№ 2120
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110113533 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от И. М. М. срещу Ц. Д. Ц. иск с правно
основание чл. 535 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за осъждане ответника да заплати сумата от 2 300
лева, ведно със законната лихва за периода от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, произтичаща от неизпълнение на задължение по запис на заповед от 19.03.2021 г., с
падеж 19.04.2021 г. и сумата от 345,67 лв., обезщетение за забава върху главницата за
периода от 19.04.2022г. до датата на подаване на исковата молба в съда 11.10.2022г.
Ищецът твърди, че на 19.03.2021 г. в град Варна ответникът Ц. Д. Ц. издал запис на
заповед, с която се задължил да заплати „без протест" и „без разноски" на поемателя И. М.
М. сумата от 2 300 лева. Същата му е предявена за плащане на 19.04.2021 г. в град Варна.
Издателят не е заплатил процесната сума, поради което ищецът предявява иска си пред
съда.
Ищецът излага, че по ч.гр.д.№692/22г., при подадено от ответника възражение по
чл.414 а от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение №664/22г. не е предявил
установителен иск и заповедта е била обезсилена. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 от ГПК изразява становище за
неоснователност на иска. Сочи, че е образувано ч.гр.д. № 6928/22г. по описа на ВРС по
процесната запис на заповед. Подал възражение срещу издадената заповед за незабавно
защита, но в дадения от съда срок ищецът не е предявил установителен иск за вземането си.
Ответникът възразява, че неспазването на изискването на чл. 535 от Търговския
закон за форма и съдържание на записа на заповед води до неговата нередовност. В
документа трябва да е посочена сумата, която трябва да се плати. Паричната сума може да
бъде в определена валута/ левове, евро, щатски долари и т.н. Сочи, че в настоящият случай е
налице поправка в сумата, която се задължава да плати, а в словесната част не е посочена
валутата която се дължи. Счита, че липсват трите имена на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати.
Счита, че дори и да е съществувало задължение по договор за заем, то е изплатено на
1
служителя в заложната къща на части по начина по който страните са се разбрали.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По делото е представен Запис на заповед издаден на 19.03.2021г. с издател Ц. Д. Ц. и
поемател И. М., ЕГН ********** за сумата от 2300 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На съда е служебно известно, че по ч.гр.д. №692/22г. на ВРС е издадена заповед №
664 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК Ц. Д.
Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В., ап.34 ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор И. М. М.,
ЕГН ********** с адрес гр. В. сумата от 2300лева, дължима по запис на заповед от
19.03.2021г. издаден от длъжника , с падеж на дата 19.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на заявлението- 24.01.2022г. до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата от 333,55лева, представляваща сторени по
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адв. възнаграждение
съразмерно уважената част на заявлението, на осн. чл.78, ал.1 ГПК и изпълнителен лист.
С определение № 8007/22г. е обезсилена заповед за незабавно изпълнение №
664/04.02.2022г. и издадения изп.лист по ч.гр.д. № 692/2022г. на ВРС, на основание чл. 414а,
ал.4 ГПК, поради което предявените искове са допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че Ц. Д. Ц. е издал в негова полза валиден запис на
заповед за претендираната сума, че записът на заповед е редовен от външна страна и
съдържа изискуемите в закона реквизити; че е настъпила изискуемостта на вземането; че
посоченото лице е починало и ответникът е негов наследник. При установяване на горните
обстоятелства е в тежест на ответната страна да докаже, че задължението по процесния
запис на заповед е погасено поради извършено плащане.
Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед трябва да съдържа името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати, както безусловно обещание да се плати
определена сума пари. Записът съдържа и задължаване за плащането му, което не е
поставено под условие. Съдът намира, че менителничният ефект е редовен от външна страна
и има необходимото съдържание, описано в чл. 535 ТЗ.
В процесния запис на заповед е посочена словом сумата която следва да се плати „две
хиляди и триста“, като при цифровото изписване е посочена валутата, а именно лева, поради
което възражението в тази насока е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника относно изписването имената на
издателя и поемателя с две имена, тъй като за всеки един е посочен и ЕГН, което
индивидуализира страните в пълна степен.
Ответникът не доказа да е заплатил дължимата по запис на заповед сума от 2300 лв.,
поради което искът се явява основателен.
Изискуемостта на вземането по правоотношението в размер на сумата от 2300 лв.е
настъпила на посочения в записа падеж – 19.04.2019 г., поради което е основателен и
предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 2300
лв. за периода от 19.04.2022г. до датата на подаване на исковата молба в съда 11.10.2022г.
Размера на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото
правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с
решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и
при използване на база данни в компютърен продукт Calculator.bg, съобразно обявения
2
лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на
дължимите обезщетения за забава от 345,67 лв. Това е размерът на дължимото обезщетение
за забава върху главница от 2300 лв. представляваща лихва за забава за периода от
19.04.2022г. до датата на подаване на исковата молба в съда 11.10.2022г., ето защо и този
иск следва да се уважи в претендирания размер от 345,67 лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете направените в
исковото производство разноски 142 лв. д.т.
Направено е възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба Наредбата №1/9.07.2004г. по чл.7, ал. 2, т.2 от Наредба №1/04г., в минимален размер
е 530 лв. без ДДС по главния иск и 400 лв. за акцесорния. Предвид размера на всеки
предаявен иск, заплатеното адв.възнаграждение от 650 лв. е в минимален размер и не
следва да се намаля поради прекомерност. Съответно на ищеца да се присъди сумата от 650
лв. за заплатено адв. възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Д. Ц., ЕГН ********** да заплати на И. М. М., ЕГН **********
сумата от 2300 лв. (две хиляди и триста лева), представляваща главница, дължима по
Запис на заповед от 19.03.2021 г., с падеж на задължението - 19.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-11.10.22г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 345.67 лв. (
триста четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотиннки), представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.04.21г. до 11.10.22г.
ОСЪЖДА Ц. Д. Ц., ЕГН ********** да заплати на И. М. М., ЕГН **********
сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) за заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 142 лв. (сто четиридесет и два лева) за внесена дж.такса, на осн.чл. 78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4