Решение по дело №1418/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 112
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20211510101418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Дупница, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20211510101418 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Р. Г. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, чрез адв. ВЛ. ИВ. от АК - гр.Кюстендил срещу С. ***. и Д. Ал.
К. и двете с адрес: гр. ***
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот по силата на нотариален акт за
покупко - продажба № 199, том III, рег.№ 4102, дело № 553 от 2006 на нотариус ***, с рег.
№ 293 на нотариалната камара на Република България, с район на действие Дупнишкия
районен съд, представляващ „Урегулиран поземлен имот с планоснимачен № 910, за който е
отреден парцел XVIII, попадащ в квартал 39 по регулационния план на град ***,
Кюстендилска област, съгласно утвърдената улична и дворищна регулация със Заповед №
1031 от 16.07.1982г., изменен със заповед № 196 от 12.07.2006г. на кмета на Общината, с
урегулирано пространство от 870 m2 - осемстотин и седемдесет квадратни метра, при
настоящи съседи на имота по скица: улица, заключена между осови точки 116 - 114,
поземлен имот с планоснимачен номер № 909, за който е отреден парцел № I - на *** ***
позмелени имоти с планоснимачни № 907, 908, за които е отреден парцел № XVII на ***,
поземлен имот планоснимачен № 908, за който е отреден парцел № XLII, на *** и поземлен
имот с планоснимачен № 910, за който е отреден парцел № XXXIV на наследници на ***.
Съседният недвижим имот № 909 - I - собственост на С. ***. и Д. Ал. К. и двете с адрес: гр.
*** какъвто е и административният адрес на недвижимия имот твърди, че е собственост на
ответниците и те неправомерното навлизат и завладяват нейния имот, като са изградили
постройка в него. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да което да
осъди ответниците да предадат владението на собствения й недвижим имот и да
преустановят неоснователното действие, което й пречи да упражнява своето право на
собственост по отношение процесния имот, като разрушат изградената постройка в
завляданата част от него.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, в който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената срещу тях
претенция по изложените в отговора съображения. Ответниците правят възражение за
1
придобиване по давност на процесния имот.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства: нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 199, том ІІІ, рег. № 4102, дело № 553 от 2006 г. на нотариус ***;
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147, том І, дело № 332/1996 г. на нотариус
А. ***; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том І, дело № 251/1988 г. на
районен съдия ***; нотариален акт за собственост на недвижим имот установена чрез
обстоятелствена проверка № 163, т. ІІІ, дело № 1340/1951 г. на народен съдия ***; заповед
№ 6/16.01.1991 г. и графика към нея; позволителен билет; протокол № 206 за даване
строителна линия, съгласно чл. 263 от Закона за благоустройството; квитанция №
391072/01.VІ.1949 г.; описание на строителните работи за направа постройка, издадена от П.
*** техн. строителъ удост. своб. практика 1181; сметка за стойността на новата къща на ***
***; обяснителна записка към плана на същата сграда и проект № 70/1949 г се установява, че
ищцата разполага с документи, легитимиращи й като собственик на имот представляващ
„Урегулиран поземлен имот с планоснимачен № 910, за който е отреден парцел XVIII,
попадащ в квартал 39 по регулационния план на град ***, Кюстендилска област, съгласно
утвърдената улична и дворищна регулация със Заповед № 1031 от 16.07.1982г., изменен със
заповед № 196 от 12.07.2006г. на кмета на Общината, с урегулирано пространство от 870 m2
- осемстотин и седемдесет квадратни метра, при настоящи съседи на имота по скица: улица,
заключена между осови точки 116 - 114, поземлен имот с планоснимачен номер № 909, за
който е отреден парцел № I - на *** *** позмелени имоти с планоснимачни № 907, 908, за
които е отреден парцел № XVII на ***, поземлен имот планоснимачен № 908, за който е
отреден парцел № XLII, на *** и поземлен имот с планоснимачен № 910, за който е отреден
