. БЛ., и
събраните по делото писмени доказателства: протокол за извършена проверка, заповед за
прекратяване на трудово правоотношение, справка за приети и отхвърлени уведомления,
уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ, заповеди за компетентност, длъжностни характеристики,
писмени декларации договор за строителство, работна инструкция за безопасна работа с
куло кран, полици за задължителна застраховка „трудова злополука“, книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа, трудов договор, карта за предварителен медицински
преглед, служебна бележка, както и останалите материали по делото, приети по надлежния
процесуален ред. Св. Б. последователно, подробно и в хронология излага обстоятелствата по
1
извършване на соченото административно нарушение в съдебно заседание, визирано в
АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля, те са в синхрон с останалите
доказателства по делото и не съдържат противоречия. Съдът прецени като относими
писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на
оспорване административен акт. По същество същата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават и необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се
съдържат две алинеи, като административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за нарушение на ал.1. Същата урежда задължителността на
застраховката за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет. Ал.2 визира задължение за органите, компетентни
да уредят реда за застраховане за тази застраховка, в съответствие с осъществяваната
икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за
честота и тежест на трудовите злополуки.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (НЗЗРСРТЗ) на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Тази разпоредба е посочена като
нарушена и в обжалваното наказателно постановление.
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че Борис Николов
Стойнев заема длъжността „кранист в "Пропърти Контрол" ООД гр. София, видно от трудов
договор №030/21.05.2021 г. Установява се от събраните по делото гласни доказателства -
показания на актосъставителя АН. Н. БЛ., че по време на проверката на дата 05.07.2021 г. в
строителен обект на дружеството-жалбоподател, последният не е представил доказателства
за сключена застраховка „Трудова злополука" към 24.05.2021г., касаеща лицето Борис
Николов Стойнев, на длъжност „кранист". На 12.07.2021г. в дирекция „Инспекция по труда“
София е представена полица задължителна застраховка „Трудова злополука“ №
3607210200000198, сключена на 08.07.2021г., с която работодателят е застраховал две лица,
в т.ч. Борис Николов Стойнев, ЕГН **********, със срок на застраховката от 09.07.2021г. до
08.07.2021г.
От събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени
средства се установява, че в действителност дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задълженията си по застраховане на лицето Борис Николов Стойнев към датата на съставяне
на АУАН. С това свое бездействие дружеството е извършило вмененото му нарушение от
обективна страна. Задължението за работодателя възниква за всеки работник поотделно след
сключването на трудовия договор и преди допускането на работника на работа на обекта.
Ето защо, за конкретното лице, за което е санкционирано дружеството, следва да се приеме,
че задължението е възникнало най-рано на 21.05.2021 г., когато е сключен трудовият
договор. В тази връзка, наведените доводи от страна на дружеството-жалбоподател по
отношение началната дата на трудовото правоотношение, не следва да се вземат предвид,
тъй като задължението на дружеството е възникнало към 21.05.2021г. и е могло да бъде
2
изпълнено до 25.05.2021г. (денят, в който лицето е постъпило на работа). В този смисъл
посочената дата в НП – 24.05.2021г. не е грешна, което от своя страна, не води до основание
за отмяната му като незаконосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция преценява, че извършеното нарушение от жалбоподателя
административно нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, когато с
оглед липсата или незначителност на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Нарушението е формално, а поведението на нарушителя, изразено в негово бездействие,
изцяло изпълва състава на нарушението, без да е необходимо от това да са настъпили
имуществени или неимуществени вреди. В тази връзка не може да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде
освободено от административно-наказателна отговорност. Тук преценката се прави не с
оглед наличието или не наличието на вредни последици, а съобразно степента, с която така
нареченото формално нарушение е застрашило конкретни обществени отношения. В
разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна степен на интензивност е
застрашило обществени отношения - предмет на защита, за да се приеме, че е
административно нарушение. В тази връзка съдът намира, че за постигане целите на
административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН, а именно: да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, административно-
наказващият орган правилно е преценил, че същите могат да бъдат постигнати чрез налагане
на минималното предвидено административно наказание от законодателя - имуществена
санкция в размер на 1500 лева. Административнонаказателната отговорност на
дружеството-нарушител е ангажирана при отчитане тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи вината обстоятелства. При налагане на
наказанието е съобразен нарушителят и липсата на непосредствени вреди или накърняване
на законни интереси и права. Отчитайки предписанията на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимално предвидения от закона
размер, а съдът не намира основания за нейната отмяна.
По тези съображения съдът прие, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид претенцията на процесуалния представител на
КФН за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правна помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/ по предложение на
Национално бюро за правна помощ /НБПП/. Касае се за съдебно производство, протекло в
едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел, настоящото производство не се
отличава с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв
вид, затова следва да се присъди възнаграждение в размер на 100.00 лв.
3