Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
май две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14062
по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от Ж.П.Ж., ЕГН **********, с адрес ***5, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 4687,26 лв. с
ДДС, представляваща главница по фактура от 28.06.2019г., начислена за периода
от 26.06.2018г. – 25.06.2019г. за
обект в ***, с кл. номер ***и аб.
номер ***, въз основа на Наредба 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
потребител на услуги на ответното дружество, което е ВиК
оператор за имот в ***. До м. юни на 2019г. ищецът заплащал редовно дължимите
суми на база отчитане на водомер от инкасатор. При направена проверка установил,
че била издадена фактура от 28.06.2019г. в размер на 4687,26 лв. с ДДС.
Незабавно подал жалба до ответното дружество. Оспорил, че има неплатени
задължения. Ответното дружество отговорило, че на 25.06.2019г. служители на ВИК
оператора констатирали обстоятелства за
физическо въздействие върху водомерите в обекта, което било достатъчно
основание да се приложат разпоредбите на чл. 37 от Наредбата за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Твърди се, че в посочената сметка
било неясно защо са посочени показания - старо: 66 от 26.06.2018г. и ново: 0 от
25.06.2019г., тъй като за периода от 25.06.2018г. до 25.06.2019г. ищецът
заплащал редовно дължимата сума, а водомерите продължавали да отчитат редовно
към момента на подаване на исковата молба. Сочи се, че не е възможно
потребление в посочения в КП размер. Оспорва се издадената фактура. Оспорва се
съставения КП. Ищецът не присъствал на проверката. За представител на ищеца било
посочено лицето ***Ж. на 16 години. Оспорва се такова лице да е присъствало на
проверката. Ищецът няма син с такова име. Протоколът не бил подписан от
свидетел и от лице, което да е присъствало на проверката. Оспорва се, че
измервателните устройства са били без метрология. Оспорва се заключението, че
водомерите били разпробити. Ответникът нарушил чл.
16, ал. 6 и чл. 20 ОУ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника в следния смисъл: Искът е допустим, но неоснователен. Не се спори, че
ищецът е собственик на процесния имот и като такъв се
явява потребител на ВиК услуги. Имотът е водоснабден
и има две открити партиди. На 25.06.2019г. инкасаторът на района влязъл в
жилището за ежемесечен отчет на изразходваните ВиК
услуги, при което констатирал, че върху водомер с аб.
номер *** има физическо въздействие върху измервателния уред – същият бил
пробит и имало поставен кламер, който пречел да се отчита консумираното
количество вода. След това бил съставен КП, в който били описани водомерите и
направените констатации относно разбитите водомери и поставения кламер. Лицето,
осигурило достъп до апартамента, се представило като ***Ж., син на ищеца.
Извършена била корекция на сметка по
реда на чл. 37, ал. 1 от Наредба 4 за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи от 2004г. Инкасаторът на района бил изпратен да
направи отчет на всички индивидуални водомери в сградата и главния водомер, при
което била установена разлика от 1546
куб.м. вода по главен водомер. Същата била фактурирана на името на ищеца. В
случая не се касае за точността на измервателния уред, а за физическо въздействие върху него.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ищецът е титуляр
по партида на обект, находящ се на адрес на потребление в ***, с кл. номер ***и аб. номер ***, по
силата на договорни отношения за доставка и ползване на ВиК
услуги с „***” ООД.
Видно от представения по делото
констативен протокол с номер **********, на 25.06.2019г. двама служители на ВиК Варна – ***и ***извършили проверка на обект в ***, с кл.
номер ***и аб. номер ***. Посочено е, че водомерите
били за смяна. Освен това същите били разпробити и с
поставени кламери за спиране на отчитането на потребеното
количество вода. Водомерите не въртели. Констативният протокол не е подписан от
свидетели, а само от извършилите проверката двама служители на ВиК - Варна. Посочено е, че представител на ищеца бил ***Ж.
– син.
Установява се от представената по
делото фактура с номер ********** от 28.06.2019г., че процесната
сума била начислена за период на потребление от 26.06.2018г. до 25.06.2019г.
Видно от заявление за
прехвърляне на партида с номер ********** от 25.07.2018г. Ж.Ж. *** ползваните ВИК
услуги на обект в ***да бъдат прехвърлени на негово име.
От представеното по делото заключение
по допуснатата ССЧЕ се установява следното: Съгласно Наръчник по
водоснабдяване, изд. „Техника” – София от 1982г. максималната проводимост на количеството вода в куб.м. при 1 м/сек на
тръба с цол ¾ цола е 0,94 куб.м. за 1 час. За 6 часа консумация на вода се изразходват 5,64 куб.м. за 1 ден.
За 365 дни максимална проводимост се изразходва 2051
куб.м. За периода от 26.06.2018г. до 25.06.2019г. на ищеца е била фактурирана
вода за 48 куб.м., която следва да се извади от максималното количество от 2051
куб.м., като разликата е 2003 куб.м. На ищеца не е начислено цялото количество
вода с максимална проводимост, а е начислено
количество вода, отчетено по общия водомер за вход „А”, а именно 1546 куб.м.