парцел № XXXIV на наследници на ***, а ответниците разполагат с дикументи,
легитимиращи ги като собственици на УПИ I - 909, кв. 39 по регулационния план на гр.***,
който представлява поземлен имот с идентификатор 65365.603.296 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18- 15/19.02.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
Прието е заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Д.Х., неоспорено от страните, от което се установява, че са налице
следните планове, касаещи процесния обхват: регулационен план (РП), одобрен със Заповед
№ 4415 от 11.11.1956 г.; регулационен план, одобрен със Заповед № 1031 от 16.07.1982 г.;
изменение на РП от 1982 г., одобрено със Заповед № 196 от 12.07.2006 г. Установява се, че в
УПИ XVIII - 910 няма изграден сграден фонд; в УПИ I - 909 има изградени двуетажна и
едноетажна масивни жилищни сгради, които са коректно отразени в кадастралната карта. В
дъното на имота се намира парник от найлон, който е ограден от бетонов праг с висoчина
около 5 см. над терена и ширина около 15 см. При извършените справки не е констатирано
наличието на проектна документация, касаеща постройките. Границата между процесните
имоти е материализирана посредством паянтова ограда (телена мрежа с бетонни колове),
която съответства на отразената в кадастралната карта и имотната граница по кадастралния
план от 1956 г. Въз основа на представените нотариални актове (касаещи правото на
собственост върху урегулирани поземлени имоти) може да се изведе констатацията, че е
налице навлизане в УПИ XVIII по регулационния план, одобрен със Заповед № 196 от
12.07.2006 г., в частта от двуетажната жилищна сграда към дъното на парцела, като
засегната площ е дефинирана от букви А-Б-В на Приложение M2, визуализирана със сиво
оцветяване и е в размер на 130, 00 кв.м., в процесната площ има поставен парник от найлон,
който е ограден от бетонов праг с височина около 5 см над терена и ширина около 15 см.
Поради изградената на място паянтова ограда (точки 2-3-4-13 от геодезическото заснемане
на Приложение № 2) процесната площ се използва от собствениците на УПИ I - 909. В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.02.2022г. вещото лице сочи, че в
Приложение № 1 към заключението по назначената съдебно – техническа експертиза с
2
черната линия е нанесен регулационния план от 1982 година. Там няма изменения на
границата между имотите. Триъгълника от 1982 година е придаден към УПИ XVIII - 910.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите *** *** и *** *** ***.
От показанията на свидетеля *** се установява, че имотът на *** е една стара къща, бил
овощна градина, но изоставена, сега в момента е ливада със стара къща. Близо до къщата е
стопанската сграда. Има ограда между имота на *** и на ответниците *** и ***. Къщата на
*** е на границата и от къщата надолу продължава ограда. Една къща е от 1949 година. Има
навеси, които са към другия парцел, не към парцела на ***. Има и стара плевня, която е на
границата с улица топик. Тази стара плевня не е на границата със ***. В градината има
оранжерия, която си е в парцела. Не е чул да имат разправии. Имало дувар преди, сега на
негово място е направена нова ограда с колове и мрежа от 80-те години.
От показанията на свидетеля *** се установява, че къщата е строена от майка му и
втория му баща през 1949 година. В имота има и оранжерия по-надолу, не е до къщата, в
имота на ***. Сега развалят навес, в който слагали дърва, но е стар и паднал. В двата
парцела няма друго. Имало дувар между имота на дъщерите му и имота на *** – ограда.
През 1981 година св. *** питал бащата на ***, дали може да го развали и да изкара
камъните през неговия двор, но той казал, че ще строи къща и ги оставил в долния край на
парцела, опънали по средата на зидарията канап, изкопали канавка, за да сложат бетон и
колове през два метра и опънали мрежата - и досега така си е. *** и дъщерите му никога не
са имали спорове за имотите, защото *** е в Англия, едната му дъщеря е в София, а другата
в центъра на ***, те не се познават. Досега *** не е имала претенции нито към него, нито
към дъщерите му. Баща й на *** също не е имал никакви претенции за имота, този дувар
преди да го извади св. *** си бил там.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 и чл. 109 от ЗС.
