Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 16900
по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 30.10.2018 г. по гр. д. № 59050/2015 г. на СРС, II ГО, 53 с-в., К.Д.Г. е
осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, сумата 11861. 12 лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за студентски кредит от
13.10.2010г., сумата от 1357,99 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2013г. до 12.03.2015г. и сумата от 164,61 лв., представляваща
неустойка за забава за периода от 15.07.2013г. до 24.03.2015 г., както и сумата
от 1422,18 лв. – разноски. С решението са отхвърлени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
признаване на установяване, че К.Д.Г. дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
горепосочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2015 г. по ч. гр. дело № 16212/2015 г. на
СРС, II ГО, 53 състав. В тази част решението е влязло в
сила като необжалвано.
Въззивникът
- К.Д.Г., чрез назначения особен представител адв. П., обжалва постановеното
решение в осъдителната му част като неправилно и необосновано. Твърди, че
първоинстанционният съд не е направил цялостен анализ на доказателствата по
делото. Поддържа, че от ищеца не е било проведено пълно и главно доказване за
наличието на предпоставките за уважаване на предявения осъдителен иск. Излагат
се съображения, че решението е постановено в противоречие с постановките на т.
11б на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, като осъдителен иск можел да бъде
предявяван единствено на друго основание и то за разликата между размера на
вземането – предмет на заповедта и пълния му размер при условията на чл. 210 от ГПК. Посочва, че районният съд не е взел предвид разпоредбата на чл. 9.3. от
договора, касаеща способите за връчване на кореспонденция между страните.
Поддържа, че до длъжника не е достигнало изявление на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, като това не би могло да бъде осъществено чрез
връчването на съдебни книжа и в частност препис от исковата молба. Навежда
доводи, че връчването на заповедта за изпълнение няма характера на уведомление
на длъжника, доколкото тя не изхожда от кредитора. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Въззиваемият
- „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по
подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди решението с присъждането
на разноски .
Решението
в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск, е влязло в сила
като необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в
обжалваната част.
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2015г.
по ч. гр. дело № 16212/2015 г. на СРС, II
ГО, 53 състав е разпоредено на длъжника да заплати следните суми: 11861. 12
лв., представляваща незаплатена главница по договор за студентски кредит от
13.10.2010г., ведно със законната лихва за периода от 23.03.2015г. до изплащане
на вземането, сумата 1357. 99 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2013 г. до 12.03.2015 г. и сумата от 164,61 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 15.07.2013 г. до 24.03.2015
г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
длъжникът е подал възражение срещу заповедта. В изпълнение на дадените от
заповедния съд указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищцовото дружество е
предявило по реда на чл. 422 от ГПК искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1
и 2 от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД за признаване на вземанията му. В условията на
евентуалност е предявил и осъдителен иск за присъждането на горепосочените суми,
като е посочил, че исковата молба служи за покана за изпълнение.
По
делото е представен договор за студентски кредит от 13.10.2010г., сключен между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и К.Д.Г., с предмет предоставяне на кредит в
размер на 11 120 лв. с цел заплащане на 4 броя такси за обучение на
кредитополучателя, всяка в размер на 2780 лв., с краен срок на погасяване на
кредита – 15.06.2023г., с фиксирана годишна лихва в размер на 7 % и уговорена
лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта
годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане
на забавените задължения. Видно от чл. 6.2 от договора, банката има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на
кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Съгл. чл. 9.3 от
договора, всички уведомления и изявления следва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка,
достигнат до адресите на страните. Посоченият адрес за К.Д.Г. ***.
С
писмо, изх. № ИЗХ-001-6869 от 27.01.2015г., К.Д.Г. е уведомен, че за периода
14.07.2013г. до 21.01.2015г. не е платил дължимите към „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД месечни вноски в необходимия размер, поради което за предсрочно
изискуеми и незабавно платими са обявени всички дължими по договора за банков
кредит суми, които към 27.01.2015 г. са в размер на 13 208,55 лв., в т.ч. 11
861,12 лв. главница и 1347,43 лв. лихва.