Общата стойност на това количество вода се равнява на 4687,26 лв.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. Десислава Атанасова Петкова, инкасатор в ответното дружество. От
нейните показания се установява, че е открита разлика между показанията на
главния водомер и сбора на показанията от индивидуалните водомери, поради което
се появили съмнения за намеса в брояча на водомерите във входа. Свидетелят не
присъствал на място към момента на извършване на проверката. В същото съдебно
заседание е разпитан и св. Димитър Димитров, инспектор в счетоводство и контрол
при ответника. От неговите показания се установява, че проверката била
извършена, поради недопускане до обекта на инкасаторите. При проверката
отворило младо момче. При влизане в кухнята свидетелят установил, че водомерът
бил манипулиран, като бил с разпробит корпусът му.
Бил поставен кламер, който спирал централния механизъм да върти. Вторият
водомер в банята отново бил разпробит.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По така предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника бе да докаже дължимостта на начислената сума, а именно следваше в
условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на
вземането си. В тази връзка трябваше да докаже, че в резултат на извършената
проверка законосъобразно и при спазване на предвиденото в Наредба 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е начислил
сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В редакцията на чл. 37 от Наредба 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи,
действаща
към момента на изготвяне на процесния КП -
25.06.2019г., е уредено, че при установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват,
а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е
по-малък. По същия ред се определя и
количеството изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически
въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда. Незаконното
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и
доказва с протокол, съставен от
длъжностно лице на оператора. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от
най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора.
В чл. 35, ал. 6 от Наредбата
е посочено, че при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане
на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s.
В настоящият случай бе представен
констативен протокол с номер **********, от който се установи, че на
25.06.2019г. двама служители на ВиК Варна извършили
проверка на обект в ***,
с кл. номер ***и аб. номер ***.
Установи се, че водомерите били разпробити и били
поставени кламери, които пречели на въртенето и отчитането на доставяните ВиК услуги. Този констативен протокол е подписван и от
двамата служители. Съдът намира, че въпреки, че липсват подписи в протокола от
свидетели и лицето, осигурило достъп до имота, не са нарушени изискванията на
чл. 37, ал. 3 от Наредба 4 от 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Следователно КП е годно доказателствено средство и следва да се цени в съвкупност с
останалия доказателствен материал.
От събраните свидетелски показания
се установи изложеното в КП, че при извършена проверка на процесния
обект било установено физическо
въздействие върху измервателните уреди, непозволяващо им да измерват
правилно. Т.е. в случая не е налице метрологична негодност на водомерите, а
единствено е налице физическо въздействие върху тях, което довело до спиране
въртенето на стрелките, съответно до неправилно отчитане на потребеното
количество вода.
Предвид изложеното съдът намира, че
са били налице основанията да се осъществи корекционна
процедура по реда на чл. 37 от Наредба 4 от 2004г.
От приетото по делото заключение по
допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и
отговарящо изцяло на поставените въпроси, се установи, че максималната проводимост
на количеството вода в куб.м. при 1 м/сек на тръба с цол ¾ цола е 0,94
куб.м. за 1 час. За 6 часа консумация на вода се изразходват 5,64 куб.м. за 1
ден. За 365 дни максимална проводимост се изразходва
2051 куб.м. За периода от 26.06.2018г. до 25.06.2019г. на ищеца е била
фактурирана вода за 48 куб.м., която следва да се извади от максималното
количество от 2051 куб.м., като разликата е 2003 куб.м. На ищеца не е начислено
цялото количество вода с максимална проводимост, а е
начислено количество вода, отчетено по общия водомер за вход „А”, а именно 1546 куб.м. Общата стойност на това
количество вода се равнява на 4687,26
лв. Следователно дори да се приеме, че за периода от 26.06.2018г. до
25.07.2018г. не следва ищецът да дължи каквато и да било сума, то същата ще се
равнява на стойността на потребени 169,20 куб. м. Ако
този размер бъде изваден от 2003 куб.м. резултатът ще бъде по – голям от 1546
куб.м., именно чиято стойност е била начислена на ищеца.
Предвид изложеното искът се явява
недоказан, поради което и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в общ размер от 250,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Ж.П.Ж.,
ЕГН **********, с адрес ***5, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът Ж.П.Ж., ЕГН **********, не дължи на ответното дружество „***“ ООД, ЕИК ***, сумата от 4687,26 лв. с ДДС, представляваща главница по фактура от
28.06.2019г., начислена за периода от 26.06.2018г.
– 25.06.2019г. за обект на потребление в ***, с кл.
номер ***и аб. номер ***, въз основа на Наредба 4 от
2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
ОСЪЖДА Ж.П.Ж.,
ЕГН **********, с адрес ***5, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, сумата в общ размер от 250,00 лв.,
на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: