РЕШЕНИЕ
№
гр.Варна, 04.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 19.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева като разгледа
докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 397 по описа за 2018
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
„ЕМ ЕЛ ПИ ЕС“ АД - гр.Русе е обжалвало решение № 317/23.04.2018 г. по т.д. №1314/2017 г.
на Варненския окръжен съд-ТО, с което исковете му срещу „Оркид мулти комплекс Варна“ ЕООД-гр.Варна са отхвърлени,
с молба да бъде отменено като неправилно изцяло и
вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени, ведно с
присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции. Въззивникът моли в
с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.
Ответникът по жалбата
– „Оркид мулти комплекс Варна“ЕООД-гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез
процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане
на съдебните разноски за въззивната инстанция.
Съдебният състав на
АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд следи служебно за
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а е ограничен
по въпросите за неправилност на решението от посоченото в жалбата.
Оплакването в
жалбата, че съдът не е съобразил характера на сделката, а именно - на договор
за транзитна доставка и в тази връзка приложението на чл.329, ал.3 – ТЗ, е
неоснователно.
Сделката –
споразумение за подизпълнение от 28.04.2009 г. /л.73-л.95/ не е с характер на
транзитна продажба, а на договор за изработка в строителството. Праводателят на
ищеца – „ДИ ЕС ЕЙЧ“ ЕООД – гр.Русе е сключил като подизпълнител договор за
доставка и инсталиране на паркинг оборудване за Гранд Мол Варна с възложител -
„Афкон Електро – Меканикъл Уъркс“
ЕООД – гр.София, който му е възложил
допълнително извън предмета на договора и на работи по доставка и монтаж на система
за допълнителен входно-изходен контрол, на система за изграждане на външни
бариери и четци на карти и на информационна система за заетостта на паркинга на
нива, като допълнителното оборудване е доставено направо на възложителя на
последния - „Оркид мулти комплекс Варна“ ЕООД-гр.Варна. Задължен да заплати възнаграждението
за приетата работа съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД е поръчващият на изпълнителя, в
случая - „Афкон Електро –
Меканикъл Уъркс“ ЕООД – гр.София, който затова е и осъден с решението от 02.06.2016 г.
на САС по в.т.д. №1469/2016 г., а не трето лице –възложител на възложителя,
което е чуждо на правоотношението по договора за строителство между „Афкон Електро – Меканикъл Уъркс“ ЕООД –
гр.София и „ДИ ЕС ЕЙЧ“ ЕООД – гр.Русе, чийто правоприемник е „ЕМ ЕЛ ПИ ЕС“ АД - гр.Русе. Разпоредбата на
чл.329, ал.3 ТЗ изобщо не е приложима в случая. Но дори и при договор за
транзитна продажба, какъвто не е налице, пак третото лице – краен получател не
е длъжен да заплаща цената на стоката по аргумент от чл.327, ал.1 ТЗ,
предвиждащ това задължение като такова на купувача. Цената на стоката може само
да бъде заплатена от третото лице – краен получател, ако то е участвало в
договарянето между продавача и купувача и по съгласие с тях е поело изрично
такова договорно задължение спрямо продавача вместо купувача.
Не може да се сподели и оплакването на
въззивника, че ответникът не бил станал собственик на незаплатеното на ищеца от
възложителя „Афкон Електро – Меканикъл
Уъркс“ ЕООД – гр.София допълнително оборудване, а и договорът между тях от
28.04.2009 г. бил развален, предвид което ответникът дължал връщането му на
ищеца. Ответникът е станал собственик на паркинг оборудването въз основа на договор
за строителство на Гранд Мол от 20.08.2008 г. между него като възложител и
„Комфорт“ ООД - гр.Варна като изпълнител и на тристранно споразумение от
27.10.2008 г. и споразумение от 18.04.2011 г. с „Афкон
Електро – Меканикъл Уъркс“ ЕООД – гр.София като подизпълнител за извършване на
електро-механичните работи по договора, доколкото договорът включва и
прехвърляне собствеността на вещи, определени по своя род, като собствеността
се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова –
с предаването им съгласно чл.24, ал.2 – ЗЗД. Твърдения пък за разваляне на договора
от 28.04.2009 г. изобщо липсват в исковата и допълнителната искова молби, като
няма и представени доказателства от ищеца в тази насока. Дори и да би имало
разваляне, то би имало значение само в отношенията между страните по договора
за подизпълнение, а не и спрямо ответника по иска, който не е страна по него.
Без да е налице поето
от ответника /възложител на възложителя/ договорно задължение да заплати пряко
на изпълнителя стойността на извършената работа вместо възложителя „Афкон Електро – Меканикъл Уъркс“ ЕООД –
гр.София, предявеният срещу него на договорно основание главен иск и
евентуалният иск се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на
спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски
за въззивната инстанция.
Воден от изложеното и
на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №317/23.04.2018 г. по т.д. №1314/2017 г. на Варненския окръжен съд-ТО.
ОСЪЖДА „ЕМ ЕЛ ПИ ЕС“ АД - гр.Русе,
ЕИК *********, да заплати на „Оркид
мулти комплекс Варна“ЕООД-гр.Варна, ЕИК *********, сумата 1000 лева - съдебни разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.