С
решението си първоинстанционният съд е установил, че сумите по процесния заем
са отпуснати в полза на ответника – чрез заплащане на дължими студентски такси
към „Висше училище Международен колеж- Албена“. След като е констатирал, че
предсрочната изискуемост на задълженията по договора не е обявена надлежно по
отношение на ответника преди подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, е отхвърлил главния установителен иск по чл. 422 от ГПК. С оглед
отхвърлянето на главния иск е пристъпил към разглеждане на евентуално предявения
осъдителен иск за присъждане на задълженията по договора за кредит. Приел е, че
исковата молба отговаря на условията за валидно уведомление на предсрочната
изискуемост. Установил е, че към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, длъжникът е бил в просрочие по заплащане на 20 бр.
погасителни вноски, поради което са налице предпоставките за обявяване на
предсрочната изискуемост по кредита. С изложените мотиви е уважил изцяло
предявения осъдителен иск.
Съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост
на евентуално предявения осъдителен иск за присъждане на дължимите по договора
за кредит суми. Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС и Определение № 387 от 24.07.2017 г. по ч. т. д. №
1369/2017 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др., условието за разглеждане на
осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с установителни
искове по чл. 422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението
по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата
молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
неподдържано спрямо предявените установителни искове/ - уведомяване на
длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната
изискуемост със самата искова молба изявление.
Неоснователни
се явяват доводите във връзка с връчването на изявлението на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост. Допустимо е обявяването на предсрочната
изискуемост, с връчването на препис на исковата молба на длъжника, когато в нея
е инкорпорирано изявление в тази насока, респ. когато към нея е приложен
отделен документ, обективиращ такова изявление. Предсрочната изискуемост може
да бъде обявена по този начин и чрез връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на особен представител. В цитираното Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е посочено, че на
осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК,
с оглед охрана интересите на ответника, на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС - Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС,
I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и
др. се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере
начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура
по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. В посочения смисъл е и Решение
№ 86 от 27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о., ТК.
Във
връзка с доводите, че начинът за връчването на преписа от исковата молба не
съответства на уговорения в чл. 9.3 от договора начин на известяване, следва да
бъде посочено, че връчването от служител на съда по реда на чл. 37 и сл. от ГПК
в по-голяма степен гарантира правата на ответника и осигурява възможност да се
запознае с уведомлението на банката и да предприеме мерки по защитата си в
сравнение с връчването по описаните в договора начин - по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка.
От друга страна, не може да се сподели извода на особения представител на
въззивника, че за да се зачете за обявена предсрочната изискуемост на кредита,
изявлението следва да е достигнало реално до длъжника, доколкото това създава
възможност за злоупотреба с права от негова страна. В случая, преди
назначаването на особен представител на ответника, исковата молба е била
връчена по реда на чл. 47 от ГПК на посочения в договора адрес - гр. София, ул.
„*****, вх. *****. Невъзможността да бъде намерен той е била констатирана съгласно
установената към момента съдебна практика– с три посещения на адреса, с
интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от
посещенията е било в неприсъствен ден.
Съгласно
чл. 6.2 от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем
при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни
вноски. В конкретния случай, с оглед посоченото в заключението на вещото лице, към
датата на връчване на препис от исковaта молба на
особения представител на ответника – 09.08.2017 г., последният е бил в забава в
изплащането на повече от 20 бр. погасителни вноски по договора за кредит.
Предвид изложеното са възникнали предпоставките за обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит.
Във
въззивната жалба не са изложени доводи относно размера на дължимите по договора
суми и по тази причина следва да бъдат взети предвид установения от районния
съд. Предвид изложеното, предявеният евентуален осъдителен иск се явява изцяло
основателен.
Поради съвпадането на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на
СРС-потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, на въззиваемия - ищец се дължат разноски за депозит за
особен представител общо в размер на сумата756 лв.
На
въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, се дължат и претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, определя в размер на 100 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2018г. по гр. д. № 59050/2015г. на СРС,
II ГО, 53 с-в в обжалваната част, с която К.Д.Г. е осъден да заплати на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, сумата 11 861.
12 лв., представляваща незаплатена главница по договор за студентски кредит от
13.10.2010г., сумата от 1357. 99 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2013г. до 12.03.2015г. и сумата от 164. 61 лв., представляваща
неустойка за забава за периода от 15.07.2013 г. до 24.03.2015г., както и сумата
от 1422. 18 лв. – разноски.
Решението, в частта с
която са отхвърлени предявените от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу К.Д.Г.
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2
от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД, е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН **********
да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 856 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1 - месечен
срок от съобщенията до страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.