О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №57
23.08.2021 г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и трети август
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 777 по описа на съда за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.
Образувано е по жалба на К.Р.К., ЕГН : **********,***,
против Разпореждане № **********/2144-26-35/30.06.2021 г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят твърди, че със Заявление вх.№
Ц2113-26-1120/18.08.2020 г. подал искане за отпускане на лична пенсия. Издадено
било Разпореждане № Ц2140-26-3363/16.12.2020 г. на ПО при ТП на НОИ – Хасково,
с което му било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. За това разпореждане жалбоподателят не бил уведомен. Предвид липсата
на информация същият подал ново заявление вх.№ Ц2113-26-941/09.06.2021 г. Във
връзка с това заявление било издадено Разпореждане № **********/2144-26-35/30.06.2021
г., получено от жалбоподателя на 20.07.2021 г., с което производството по
последващото заявление било прекратено на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
тъй като имало влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. С
оглед на така изложеното, моли съдът да отмени обжалваното разпореждане за
прекратяване на производството и изпрати същото за произнасяне на ТП на НОИ –
Хасково или да се произнесе по същество, като уважи направеното от оспорващия
искане.
Ответникът – Териториално поделение на НОИ - Хасково,
не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
От документите, съдържащи се в пенсионното досие на К.Р.К.,
е видно, че по повод на подадено от същия заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.№ Ц2113-26-1120/18.08.2020 г. на ТП
на НОИ – Хасково, е издадено Разпореждане № Ц2140-26-3363/16.12.2020 г. на
ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което
на основание чл. 69б, ал. 2 и 5 и чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, на К.Р.К. е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това
разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Хасково е посочил, че
жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години,
като е приел, че същият има 13 години, 11 месеца и 02 дни действителен
осигурителен стаж. Това разпореждане е връчено на 08.01.2021 г. и не е
обжалвано в указания в същото едномесечен срок, поради което е влязло в законна
сила на 08.02.2021 година. Изложените от жалбоподателя съображения за
ненадлежно връчване на разпореждането са неотносими към настоящото
производство.
Впоследствие жалбоподателят К.Р.К. е подал ново Заявление
вх.№ Ц2113-26-941/09.06.2021 г., с което отново е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към това ново заявление от страна
на жалбоподателя не са представени нови документи, удостоверяващи придобит
осигурителен стаж. По повод това заявление е издадено Разпореждане **********/2144-26-35/30.06.2021
г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с
което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено образуваното
административно производство с мотив, че страните и предмета по предходното
производство са идентични с последващото.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Жалбата срещу Разпореждане **********/2144-26-35/30.06.2021 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което е оставено без разглеждане Заявление вх.№ Ц2113-26-941/09.06.2021 г. на жалбоподателя за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е прекратено административното производство, е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Насочена е срещу акт, който има белезите на индивидуален административен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество и по реда на чл. 197 и сл. от АПК, жалбата е основателна поради следните съображения:
В случая, за да издаде оспореното разпореждане, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, съответно е отказал да образува административно производство по подаденото второ заявление, с което оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да достигне до този извод, административният орган се е позовал на факта, че е налице влязло в сила Разпореждане № Ц2140-26-3363/16.12.2020 г. на ръководител ПО, с което на същото лице е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи на административния орган, с което е оставено без разглеждане подаденото заявление и производството е прекратено.
На основание чл. 105, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) правото на пенсия не се погасява по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила разпореждане № Ц2140-26-3363/16.12.2020 г., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица. Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя. В този смисъл следва да се приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на правото и че изричният отказ на ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен. В този смисъл Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6258/2020 г., VI о.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че не е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя на същите основания, претендирани и с процесното заявление, и липсата на нови писмени доказателства, въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа, представляват влезли в сила административни актове със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Това е така, тъй като, на първо място, се касае за индивидуален административен акт, с който, както вече бе посочено, не се признават права, а напротив се отказват, поради което не може да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. Вторият аргумент в тази насока е фактът, че новото заявление е подадено след изтичането на около десет месеца, което се явява ново обстоятелство, което следва да бъде преценено по същество от административния орган, доколкото възрастта е съществен елемент от фактическия състав, от който възниква правото на пенсия за изслужен стаж и възраст. Административният орган следва да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта и трудовия стаж на заявителя, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането.
Въз основа на това, настоящата инстанция приема, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за разглеждане на искането по същество.
Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на
К.Р.К., ЕГН : **********,***, Разпореждане № **********/2144-26-35/30.06.2021
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.
ИЗПРАЩА преписката
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, за разглеждане
по същество на Заявление вх.№ Ц2113-26-941/09.06.2021 г., подадено от К.Р.К..
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.