Ответниците правят възражение с правно основание чл. 79 ЗС.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1
ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: по
иска с правно основание чл. 108 ЗС: че е собственик на процесния имот на соченото в
исковата молба придобивно основание, както и че процесната вещ се владее от ответниците;
по иска с правно основание чл. 109 ЗС: че върху собствения на ищцата имот ответниците
са извършвали/извършват действие, с което пречат на упражняване правото на собственост
на ищците или го смущават.
Ответниците следва да докажат, че владеят процесния имот на валидно правно
основание, както и възраженията си, направени в отговора на исковата молба –
правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи,
правоунищожаващи.
Съгласно чл.110 от ЗТСУ, имотите, които по силата на дворищно-регулационен план
се придават по регулация към съседни парцели, се считат отчуждени от деня на влизане в
сила на дворищно-регулационния план. Придобиването на правото на собственост върху
придаваемите части по силата на самия дворищно[1]регулационен план по реда на ЗТСУ,
обаче, става под прекратително условие - отчуждаването произвежда действие от датата на
влизане в сила на дворищно[1]регулационния план, предвиждащ образуване на съсобствен
парцел от два маломерни имота или придаване по регулация към съседен парцел, но то
отпада при изготвянето на следващ дворищно[1]регулационен план, ако се установи, че
предходният план не е бил приложен: Съгласно чл. 33 от ЗТСУ /отм./, в този случай за
парцелни граници на имотите по новия план се вземат имотните граници преди
неприложения стар регулационен план. Обратно, ако предходният дворищно-регулационен
план е бил приложен, той става кадастрална основа за следващия дворищно регулационен
3
план, а регулационните линии по предходния план стават имотни граници по новия план.
При действието на сега действащият благоустройствен закон - Закона за устройство на
територията - плановете нямат отчуждително действие с изключение на хипотезата на чл.
16, ал. 5 от ЗУТ – при отчуждаване на процентна част от имот на физическо или юридическо
лице. Съгласно §6, ал. 2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ
дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в 6 - месечен
срок от деня на влизане в сила на ЗУТ /тоест, до 30.09.2001 г./, а съгласно § 6, ал. 4 от ПР на
ЗУТ одобрените по стария ред до 31.12.2001 г. нови дворищно-регулационни планове могат
да бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от влизането им сила
/тоест най-късно до 31.06.2002 г./. След изтичане на горепосочените срокове, съгласно §8 от
ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-
регулационни планове се прекратява. В Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по
т.гр.д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в тези случаи отчуждителното действие
на дворищната регулация се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административната процедура по §8, ал. 2 от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения
дворищно-регулационен план. Чл. 33 от ЗТСУ визира случаите, когато един дворищно
регулационен план се счита за приложен - чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ- ако до деня на откриване на
производство по изменение на регулационния план по чл. 32, т. 1 и 3 от ЗТСУ придаваемите
имоти по стария план са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е
било изплатено /тоест, законът не изисква реално заемане на имота, достатъчно е само
обезщетението да е изплатено/; чл. 33, ал. 1 от ЗТСУ - ако е изтекъл 10 - годишен срок от
деня на заемане на придаваемите по стария регулационен план части по законния ред до
издаването на новия план по чл. 32, т. 2, 4 и 5 /чл.32, т.2, 4 и 5 от ЗТСУ визира следните
основания за изменение на плана: грешка в кадастралната основа, явна фактическа грешка
на плана или когато плана е одобрен при съществени закононарушения/. Тъй като в тези
случаи е имало грешки в предходния план, в резултат на които границите на имотите по
този предходен план не са отговаряли на имотните граници, за да настъпил отчуждителният
ефект на отчуждаването по регулация по този предходен план законодателят е предвидил
още едно условие, освен условията по чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ, а именно: да са изтекли 10
години от заемането на имота по законния ред. След изтичането на тези 10 години владение,
закононарушението при съставяне на предишния план се санира и новият план ще се издаде
въз основа на парцелните границите на имотите по стария опорочен план. Съгласно чл.182а
от ЗТСУ /нов, в сила от 01.01.2001 г./, ако до влизане в сила на ЗКИР /ДВ бр.34 от
25.04.2000 г./, тоест до 01.01.2001 г., бъде изплатено обезщетението за придадените към
парцела части, планът се счита за приложен. Ако не бъде изплатено обезщетението в този
срок, отчуждителното действие на дворищно[1]регулационния план за тези имоти се
прекратява. В този смисъл е и §. 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър,
според който дворищно[1]регулационният план е приложен за тази част от парцела, за която
е платено дължимото обезщетение за придадените към парцела части на други ФЛ и ЮЛ,
съответно когато частите на съсобствениците в образувания по регулация общ парцел са
изравнени. В § 5 от ПЗР на ЗКИР е дадено и определение за поземлен имот - парцел, по
отношение на който дворищно[1]регулационния план е приложен. Съгласно § 22 от ПР на
ЗУТ приетите при действието на ЗУТ подробни устройствени планове се считат за
приложени: - по отношение на регулацията: с влизането в сила на административния акт за
одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; със сключването на окончателни
договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат; с изплащането
на обезщетенията по отчуждителните производства; -по отношение на застрояването плана
се счита за приложен с полагането на фундаментите на строежа по издадените строителни
книжа.
Съотнасянето на горното към настоящия казус показва, че дворищно регулационния
план не е приложен по отношение на процесните парцелите към момента, оградата минава
по кадастралната карта, която съвпада с плана от 1956 година – видно от приложенията към
заключението на назначената съдебно – техническа експертиза. Не са ангажирани
доказателства за заплащане на обезщетение от страна на ищцата към ответниците (или от
4
страна на праводателите на ищцата към праводателите на ответниците), няма информация за
прекратяване на съсобствеността в УПИ XVIII (отреден след промяната само за ПИ 910) и
отреждането на целия имот 909 за УПИ I и УПИ II от кв. 39.
При така установеното, както и събраните гласни доказателства по делото,
установяващи явно, трайно и непрекъснато владение на спорната част от имота от страна на
ответниците повече от десет години, от съдът счита, че следва да отхвърли предявените
искове, като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода от делото, на ответниците се следват сторените в производството
разноски в общ размер на 275, 00 лева за възнаградениe за вещо лице и 500, 00 лева на
ответника С.Г. за възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. ВЛ.
ИВ. от АК - гр.Кюстендил срещу С. ***. и Д. Ал. К. и двете с адрес: гр. ***искове с правно
основание чл. 108 и 109 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на част от „Урегулиран поземлен имот с планоснимачен № 910, за
който е отреден парцел XVIII, попадащ в квартал 39 по регулационния план на град ***,
Кюстендилска област, съгласно утвърдената улична и дворищна регулация със Заповед №
1031 от 16.07.1982г., изменен със заповед № 196 от 12.07.2006г. на кмета на Общината, с
урегулирано пространство от 870 m2 - осемстотин и седемдесет квадратни метра, при
настоящи съседи на имота по скица: улица, заключена между осови точки 116 - 114,
поземлен имот с планоснимачен номер № 909, за който е отреден парцел № I - на *** ***
позмелени имоти с планоснимачни № 907, 908, за които е отреден парцел № XVII на ***,
поземлен имот планоснимачен № 908, за който е отреден парцел № XLII, на *** и поземлен
имот с планоснимачен № 910, за който е отреден парцел № XXXIV на наследници на ***,
тонирана в сиво на приложение № 2 към заключението на съдебно – техническата
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Х.; за предаване на владението на тази част,
както и за премахванена изградената там постройка, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** да
заплати на С. ***. и Д. Ал. К. и двете с адрес: гр. ***сумата в размер на 275, 00 лева,
представляваща сторени по делото разноски за вещо лице, както и да заплати на С. ***. с
адрес: гр. ***сумата от 500, 00 лева направени от нея разноски за възнаграждение за
адвокатски хонорар.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5